Решение по дело №1675/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 279
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Дарина Крумова -Стоянова
Дело: 20215530201675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Стара Загора, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20215530201675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.
Казанлък, подадена чрез адв. Е.Ж. против наказателно постановление № 43-
0000405 от 07.05.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се сочат подробни
съображения за това. В съдебно заседание чрез адв. Е.Ж. дружеството-
жалбоподател заявява, че поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери
за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалваното наказателно постановление № 43-0000405 от
1
07.05.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Стара Загора на нарушителя „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, гр. Казанлък е наложено на основание чл. 96, пр. 4 от Закона за
автомобилните превози наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лева за това, че на 02.03.2021г. като лицензиран превозвач, с лиценз на
Общността № 19487, валиден до 27.06.2028г., не е отчел в едно от
регистрираните бюра за обслужване на превозвачи на територията на
Република България, полученото разрешително, получено по реда на раздели
III и V, разрешително № 132941 с код HR4C9KFE /пр.п б.п.т. Република
Турция/, получено на 26.08.2020г., видно от справка за стари, невърнати
разрешителни към 04.03.2021г., декларация с рег. № 80-00-30-101 от
25.02.2021г. и копие на справка за резервация на разрешителни от дата
26.08.2020г. – нарушение на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 но МТС.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН
серия А-2020 № 284579 от 05.03.2021г, съставен от инспектор в РД „АА“, гр.
Стара Загора, след като е подадено възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Към административнонаказателната преписка са приложени:
- декларация с вх. № 80-00-30-101/25.02.2021г. на ОО „АА“ - Стара
Загора от С. С. Н. - упълномощено лице на „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
гр. Казанлък, с която последният е заявил, че разрешително № 132941(2020),
издадено за товарен автомобил марка: Рено, модел: Премиум 450, с рег. № СТ
8776 ВН, резервация на разрешителни: HR4C9KFE е изгубено от водача на
автомобила И.И. заедно с документ за зареждане на гориво на безмитна зона,
предоставен му от турската фирма-износител;
- пълномощно с рег. № 824 от 20.03.2017г. по описа на нотариус
Росица Буркова, вписана под № 097 в регистъра на Нотариалната камара;
- справка от министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, от която е видно, че на „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, гр. Казанлък за товарен автомобил с рег. № СТ 8776 ВН, с ремарке с
рег. № СТ 1639 ЕМ е издадено разрешително № 132941 (2020), вид: пр.п.
б.п.т., за държава: Турция, което не е върнато;
- справка за стари невърнати разрешителни към 04.03.2021г., в която е
отразено под № 13, , че „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, гр. Казанлък не е
върнало разрешително за Турция, пр.п. б.п.т. № 132941(2020), с код №
2
HR4C9KFE (26.08.2020);
От показанията на свидетелите Д. ИЛ. З. /актосъставител/ и ВЛ. Н. Н.
/свидетел по акта/, и двамата инспектори в ОО „АА“, гр. Стара Загора, се
установява, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен в гр. Казанлък за това че „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.
Казанлък, като лицензиран превозвач, с лиценз на Общността № 19487 от
25.08.2020г. не е отчел до 01.03.2021г. разрешително, получено на
26.08.2020г. по реда на раздел III и V от Наредба 11/31.10.2002г. на МТС.
Според свидетелите нарушението е извършено на 02.03.2021г. в гр. Казанлък
- по седалището на превозвача. И двамата заявяват, че не знаят какво означава
съкращението пр.п.б. п.т.р, посочено в АУАН.
От показанията на свидетелите С. С. Н. /упълномощено лице на
„ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Казанлък/ и ИВ. Д. ИВ. /водач на
процесния товарен автомобил/ се установява, че причината, поради което
разрешителното не е върнато в срок е загубването му през лятото на 2020г. от
страна на водача И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите в посочените части, тъй
като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това
основание.
На първо място, при описване на нарушението актосъставителят и
административнонаказващият орган не са посочили мястото на извършването
му.
Съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН мястото на извършване
на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП. То представлява
съществен съставомерен елемент на нарушението, чието непосочване не
може да бъде санирано впоследствие. Липсата му представлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на закона.
Посочването му е от значение за определяне на компетентността и на
съдебния състав, който следва да разгледа постъпилата жалба срещу
издаденото наказателно постановление.
3
На второ място, при описване на нарушението и актосъставителят, и
административнонаказващият орган са допуснали непълноти, като по този
начин са нарушили съответно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
И в АУАН, и в НП е записано, че не е отчетено в срок „разрешително,
получено по реда на раздели III и V“, като не е посочено от кой нормативен
акт са тези раздели. Едва от разпита на свидетелите З. и Н. става ясно, че в
случая не е отчетено разрешително, което е получено по реда на раздели III и
V от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари.
И в АУАН, и в НП е посочено, че нарушението е извършено на
02.03.2021г., но едва в хода на съдебното следствие, при разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта се установява причината за това, а
именно, че съгласно чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари процесните разрешителни следва да
се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.
Освен това, в АУАН и в НП има вписано съкращение - „пр.п.б.п.т.
РТурция“, което актосъставител и свидетелят по акта не знаят какво означава,
а какво остава за нарушителя.
Посочените непълноти ограничават правото на защита на нарушителя,
тъй като ограничават възможността му да разбере в пълнота повдигнатото
срещу него административнонаказателно обвинение.
На трето място, съдът намира, че са допуснати нарушения на чл. 42,
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като не е посочена от актосъставителя и
наказващия орган пълно и точно нарушената законова разпоредба.
И в АУАН е записано, че е нарушен чл. 25 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МТИТС, а в НП, че е нарушен чл. 25 от Наредба 11 от
31.10.2002г. на МТС. В случая е следвало да бъде посочен пълното
наименование на нормативния акт, а именно: Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Освен това, внимателният прочит на тези разпоредби сочи, че чл. 25 от
Наредбата е взаимосвързан и е следвало да бъдат вписан и в АУАН, и в НП в
обвръзка – чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, вр. с чл. 99, пр. 4 от Закона за
4
автомобилните превози. Това е така, тъй като нормата на чл. 99, пр. 4 от
Закона за автомобилните превози е препращаща.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
гр. Казанлък сумата от 450 лв., представляваща направените от него в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за
изготвяне на жалбата и процесуално представителство.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
посочи следното:
Действително, както се сочи от адв. Е.Ж. е налице разминаване между
показанията на свидетелите З. и Н. за това къде точно е съставен АУАН и на
кого е бил връчен, но това според настоящия съдебен състав е ирелевантно.
От една страна, мястото на издаване на АУАН не представлява част от
задължителното му съдържание, поради което и непосочването му само по
себе си не може да бъде отчетено като съществено нарушение на
процесуалните правила.
От друга страна, в акта изрично е вписано, че е връчен на С. С. Н. -
упълномощено лице - "пълномощно № 824/20.03.3017г.". Същото
пълномощно е посочено и под подписа на нарушителя. От тук следва, че
АУАН е съставен в присъствието на С. С. Н. и е връчен на него. От
приложеното към административнонаказателната преписка пълномощно с
рег. № 824 от 20.03.2017г. по описа на нотариус Росица Буркова, вписана под
№ 097 в регистъра на Нотариалната камара е видно, че е налице надлежно
упълномощаване.
Ако се приеме, че описаните по-горе процесуални нарушения не са
съществени, то следва , че дружеството-жалбоподател е извършило от
обективна и субективна страна нарушението по чл. 25 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, за
което е привлечено към административнонаказателна отговорност.
5
Наложеното му административно наказание имуществената санкция е
определено съобразно фиксирания от законодателя размер - 2 000 лв.
Същевременно обаче, съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия
казус, следва да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 НК. От една страна, нарушението е извършено за
първи път. От друга страна, причината за извършването му е изгубването от
водача на товарния автомобил на процесното разрешително, като декларация
за това е подадена от упълномощено от дружеството лице преди изчитане на
законоустановения срок за отчитането му пред компетентните власти.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0000405 от 07.05.2021г.
на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.
Стара Загора, с което на „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, ул. Генерал Радецки № 68 на
основание чл. 99, пр. 4 от Закона за автомобилните превози е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Стара Загора да заплати на „ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, ул. Генерал Радецки №
68, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД № 1675/2021г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6