Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 12.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в
открито съдебно заседание на десети октомври
две хиляди и двадесета, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5181 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск на М.К.К. срещу Областна дирекция на МВР-Варна, с правно основание
чл. 234, ал. 6 вр. ал. 1 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 24 172 лева, представляваща обезщетение, дължимо на децата на служител
на МВР при прекратяване на служебното правоотношение поради смърт, обективно
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 234, ал. 1 вр. с чл. 234, ал. 6 от ЗМВР за заплащането на сумата от 3 108.79
лева, представляваща мораторна
лихва върху цитираното обезщетение, начислена за периода от 15.02.2019г. до
22.05.2020г. (съобразно допуснатото в о.с.з. на 12.10.2020г. по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК изменение размера на исковате). Претендира
се и законната лихва върху обезщетението от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното му изплащане, както и сторените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че в периода 01.03.1995 г. до 15.11.2018 г.
неговият баща - К. К. е бил служител на МВР като през годините заемал различни
позиции. Към 15.11.2018г. бащата на ищеца заемал длъжност „старши полицай
/водач на патрулен автомобил/ в „Охрана на обществения ред” към сектор
„Охранителна полиция” в Трето РУ – Варна при ОД на МВР–Варна. На 07.11.2018г. К.
К. бил на работа, като около 10:30 часа при управление на служебния автомобил
му прилошало. След като неговите колеги установили, че той се намирал в
безпомощно състояние, повикали линейка и същият бил откаран в УМБАЛ „Света
Марина”, гр. Варна. Там на 08.11.2018г. К. К. бил опериран, но въпреки това на
15.11.2018г. починал, като според епикризата причината за смъртта била „Исхимичен мозъчен инсулт”. Със заповед №
365з-5001/28.11.2018 г. на директора на ОД на МВР-Варна, служебното
правоотношение на Кр. К. било прекратено, считано от
15.11.2018 г. Към датата на прекратяването, К. имал трудов стаж от 23 години, 8
месеца и 14 дни. Въпреки изричното отбелязване в заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение, че на правоимащите следва
да се изплати обезщетението по чл. 234 ЗМВР, такова не било изплатено на сина
на К.. Така на 10.05.2019г. М.К. подал заявление до Директора на ОД на
МВР-Варна, с което поискал да му бъде изплатено обезщетението и да му бъдат
заплатени разходите по погребението на баща му на основание чл. 182, ал. 2 от ЗМВР. С писмо от 19.03.2020 г., М.К. бил уведомен от Директора на ОД на
МВР-Варна, че поисканото обезщетение не следвало да му бъде заплатено, тъй като
според разпоредбата на чл. 234, ал. 6 от ЗМВР, то било дължимо само на
преживелия съпруг, деца и родители, а М.К. бил направил отказ от наследството
на своя баща. Сумата имала характер на договорно обезщетение и като такава
влизала в наследствената маса на наследодателя и не следвало да бъде заплащана.
Ищецът поддържа, че обезщетението не попада в наследствената маса, тъй като
такова при настъпила смърт на държавен служител се изплаща на строго определени
лица и при определени условия, които се различават от тези посочени в ЗН. С
оглед изложеното и сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати
обезщетение, определено на база последното получено от неговия баща месечно
възнаграждение от 1242 лева и факта че максималният брой дължими
възнаграждения, с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, е 20.
Претендира се заплащане на мораторна лихва и на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Областна дирекция на
МВР-Варна, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелството, че бащата на ищеца е
бил служител на ОД на МВР-Варна в периода 01.03.1995г. – 15.11.2018г. Твърди,
че неправилно ищецът счита, че обезщетението не е част от наследствената маса и
че е аналогично на това, уредено в нормите на чл. 200, ал. 5 от КТ и чл. 78 от
ЗДСл, тъй като обезщетенията в цитираните разпоредби се дължат на работници и
държавни служители, претърпели трудови злополуки, а обезщетението по чл. 234,
ал. 1 от ЗМВР се изплаща като компенсация за различните ограничения, които
служителите на МВР търпят по време на службата си – например, забраната да за
допълнителна трудова заетост, ненормираният работен ден и задължението дори в
извън работно време да предотвратяват конфликти и да помагат на граждани в
беда. Ответникът признава, че като син на бивш служител на МВР, попада в кръга
на лицата, които като наследници имат право на обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, но твърди, че същото не му се следва тъй като ищецът е направил отказ от
наследството на баща си, за което в ОД на МВР-Варна е било представено копие на
Удостоверение от 21.01.2019 г. по ч.гр.дело № 834 по описа за 2019 г. на
Варненски районен съд. Счита и че обезщетението има договорен характер и като
такова попада в наследствената маса, поради което не следва да бъде изплащано
на ищеца. Ответникът възразява и по отношение на размера на исковата претенция,
като счита, че същата следва да бъде 24 172 лева, а не 24840 лева. С оглед
горното моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение № 260627 от 08.09.2020г., обявен за
окончателен в проведеното на 12.10.2020г. съдебно заседание, между страните е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че К. В. К. е бил служител на МВР в периода 01.03.1995г. –
15.11.2018г., починал на 15.11.2018 г. от Исхимичен
мозъчен инсулт МКБ: R40, че същият е баща на ищеца, който се е отказал от
наследството на своя родител.
Посочените обстоятелства се установяват и
от приобщените по делото препис извлечение от акт за смърт на К. В. К.; копие от
удостоверение за наследници на К. В. К.; удостоверение за родствени връзки на К.
В. К.; копие от епикриза на К. В. К.; копие от
болничен лист № 17/04.12.2018г.; копие от Заповед № 365з-5001/28.11.2018г. на
ОД на МВР Варна; копие от справка за часове положен извънреден труд; копие от
удостоверение по ЧГД № 834/2019г.; копие от кадрова справка от 30.06.2020г.;
От приобщените по делото (л.19 и л.20) копие от заявление от М.К.К. до
Директора на ОД на МВР Варна от 10.05.2019г. и копие от писмо от ОД на МВР Варна до М.К.К. от 19.03.2020г. се установява, че ищецът е сезирал
Директора на ОД на МВР-Варна, с искане да му бъдат заплатени обезщетение по
чл.234 от ЗМВР и одобрената помощ за разходите за погребението на баща му, но е
получил отказ от Директора на ОД на МВР-Варна, с оглед направения отказ от
наследство.
От приложената на л.31 копие от справка
за изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение се установява, че ответникът е
определил полагаемо обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР на К. В. К. в размер на
24 172 лева.
От заключенито на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
обезщетението по чл.234, ал.6, вр. ал.1 ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение на държавен служител поради смърт на К. В. К., ЕГН ********** –
старши полицай в Трето РУ към ОД на МВР Варна за прослужени 23 г., 08 м. и 14
д., изчислен съобразно Наредба № 8121з-920 от
13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава
единадесета от ЗМВР, е в размер на 24172,00 лв. (1208,60 лв. х 20 (бр.брутни
заплати)=24 172лева.). Месечното БТВ към датата на прекратяване на служебното
правоотношение се формира от основно месечно възнаграждение от 809,00 лв.,
допълнително възнаграждение за прослужено време от 323,60 лв. и изпълнение на
специфични служебни дейности от 76,00 лв. общо 1208,60 лв. Съгласно
заключението лихвата за забава, начислена върху обезщетението по чл.234, ал.6, вр. ал.1 ЗМВР с главница от 24 172 лева за периода от
15.02.2019г. до 22.05.2020г. е в размер на 3108,79 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че бащата на ищеца К. В. К. е бил служител на МВР в периода
01.03.1995г. – 15.11.2018г., починал на 15.11.2018 г. от Исхимичен
мозъчен инсулт МКБ: R40, както и че ищецът, се е отказал от наследството на своя
родител. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва
описаната в исковата молба фактическа обстановка, поради което по делото не е
спорно и че К. К. е починал при изпълнение на
служебните си задължения, като е налице причинно-следствена връзка между
смъртта и извършените действия и бездействия, свързани с изпълнението на
длъжността, която е заемало починалото лице – баща на ищеца. В отоговра си ответникът признава за безспорно и
обстоятелството, че като син на бивш служител на МВР, ищецът попада в кръга на
лицата, които имат право на обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР.
Спорният по делото въпрос е дали обезщетението по чл. 234, ал. 6, вр. ал.1 ЗМВР попада в наследствената маса на починалия баща на ищеца и дали същото обезщетение се следва на ищеца, с оглед
направения от последния отказ от наследството на баща му.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 6
ЗМВР
при прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния
служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетение по
ал. 1.
Видно от текста на цитираната разпоредбата, обезщетението
при настъпила смърт на държавен служител се изплаща на определен брой, изрично
посочени в закона лица, при условия и ред, които се различават от тези,
посочени в Закона за наследството. Правоимащите лица
по ал. 6 на чл. 234 ЗМВР
придобиват право на обезщетение на лично основание, а не в качеството си на наследници
на починалия държавен служител, аргумет за което е
включването на родителите на починалия в кръга лица, имащи право на
обезщетение.
По наследство преминават само тези права, които
наследодателят е притежавал приживе. Правото на обезщетение по чл. 234, ал. 6
ЗМВР
възниква с оглед смъртта на държавния служител и е лично право, което принадлежи
на изрично посочените в нормата лица - преживелия съпруг, децата и родителите.
Съдът споделя виждането на ищеца, че обезщетението по чл. 234, ал.6
ЗМВР
е аналогично по своите признаци и функции на ред други обезщетителни
плащания, уредени в различни закони, за които законодателят изрично е предвидил,
че не са част от наследствената маса на починалото лице. Така например,
съгласно аналогичната разпоредба на чл. 200, ал. 5 КТ, получаването на
обезщетение от наследниците на починал поради трудова злополука или
професионална болест не се смята за приемане на наследство. Аналогично отказът
от наследство не лишава лицата от наследствени пенсии, както и получаването на
наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
С оглед изложеното, съдът приема, че извършеният от ищеца отказ
от наследството на починалия му родител, не препятства правото на ищцовата страна да получи претендираното
обезщетение по чл. 234, ал. 6, вр. ал. 1 ЗМВР.
От приобщената по делото справка за
изплащане на еднократно парично обезщетение на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР
при прекратяване на служебно правоотношение, се установи, че размерът на
начисленото от ответника обезщетение е 24 172 лева, което е и именно дължимото
от ответника, предвид заключението по ССчЕ, което е неоспорено от страните и
ценено от съда като обективно и достоверно.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 234, ал. 6, вр. ал. 1 ЗМВР е основателен и като такъва следва да бъдат уважени в рамките на
предявените размери, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Според нормата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя по правилата
на чл. 84
ЗЗД,
съгласно които, при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането
на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение - от деня, в който бъде
поканен от кредитора. В случаите на чл. 234 ЗМВР,
вземането за обезщетение е изискуемо от деня на прекратяване на служебното
правоотношение. Датата на изискуемостта обаче не е равнозначна на дата на
забавата. Съгласно ал. 10 на чл. 234 ЗМВР (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015г.), която разпоредба е действала към момента на
прекратяване на правоотношението – 15.11.2018г., обезщетенията по чл. 234 ЗМВР се
изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното
правоотношение. В настоящият случай служебното правоотношение е прекратено, считано от 15.11.2018г., а срокът
за изпълнение на задължението на ответника е изтекъл на 15.02.2019г., от който
момент същият е изпаднал в забава. Следователно ответникът дължи на ищеца претендираната
лихва за забавено плащане на обезщетението по чл.
234, ал. 6, вр. ал. 1 ЗМВР, начислена за периода от
15.02.2019г. до 22.05.2020г. в размер на 3108.79 лева,
който размер се установява от заключението по СсчЕ. И тази претенция като
основателна следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид изхода от спора и с оглед отправеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1730 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата от 1291.23 лева,
представляваща дължимата за производството държавна такса в размер на 1091.23
лева и 200 лева - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2,
да заплати на М.К.К., ЕГН ********** ***, сумата от 24 172.00 лева (двадесет
и четири хиляди сто седемдесет и два лева),
представляваща обезщетение, дължимо на децата на служител на МВР при
прекратяване на служебното правоотношение поради смърт, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 234, ал. 6, вр. ал. 1 ЗМВР, както и сумата от 3 108.79 лева (три хиляди сто и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху горното обезщетение, начислена за
периода от 15.02.2019г. до 22.05.2020г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“, № 2, да заплати на М.К.К., ЕГН ********** ***, сумата от 1730.00 лева (хиляда седемстотин и тридесет лева), представляваща направените в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, №
2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 1291.23 лева (хиляда
двеста деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки), на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: