Решение по дело №34/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.196 и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на Д. А. Т. от Г.Д. срещу решение № 2912/04.11.2008 г., постановено по Г.д.№ 125/2008 г. по описа на РС-Г.Р., с което е уважен предявения срещу него иск за обявяване на сключения със С. М. предварителен договор за окончателен. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че при постановяване на решението си РС не е взел предвид приетото като доказателство удостоверение изх.№ 958/05/26.05.2008 г. на БлОС, от което се установява наличието на висящ спор за собствеността върху процесния имот, предмет на предварителния договор, между въззивника и трето лице - К. Н. П. В този смисъл се изразява становище, че собствеността върху този имот не е безспорна, поради което не може да се финализира сделката и решението, с което това е направено е неправилно. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение на РС-Г.Р..

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа така подадената жалба, като навежда и допълнителни доводи за липса на завършена реституционна процедура по отношение на процесния имот.

Въззиваемата С. М. взема становище по жалбата чрез процесуалния си представител адв.А. Последната изразява позиция за неоснователност на жалбата. Моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение , като претендира и направените разноски в настоящето производство.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-графическа експертиза.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са сключили на 30.03.2003 г. предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: 1/10 ид.ч. от нива, находяща се в местността "Л." с площ от 6.314 дка, парцел № 3 от масив № 269, съставляваща имот № 269003 и 1/10 ид.ч. от ливада, находяща се в местността "Л." с площ от 1.804 дка, парцел № 6 от масив № 269, съставляваща имот № 269006 при цена от 5 евро на квадратен метър. Моментът за сключване на окончателния договор, страните са уговорили под отлагателно условие, а именно: окончателното приключване с влязло в сила решение Г.д.№ 679/2001 г. по описа на РС-Г.Р..

Към момента на сключване на процесния договор, продавачът се е легитимирал с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 89, том ІІ, рег.№ 894, нот.дело № 291/1999 г., издаден от нотариус К. М., нотариус с район на действие района на РС-Г.Р. и с рег.№ 061 от НК, издаден въз основа на решение на ПК- Г.Б. № 2Д/20.11.1998 г.

Видно от решение № 225/19.06.2003 г., постановено по Г.д.№ 679/2001 г. по описа на РС-Г.Р., влязло в сила на 26.11.2003 г., съдът е отменил решение № Д83а/25.10.2001 г. на ПК-Г.Б., в частта, в която ПК-Г.Б. е постановила отказ да възстанови правото на собственост на наследниците на П. и Р. П. на имотите, посочени в от пункт 1 до пункт на 25 вкл.

С нотариална покана, получена от ответника на 14.11.2006 г. при условията на отказ, ищцата е поканила последния да се яви на 21.11.2006 г. в 14.00 ч. в кантората на нотариус Краси Манев, за да сключат окончателен договор.

Видно от представената преписка на П. и Р. П. - партида вх.№ Д83, изпратена от ОСЗ-Г.Б., И.П. П. е подал заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. С решение № Д83а/25.10.2001 г. ПК-Г.Б. е отказала това и за имот, представляващ нива от 9.400 дка, находяща се в процесната местност "Л.". От съдържащото се в нея удостоверение за наследници № 899/09.11.2001 г. се утановява, че ответникът Д. А. Т. е внук на П. и Р. П. В преписката се съдържа и заповед № РД-46-530/28.03.2001 г. на зам.министъра на земеделието и горите за назначаване на комисия, която да извърши комплексна проверка на работата на ПК-Г.Б., която в тази връзка е съставила протокол, в чиято констативна част се коментира и преписка вх.№ Д83/06.09.1991 г. със заявител И.П.П. В тази връзка министърът на земеделието и горите е направил искане до ПК-Г.Б. да преразгледа решение № 2Д по тази преписка.

От изпратеното от ОСЗ-Г.Б. удостоверение изх.№ 5-561/03.11.2009 г. се установява, че до 2002 г. ОСЗ е издавала по един брой оригинални решение, които са връчвани по реда на ГПК на заявителя по преписката, като в конкретния случай по преписката на П. и Р. П.не се съхраняват оригинали на решенията, тъй като същите са използвани за издаване на констативни нотариални актове. С удостоверение изх.№ Б-551/27.10.2009 г., началникът на ОСЗ-Г.Б. е съобщил на съда поименния състав на ПК-Г.Б. към м.11.1998 г., а именно: председател-инж.В. П., секретар- инж.Ю. Ч. и член - Н. С.

По делото е назначена и изслушава съдебно-графическа експертиза за установяване автентичността на подписите, положени под решение № 2Д/20.11.1998 г. на ПК-Г.Б. В заключението си вещото лице е категорично, че подписите за председател и секретар са положени и изпълнени от посочените в титулната част лица - съответно инж.В. П. и инж.Ю.Ч. Относно подписа за членове, положен под № 2, експертът е посочил, че е силно опростен с липсващи основни елементи на подпис, като може да не е истински, а да представлява свободно изписани графически елементи, които обаче не съвпадат с експерименталните образци от подписите на П. и Ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като се иска обявяването на сделката по предварителния договор за окончателна.

Предпоставка за уважаването на този иск е валидно сключен предварителен договор и изпълнение на ищеца на задълженията, които е поел с него и които не са отложени към момента на сключване на окончателния договор.

Представеният по делото предварителен договор е сключен в писмена форма, което е в съответствие с изискванията на чл.19, ал. 1 от ЗЗД, касаещ формата на този вид договори.

С процесния предварителен договор страните са постигнали съгласие за прехвърляне собствеността върху 1/10 ид.ч. от нива, находяща се в местността "Л." с площ от 6.314 дка, парцел № 3 от масив № 269, съставляваща имот № 269003 и 1/10 ид.ч. от ливада, находяща се в местността "Л." с площ от 1.804 дка, парцел № 6 от масив № 269, съставляваща имот № 269006 при цена от 5 евро на квадратен метър. Моментът на сключване на окончателния договор е поставен под отлагателно условия, а именно - приключване с влязло в сила решение на спора по Г.д.№ 679/2001 г. по описа на РС-Г.Р.. С оглед изискването на чл.298, ал.1 от ГПК (отм.) и доколкото в случая се касае за прехвърляне на недвижим имот, съдът трябва да прецени дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително и дали отчуждителят е собственик на имота.

Относно обстоятелството дали обещателят е собственик на имота, чл.19 от ЗЗД не поставя такова изискване към него към момента на сключване на предварителния договор. Не съществува правна пречка да се обещае продажбата на вещ, която не е собственост на обещателя и такъв договор обвързва страните. Не е пречка за уважаването на иска и ако към момента на вписването на исковата молба, обещателят е собственик само на част от обещания имот – тогава искът ще бъде уважен само в тази част.

Видно от представените доказателства, в полза на всички наследници на П. и Р. П. с решение № 2Д/20.11.1998 г. ПК-Г.Б. е признала правото на собственост върху имотите, предмет на процесния предварителен договор.

С издаденото по-късно решение № Д83а/25.10.2001 г. ПК-Г.Б. е отказала възстановяването на собствеността на имот в м."Л." с площ от 9.400 дка, който отказ е отменен с влязлото в сила решение на РС-Г.Р., постановено по Г.д.№ 679/2001 г. Именно последното е поставено като условие за финализиране на сделката между страните. След него обаче няма данни по делото ОСЗ-Г.Б. да е издала позитивно решение в полза на наследниците на П. и Р. П., с което да им признае правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор. В същото време самото решение на РС-Г.Р., с което е отменен отказа на ПК-Г.Банско не може да легитимира ответника по настоящето дело като собственик, тъй като от една страна същото не съдържа възстановителен диспозитив, а от друга страна липсват белези, които да индивидуализират имота, а с оглед на това и да се установи идентичност между него и тези, за които са се споразумяли страните да сключат договор за покупко-продажба. В този смисъл не може да се приеме, че с позитивното за ответника решение по спора за отмяна на отказа, са възникнали собственически права върху процесните имоти, предмет на предварителния договор.

Относно решение № 2Д/20.11.1998 г. ПК-Г.Б., въз основа на което е издаден констативния нотариален акт, с който ответникът се е легитимирал като собственик при сключване на процесния предварителен договор и което е оспорено досежно неговата автентичност, вярност и издаването му от компетентен орган, съдът намира следното:

Решенията на поземлената комисия за възстановяване собствеността върху земеделски земи са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. За да е законосъобразен административният акт, той следва да е издаден от компетентен орган, оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. За да е законосъобразен административният акт, следва да е издаден и в съответствие с правната норма - материална законосъобразност; да е мотивиран; да е издаден в предвидената от закона форма; да са спазени административно-производствените правила и да не е налице порокът - превратно упражняване на власт. Нарушаването на административно-производствените правила води до унищожаемост на административния акт, освен ако е налице такова нарушение, което да доведе до липса на волеизявление на административния орган, което от своя страна води до нищожност на административния акт. Едно от основанията за нищожност на административен акт е издаването му от некомпетентен орган или такъв, действал при незаконен състав.

ПК издават своите решения в определен от закона състав (чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ), който е бил различен през различните периоди на действието на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Преценката дали едно решение е постановено от законен състав следва да се направи съобразно изискванията на закона към момента на постановяването му. Съобразявайки именно това обстоятелство, настоящият състав констатира, че процесното решение № 2Д/20.11.1998 г. е постановено от председател и секретар, а законово определеният състав е бил председател, секретар и нечетен брой членове (чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в ред. от ДВ, бр. 122 от 1997 г.до изм. с ДВ бр.113/1999 г.), което го прави и незаконосъобразно. Наличието на подпис за членове под № 2 не променя този извод на съда, тъй като дори и той да е положен от Н. С., решението е постановено без негово участие, който порок не може да бъде саниран с подписването му.

С оглед така изяснения порок на решение № 2Д/20.11.1998 г. на ПК, именно издаденото след това решение № Д83а/25.10.2001 г., с което е постановен отказа е произвело правно действие. В този смисъл и предвид посоченото по-горе, че не съществува правна пречка да се обещае продажбата на вещ, която не е собственост на обещателя към момента на сключване на предварителния договор, с процесния такъв страните са се споразумяли сключването на окончателния да стане именно след приключване с влязло в сила решение спора по Г.д.№ 679/2001 г. на РС-Г.Р., с което е обжалван отказа на ПК-Г.Б., което обаче както вече се посочи не може да легитимира продавача по договора като собственик на земеделските земи - негов предмет.

Така направения анализ на събраните в хода на производството доказателства дава основание на настоящия състав да приеме, че по делото не се установи обещателят по предварителния договор да е собственик на недвижимите имоти, предмет на сделката, поради което не са налице предпоставките на чл.298, ал.1 от ГПК (отм.) и на това основание искът по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По отношение на откритото производство по чл.154 от ГПК (отм.) досежно истинността и съдържанието на решение № 2Д/20.11.1998 г. на ПК-Г.Б., същото с оглед установеното от събраните в хода на производството доказателства, остана недоказано.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2912/26.11.2008 г., постановено по Г.д. № 125/2008 г. по описа на РС-Г.Р. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. М., ЕГН * с адрес: Г.С., бУ.”. Ш. бл.10 срещу Д. А. Т., ЕГН * от Г.Д., У.”.С. № иск за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор на 30.03.2003 г. за покупко-продажба на 1/10 ид.ч. от нива, находяща се в местността "Л." с площ от 6.314 дка, парцел № 3 от масив № 269, съставляваща имот № 269003, при съседи: кад.№ 269004 полски път, кад.№ 000539 местен път, имот № 269007 на наследници на Д. Н. Г., кад.№ 000547 територии за нуждите на горското стопанство и 1/10 ид.ч. от ливада, находяща се в местността "Л." с площ от 1.804 дка, парцел № 6 от масив № 269, съставляваща имот № 269006, при съседи: кад.№ 269004 полски път, имот № 269005 на община ползвател, кад.№ 000539 местен път, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: