Р E Ш Е Н И Е
№ 645
гр.Плевен, 20.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Венелин
Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 504 по
описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.208 и сл. АПК.
С Решение №246/10.04.2020г. по адм.дело №№607/2019г.
по описа на Административен съд Плевен Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ -София е осъдена да заплати на л.св.М.Й. обезщетение в размер на
700лева за претърпени при престоя му в ареста гр.Плевен в периода от
17.04.2014г. до 11.11.2014г. неимуществени вреди поради лоши битови условия,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 50000лева, ведно с искането за заплащане на мораторна
лихва върху сумата от 50000лева, считано от датата на преустановяване на
увреждането – 11.11.2014г. до 28.05.2019г. Със решението ГДИН е осъдена да
заплати на АС-Плевен сумата от 10лева държавна такса,
и е отхвърлено искането на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена
касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуален представител юрисконсулт Попова, като се иска неговата отмяна.
Навеждат се доводи, че съдебният акт в тази част е неправилен, необоснован и
противоречащ на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1 от ЗИНЗС/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ или „задържането под стража“ изброени в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Твърди се, че в тежест на ищеца е било да докаже, че е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, след като
твърди, че в резултат от такива за него са настъпили вреди. Счита се, че съдът не се е съобразил с всички
доказателства по делото, с които е установено, че ищецът сам с действия,
предприети от него е довел до наличието на негативни преживявания и
неблагоприятни условия. От последното е направен извод, че не е възможно да се
приеме, че има претърпени вреди. Счита се, че не е доказано осъществяване на
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото
достойнство, като администрацията на ответника не е допуснала нехуманно
отношение към л.св., което да надхвърля обичайните неудобства. В заключение се
счита, че не са доказани предпоставките за търсене отговорността на държавата,
поради което исковата претенция на ищеца е била неоснователна, а решението в
осъдителната му част неправилно. Претендира се присъждане на разноски за двете
инстанции.
По касационната жалба на ГДИН е постъпил писмен
отговор от адв.Р.Л.-служебен защитник на л.св.Й., с подробни доводи за
неоснователност на същата. Посочва се, че според чл.284 от ЗИНЗС не се дължат
разноски на административния орган за юрисконсултско възнаграждение,
алтернативно се прави възражение за прекомерност.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена
касационна жалба от л.св.Й., като се иска да бъде уважена исковата претенция в
нейната цялост.
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена
касационна жалба и от адв.Л., в качеството му на служебен защитник на ищеца.
Развити са подробни доводи за неправилност на съдебния акт в тази му част.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че с наличието на отдушник е осигурена
необходимата вентилация, като се счита, че установеното проветряване през
капака на прозореца на вратата на помещението, не е сред тези, които да
осигуряват необходимото количество свеж въздух в помещението. Счита се още, че
съдът неправилно е приел, че твърденията, че в килията е било задушно и топло,
и че не е осигурена възможност за изтупване на постелъчния инвентар не са
доказани. Твърди се, че този извод противоречи на доказателствата по делото.
Сочи се, че от анализа на нормативната уредба и практиката на ЕСПЧ е видно, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди при нарушаване на ЕКПЧ /респ.
чл.3 от ЗИНЗС/ се определя от съда като се вземе предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража. Счита се, че съдът при
определяне размера на обезщетението не е взел предвид кумулативното въздействие
върху л.св. на условията, в които е изтърпявал задържането под стража. Счита
се, че присъденото обезщетение е крайно недостатъчно, несправедливо и не е в
състояние да компенсира ищеца за претърпените негативни емоции. В заключение се
моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в
целия претендиран размер. За неправилно се счита и решението в частта, с която
е отхвърлено искането за присъждане на мораторна лихва, тъй като незаконните
действия /бездействия на администрацията на ГДИН са преустановени на
11.11.2014г., като се посочва т.4 от ТР №3/2005г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на
ОСГК. Моли се за отмяна на решението и в тази му част, като се иска присъждане
на мораторна лихва считано от 11.11.2014г. до 28.05.2019г. и ГДИН да бъде
осъдена да я плати. Посочва се, че според чл.284 от ЗИНЗС не се дължат разноски
на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се
прави възражение за прекомерност.
По касационната жалба на л.св.Й. и на адв.Л. е подаден
писмен отговор от ГДИН, чрез процесуален представител, с доводи за
неоснователност на същите. Направено е искане за разноски.
В съдебно заседание касаторът и ответник по касация
ГДИН не се представлява.
В съдебно заседание касаторът и ответник по касация
л.св.М.Й. се явява лично и с адв.Л.-служебен защитник, който поддържа
подадената касационна жалба и писмен отговор по касационната жалба на ГДИН,
като отново излага подробни доводи в аналогичен смисъл.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от надлежни
страна, при доказан правен интерес, поради което са допустими за разглеждане.
Разгледани по същество са неоснователни.
С Решение №246/10.04.2020г. по адм.дело №№607/2019г.
по описа на Административен съд Плевен ГДИН е осъдена да заплати на л.св.М.Й.
обезщетение в размер на 700лева за претърпени при престоя му в ареста гр.Плевен
в периода от 17.04.2014г. до 11.11.2014г. неимуществени вреди поради лоши
битови условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 50000лева, ведно с искането за заплащане
на мораторна лихва върху сумата от 50000лева, считано от датата на
преустановяване на увреждането – 11.11.2014г. до 28.05.2019г. Със решението
ГДИН е осъдена да заплати на АС-Плевен сумата от 10лева държавна такса, и е отхвърлено искането на ответника
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
С решението си съдът е приел, че е сезиран с иск за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на ответника, изразяващи се в липса на условия за двигателна
активност, липса на достатъчно количество свеж въздух, липса на постоянен
достъп до течаща води и тоалетна, липса на подходящи условия за хранене и за
нормален сън, неподдържане на подходяща температура в помещението през лятото и
др. действия и бездействия, които са предизвикали у ищеца чувство на уронване
на човешкото достойнство, унижение, срам, незащитеност, тревожност, малоценност
през исковия период от 17.04.2014г. до 11.11.2014г. По същество съдът е приел
за доказано твърдението, че за исковия период в килията на ищеца в ареста
Плевен не е имало мивка, тоалетна и течаща вода, както и не е имало каре за
престой на открито, което е установил при анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства. По отношение на твърдението, че не е имало дневна
светлина, съдът е приел, че на вратата на килията е имало капаци, които са
могли да бъдат отваряни и през тях да прониква дневна светлина от разположените
от другата страна на коридора прозорци, като по този начин частично е осигурена
слънчева светлина, доколкото съответните капаци са били затваряни при
преминаване на задържани пред вратата, и при повишаване на температурите лятно
време по искане на задържаните. Направено е заключение, че е следвало да бъде
осигурена дневна светлина по начин, който не се влияе от други фактори. За
частично основателно е приел и твърдението, че ищецът не е могъл да сяда на
масата, за да се храни, тъй като е имало само един стол – заварен и една малка
маса. Последното е обосновал с факта, че е било възможно задържаните да се
редуват при хранене, но тъй като в килията са били между трима и шестима
задържани в различните части на исковия период, явно това не винаги е било
възможно, за да могат задържаните да се нахранят в разумен период от време. В
тази връзка е посочил, че храненето в леглото обаче не означава, че ищецът не е
могъл да се храни пълноценно, че е гладувал и е повръщал яденето, като такива
данни не са налице по делото. Относно размерът на килията и полагащата се
квадратура съдът е приел, че за нито една част от исковия период ищецът не е
разполагал с полагащата му се 4кв.м. площ, като е имало периоди когато му се е
полагало площ под 2кв.м. За недоказани е приел твърденията, че дюшеците са били
скъсани и са миришели на мухъл, както и одеялото, като е анализирал
свидетелските показания. Въз основа на
доказателствата по делото съдът е приел още за недоказани и твърденията,
че в килията е било топло и задушно, като е посочил, че килията е имала
собствен отдушник и това е осигурявало необходимата вентилация. В тази връзка е
приел също, че по безспорен начин е доказано, че в килията се е пушело, като
ищецът също е пушел, а и получавал цигари и тютюн от близките си, с което сам
се е лишил от чист въздух. Съдът е счел още, че в килията не е имало изкуствена
светлина през нощта, която да е лишила ищеца от спокоен и с нормална продължителност сън, поради
което твърденията в обратния смисъл са недоказани. Съдът е приел за доказано твърдението
в исковата молба, че задържаните са уринирали в пластмасови туби, и са
използвали торби по голяма нужда, която практика явно е толерирана от
служителите на ответника, и е направил извод, че в килията е миришело на урина.
Приел е за доказано и твърдението, че ищецът е трябвало да носи тубите с урина
и торбите с изхождания през целия коридор до тоалетната. За недоказано е счел
твърдението, че е липсвало баня, тъй като от данните по делото е направил
заключение, че задържаните са ползвали два пъти седмично баня. Приел е още за
доказано твърдението, че ищецът страда от заболяването „Бронхиална астма“, като
е счел, че за това му е бил необходим чист въздух, но самият той си е навреждал
като е пушил, което обаче не освобождава ответника от задължението да осигурява
чист въздух. При така приетото от фактическа страна след анализ на събраните
доказателства съдът е счел, че Й. е бил поставен в неблагоприятни условия при
задържането му под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
осветление и условия за двигателна активност, като доколкото ползването на
шишета и пликове за естествени нужди в килията е било толерирано от служителите
на ответника, съвкупно с миризмата на урина и другите неблагоприятни условия, е
довело до уронване човешкото достойнство на ищеца. Относно твърдението за
изтекла давност за част от периода, съдът е приел същото за неоснователно
позовавайки се на т.4 от ТР №3/2005г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК и фактът,
че действията и бездействията посочени в исковата молба са били прекратени на
11.11.2014г. и към датата на предявяване на исковата молба 29.05.2019г.
давността не е изтекла. В заключение съдът частично е приел за основателна
исковата претенция на Й., като при определяне размерът на обезщетението е
съобразил т.II от Постановление №4/23.12.1968г.
на Пленума на Върховния съд и е посочил, че се касае за исков период по-кратък
от една година, чиято продължителност неводи до извод, че преживените от ищеца
негативни преживявания са в интензитет, предполагащ обезщетение в размер близък
до претендирания. Посочил е, че справедливото обезщетение е в размер на 700лева
за близо седем месеца неприятни изживявания. В останалата част до 50000лева е
отхвърлил исковата претенция. За неоснователно
съдът е приел и искането за присъждане на мораторна лихва, считано от
датата на преустановяване на увреждането – 11.11.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, като се е позовал на т.4 от ТР №3/2005г. на ВКС по
т.д.№3/2004г. на ОСГК и фактът, че незаконността на действията на държавните
органи в конкретния случай се установяват със самото съдебно решение за
обезщетяване, поради което подадената искова молба следва да се счита за
покана, от който момент е дължима и лихвата. Цитирана е практика на ВАС. За
основателно е прието искането за присъждане на законна лихва за забава върху
присъдената сума от 700лева, считано от 29.05.2019г. до окончателното й
изплащане. Съдът е приел за неоснователно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като се е позовал на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС и чл.75
и 76 от ГПК, отхвърлил е същото и е осъдил ответника да заплати по сметка на
АС-Плевен държавна такса в размер на 10лева.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод, че Й. е бил поставен в неблагоприятни условия при
задържането му под стража за исковия период, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, осветление и условия за двигателна активност, като
доколкото ползването на шишета и пликове за естествени нужди в килията е било
толерирано от служителите на ответника, съвкупно с миризмата на урина и другите
неблагоприятни условия, е довело до уронване човешкото достойнство на ищеца, и
справедливото му обезщетяване е в размер на 700лева. Фактическите констатации и
правните изводи в тази насока формирани от VI-ти състав на Административен съд
Плевен се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба на ГДИН са
неоснователни. По безспорен начин по делото е доказано, от всички събрани
гласни и писмени доказателства, че Й. е търпял вреди през исковия период вследствие
на това, че е бил поставен в неблагоприятни условия при задържането му под
стража в ареста Плевен, които неблагоприятни условия попадат в хипотезата на
чл.3 от ЗИНЗС, като следва да се посочи, че бездействието на ответника да
осигури достъп до посочените в решението основни човешки блага уронва човешкото
достойнство и поражда чувство на страх, незащитеност и малоценност. Ето защо са
осъществени предпоставките за реализиране отговорността на ГДИН и правилно
съдът е осъдил ответника за обезщетение в размер на 700лева, за претърпените от
Й. неимуществени вреди, като присъденият размер е справедлив преценявайки
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
задържането под стража.
Възраженията в касационната жалба на л.св.Й. и адв.Л.
са неоснователни.
Както е посочено и по-горе,
първоинстанционният съд е направил правилна преценка и анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и
е установил, че само някои от твърденията на ищеца в исковата молба са
доказани, а именно липсата на мивка, течаща вода и тоалетна, липсата на
двигателна активност, недостатъчна разполагаема жилищна площ, ведно с миризмата
от урина и другите неблагоприятни условия, които са довели до уронване
човешкото достойнство на ищеца за посочения в исковата молба период. За другите
твърдения - липса на вентилация, неосигурена възможност за изтупване на
постелъчния инвентар, това че в килията е било топло и задушно, съдът правилно
е установил, че същите не се подкрепят от доказателствата, като е коментирал
включително свидетелските показания на допуснатите до разпит свидетели. По
отношение възраженията за неправилност на присъдената сума като обезщетение,
настоящият касационен състав намира, че размерът на обезщетението от 700лева е
справедливо определен и същият би
обезщетил Й. за претърпените от него негативни преживявания. До така
определеният размер съдът е достигнал след преценка на кумулативното
въздействие върху л.св. на условията, в които е изтърпявал задържането под
стража, включително характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване на здравето и др.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени
доказателства, които да водят до извода, че допълнително здравето на ищеца се е
влошило вследствие на условията в ареста, дори напротив самият ищец е получавал
цигари и тютюн, и е пушил в затвореното пространство, при наличие на
здравословен проблем – боледува от бронхиална астма, което е било абсолютно
нездравословно и вредно за него.
Неоснователно е и възражението по отношение на
мораторната лихва. Настоящият състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря. За пълнота
само следва да се отбележи, че претенцията за мораторна лихва, за разлика от
искането за присъждане на законна лихва, следва да бъде предявена като
самостоятелен иск с посочена цена на иска, което в настоящия случай не е
спазено от страна на ищеца. В този смисъл решение от 02.06.2017г. по адм.дело
№3210/2016г. на ВАС.
Предвид изложеното, решението като правилно следва да
бъде оставено в сила, като не са налице касационни основания за неговата
отмяна.
При този изход на делото разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №246/10.04.2020г. по адм.дело
№№607/2019г. по описа на Административен съд Плевен, с което ГДИН е осъдена да
заплати на л.св.М.Й. обезщетение в размер на 700лева за претърпени при престоя
му в ареста гр.Плевен в периода от 17.04.2014г. до 11.11.2014г. неимуществени
вреди поради лоши битови условия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50000лева, ведно с искането
за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 50000лева, считано от датата на
преустановяване на увреждането – 11.11.2014г. до 28.05.2019г., както и ГДИН е
осъдена да заплати на АС-Плевен сумата от 10лева държавна
такса, и е отхвърлено искането на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/