Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 36 02. 06. 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и
шести април, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 871 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба на М.А.Ф. – гражданин на ***, чрез
процесуален представител адв.Панайотов, срещу
Решение №2/03.01.20г., постановено по гр.д.№778/18г. по описа на районен съд
Поморие, с което въззивницата е осъдена да заплати на ищеца Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I №
211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС сумите както следва: 145.95 евро равняващи са на
285.45 лева, представляваща год. такса за управление и поддръжка на общите
части за периода от 01.08.2017г. до
31.12.2017г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното
изплащане; 58.40 евро равняващи са на 144.22 лева, представляващи годишна
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г.
ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; 28.07
лева, представляваща законна
лихва върху сумата от 285.45лв. за периода от
01.01.2018 г., до
20.12.2018г.;
11.23лева, представляваща законна лихва върху сумата от 144.22 лева за периода от 01.01.2018 г., до 20.12.2018г.; 426 лева направени
разноски съразмерно с уважената част на иска.
Пунктуално
се излагат подробни съображения. На първо място се оспорват изводите на съда, че
решенията, взети на Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС), проведено на
12.11.2014 г. били влезли в сила, поради което възраженията на ответника в тази
насока били преклудирани. Твърди се, че поради нарушение от ЕС на разпоредбата
на чл.16, ал.7 ЗУЕС по повод процесното ОСЕС, решенията му не са влезли в сила.
Със същите аргументи се твърди, че са неправилни изводите на съда, че е
преклудирана възможността на ответника да оспорва като нищожни взетите решения
на процесното ОСЕС. Излагат се подробни съображения.
На следващо място се твърди, че
не е обсъдено възражението на ответницата, че е заплатила такса за управление и
поддръжка на общите части на сградата, на ЕС на блок „А“. В тази връзка се
твърди, че поради процесуално нарушение не е допуснат поискан от ответницата
свидетел за изясняване на тези обстоятелства. Излагат се съображения, че също
поради процесуални нарушения, не е допуснат свидетел на ответника (своевременно
поискан) за установяване, че ищцовата ЕС не е извършвала никакви действия по
управление и поддръжка на общите части. Подробни аргументи се излагат и във връзка
с твърдението, че ответницата не е ползвала имота повече от 30 дни за
календарната 2017г., като в тази връзка се ищецът не е оспорил това възражение.
Оспорва като неправилен извода на
съда, че възраженията за ненадлежно осъществяване на дейностите по поддръжка не
биха могли да обосноват недължимост на сумата към етажната собственост,
доколкото годишните такси се дължат отнапред за предстоящата година, а и
предвид факта, че извършването на разходите не са елемент от фактическия състав
на предявения иск.
Твърди се, че не е разгледано
възражението на ответника за погасяването на вземането по давност. Излагат се
подробни съображения.
Ответникът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ представя в срока
по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него твърди се, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са
правилни и обосновани. Навеждат се доводи, че са изпълнени всички изисквания на
действащите правила за оповестяване на решенията на общото събрание, като в
тази връзка се прави позоваване и на установеното по ч.гр.д. № 1123/2019г. по
описа на БОС и направените от него правни изводи. С оглед на това въззиваемата
ЕС счита, че ответниците са обвързани от установения съдебен акт, поради факта,
че са страните по делото, по което същият е постановен. Предвид горното, намира
за неоснователно възражението за ненадлежно оповестяване на решението на ОСЕС
от 12.11.2014г. На второ място ищцовата ЕС застъпва становище, че не са налице
предпоставките на чл.75, ал.2 от ЗЗД, поради което ответниците не могат на това
основание да се освободят от задълженията си.
Твърди се, че никога не е
съществувала самостоятелна етажна собственост на бл.А, тъй като обектите, които
се намират в него не отговарят на изискванията за самостоятелно управление.
Навежда доводи, че етажната собственост на комплекс “Феста Апартмънтс поморие”
се управлява от едно общо събрание, който факта е установен с влезли в сила
решение на РС – Поморие по гр.д. № 376/2017г. и гр.д. № 494/2016г., а бл.А не
отговаря на изискванията за самостоятелно управление.
Излагат се съображения досежно
представените от ответницата ПКО, съставляващи частни свидетелстващи документи,
които не се ползват с материална доказателствена сила и не могат да се противопоставят
на страна, който не ги е подписала.
Въззиваемата ЕС намира за
неоснователно оплакването, че първоинстанционния съд не е разгледал
възражението за неизвършване на дейности по поддръжка и управление на общите
части на комплекса. Намира, че този факт не е предмет на разглеждане и
установяване по настоящото производство, а следва да е предмет на разглеждане
на иска по чл.40 ЗУЕС. В тази връзка цитира съдебна практика. Навежда доводи,
че уважаването на иска за установяване съществуването на етажни разходи е
обусловено от кумулативното наличие на следните условия: наличие на решение на
ОСЕС за определяне размера на отделните видове разходи и установяване и
установяване качеството собственик на ответника. Сочи, че всякакви други
обстоятелства са ирелевантни по отношение на възникването и съществуването на
задължението за заплащане на етажните разходи от етажен собственик. В тази
връзка цитира съдебна практика.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе
предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че с договор за
покупко – продажба, сключен с нотариален акт №*** по описа на нотариус Красимир Петков, с район
на действие – район на РС – Поморие, ответницата е придобила правото на собственост на апартамент № ***,
идентификатор *** с площ 55.38 кв.м., ведно с 14.68 кв. м. в идеални части от
общите части на сградата.
Не
се спори и видно от представения протокол, на 12.11.2014 г., е било проведено
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения за избор на управителен съвет,
определен е размер на такса за поддръжка и управление, в размер на 9 евро/кв.м.
без ДДС, взето е решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, в който се
заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка, а за 2015г.
– 3 евро и е приет правилник за вътрешния ред; упълномощен е УС на ЕС да
подпише договор за управление и поддръжка с избрана компания. Не се спори, че
решенията на проведеното ОСЕС са атакувани многократно от различни етажни
собственици, (в т.ч. и по гр.д.№619/19г. на ПРС, до влизане в сила на акта по
което настоящата инстанция спря производството по настоящото дело), но като
краен резултат след постановяване на влязло в сила определение за прекратяване
на производството по гр.д.№619/19г. на ПРС, горепосочените решения са
стабилизирани.
Не се спори и видно от представените протоколи, на 29.06.2017 г. е
проведено ОСЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна
такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в
размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна
вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м. В производство по иск
с правно основание чл.40 ЗУЕС, с въззивно решение № ІV-27/08.04.2019 г.,
постановено по в.гр.дело №100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени
всички решения, взети на това ОСЕС.
Ищецът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс
Поморие“ твърди, че предвид взетото на ОСЕС на 12.11.2014г., изменено с решение
на ОСЕС на 29.06.2017г., ответницата, в качеството си на етажен собственик не е
заплатила и дължи исковите суми, съставляващи 5 евро кв.м. – такса за поддържка
и управление и в размер на 2 евро – за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
01.08.2017г. – 31.12.2017г., ведно с мораторна и законна лихва. Претендира
осъждането й да заплати тези суми.
Ответницата оспорва исковете.
На първо място излага съображения във
връзка със законосъобразността на проведеното на 12.11.2014г. ОСЕС – свикване и
провеждане на същото.
На второ място, ответницата излага съображения, че ищецът не е
извършвал дейности, касаещи поддръжката и управлението на общите части, поради
което не му се дължат претендираните суми. В тази връзка заявява, че етажните
собственици на отделните сгради/входове, са провели самостоятелни общи събрания
и са учредили самостоятелни етажни собствености, които са извършвали дейностите
по поддръжка и управление и на тях са били заплатени сумите, които са били
определени на тези събрания.
По повод тези твърдения на ответницата са представени Решение
№106/2018г. по гр.дело 376/2017г. на РС Поморие и Решение № 73/23.05.2017г. по
гр.дело 494/2016г. на ПРС, с които са отменени решенията, приети на проведеното
на 24/25.02.2017г. ОС на ЕС на блок А, Б, В,
и решенията приети на проведеното на 22.08.2016г. ОС на ЕС на блок А. С
тези решения съдът е приел, че не се касае за отделни самостоятелни сгради, не
се касае и за сграда с повече от един вход, който да обслужва само определени
обекти. Поради това е прието, че в блок А няма обособена самостоятелна ЕС,
въпреки твърдението на ответницата за учредяването на ЕС.
На следващо място се излагат съображения, че ответницата не е
ползвала имота повече от 30дни за календарната 2017г. За установяване на това
обстоятелство е разпитан свидетелят О.У., който сочи, че е пълномощник
на ответницата по повод управлението и ползването на апартамента. Според
свидетеля ответницата е пребивавала в Р България през 2017г. само две седмици,
за да изготви документите по покупко - продажбата на апартамента. За тази
година не го е ползвала повече, в това
число и нейни близки; не го е отдавала под наем.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
Закона, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно по отношение на иска
по чл.6, ал.1,
т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС и частично неправилно и незаконосъобразно по
отношение на иска по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС.
Съобразно разпоредбите на чл.6,
т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.51 с.з. начин. Следователно от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в
решението период. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на
ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай ищецът се
позовава на решение, взето на ОСЕС, проведено на 12.11.2014г. Въззивният съд не споделя
аргументите на ответницата, касаещи
оспорване на законосъобразността на решенията, взети на това събрание. Тези
решения са се стабилизирали, поради прекратяване на образуваните производства по чл.40 ЗУЕС,
в т.ч. и гр.д.№619/19г. по описа на ПРС. В тази връзка е налице съдебна практика,
която въззивната инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д.
№1830/2018 г., I т. о., ТК).
Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно
противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е
ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на
този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок – нищожност,
се стабилизират и подлежат на изпълнение.
Така решенията, взети
на ОСЕС на 12.11.2014г., касаят календарната 2015г. и се прилагат по отношение
на нея. За следващи периоди, в т.ч. и за тук процесната 2017г. са били взети
нови решения, които са отменени по съдебен ред с горепосочените съдебни
решения. Поради това за 2016 и 2017г. не са налице валидно взети решения, в
т.ч. по въпросите за дължимите такси за поддръжка и управление.
Съобразно посоченото Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Любка Андонова, „Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като
неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не може
да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание,
а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново
Общо събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с
разпоредбите на специалния закон“. Следователно единственото стабилизирано към
2017г. решение на ОСЕС е това, взето на 12.11.2014г., но същото е приложимо
само за 2015г. Поради изложените съображения не може да се прилага за
последващи периоди – 2016 и 2017г.
Поради това следва да
се разгледа следващото възражение на ответницата, че претендираните разходи за
управление и поддържане на общите части не са били реално направени. Същото е своевременно
направено в отговора на исковата молба. В тази връзка по повдигнат идентичен
казус между настоящия ищец и друг етажен собственик, с Определение
№124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019
г., III г. о., Върховният касационен съд
е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че „Когато
се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната
собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на
поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали
реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е
извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до
неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при
решаване на делото“.
При така направеното
оспорване, ищецът е следвало да изложи фактически твърдения и да ангажира
доказателства, за установяване извършването на дейности по управление и
поддържане по см. на §1, т.11 ДРЗУЕС, респ. – направени във връзка с тези
дейности. Това не е извършено. И по този въпрос касационната инстанция е
изложила съображения в посоченото по-горе определение, като е приела, че „В
исковата молба етажните собственици не са изложили никакви твърдения относно
действителното извършване на разходите по поддръжката на сградата през 2015 г.
След възражението в отговора на исковата молба, че такава поддръжка реално
няма, не е последвало никакво уточнение или пояснение относно това обстоятелство.
От възражението срещу указанията в доклада и изменението на този доклад,
извършено от първоинстанционния съд може да се заключи само, че ищците не
твърдят реално да са извършени разходи за поддръжката. Следователно не е било
необходимо въззивният съд да дава указания, че ищците могат да ангажират
доказателства за установяване на обстоятелство, което те поначало не твърдят“.
Ето защо въззивната
инстанция намира, че по насрещното възражение на ответника, че дейности по
управление и поддържане не са извършени, респ. – разходи не са направени,
ищецът е следвало и без указания на съда да ангажира доказателства, което не е
сторено. Поради това претенцията е недоказана.
Независимо от горното, въззивната инстанция намира за основателно
и възражението на ответницата, основано на нормата на чл.50, ал.2 ЗУЕС – че не
дължи да заплаща разходи за поддръжка и управление поради това, че не е
ползвала имота през 2017г. повече от 30 дни. Видно от показанията на св.У., същата е пристигнала в
България и е пребивавала за срок от около 2 седмици, по повод закупуване на
апартамента, но през тази година повече не е го е ползвала нито лично, нито
чрез трети лица. Въззивната инстанция не споделя изводите на ПРС, досежно
не/приложимостта на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, предвид обстоятелството, че
ищцата е придобила имота и е станала собственик в средата, а не през цялата
календарна 2017 година. Нормата на закона не съдържа такова изключение и не
дава основание за тълкуването й по този начин.
По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11,
т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с
което е уважен е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно нормите на
чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските
за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.50 с.з. начин. Следователно също от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС
по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на размера на вноската за
посочения фонд, законодателят е предвидил минимален размер – 1% от минималната
работна заплата за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2017г.
За този период, както вече стана дума, не е налице валидно взето решение на
ОСЕС за определяне на размера на вноската на етажните собственици, поради
отмяната на решенията, взети след 2015г. по съдебен ред. Ето защо, предвид
това, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014г.,
съществуването му е предвидено в закона, следва да намери приложение законовата
норма, която да замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера
на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за
2017г. Съгласно Постановление на МС №141/13.07.2017 г., считано
от 1 януари 2017 г. минималната месечна работна за страната за
календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. За процесния период – 01.08.2017г.
– 31.12.2017г. – 5 месеца, дължимата от ответницата минимална вноска за фонд
„Ремонт и обновление“ е в размер на 4.60 лева месечно или 23.00 лева.
Върху тази сума се дължи обезщетение за
забава, в размер на законната лихва за периода 01.08.2017г. – 21.12.2018г., в
размер на 3.25 лева. В този размер искът за присъждане на обезщетение за забава
е основателен. Над този размер, до присъдените от ПРС 11.23 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11,
т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е основателен в посочения размер. Над този размер, до
присъдения от ПРС 144.22 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В полза на въззивника следва да се присъдят
съразмерно с
отхвърлената част от иска, съдебно
– деловодни разноски, съгласно представен списък, съставляващи държавна такса в размер на 40.00
лева и адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева. Съразмерно се дължат 321.62 лева.
В полза на въззиваемата страна се
дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска. При направени разноски от
общо 720 лева – адвокатско възнаграждение и 132.40 – държавна такса, съразмерно
се дължат за две инстанции 49.08 лева. Първоинстанционният съд е присъдил 426
лева. Първоинстанционното решение над сумата 46.05 лева, до присъдения размер
от 426 лева следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№2/03.01.20г., постановено по гр.д.№778/18г. по описа на районен съд Поморие, в частта, с което е уважен иска по чл. чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5,
вр. чл.51 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, в
частта, с което искът по чл.6, ал.1, т.9, вр.
чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е уважен над сумата от 23.00 лева, до предявения
размер от 144.22 лева, в частта, с
което искът за мораторна лихва по иска по чл.50 ЗУЕС е уважен над 3.25 лева, до
11.23 лева, в частта, с което в
полза на ищеца са присъдени разноски над сумата от 46.05 лева, до 426.00 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, ЗА ОСЪЖДАНЕ на М.А.Ф., гражданка на ***, родена на ***г., БУЛСТАТ
********* с адрес по регистър БУЛСТАТ
гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №38, ЕТ.0 с пълномощник адв.Панайотов
със съд. адрес гр.Варна, ул. Драган Цанков 4, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 145.95евро равняващи са на 285.45
лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части,
за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. ведно със законната лихва от
21.12.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, ЗА ОСЪЖДАНЕ на М.А.Ф., гражданка на ***, родена на ***г.,
БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211,
бл.А, апартамент №38, ЕТ.0 с пълномощник адв.Панайотов със съд. адрес гр.Варна,
ул. Драган Цанков 4, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 121.22 лева, представляваща разликата между присъдените от ПРС 144.22 лева и присъдените от БОС 23.00 лева, представляваща годишна вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., както и за сумата 7.98 лева, представляващи разликата между присъдените от ПРС 11.23 лева и присъдените от БОС 3.25 лева – мораторна лихва върху
главница от 121.22 лева за периода 01.08.2017г. – 21.12.2018г.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, да заплати на М.А.Ф., гражданка на ***, родена на ***г.,
БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211,
бл.А, апартамент №38, ЕТ.0 с пълномощник адв.Панайотов със съд. адрес гр.Варна,
ул. Драган Цанков 4, офис 1, СУМА, в размер на 320.42 лева - съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи
на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.