РЕШЕНИЕ
№ 260033
гр. Хасково 08.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип
Филипов
Капка Вражилова
при секретаря: Красимира Николова и в
присъствието на прокурора: Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от
чл. съдията Филипов ВНОХД № 548 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260004/28.09.2020г.,
постановена по НОХД № 374/2020 г., Районен съд – Свиленград е признал подсъдимия
Х.П.П. с ЕГН ********** *** за виновен в
това, че на 14.03.2020г. по път III - 597 в
землището на с.В. п., обл.Х., управлявал МПС
– мотоциклет „МЗ 150“ с рама № *******, което не е
регистрирано по надлежния ред, поради което и на осн. чл. 345 ал.2 вр. ал.1 и
чл.54 от НК, го осъдил на 4 месеца „ лишаване от свобода“, чието изпълнение на
осн. чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 години. С присъдата, съдът се
разпоредил с веществените доказателства и постановил връщане на мотоциклета, на подсъдимия или негов пълномощник.
Недоволен от присъдата
останал подсъдимия, който чрез защитникът си я обжалва с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното
наказание. В жалбата се излагат съображения за наличието на предпоставките по
чл.78а от НК, който следвало да бъде
приложен с оглед реабилитирането на посъдимия, съгласно указанията на
т.р.№2/2018г. на ВКС. Алтернативно се иска
налагане на наказание „глоба“ .
Окръжна Прокуратура
Хасково изпраща представител, който намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна
и иска да бъде потвърдена.
Защитникът на
подсъдимия в пледоарията си поддържа изложените в жалбата съображения за реабилитация
на подсъдимия и иска приложението на чл.78а от НК, алтернативно да бъде
оправдан и наказан административно.
Подсъдимият се
явява, в личната си защита иска намаляване на наказанието, в последната си дума
не изразява становище.
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното: Съдебното производство пред районният съд, е
образувано по обвинителен акт на РП – Свиленград, с който на подсъдимия е
повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден
с обжалваната присъда. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, съдебното следствие е проведено по общият ред. От събраните
доказателства е установено, че на 14.03.2020г. свидетелите Б. и Т. – полицейски
служители по повод изпълнение на задълженията си, със служебен автомобил били в
с.В. п. обл. Х. На
прибиране от селото в землището на същото, на път III-597 двамата забелязали
подсъдимия да управлява мотоциклет „MЗ-150”, червен на цвят
с
поставена вместо регистрационна табела, друга с надпис „ Ч. П.“ . Свидетелите
знаели, че подсъдимия не притежава СУМПС, подали му сигнал за спиране, който той
не изпълнил и те автомобилът си го последвали и настигнали, в началото на с.В. п. където бензина
на управлявания от подсъдимия мотоциклет, свършил. При проверката подсъдимия не
представил на свидетелите СУМПС, мотоциклета не бил регистриран, а при проверката
му с алкотест „Дрегер“ се установило, че подсъдимия го управлявал след употреба
на алкохол в количество 0.85 промила на хиляда. За констатираните нарушения, против подсъдимия били съставени два АУАН- единия серия GA № 175469/14.03.2020г. за управлението на мотоциклета като
неправоспособен и след употреба на алкохол – нарушение
по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 и чл.150 от ЗДвП,
втория - серия GA № 175470 /
14. 03.
2020г. за управлението на нерегистрираният надлежно
мотоциклет - нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Впоследствие поради образуване на досъдебното
производство, административно наказателното производство по втория АУАН било
прекратено на осн. чл. 33 ал.2 от ЗАНН. В хода на разследването подсъдимия
предал доброволно мотоциклета, който бил без регистрационна
табела и свидетелство за регистрацията му стар образец, сер. А № ****** според което,
мотоциклетът бил с рама № *******, двигател № ******* и с рег. № *******,
собственост на лицето С. М. К. от гр. С. З. В хода на разследването мотоциклетът бил огледан,
номерата на рамата и двигателят му съвпадали с тези по регистрационният талон и по тях не се констатирали интервенции. Според справката на ОД МВР – Хасково, в масивите на
МВР и в АИС нямало данни, за регистрация на въпросния мотоциклет.
При така
установените факти, първоинстанционният съд след като обсъдил и анализирал
събраните доказателства приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна, престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК за което го
признал за виновен и осъдил, с обжалваната присъда. Настоящата инстанция
споделя изводите на първата в тази насока, които са направени след прецизен
анализ на събраните доказателства. Правилно са ценени показанията на двамата
полицейски служители, които са очевидци и изложеното от тях кореспондира с
останалите събрани и кредитирани доказателства. Правилно е преценено, че посоченото
престъпление което е на просто извършване, от субективна страна е извършено от подсъдимия
при пряк умисъл, като форма на вината. Правилни са изводите и за обективната
страна на престъплението, като в случая освен, че липсва регистрационна табела
на въпросния мотоциклет, то той не е регистриран и според справката на МВР
такова МПС с рама № ******* в
автоматизираната им информационна система, няма регистрирано към 18.03.2020г. Дори
мотоциклетът да е имал стара регистрация, тя съгласно Наредба № I-45/24.03.2000г., е
прекратена служебно. Спор по фактите няма. Спорът е дали са налице или не, от
една страна предпоставките на чл.78 а от НК, а от друга дали извършеното от
подсъдимия е с по - ниска степен на обществена опасност, налагаща единствено
наказването му административен ред, по
ЗДвП. На тези възражения първоинстанционният съд е дал отговор, който се
споделя от настоящата инстанция. С Решение № 86/18.05.2017г. в сила от
02.06.2017г., постановено по АНД № 316/17 г.на РС - Свиленград, подсъдимият е освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, за престъпление по чл.343В
ал.2 вр. ал.1 от НК, чрез налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. Глобата не е платена, за събирането й в рамките на
двугодишния давностен срок по чл.82 от ЗАНН е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително производство, по което последното предприето действие за събиране
на вземането прекъсващо давността, е пак в рамките на давностния срок за
изпълнение на наказанието, а изпълнителното производство е прекратено на
06.08.2020г. - т.е след извършване от подсъдимия на настоящото престъпление. При
това положение ребилитация за подсъдимия по посоченото АНД, не е настъпила и в този
смисъл, а не в сочения от защитата е т.р. № 2/18г. ОСНК на ВКС. Липсата на
реабилитация е абсолютна пречка за приложението повторно на чл.78 а от НК. Тук
следва да се отбележи, че са несъстоятелни и възраженията на защитата, за
евентуално нарушение на принципа „non bis
in idem“.
Такова нарушение няма защото административно наказателното производство, по
съставения против подсъдимия АУАН за управлението на нерегистрираното МПС е
прекратено, а административната му отговорност е ангажирана за управлението на
въпросното МПС без да е правоспособен и след употреба на алкохол, които са
различни деяния от това, за което е осъден. За престъплението по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК са предвидени
алтернативно наказания „лишаване от свобода“ до 1 година или „ глоба“ от
500 лв. до 1 000 лв. При определяне
на наказанието първоинстанционният съд е отчел обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му. Правилно като смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства са приети изразеното съжаление и липсата на
осъждане. Утежнено семейно положение не е установено подсъдимия да има, както
сам е декларирал и това неправилно е отчетено като смекчаващо вината му
обстоятелство. Такова не е и обстоятелството, че е берзаботен. Правилно са
отчетени отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, включително че управлявал
въпросния мотоциклет без да е правоспособен водач и след употреба на алкохол. В
тази насока възражението на защитата, че поради наказването на подсъдимия по
административен ред за тези нарушения, те не следва да се отчитат като
отегчаващи вината обстоятелства, е несъстоятелно. Това е така защото тези
нарушения освен, че не са включени в състава на престъплението за което
подсъдимият е осъден и в тази насока е чл.56 от НК, но те и сочат на липсата на
съобразяване от страна на подсъдимия с установеният в страната правов ред. Ето
защо наложеното му наказание от 4 месеца „ лишаване от свобода“, правилно е
определено по вид и е справедливо, предвид поведението му в случая. Правилно е
приложението и на чл.66 ал.1 от НК, чрез отлагане изпълнението на наказанието, за
срок от три години. Относно вещественото доказателство - мотоциклетът „МЗ 150“
с рама № ******* следва да се отбележи, че за него съдът
се произнесъл с присъдата и при това положение неясно защо от защитата е
направено искане пред въззивната инстанция, за решаване на въпроса по реда на
чл.306 ал.1 от НПК, което е недопустимо. Следва да се посочи, че с присъдата
съдът върнал мотоциклета на подсъдимия като приел , че е негов собственик . По
делото е установено, че мотоциклетът е във владението на подсъдимия, наличието
у него на стария регистрационен талон на мотоциклета не го прави собственик, а липсва
друг в който да е посочен като такъв или договор с нотариална заверка, за
прехвърляне собствеността на мотоциклета. При това положение е следвало да се
приложи разпоредбата на чл.112 от НПК, мотоциклетът да остане на съхранение по
делото и в случай, че в 5 годишен срок не бъде потърсен, се отнеме в полза на
Държавата. Приложението на посочената норма обаче би утежнило положението на
подсъдимия, което не може да бъде сторено от въззивната инстанция поради липса
на протест в тази насока, от прокурора. Не се установи от първата инстанция да
са допуснати процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимия и
доколкото не са налице основания за изменяване или отмяна на присъдата, същата
като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена, а
въззивната жалба, оставена без уважение.
Мотивиран така и
на осн. чл. 338, вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260004/28.09.2020г.,
постановена по НОХД № 374/2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград .
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: 1. 2.