№ 622
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110164954 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Исковата молба е нередовна, поради което на ищеца следва да се дадат указания за
отстраняване на констатираните нередовности. За процесуална икономия делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Доказателственото искане за изслушване на САТЕ с посочени в исковата молба и
отговора задачи е основателно и следва да бъде уважено, но след като по делото бъдат
събрани гласните доказателствени средства.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства.
Исканията на ответника по чл. 190 ГПК и по чл. 192 ГПК следва да бъдат уважени.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да:
1/ уточни началната дата на претендираното обезщетение за забава, като посочи на коя
дата твърди да е изпратена и получена поканата за доброволно изпълнение до ответника и
защо счита, че забавата е настъпила на 13.01.2021 г., като съобрази представената от него
справка на л. 24 от делото, в която като начална дата на претендираната лихва е посочена
1
16.04.2021 г.;
2/ уточни как е формирана сумата от 6409.55 лв. и какви конкретни вреди са
причинени на челния товарач, съответно как е формираната сумата за претендираното
застрахователно обезщетение, както и на коя дата твърди да е изплатена сумата и на кое
лице.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение указанията в срок, исковата молба ще бъде
върната.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В., ЕГН
**********, тел. ., за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 лв., вносим от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение дадените указания в срок съдът ще отмени определението си в тази част и ще
постанови краен съдебен акт без да събира тези гласни доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка по реда на Наредба № 14/2009 г. за адресна регистрация на
свидетеля и свидетелят да се призове и от установените по справката адреси, при отлика с
посочените в отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи заверено копие на общи
условия към договора за застраховка „Каско“ в срок до първото открито съдебно заседание,
като му УКАЗВА, че в случай, че не представи документа в указания срок съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, за чието установяване се искат същият.
ЗАДЪЛЖАВА „., с адрес в гр. Д., П. на основание чл. 192 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на указанията да представи сключените към застрахователна полица № .
анекси/добавъци. Указва на „., че в случай, че не представи документа без основателна
причина може да му бъде наложена финансова санкция и носи отговорност пред страната,
поискала документа, за вреди.
ПРЕПИС от молбата по чл. 192 ГПК да се изпрати на третото лице „..
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-автотехническа
експертиза за първото открито съдебно заседание по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.03.2022 г., 10:10 часа, за когато да се
призоват страните и свидетелят след представяне на доказателства за внесен депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
2
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от З. за заплащане на сумата 6409.55 лв., представляваща вземане за връщане
на платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
за вредите, причинени на челен товарач марка „.“, модел „.“ с рама № .., от настъпило на
22.05.2020 г. в депо Б., пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на минен
камион марка „.”, рама № .КRLB. – Х., гражданската отговорност на който е застрахована по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба /15.11.2021 г./ до окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 381.04 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на главницата за периода от 13.01.2021 г. до 15.11.2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба
механизъм и участници. Оспорва да е налице вина на водача на застрахованото при
ответника МПС. Счита, че процесното събитие не било покрит застрахователен риск по
договора „Каско“. Твърди, че водачът на челен товарач марка „.” не бил правоспособен да
управлява същия, както и че не бил изпробван за наличие на алкохол, поради което ищецът
бил платил без основание. При условия на евентуалност заявява, че застрахованият челен
товарач и камион „.” били собствени на едно и също лице – „О.“ и същите са ползвани от
едно и също лице – „.. Те не били трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 КЗ, поради което
нямали качеството „увредено лице“ и отговорността на дружеството по задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите“ не следвало да бъде ангажирана, тъй като
застрахованията сам бил причинил вредите на себе си. Оспорва размера на претендираните
от ищеца вреди като завишени. Оспорва и акцесорната претенция за лихва, като счита, че
следва да се приложи правилото на чл. 497 КЗ. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил
в изпълнение на поети от него с договор за имуществено застраховане „Каско“ задължения,
срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента, се обуславя от осъществяването на следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения челен товарач, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение
на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца, като вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е докаже
наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуване на главно вземане, изискуемостта на същото, изпадане на ответника в забава
и размера на претенцията си.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е платил дълга.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на договорно
правоотношение по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на процесните челен
товарач и минен камион, както и изплащане от ищеца на увреденото лице на
застрахователно обезщетение в размер на 6409.55 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4