РЕШЕНИЕ
№ 2180
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120103877 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ГЕОМАР -
07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б**, ж.к. ***,
срещу „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Б**, ж.к. ****.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2020 г. „ГЕОМАР – 07“ ЕООД
като наемател сключил договор за наем с ЕТ „Томи – Н – Т. Г.“ за помещение,
находящо се на адрес гр. Б**, ж.к. *** и представляващо ЗАВЕДЕНИЕ/бистро.
Научил, че находящото се в ресторанта оборудване е собственост на
предходния наемател „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД. Тъй като не разполагал със
собствено оборудване за наетото бистро, решил да закупи вече находящото се
в заведението оборудване. Ответното дружество се съгласило и в края на м.
декември 2019 г., малко преди сключването на договора за наем на бистрото,
се разбрали за цена на оборудването в размер на 15 000 лв., платима на три
вноски в срок до 31.05.2020 г. Съгласно договореното предаването на
движимите вещи се извършило с постигането на съгласие по между им и
встъпването му в държане на наемното помещение, където се намирали
вещите.
Посочва, че в съответствие с договореното на 24.12.2019 г. „ГЕОМАР -
07“ ЕООД заплатило на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД част от договореният размер
на цената за закупеното оборудване в размер на 5000 лв., срещу което
1
дружеството – продавач издало Разписка за получена сума. На 26.02.2020 г.
ГЕОМАР - 07“ ЕООД заплатило на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД част от
договореният размер на цената за закупеното оборудване в размер на 3000 лв.,
срещу което дружеството – продавач издало Разписка за получена сума.
Последната, трета вноска от уговорената продажна цена на оборудването в
размер на 7000 лв., получена след приспадане на вече платените 8000 лв.,
следвало да бъде платена в срок до 31.05.2020 г.
Сочи, че междувременно се появила Ковид пандемията, поради което и
на практика с разпореждания на компетентните държавни органи, работата на
заведението е била преустановена изцяло до 14.06.2020 г. В резултат на това,
дружеството не могло да използва обекта за срока от 13.03.2020 г. до
14.06.2020 г. Липсата на работа и доходи за ищцовото дружество,
изключително затруднили финансовото му положение. В резултат на това
било взето решението да бъде прекратен договорът за наем за наетото
заведение. Липсата на средства довели и до забавата на дружеството при
плащането на последната вноска от продажната цена на закупеното
ресторантско оборудване.
Ищецът поискал от наемодателят да му осигури достъп до
ресторантското оборудване, но същият отказал с аргумента, че то не било
негова собственост. Било изпратено и уведомление от „РЕСПЕКТ 2009“
ЕООД, в което било посочено, че договорът за покупко – продажба бил
развален с уведомление от управителя на ответното дружество от началото на
юни 2020 г., поради неплащане на остатъка от продажната цена, поради което
оборудването било задържано. През месец септември 2020 г. била проведена
среща с управителя на ответното дружество, но тя отказала да върне
оборудването, като заявила, че договорът вече е развален. Също така отказала
да върне заплатената продажна цена.
Сочи, че с разваляне на договора за покупко – продажба на ресторантско
оборудване поради неизпълнение на задължения на купувача „ГЕОМАР – 07“
ЕООД да заплати последната вноска от продажната цена, отпаднало
основанието, на което продавачът получил сумата от 8000 лв., представляваща
част от продажната цена на уговореното ресторантско оборудване, съгласно
представените два броя разписки за получени суми от 24.12.2019 г. и
26.02.2020 г. Тази сума била получена от ответника на отпаднало основание,
поради което подлежала на връщане.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от 8000, 00 лв., дължима поради разваляне на договор за покупко – продажба
на движими вещи, както и сумата от 3045, 18 лв. – мораторна лихва за периода
от 30.05.2022 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2025 г. до окончателно
плащане на сумата. Претендират се и разноските. Представя писмени
доказателства и прави доказателствени искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
2
Оспорва твърденията, че узнал за развалянето по негова вина на
договора от трето лице едва през месец септември 2020 г. Единствената среща
също така между управителя на ответното дружество и представителя на
ищцовото, била през месец юни 2020 г. При сключване на договора била
заплатена първата вноска от 5000 лв., втората била заплатена частично на
26.02.2020 г. в размер на 3000 лв., а остатъкът от тази вноска в размер на 2000
лв., както и последната вноска от 5000 лв. не били заплатени в срок, който
изтичал на 31.05.2020 г.
Твърди, че след последвалите разговори, поради настъпилата забава и
неизпълнение на задълженията на ищеца да й заплаща навреме вноските и
след като той й заявил, че тъй като не работи, нямало да й заплати останалите
вноски от продажната цена на оборудването, била принудена да заяви, че
разваля договорът по негова вина. От този момент, който бил към началото на
юни 2020 г., договорът бил развален от нея като изправна страна по вина на
ищеца.
Договорката им била за продажба на движими вещи на изплащане, при
която ответното дружество му предало вещите под опис, за да ги ползва, като
си запазила собствеността върху тях, докато не й ги изплати изцяло, като му
заявила, че заплатените до момента суми задължа като наемни вноски за
изтеклия период до развалянето на договора. Ищецът се съгласил със
заявеното от управителя на ответника.
По тези причини, исковата претенция за заплащане на сумата от 8000
лв., ведно с лихвите, на отпаднало основание била неоснователна, защото
договорът бил за продажба на движими вещи на изплащане, който
представлявал договор с периодично изпълнение, при което съгласно чл.88,
ал.1 от ЗЗД, последиците от развалянето му нямали обратно действие, а
настъпвали занапред.
Отделно от това, когато договорът е развален поради неизпълнение от
страна на купувача, съгласно чл.206, ал.2 от ЗЗД, продавачът можел да иска
възнаграждение за ползването на вещите, какъвто се явявал настоящия
случай, тъй като продавачът се позовал на правото си да иска възнаграждение,
като заявил, че ще счита платената до момента цена за наем за ползване на
оборудването, а купувачът се съгласил.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноските по делото. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание се явява представител на ищцовото дружество,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание се явява представител на ответното дружество,
който оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена разписка за получаване на сумата от 5000 лв.,
3
заплатена от „ГЕОМАР – 07“ ЕООД на К. В. К. като *** на „Респект 2009“
ЕООД. Като основание е посочено „частично плащане на ресторантско
оборудване на стойност 15 000 лв., находящо се в гр. Б***, ж.к. ***. Текущата
вноска е първа, остават 10 000 лв. за плащане“. Разписката е подписана от
представителите на двете дружества, като същата е от 24.12.2019 г.
По делото е представена разписка за получаване на сумата от 3000 лв.,
заплатена от „ГЕОМАР – 07“ ЕООД на К. В. К. като управител на „Респект
2009“ ЕООД. Като основание е посочено „частично плащане на ресторантско
оборудване на стойност 15 000 лв., находящо се в гр. Б**, ж.к. ***. Текущата
вноска е втора, остават 7 000 лв. за плащане, които трябва да се платят в срок
до 31.05.2020 г.“. Разписката е подписана от представителите на двете
дружества, като същата е от 26.02.2020 г.
По делото е представен договор за наем от 01.01.2020 г., сключен между
ЕТ „Томи – Н“ – Т. Г. и „ГЕОМАР – 07“ ЕООД с предмет отдаване под наем
заведение, находящо се в гр. Б***, ж.к. ***. Договорът бил сключен за срок от
две години.
По делото са представени разпореждания на полицейските органи, с
които работата на заведението е преустановена за периода от 13.03.2020 г. до
14.06.2020 г. или отмяна на заповедите на М** на здравеопазването, относно
обявеното в Република Б. извънредно положение, предвид настъпилата през
2020 г. епидемична обстановка. В резултат на това на 01.09.2020 г. е била
връчена нотариална покана до ЕТ „Томи – Н“ – Т. Г. от ищцовото дружество, с
което бил уведомен, че ключът за заведението бил предаден в резултат на
прекратяването на договора за наем от 29.06.2020 г. на Т. Г., но в заведението
останало ресторантьорското оборудване, което се моли да бъде предадено на
представител на ищцовото дружество.
Постъпил е отговор от ЕТ „Томи – Н“ – Т. Г. на нотариалната покана, с
което уведомява ищцовото дружество, че няма да бъде осигурен достъп до
обекта, предвид обстоятелството, че е постъпило уведомление от „РЕСПЕКТ
2009“ ЕООД, с което се твърди, че то е собственик на оборудването в
заведението. Видно от приложеното уведомление от „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД,
по първоначална уговорка между „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД и „ГЕОМАР – 07“
ЕООД, било отстъпено цялото оборудване, обзавеждане и персонал на
заведението за сумата от 18 000 лв. при разсрочено плащане или сумата от 15
000 лв. при еднократно плащане в срок до 31.12.2019 г., като договорили, че
след изплащане на сумата ще бъде прехвърлена собствеността на вещите, а
при неплащане на цялата сума вноските ще бъдат считани за наемна цена.
По делото са разпитани свидетели.
В показанията си св. Г. Д., без дела и родство със страните, заявява, че
познава управителите на страните по делото. Отишли до някакво заведение в
комплекс „***“, не чул за какво си говорят управителите на дружествата. Не
се разбрали тогава и си тръгнали. След разговорът, управителят на ищеца бил
афектиран.
В показанията си св. Д. М., без дела и родство със страните, заявява, че е
4
работила и при двете дружества. Тъй като настъпили промени, К.К. решила да
предостави своя бизнес на друг човек, поради което се наложило да работят
при Г. Г. от м. декември 2019 г. През същият този месец се състояла срещата
между тях, като те стояли на една от масите в заведението и подписвали
документи. Чули уговорките между тях. Уговорката, която чула била за 15 000
лв., които Г. следвало да плати на равни месечни вноски. Като подписвали
документи, била броена първата вноска, свидетелката присъствала и на
втората вноска през м. февруари 2020 г. Тогава К. споменала, че тези вноски
били за оборудването. Тя казала, че щом не си е изпълнил цялата договорка,
ще иска наем на оборудването. Свидетелката твърди, че Г. казал на К. да си
удържи парите за оборудването, както иска. Свидетелката посочва, че на
първата среща била предадена сумата от 5000 лв. за наем на оборудването, на
втората 3000 лв. за наем на оборудването, като оставали още 7000 лв.
Договорът бил за срок до м. юни 2020 г. Свидетелката сочи, че на първата
срещу била уговорена сумата от 15 000 лв. за наем на оборудването на
разсрочени вноски.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Тази
разпоредба постановява, че всеки, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Въз
основа на същата се разпределя и доказателствената тежест по делото, като
ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
имуществено благо на ответника в изпълнение на задължение по вече
отпаднало основание /прекратен, респ. развален с обратно действие договор/,
а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото
благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина
за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото /Така
и Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
От представените по делото писмени доказателства /разписки/, както и
от твърденията на страните, се установява, че ищцовото дружество е
заплатило на ответника по делото сумата от 8000 лв., която представлява
вноски по договор за продажба на изплащане на движими вещи,
представляващи ресторантско оборудване. По делото не се установява с
конкретика какво точно е това оборудване, но липсва какъвто и да е спор по
отношение на тези обстоятелства между страните.
Спорът по делото е относно това дали сумата е заплатена на базата на
основание, което не е отпаднало, относно действието на развалянето по
договор за продажба на изплащане, както и относно това дали е налице
извънсъдебно прихващане на вземането на ищеца с това на ответното
дружество за наемно възнаграждение на основание чл.206, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на въпросът относно действието на развалянето на
договор за продажба на изплащане, съдът намира, че то е обратно и в този
смисъл приложение намира общата разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД. Според
5
посочената разпоредба, развалянето има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение, които са само тези,
при които и двете престации се разменят продължително време или
периодично (това виждане се споделя еднозначно както от теорията, така и от
съдебната практика, пр. Решение 88-2013-IV г. о. на ВКС). А по процесния
договор за продажба на изплащане, престацията/задължението на ищеца –
продавач да прехвърли собствеността и предаде владението на продадената с
него движима вещ, не е продължително, нито периодично, а е настъпило със
сключването на договора (Р 441-2008-II т. о.). Следва да се посочи, че този
извод не се променя в зависимост от това дали продажбата е със запазване на
собствеността или не. Престацията на продавача така или иначе е еднократна
по договора. Поради това развалянето на договора за продажба на изплащане
от ответното дружество, поради виновното му неизпълнение от ищцовото
дружество, има обратно действие, съгл. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. А това
означава, че всяка от страните следва да върне на другата всичко, което е
получила по този договор съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, защото с обратно
действие е отпаднало с развалянето му основанието или каузата, която е
оправдавала получаването.
Действително и съгласно чл.206, ал.2 от ЗЗД, ако договорът бъде
развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да
иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на
обезщетение. Съдът намира, че предвид обстоятелството, че договорът за
продажба на изплащане е сключен от двама търговци, то приложение следва
да намери разпоредбата на чл.335, ал.3 от ТЗ, съгласно която ако продажбата
бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и
обезщетение. Тълкуването на вметнатия в разпоредбата съюз „и“ налага
извода, че и според ТЗ, продавачът може да претендира възнаграждение за
ползването на вещта. Съдебната практика приема, че то се дължи за периода,
през който продавачът е бил лишен от тази облага и включва периода до
развалянето на договора /Така Решение № 441 от 5.06.2008 г. на ВКС по т. д.
№ 289/2007 г., ТК, II о./.
Следва обаче да се посочи, че с отговора на исковата молба се прави
твърдение, че е извършено от страна на ответното дружество извънсъдебно
прихващане с вземанията, породени от ползването на движимите вещи, с
титуляр ответното дружество, срещу тези за връщане на даденото на
отпаднало основание с размер от 8000 лв. Поддържа се, че представителят на
ищцовото дружество се съгласил с така направеното прихващане. По тази
въпрос, съдът не споделя тезата, изложена в отговора на исковата молба.
Приема се, че фактическият състав на правото да се извърши
прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД включва следните елементи:
съществуването на две насрещни и действителни вземания /задължения/, с
предмет пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и ликвидност на
активното вземане. Според категоричното становище в Решение № 35 от
25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3164/2015 г., I т. о., ТК и цитираната в него
6
практика на ВКС, в хипотезата на съдебно прихващане на две насрещни
вземания, при неликвидност на активното вземане към момента на
въвеждането му в процеса, правният ефект на съдебното прихващане настъпва
занапред – след влизане в сила на съдебното решение. Също така се приема,
че изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска
извършване на компенсация, касае възникването и упражняването на
потестативното право на извънсъдебно прихващане, като правопогасяващия
ефект настъпва с факта на отправяне на изявление по чл.104, ал.1 от ЗЗД;
възражението за прихващане, надлежно предявено във висящо исково
производство, съставлява допустимо процесуално действие за защита срещу
предявения иск и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при
неликвидно вземане; липсва процесуална пречка за едновременно
предприемане пред съда на материалноправно изявление за прихващане и на
възражение за прихващане, които обаче следва да бъдат разграничени,
съответно разгледани от съда в поредността, в която са заявени, както и в
зависимост от техния ефект.
Съдебната практика приема, че извън правото да се извърши
прихващане /съдебно или извънсъдебно/ при наличие на регламентираните в
чл.103, ал.1 от ЗЗД предпоставки, е допустимо и договорно прихващане. Този
вид прихващане е налице при насрещни волеизявления, обективиращи
съгласие на две лица да прихванат своите задължения, макар и да не са налице
изискванията на чл.103 от ЗЗД, като например изискуемост и ликвидност,
които се изисква, за да бъде извършено извънсъдебно прихващане.
Посоченото становище, възприемано и в практиката на съдилищата, е
защитимо с оглед на прогласената в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и
предвид диспозитивния характер на общата уредба на прихващането. Във
всички случаи обаче, за да се изведе извод за вида прихващане и дали се касае
за извършено договорно прихващане, са необходими не само надлежно
заявяване на правопогасяващото възражение и приемането му, вкл. и
правилното му квалифициране от съда, но и преценка на всички данни по
делото, релевантни към насрещните волеизявления на страните във връзка с
възможността за договорно прихващане /Така Решение № 156 от 15.11.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2875/2018 г., II т. о., ТК/.
Като цяло и обобщаващо, може да се заключи, че извънсъдебно
прихващане, освен при съгласие на страните, не може да се прави при
неликвидно и спорно вземане /Решение № 1244 от 28.12.1998 г. на ВКС по гр.
д. № 551/98 г./. Позоваването на една от страните в съдебен спор на настъпил
погасителен ефект на извънсъдебно прихващане представлява оспорване
съществуването на вземането на насрещната страна. В случай, че вземането на
ищеца не е погасено чрез извънсъдебно прихващане, то ответникът може да
упражни правото на компенсация чрез защитно правопогасяващо възражение
за прихващане, но съдът не би могъл без изричното отправяне на съдебно
възражение за прихващане с отговора на исковата молба, служебно да
извърши прихващане на суми, твърдени от ответника /В този смисъл и
7
Решение № 60107 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 523/2020 г., I т. о., ТК/.
Тоест, когато ответникът се позовава на извънсъдебно прихващане, то
подлежи на доказване дали същото е надлежно извършено при
предпоставките в чл.103 и сл. от ЗЗД. Когато не се установява да са налице
предпоставките за извънсъдебно прихващане и при липса на направено
възражение за съдебно прихващане, съдът няма как да зачете настъпване на
погасителен ефект на прихващането, разбирано като способ за изпълнение на
задължение, нито пък да обсъжда въпросите, които представляват основание
на вземането на ответника служебно и да упражнява правото на ответника на
прихващане в рамките на съдебния процес без отправено искане за това.
В случая от представените по делото доказателства не се установява
страните да са се съгласили задълженията на ответното дружество за връщане
на даденото по разваления договор да се прихванат със задълженията за
заплащане на възнаграждение за ползване на вещите. Това твърдение се прави
с показанията на св. М., но съдът не ги кредитира в тази им част, доколкото е
налице противоречие с останалите, приети по делото писмени и гласни
доказателства, така и показанията на посочената свидетелка са вътрешно
противоречиви и не съвсем последователни. Така първоначално свидетелката
заявява, че страните са се разбрали за заплащане на 15 000 лв. за оборудването,
като впоследствие се уточнява, че според свидетелката вноските били за наем
на оборудването. Видно от самите твърдения и на двете страни и
представените доказателства, страните не са постигали каквито и да било
уговорки за наем на оборудването. Отделно от показанията на свидетелката не
се установява, че страните са постигнали извънсъдебно съгласие за задържане
на сумата от 8000 лв. като наем на оборудването. Свидетелката единствено
посочва, че К. К. казала, че щом не си изпълнил цялата договорка, ще иска
наем на оборудването, но това не значи, че ищцовата страна се е съгласила.
Това дори не означава, че е отправено и получено изявление до ищцовата
страна или нейн представител.
Не се установява съгласие в този смисъл /за задържане на сумата от
8000 лв. като наем от ответното дружество/ и от показанията на св. Д..
Свидетелят заявява, че присъствал на среща между управителите на двете
дружества, като те не се разбрали тогава, били афектирани и управителят на
ищцовото дружество заявил, че ще си търси правата по законен път. От това
следва, че страните не са постигнали съгласие за каквото и да било към онзи
момент. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите са
логични, безпротиворечиви и последователни, като не противоречат като цяло
на останалите, приети по делото доказателства.
Следва да се посочи, че приложеното към исковата молба уведомление
от адвокат Д. А. като пълномощник на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, представлява
частен документ, изготвен от представител на ответната страна и като такъв
следва да се ползва с по – ниска доказателствена стойност, доколкото не
съдържа признание за неблагоприятни за страната факти и обстоятелства. В
това уведомление се съдържат твърдения, които противоречат на самите
8
твърдения, направени от ответната страна в отговора на исковата молба, а и
противоречат на отразеното като основание в приложените към исковата
молба разписки за заплащане на сумите от 5000 лв. и 3000 лв., подписани от
управителя на ответното дружество. Така в уведомлението се твърди, че по
първоначална уговорка между „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД и „ГЕОМАР – 07“
ЕООД, било отстъпено цялото оборудване, обзавеждане и персонал на
заведението за сумата от 18 000 лв. при разсрочено плащане или сумата от 15
000 лв. при еднократно плащане в срок до 31.12.2019 г., като договорили, че
след изплащане на сумата ще бъде прехвърлена собствеността на вещите, а
при неплащане на цялата сума вноските ще бъдат считани за наемна цена. В
отговора на исковата молба изрично е формулирано, че „действителната
уговорка, при сключването на договора в края на месец Декември 2019 г., бяха
ищецът да ми заплати 15 000 лева на три равни вноски считано от
сключването му до 31.05.2020 г….“. Тоест самата страна не твърди за
наличието на уговорка за заплащане на сумата от 18 000 лв. при разсрочено
плащане, нито пък се твърди за уговорка при неплащане на цялата сума
вноските ще бъдат считани за наемна цена, каквото твърдение се прави в
цитираното и приложено по делото уведомление. Отделно, това твърдение е
опровергано от приложените и подписани от управителя на ответното
дружество разписки за сумите от 5000 лв. и 3000 лв., където ясно е записано
като основание на плащане – „първа вноска“, цялото оборудване е на стойност
от 15 000 лв., остават 10000 лв., съответно след втората вноска оставали 7000
лв., тоест страните са се разбрали за продажна цена от 15 000 лв., платима на
изплащане. Не се установява страните да са се договорили да бъде запазена
собствеността до окончателно изплащане на продажната цена, като от
представените по длето доказателства не би могъл да бъде направен такъв
извод.
При това положение, съдът намира, че ищецът доказа при условията на
пълно и главно доказване разместване на негово имуществено благо, което е
преминало в патримониума на ответника и се явява паричната сума в размер
на 8000 лв., а от друга страна ответникът не доказва наличието на правно
основание за получаване и задържане на посочената сума. От горното следва
извода, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
По иска за лихва за забава в размер на 3045, 18 лв., съдът намира, че
същият е неоснователен и следва като такъв да се отхвърли. В хипотезата на
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД забавата за връщане на сумата, дадена на отпаднало
основание, няма конкретен срок за изпълнение, поради което забавата на
длъжника ще настъпи след покана от кредитора, съгласно общото правило на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са разясненията по т. 7 от ППВС № 1/79 г.
/така и според Решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г., т. к., І т. о.
на ВКС, Решение № 270 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 5923/2014 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС и др./ В практиката на ВКС се приема, че изискуемостта на вземането
възниква от отпадане на основанието, но длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение. По делото
9
не са ангажирани доказателства за поставяне на ответника в забава преди
предявяване на исковата молба на 30.05.2025 г. и това е най-ранния момент на
изпадането на ответника в забава.
При това положение следва да се отхвърли като неоснователен искът за
сумата в размер на 3045, 18 лв., представляваща лихва за забава за периода от
30.05.2022 г. до 30.05.2025 г.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 441, 81 лв. за
платена държавна такса, пет лева за съдебно удостоверние, 200 лв. за депозит
за особен представител, 300 лв. за депозит за съдебно – счетоводна експертиза
и 800 лв. за платен адвокатски хонорар. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 899, 44 лв. На
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Направените от него разноски
са за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., тоест следва
да му се присъдят на тази база разноски в размер на 385, 98 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Б**, ж.к. ***, представлявано от управителя К. К., на
основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОМАР - 07“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. ***,
представлявано от управителя Г. Г., сумата от 8000, 00 /осем хиляди лева/ лв.,
представляваща сума, платена при отпаднало основание – развален договор за
покупко – продажба на движими вещи, на ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.05.2025 г. до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б**, ж.к. „***, представлявано от
управителя Г. Г., иск за осъждане на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град Б***, ж.к. ***, представлявано от
управителя К. К., за заплащане на сумата от 3045, 18 лв., представляваща
дължима лихва за забава за периода от 30.05.2022 г. до 30.05.2025 г.
ОСЪЖДА „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Б**, ж.к. ***, представлявано от управителя К. К., ДА
ЗАПЛАТИ на „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б**, ж.к. ***, ет.8, ап.16, представлявано от управителя Г. Г.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 899, 44 /осемстотин
деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
10
ОСЪЖДА „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б**, ж.к. ***, представлявано от управителя Г. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Б**, ж.к. ***, представлявано от ** К. К., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер 385, 98 /триста осемдесет и пет лева и
деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща дължимите разноски в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11