Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на десети март, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2500 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20247575/10.11.2020г. и
Решение № 20012588/15.01.2021г.
постановено по реда на чл. 247 от ГПК по гр.д. № 60115 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 173-ти
състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
-
Е.Г.С.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата 715,87лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна
енергия представляващ апартамент № ******, ж.к. Дружба”, гр. София, за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 94,26лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 715,87лв. за периода от
14.09.2016г. до 09.05.2019г.; сумата от 19,85лв. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в имота за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 3,54лв., представляващи лихва за забава
на плащането на главницата от 19,85лв. за периода от 30.05.2016г. до
09.05.2016г.; като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над
715,87лв. до 1178,10лв. и за периода от 05.2015г. до 03.2016г.; за горница над
19,85лв. до 29,76лв. ведно с припадащата се лихва за забава; за горницата над
94,26лв. до 155,13лв. и за горницата над 3,54лв. до 5,32лв;
-
Х.Д.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** заплащане на сумите,
както следва: сумата 392,72лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия представляващ
апартамент № ******, ж.к.
Дружба”, гр. София, за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от
51,71лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
от 392,72лв. за периода от 14.09.2016г. до 09.05.2019г.; сумата от 9,92лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в имота за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от
1,77лв.представляващи лихва за
забава на плащането на главницата от 9,92лв. за периода от 30.05.2016г. до
09.05.2016г.; като неоснователни са отхвърлени исковете за топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г.;
като Е.Г.С. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 39,51лв. по заповедно
дело и 196,34лв. съдебни разноски по исковото дело; Х.Д.С. е осъден да заплати
на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по заповедно дело от 21,62лв. и съдебни разноски
по исково дело от 161,20лв., Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на основание на чл.
38, ал.2 от ЗАдв. и чл. 78, ал. 3 от ГПК на адв. Р.Н. сумата от 127,33лв. за
представителство на Е.С..
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25169343/18.11.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Х.Д.С., ЕГН ********** със съдебен адрес:
адв. Р. ***, партер, офис № 1 в частта, в която исковете са уважени за главница за топлинна енергия от 159,07лв. и за лихва за
забава на плащането й в размер на 48,43лв
за периода от 14.09.2016г. до 14.09.2019г. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е,
че районният съд приел, че по давност е погасена главница от 318,14лв. за
периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г. и задължението му следвало да се намали
със сумата от 159,07лв., а това не било направено от СРС. Неправилно било прието
от СРС, че изцяло следва да се уважат исковете срещу него, защото реално
дължимото било по-малко от претендираното. В случая обаче ищецът претендирал
392,72лв. и доколкото било установено, че не се дължи 159,07лв. поради
погасяването по давност, то за тази сума искове следвало да се отхвърлят.
Главницата от 392,72лв. била претендирана
като дължима за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., а не както приел СРС
за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. Недължима била и лихвата за забава
на плащането на главница от 159,07лв., поради недължимост на главницата. Районният съд следвало да съобрази
диспозитивното начало и при предявен иск за целия процесен период от 392,72лв.
следвало да отхвърли иска за част от периода като погасен по давност. Претендирал
е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** в предоставения срок да отговор не е
изразило становище по жалбата. С молба от 07.03.2022г. е оспорил жалбата, като
е претендирал разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията за
възнаграждение за адвокат на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******не е изразило
становище по жалбата.
Е.Г.С. не е
изразила становище по жалбата до приключване на съдебното заседание пред СГС и
е заличена от списъка за призоваване на страните.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2027090/18.10.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу Е.Г.С.,
ЕГН ********** и Х.Д.С., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае
за установено, че Е.Г.С. с квота от
¾ , ЕГН ********** и Х.Д.С., ЕГН
********** с квота от ¼ дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ****** разделно заплащане на
сумите в общ размер, както следва: сумата
от общо 1570,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
31.05.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия представляващ апартамент № ******, ж.к. Дружба 1”, гр. София, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 206,86лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1570,88лв.
за периода от 14.09.2016г. до 09.05.2019г.; сумата от 39,69лв. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на дялово разпределение на енергията в имота за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 7,09лв., представляващи лихва за забава
на плащането на главницата от 39,69лв. за периода от 30.05.2016г. до
09.05.2016г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
30920/2019г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците
са собственици на имота при посочените квоти и
като такива са потребител на енергия в
него, потребили енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, дължали и възнаграждение за дяловото
й разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор
за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответниците Е.Г.С., ЕГН ********** и Х.Д.С.,
ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор са
оспорили исковете. Навели са твърдения, че не са клиент на топлинна енергия през периода,
, не били приели наследството на Х Д.С., а дори и да се приемело обратното
квотата на Е.С. била ½ . Не били потребила енергия в количества и на
стойност, за които са предявени исковете, задълженията били погасени по давност
за периода преди 31.05.2016г.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.”ЕООД, ЕИК
******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 30920/2019г. на СРС съгласно
което по заявление вх. № 3037759/31.05.2019г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено Е.Г.С.
с квота от ¾ , ЕГН **********
и Х.Д.С., ЕГН ********** с квота от ¼ да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** разделно
при горепосочените квоти сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 1570,88лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна
енергия представляващ апартамент № ******, ж.к. Дружба 1”, гр. София, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 206,86лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1570,88лв.
за периода от 14.09.2016г. до 09.05.2019г.; сумата от 39,69лв. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й, представляваща
стойност на дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г.; сумата от 7,09лв., представляващи лихва за забава
на плащането на главницата от 39,69лв. за периода от 30.05.2016г. до
09.05.2016г., съдебни разноски от 86,49лв., за така издадена заповед длъжниците
са уведомени на 02.09.2019г., на 05.09.2019г. са подали възражения, сочещи че
задължения преди 01.06.2016г. са погасени по давност, на 18.09.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че
е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 18.10.2019г.
По делото е приет неоспорен от
страните договор от 06.06.1987г. съгласно който Б.Д.С. и Х. Е.С. за закупили по
реда на Наредба за продажба на държавни имоти апартамент № ******, ж.к. Дружба 1”, гр. София.
По делото е са приети неоспорени
от страните удостоверения за наследници, преписи
извлечения от акт за смърт, съгласно
които Б.Д.С. е починала на 11.09.2001г.,
Х. Е.С. е починал на 28.10.1997г., двамата са били съпрузи, като са
оставили за наследници сина си Д.Х.С., той е починал на 24.04.2008г. и е
оставил за наследници по закон съпругата си Е.Г.С. и сина си Х.Д.С..
Със заявление от 21.08.2020г.
ответниците са заявили, че приемат наследството от Д.Х.С...
Приети са заявление-декларация,
декларация от 2010г. от Е.С. и от Х.С. ,
с което Е.С. е поискала партида за имота да се открие на нейно име и Х.С.
е дал съгласие за същото.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение за имота за
периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. съгласно чл. 33 от които суми по
месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок след периода, за които
се отнасят.
Приети са талони за отчети на уреди в имота, изравнителни
сметки, съгласно които реален отчет на уреди е направен в имота на 08.05.2016,
на 23.05.2017г., установено е потребление на БГВ и на енергия за отопление,
през 2018г. на двете обявени дати за отчет не е осигурен достъп до имота за
отчет на уреди.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото, проверки при ищеца и третото лице-помагач и допълнително представени
му такива от тях е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя
топлинна енергия , показанията на общия топломер са снемани ежемесечно,
отчислявани са технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяване. В имота се потребявала енергия за горещо битово водоснабдяване
отчитана по показанията на водомер, имало отоплително тяло с уред за
разпределение и щранг-лира в коридора без такъв уред, за първите два отчетни
периода е осигурен достъп и начислена от ТЛП енергия е съобразно показанията
им. За отчетния период 2017-2018г. достъп не бил осигурен за отчет на уредите и
разпределението на енергията било по Наредбата за топлоснабдяване за 1
потребител. Имот бил с обем от 140
куб.м. Реално потребената енрегия в
имота за целия период била 1749,87лв.
по изравнителните сметки, но СТЕ приемало че тази сума е 2108,52лв. при двама
потребители, а не при един потребител, сумата от 3,44лв. неправилно била
начислена от ТЛП за сградна инсталация при обем на имота от 142куб.м.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно, в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същата,
за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да
заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.
76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С."
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че
ответникът Х.С. е потребител на топлинна
енергия в имота и отговаря за претендираната от ищеца ¼
от стойността на потребената в имота енергия. Решението на районния съд
в частта, в която исковете срещу Х.С. за
уважени за сумата от 233,65лв. главница за топлинна енергия, за дялово разпределение
на енергията е влязло в сила и обвързва страните със сила на пресъдено нещо,
като спорът за същото не може да бъде пререшаван. Така установено по делото е
валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна енрегия в имота,
както и че отговорността на ответника пред ищеца може да се ангажира за
¼ от стойността потребената в
имота енергия.
Във въззивното прозиводство не са
въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за размер на потребената топлинна енергия имота и за лихвата за забава, за размер на главница
за топлинна енергия периода от
01.05.2015г. до 31.03.2016г. и че за този период задълженията са погасени по
давност, за размер на лихва за този период. При обосноваване на изводите си за
тези обстоятелства районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма. При така възприето и съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото, че потребената в имота
топлинна енергия за периода от 01.05.205г. до 30.04.2018г. е общо 1749,87лв., а
за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г. е 318,14лв., че непогасена по
давност главница е 1431,73лв. за
топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. и лихвата за забава
на плащането на тази главница е 188,52лв.,
която не е погасена по давност.
Спорен въпрос по делото е за каква част
от тези суми следва да се уважи иска срещу Х.С.. Правилно е прието от районния
съд, че двамата ответници по исковете са съобственици на имота при равни квоти
, придобили го по наследство от Д.Х.С. - съобразно чл. 5 и чл.9 от Закона за
наследството всеки от тях двамата притежава по ½ ид.ч. от имота.
Неправилно обаче е прието от районния
съд, че следва да уважи исковете срещу Х.С. изцяло, поради това че установените
за дължими от него суми са по-големи от тези, за които са предявени претенциите.
Претенцията за всеки месец е отделно вземане, за което срока на погасителната
давност тече отделно. Обстоятелството, че исковата молба сочи глобален размер
за целия период не променя характера на вземането. В случая претенцията срещу Х.С. е за ¼ от потребената в имота
енергия и за лихвата върху нея, като твърденията на ищеца са, че този ответник
отговаря за ¼ от стойността на потребената в имота енергия и за тази ¼ от нея са
предявени исковете. Така, за всеки от месеците и от отчетните периоди ищецът
претендира от Х.С. по ¼ от
потребената енергия в имота. При установено по делото, че непогасената по
давност стойност на потребена топлинна енергия в имота за периода от
01.04.2016г. до 30.04.2018г. е общо 1431,73лв.
и лихвата за забава на плащането на тази главница е 188,52лв., то исковете
срещу Х.С. за ¼ от тези
суми следва да се уважат за главница от 357,93лв. и за лихва от
47,13лв.
При така възприето съдът приема че
решението на СРС в частта, с която е уважил исковете срещу Х. С. за главница
от 34,79лв. за топлинна енергия и за лихва за забава на плащането й в размер на
4,58лв. е неправилно и следва да се отмени като в тази част исковете следва
да се отхвърлят.
В останалата обжалвана част решението на
СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която ответникът е осъден С. да заплати
на ищеца разноски по заповедно дело от 1,87лв. и по исково дело от 13,91лв следва да
се отмени.
На адв. Р. Н. следва да се присъди възнаграждение за
представителство безплатно на ответника С. от 25,89лв. за СРС и 56,91лв. за производство
пред СГС. Същите са определени от база по 300лв. за всяка инстанция, като
разлика в присъжданите суми за двете инстанции се дължи на разликата в цена на
исковете, въведени като предмет на делото пред СРС и пред СГС.
Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника разноски за държавна такса за производство пред
СГС в размер на 4,74лв.
На въззиваемия разноски не се
следват, защото доказателства за направени такива не са ангажирани. Не са
ангажирани и доказателства, че осъществено представителство от юрисконсулт
обосновава присъждане на възнаграждение за същото. Отговор на жалба не е депозиран, юрисконсулт не се е явил в
о.с.з. пред СГС, подадена молба на 07.03.2022г. е бланкетна и не обосноват
извод, че разноски за възнаграждение за юрисконсулт се следват на въззиваемия.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20247575/10.11.2020г. и
Решение № 20012588/15.01.2021г.,
постановено по реда на чл. 247 от ГПК по гр.д. № 60115 по описа за
2019г. на
Софийски районен съд, 173-ти състав в
частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и
чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Х.Д.С., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** заплащане на сумите,
както следва: сумата 34,79лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2019г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна
енергия представляващ апартамент № ******, ж.к. Дружба”, гр. София, за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 4,58лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 34,79лв. за периода от
14.09.2016г. до 09.05.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 30920 по описа за 2019г. по описа на СРС, както и в частта, с
която Х.Д.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 1,87лв.
представляващи съдебни разноски по заповедно дело № 30920/2019г. на СРС и
сумата от 13,91лв., представляващи
съдебни разноски по исковото дело, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу
Х.Д.С.,
ЕГН ********** с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Х.Д.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 34,79лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
31.05.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия представляващ апартамент № ******, ж.к. Дружба”,
гр. София, за периода от
01.04.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 4,58лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 34,79лв. за периода от 14.09.2016г. до
09.05.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
30920 по описа за 2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:***
да заплати на Х.Д.С., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. Р. ***, партер, офис № 1 на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от 4,74лв./ четири
лева и 0,74лв/, представляващи направени
съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:***
да заплати на адвокат Р.Б. Б.,
ЕГН ********** ***, партер, офис № 1 на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. вр. с
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 82,80лв.,
/осемдесет и два лева и 0,80лв /, представляващи възнаграждение за оказана
правна помощ на Х.С. в производство пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.