Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 13352 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 106311 от 02.05.2019г. по гр.д. № 41326/2017г. Софийски районен съд, 155 състав признал за установено по
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.П.Н.,
ЕГН **********, конституиран като правоприемник на Ж.Т.Н., починала на
25.07.2017г., дължи на ищеца сумата от 1 071.29 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
05.2014г. до месец 04.2016г., сумата от 278.21 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 29.03.2017г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 24.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумите, като отхвърлил иска за главницата за разликата над 1 071.29 лв. до
първоначално претендирания размер от 1 691.38 лв., представляващ 3/4 части
от сумата от 2 255.17 лв., и иска за лихви за забава за разликата над 278.21
лв. до първоначално претендирания размер от 281.09 лв., представляващ 3/4 части
от сумата от 374.78 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 52.65 лв., представляваща разноски за заповедното
производство по гр.д. № 25009/2017г. на СРС, 155 състав, и сумата от 693.81 лв.
– разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от конституирания
на мястото на починалата ответница Д.П.Н., чрез адв. А.М. (последният
преупълномощен от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адв. П.З. от САК), който обжалва решението в частите, с които исковете са уважени,
при твърдения за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
районният съд приел за доказано съществуването на претендираното вземане само
въз основа на заключението на СТЕ. Същата не следвала да бъде единствено
доказателство, тъй като била изготвена изцяло и само върху едностранно
изготвени от ищеца частни документи. Претендираната сума не отговаряла на реално
потребеното в имота, като видно от представеното уведомление от
наследодателката на ответника било, че в имота не се потребява топлинна
енергия. Представената справка била изходящ от ищеца документ, съдържащ изгодни
за него твърдения и не доказвала факта на доставена топлинна енергия, нито
нейното количество и стойност. Освен това по делото не ставало ясно кое
дружество е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда, а
представеният договор от 23.09.2002г. бил прекратен с изтичане на срока му. Наред
с това, при отчитане на показателите в АС присъствали само служители на
ищцовото дружество и не се осъществявал контрол от потребителите относно
правилното и коректно отчитане на ТЕ. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго,
с което да отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 11.11.2020г. оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано
от въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
С исковата молба, и след частично прекратяване на производството,
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, предявени срещу Ж.Т.Н., на мястото на която
след смъртта й в хода на делото е конституиран по реда на чл. 227 ГПК наследникът
й по закон Д.П.Н., както следва:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 691.38
лв. - главница, представляваща ¾ от цената на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „******, аб. № 297516, за периода
м. 04.2014г. – м. 05.2016г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 281.09 лв. представляваща ¾
от дължимата лихва за забава в плащането за периода 15.09.2014г. - 29.03.2017г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 24.04.2017г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 25009/2017г.
на СРС, 155 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възражението
на праводателката на въззивника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните от нея суми е подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и същите са допустими. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимите му за спора
редакции, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения – чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
В случая не е било спорно, че наследодателката на
въззивника е била в процесния период собственик на ¾ идеални части от
процесния имот. Сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа. В качеството й на собственик на топлоснабден имот,
същата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и дължи (респ. правоприемникът й) ¾ от цената на доставената в
имота топлинна енергия.
Съгласно
ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение –
чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
В случая от приетото в първоинстанционното производство
заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200 ГПК се установява: Общият топломер в
АС се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането не
е визуално, а чрез електронно устройство, като отчетът се документира. Така
извършваното отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл.
53 – 57 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (сега
отменена, но в сила към процесния период). Вещото лице е посочило отчетените
ежемесечно данни в табличен вид към заключението. От отчетеното количество
ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по
формулата в методиката към Наредба № 16-334 (отм.) и съобразно техническите характеристики на
абонатната станция, като вещото лице е извършило проверка при
която е установило, че същите са правилно отчислявани.
В процесния период в апартамент № 36 не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно - уреди за дялово разпределение. Суми за ТЕ за
отопление на имот не са начислявани. ТЕ за БГВ е начислявана на база реален
отчет на 2 бр. водомери за топла вода в имота, видно и от приетите по делото и
неоспорени документи за отчет. ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е правилно
изчислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 177 куб. м.
Съгласно заключението на СТЕ, дяловото разпределение е извършвано от ФДР в
съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Общо дължимата за имота
сума за ТЕ след извършените изравнявания е в размер на 1 428.38 лв., като в
тази сума не са включени предишни просрочени сметки, изравнявания за период
извън процесния и лихви. Или ¾ от цената е в размер на 1 071.29 лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид
както справката за показанията на общия топломер, така и документите за отчет и
дяловите разпределения. При установеното количество ТЕ, доставено в процесната
сграда - етажна собственост, измерена с годно СТИ, извършвания реален отчет и
заключението на експерта, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с нормативната уредба, ищецът е доказал количеството на доставената в имота ТЕ,
стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени.
С оглед така установеното, доводите във въззивната жалба
са неоснователни. При определяне размера на дължимата главница районният съд
правилно е възприел заключението на СТЕ, което установява размера на
задължението за потребена топлинна енергия за процесния период, без да взема
предвид извършени от ищеца „прихващания” със суми за връщане от изготвените
изравнителни сметки за процесния период със стари задължения за период преди
процесния. Противно на поддържаното в жалбата, заключението не е изготвено само
въз основа на изходящи от ищеца документи, а въз основа на електронно
отчитаните данни от общия топломер, на документите за отчет, подписани за
„потребител“, и изготвените от третото лице помагач дялови разпределения. При
извършвания електронен отчет присъствие на представител на потребителите е
невъзможен, а същите могат да искат проверка на изправността на средството за
търговско измерване и на отчетените показания по реда, предвиден в ОУ на
договора. Районният съд не е основал изводите си за количеството доставена
топлинна енергия и нейната стойност на представената от ищеца справка, поради
което доводите в жалбата в тази връзка са неотносими за спора.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото се
установява както от приетите дялови разпределения и документи за отчет, така и
от неоспореното заключение на СТЕ, че дяловото разпределение в процесния период
е извършвано от третото лице помагач. Следва да се посочи, че съществуването
или несъществуването на договорни отношения между клиента на ТЕ и топлинния
счетоводител не се отразява на наличието на облигационно правоотношение между
клиента и топлопреносното предприятие, нито на дяловото разпределение, стига
същото да е законосъобразното извършено. Независимо от това, по делото се
установява, че страните по договора са изпълнявали поетите по него задължения,
като клиентите са допускали представителите на третото лице помагач да отчитат
уредите за индивидуално измерване и то е извършвало дяловото разпределение на
ТЕ на адреса, с което фактически страните потвърждават обвързаността си от
договора за топлинно счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ, клиентите
в сграда етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. 3а резултатите от избора клиентите
уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. В случая не се твърди и не се установява етажните собственици да са
уведомили ищеца, че дяловото разпределение няма да се извършва вече от това
лице, респ. да са поискали то да се извършва от топлопреносното предприятие,
поради което правилно ищецът е начислявал дължимите суми за ТЕ, съобразявайки
изготвените от третото лице помагач дялови разпределения.
Въззивната жалба срещу решението в частта му по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е бланкетна – в нея не са
наведени никакви доводи за неправилност на изводите на районния съд, обусловили
уважаването на този иск. При постановяване на първоинстанционното решение в тази
част не са нарушени императивни материалноправни норми, поради което и
съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността му,
а следва да го потвърди в същата част.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Освен
подаването на бланкетната молба от 11.11.2020г., с която се прави несвързано с
делото възражение за прекомерност (при положение, че въззиваемият е заплатил
депозит за възнаграждението на особения представител), упълномощеният от
въззиваемия юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални действия – не е
подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното едно открито
съдебно заседание, поради което въззивният съд намира, че юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106311 от 02.05.2019г., постановено по гр.д. № 41326/2017г. на Софийски районен съд, 155 състав в обжалваните части, с които е признато за установено по
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.П.Н.,
ЕГН **********, конституиран като правоприемник на Ж.Т.Н., починала на
25.07.2017г., дължи на ищеца сумата от 1 071.29 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
05.2014г. до месец 04.2016г., сумата от 278.21 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 29.03.2017г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 24.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумите.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 41326/2017г. на Софийски районен съд, 155 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК
******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.