№ 245
гр. *******, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100651 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Провадийският районен съд се сезира с молба от М. С. М. с искане да
бъде постановено решение, с което в негова полза да се постановят мярки за
защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъществено домашно насилие от
ответницата Х. Х. И..
В молбата се посочва, че ответницата на 27.05.2023 г. се среща с
молителя в гр. ******* и започва да му крещи с думите „направо да изчезва“,
а след това отново с висок тон да изчезва и че никъде няма да взема детето си.
Твърди се още, че на 07.06.2023 г. се извършва и друг акт на домашно
насилие – ответницата му заявява в телефонен разговор по повод
ангажимента й да предаде детето в изпълнение на определение режим на
лични отношения –„…Въобще не ме интересуват твоите ангажименти. Като
съм пред вас ще ти пиша, ако искаш идвай, твоя си работа“, както и по-късно
след като се забава да му предаде детето ответницата по телефона му заявява
– „С 200 ли да карам“ и му затваря телефона. Така молителят стои в
напрежение дали ще му се предаде детето и дали няма да има нов скандал. В
18.15 ч. ответницата предава детето на молителя.
Молбата е да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени
мерки за защита спрямо молителя.
В о.с.з. молителят се явява лично и се представлява от упълномощени
от него процесуални представители. Последните поддържат молбата за
защита от домашно насилие. Молят за уважаването й. Излагат се подробни
съображения в хода на устните състезания.
1
Ответницата редовно призована, не се явява лично. Нейният
процесуален представител счита молбата за неоснователна. Моли за
отхвърлянето й. Излагат се подробни съображения в хода на устните
състезания.
Съдът намира следното:
Молбата се подава от и срещу легитимираното по закон лице съобразно
чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Депозира се в предвидения в чл.10, ал.1 от
ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде
спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят
да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения
извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно
насилие.
По делото няма спор, че от съвместното съжителство на М. М. и Х. И.
се ражда детето – С.И., както и че родителите към момента са разделени.
Служебно известен на съда факт е, че между страните е налице друг
съдебен спор по реда на чл. 127, ал. 2 от СК за определяне режима на лични
отношения между бащата и детето и размер на дължимата от бащата
издръжка в полза на детето. Делото приключва с постановяване на решение
№ 122/18.05.2023 г. по гр. № 1202/2022 г. по описа на РС-*******, като
предстои изпращането му в ОС-******* след администриране на подадени
въззивна и насрещна въззивни жалби от двете страни.
На следващо място, друг служебно известен на съда факт е, че с
Решение № 259/01.03.2023 г. по в.гр.д. №314/2023 г. по описа на ОС-*******
М. М. е задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно
насилие спрямо Х. И., поради извършено от М. психическо насилие,
изразяващо се във въздействие върху спокойствието и стабилността на Х. И.,
внушавайки й, че поради липсата на парични средства не може да се справи с
отглеждането на детето и той ще й го вземе.
Основният доказателствен материал е събран от разпита на две групи
свидетели – св. Д.Б.В.-приятел на молителя М., К.К.Р.-приятелка на брата на
молителя М. и неговият баща – свидетеля С.С.; от друга страна в качеството
на свидетели се разпитват родителите на ответницата И. – свидетелите К.М. и
Х.И..
Спорните по делото въпроси са дали на процесните дати – 27.05.2023 г.
и на 07.06.2023 г., ответницата Х. И. извършва акт на домашно насилие
спрямо молителя М. М..
От изслушването на всички свидетели може да се направи извод, че
2
отношенията между родителите са значително влошени. Трудно комуникират
помежду си. Често предаването на детето на баща му се извършва от роднини
на ответницата, с оглед избягване на пряк конктакт между бившите
партньори.
На 27.05.2023 г. е денят (събота), в който молителят М. следва да се
срещне с детето си, съобразно постановения от съда режим на лични
отношения. Срещата на детето с баща му следва да се осъществи за периода
от 15.30 ч. до 17.00 ч. Всички свидетели са единодушни, че преди началния
час завалява внезапен и пороен дъжд, който сварва Х. И. навънка с детето.
Поради тази причина ответницата намира подслон в близко кафе, намиращо
се до ******** в гр. *******. По това време в заведението се намира
свидетелката К.К.Р., която работи като сервитьор.
От този момент започват противоречията в показанията на двете групи
свидетели.
Родителите на ответницата – св. М. и св. И. посочват, че в конкретния
ден, независимо от лошото време, молителят пожелава да вземе детето си от
адреса на дома на ответницата, а не от кафеното, в което се намира по време
на дъжда. Заявяват още, че молителят стои в колата си до заведението и
наблюдава ответницата, когато тя се качва в колата на нейни познати, които
да я превозят до дома й. От своя страна, бащата на молителя – св. С.С. и
неговият приятел – св. Д.Д., посочват пред съда, че ответницата сама отказва
да предаде детето на баща му пред заведението, а едва след като се прибира в
дома си, се свърза с него и му заявява, че може да се види със сина си за
оставащите 35 минути от определения режим на лични контакти.
От показанията на К.Р. се установява, че свидетелката излиза на вратата
на заведението, като през това време ответницата е пред заведението. Вижда
колата на ищеца М. и чува викове от страна на Х. И. към М. М. – „Изчезвай,
изчезвай.“. М. я запитва откъде да си вземе детето, а тя му изкрещява
„Отникъде, изчезвай“. След този момент свидетелката се прибира вътре в
заведението.
Извършеният анализ на събраните по делото гласни доказателства, по
отделно и в съвкупност, води до извод за пълна достоверност само на
показанията на свидетеля Р.. Основният мотив на съда за това е, че
свидетелката е единственият очевидец на процесното събитие на 27.05.2023
г., не е в роднинска връзка с някоя от страните и не се установяват факти,
обуславящи извод за възможна нейна заинтересованост в полза или във вреда
на една от страните. Свидетелката се познава от 3-4 години с ответницата И.,
поради което съдът намира за нормално да излезе пред заведението, след като
вижда Х. И. да стои навън с количката и съответно за логично да възприеме
разменените между страните реплики. Поради тази причина, съдът приема, че
показанията на свидетеля Р. отговарят на истината. Всички останали
свидетели – Д.Д. и С.С., от една страна и свидетелите М. и И., от друга,
преразказват пред съда това, което ищецът М., респективно ответницата И.,
3
им описват, като ситуация. Ето защо, съдът основава своите фактически
изводи върху показанията на единствения свидетел, който има преки
впечатления относно случилото и приема, че на 27.05.2023 г. през заведение,
намиращо се до ******** в гр. *******, Х. И. крещи към М. М. с думите –
„Изчезвай, изчезвай.“. М. я запитва откъде да си вземе детето, а тя му
изкрещява „Отникъде, изчезвай“.
Възприетата от съда фактическа обстановка на 27.05.2023 г. от разпита
на св. Р., формира правния извод, че извършеното от ответницата на тази дата
представлява акт на психическо насилие по смисъла чл. 2, ал. 1 от ЗЗДн.
Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното
достойнство и адекватно мислене и поведение. В случая, изреченото от Х. И.,
крещейки към М. М. „да изчезва“ и че отникъде няма да вземе детето си, е
проявя на вербална агресия към бившия й партньор. Лишаването на молителя
от полагащия му се контакт с детето ми, довежда същия до отчаяние, за което
свидетелства неговия баща – „М. се разплака, че не може да си вземе сина
си…“. Също така, извършеното от ответницата на 27.05.2023 г. води до
унижение и накърняване на достойнството на М. М., тъй като конфликтът се
развива пред кафенето в присъствието и на други хора. В тази връзка, съдът
счита, че отговаря на истината изявлението на молителя в подадената
декларация, подписаната под страх от наказателна отговорност, че се чувства
унизен, вследствие на цялата ситуация – „Попитах я откъде да го взема, а тя
продължаваше да крещи „да изчезвам и че отникъде няма да го вземеш…Бях
унизен пред цялото заведение“. Поведението на ищцата е достатъчно да се
квалифицира като домашно насилие, тъй като въздейства негативно върху
психическото спокойствие и уравновесеност на молителя.
По отношение на другото събитие на 07.06.2023 г. (сряда) се установява,
че ответницата отива с детето в гр. *******, заедно с родителите си, за
първата му подстрижа, като по независещи от нея причини закъснява за часа,
в който следва да го предаде баща му в 17.00 ч. в гр. *******. Ответницата
уведомява ищеца, че няма да свари за уговорения час, при което ищецът й
отвръща защо не го предупреждава за това, за да може да организира деня си
и да не напуска работа по-рано. По-късно ищецът провежда разговор с
ответницата, при който проявява раздразнение за закъснението. Вследствие
на това ответницата му заявява „…С 200 ли да карам “. Съдът възприема тази
фактическа обстановка от показанията, дадени от свидетелите С.С., К.М. и Х.
И.. Всички свидетели са единодушни, че в действителност ищцата закъснява
за уговорения час. Съдът кредитира показанията на св. К.М. и Х. И., че
неспазването на часа, е поради обективни причини – тежкия трафик в гр.
******* в периода около 17.00 ч. От същите свидетели се установява и
изреченото от ответницата „С 200 ли да карам “ по отношение на ищеца при
проведения между тях разговор. Техните изявления съвпадат изцяло с
посоченото в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн. Съдът намира и за
4
достоверно изявлението на ищеца към ответницата, че желае да бъде
уведомяван своевременно за евентуални закъснения, за да може да
организира адекватно работния си ден.
От гореустановената фактическа обстановка, съдът е на мнение, че
независимо от закъснението на ответницата и изреченото от нея „С 200 ли да
карам“, тези факти са недостатъчни, за да се квалифицират като акт на
домашно насилие. Основният мотив на съдебния състав е, че неспазването на
режима на лични контакти не се предизвиква умишлено от ответницата и не е
с цел молителят да бъде предизвикан, раздразнен или унижен, чакайки
неизвестен период време, преди да се срещне с детето си.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира за основателна молбата
за издаване на заповед за незабавна защита, с оглед доказания в процеса акт
на психическо насилие, извършено от ответницата спрямо ищеца на
27.05.2023 г.
Ответницата следва да бъде задължена да се въздържа от извършване
актове на домашно насилие спрямо бившия си партньор.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответницата следва да се осъди да
заплати глоба в минимален размер от 200,00 лева, с оглед характера и
степента на обществена опасност на деянието.
На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителят следва да бъде издадена
заповед за защита.
Ответницата следва да бъде предупредена, че на основание чл. 21, ал. 3
от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува
наказателно производство за престъпление от общ характер.
Разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати
направените от ищеца разходи за заплатен адвокатски хонорар в размер на
600.00 лева. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е задължително
условие за присъждане на разноски – в този смисъл възражението на
процесуалният представител на ответницата е неоснователно.
Ответницата следва да се осъди да заплати в полза на съда сумата от
25.00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДн.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Х. И., ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул.
„********“ № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5 да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо М. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул.
5
*********** № 13, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. Х. И., ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул.
„********“ № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-******* глоба в размер на 200.00 (двеста)
лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на М. С. М., ЕГН:**********, с
адрес: гр. *******, ул. *********** № 13.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Х. И., ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул.
„********“ № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при
неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА Х. Х. И., ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул.
„********“ № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5 да заплати на М. С. М., ЕГН: **********,
с адрес: гр. *******, ул. *********** № 13 сумата от 600.00 лева,
представляваща сторени от молителя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Х. И., ЕГН:********** с адрес: гр. *******, ул.
„********“ № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-******* държавна такса в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
6