№ 50
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Як.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600054 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата ДР. ХР. ИВ., чрез
нейния процесуален представител- адв.П.В. ВАК против Присъда №11 от
23.11.2021г., постановена по НОХД №314/2021год. по описа на Окръжен съд
гр..Шумен.
С въззивната жалба на подсъдимата се излагат съображения за оказана
помощ на пострадалия и явна несправедливост на наказанията, поради което
се иска преквалификация на деянието по чл.343а ,ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК и намаляване размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ към неговия законов минимум, което да
бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, без да бъдат
налагани пробационни мерки в изпитателния срок и намаляване размера на
наложеното наказание „лишаване от правоуправление“ на една година.В
постъпилото допълнение към жалбата се излагат подробни аргументи в
подкрепа на направеното искане.
С атакуваната присъда подсъдимата ДР. ХР. ИВ. е призната за виновна
в това, че на 31.01.2020г. в гр.Каспичан, кв.Калугерица, общ.Каспичан,
обл.Шумен, на ул.“Юрий Гагарин“ до №30 в посока към с.Мадара, при
1
управление на МПС – лек автомобил „BMW X6“с рег.№ Н 1300 ВР,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2 от ЗДвП:
„Водачът на пътното превозно средство е длъжен: т.1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
…“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: в населено място категория „В“ -50 км/ч“, като се
движила със скорост от 72 км/ч в населено място, при максимално разрешена
скорост за движение в населено място от 50 км/ч, вследствие на което по
непредпазливост причинила смъртта на Г.Х.С., на 41 години, б.ж. на
гр.Каспичан, кв.Калугерица, обл.Шумен, поради което и на основание чл.343,
ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. На основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.4 предл.2
от НК съдът е наложил на подсъдимата ДР. ХР. ИВ. през изпитателния срок
пробационна мярка „включване в програма за обществено въздействие” за
срок от една година. На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК
на подсъдимата ДР. ХР. ИВ. е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години. Съдът се е произнесъл по
веществените доказателства и разноските.
В съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа въззивната
жалба на изложените основания, като излага аргументи досежно друга форма
на вина, а имено несъзнавана непредпазливост.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
В личната си защита и последна дума подсъдимата се придържа от
заявеното от нейната защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, съдът намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд
е приел самопризнанието на подсъдимата по фактическите положения на
обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства.
Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от
НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при
правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК,
въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
2
Подсъдимата ДР. ХР. ИВ. е правоспособен водач категории „B и „AM“.
Към момента на извършване на деянието- 31.01.2020г. същата е притежавала
свидетелство за управление на МПС №********* издадено от ОД на МВР
гр.Шумен и валидно до 26.02.2020г.. За периода 2010г. - 2020г. на подс.И. са
съставени шест акта за установяване на административни нарушения като
водач на МПС, по които били издадени пет наказателни постановления за
нарушения на Закона за движение по пътищата, както и петнадесет фиша за
нарушения на ЗДвП, като са наложени две принудителни административни
мерки.
На 31.01.2020г. около 20:15–20:20часа подс. И. тръгнала от гр.Нови
пазар за с.Кюлевча с управляван от нея лек автомобил „BMW X6“ 4 с рег. №
Н 1300 ВР. Подсъдимата пътувала сама в автомобила и се движила по стария
път за гр.Шумен в посока към с.Мадара, през кв.Калугерица на гр.Каспичан.
В населеното място същата се придвижвала по ул.“Юрий Гагарин“ в тъмната
част на денонощието, със скорост от 72 км/час, при разрешени 50км/ч..
Пътният участък бил слабо осветен от улични лампи, без трафик. В същото
време, попътно на движението на подсъдимата, по същия пътен участък се
движил пострадалия Г.Х.С. на 41г., който бил употребил алкохол. В близост
до църквата и до дом №30 на ул.“Юрий Гагарин“ около 20:40часа
автомобилът управляван от И. застигнал движещия се почти по средата на
дясната лента за движение пострадал. Подсъдимата възприела със закъснение
движещия се на пътното платно мъж, като въпреки предприетото от нея
аварийно спиране, същата не могла да спре преди пешеходеца. След като
автомобилът на подсъдимата ударил движещия се пешеходец, тялото му било
отхвърлено върху предния капак на автомобила, след това паднало на
пътното платно, като се плъзгало и търкаляло по него на 38 метра напред. От
удара при пътнотранспортното произшествие Г.Х.С. починал на място. И.
спряла автомобила, телефонирала на 112 и на баща си, за да съобщи за
случилото се. Подсъдимата не запазила местопроизшествието, като
преместила след ПТП управлявания от нея автомобил.
Пръв на местопроизшествието пристигнал св.Х.И.– баща на
подсъдимата, който възприел дъщеря си да пръска с вода лицето на
пострадалия, който бил мъртъв. По-късно пристигнали служители на ПП-КАТ
и линейка. Медиците констатирали смъртта на С.. На място подс.И. била
изпробвана с технически средства за алкохол и за наркотични вещества от
служители на РУ- гр.Нови пазар, като пробите дали отрицателни резултати.
Не били установени други автомобили и лица,които да са преминали край
местопроизшествието до идването на св.Х.И.. За тази цел били иззети и
прегледани записи от видеонаблюдението на населеното място.
В пробата кръв иззета от трупа на Г.Х.С. е установен алкохол в
количество 2,96%, а в пробата урина – алкохол в количество 2,71%.
По досъдебното производство са събрани писмени и гласни
доказателства за сериозен психичен дефицит на пострадалия. Назначена била
3
послесмъртна Съдебно-психиатрична експертиза по писмени данни
/л.169,том1 от ДП/. Според заключението й Г.Х.С. е страдал от Умерена
умствена изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо
грижи и лечение. Умерената умствена изостаналост е в параметри,
обуславящи негодност лицето да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Изпълнени са психиатричния
/умствена недоразвитост/ и психологичния критерий. Поведението на
пострадалия С., към момента на деянието на 31.01.2020г. е било изцяло
обусловено от наличните тежки дефекти на психичните сфери, които
резултират в неспособността му да възприема правилно и точно фактите и
обстоятелствата от околната действителност, да ги осмисля разумно и да
формира адекватно поведение. Употребеният алкохол само е задълбочил
състоянието му, но базисните му психични годности са били априори
нарушени.
В хода на досъдебното производство била назначена
Съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп
№5/2020г./л.105,том1 от ДП/. Същата е дала заключение за установената при
аутопсията на трупа на Г.Х.С., на 41 години съчетана травма:глава, шия,
гръден кош, корем, крайници:
- Контузия на главата: Множество разкъсно-контузни рани в окосмената
част на главата - две челно слепоочно в ляво, една в окосмената част на
главата челно в ляво четирилъчева, две разкъсно-контузни рани на лявата
вежда. Една плитка ръзкъсно-контузна рана на външния ръб на лявата очница.
Множествени охлузвания на ограничена площ в областта на лицето: на
челото над средата на лявата вежда /петнисто/; на челото над вътрешната
половина на дясната вежда; върху външния ръб на дясната очница; на лявото
слепоочие над ухото; плитко охлузване на дясната скула; на лявата буза пред
ухото с неправилна форма; на горната устна в дясно (плитко).
Кръвонасядания на меките черепни обвивки на ограничена площ под
описаните рани челно в ляво под описаните рани на лявата вежда, както и
задно темемно в дясно. Субарахноидални кръвоизливи, обхващащи в ляво
челния, теменния и слепоочния дял, а в дясно– челния и слепоочния дял.
Малки субарахноидални кръвоизливи на малкия мозък под малкомозъчната
палатка, по изразен в дясно.
-Контузия на шията : Травматично разкъсване на съчленението между
първия шиен прешлен и основата на черепа. Контузия на гръбначния мозък.
Тръвматично разкъсване на диска между шести и седми шиен прешлен (С6-
С7). Обилно кръвонасядане по задната стена на гълтача и около С6-С7.
Кръвонасядане по задната страна на хранопровода в шийния му отдел.
-Контузия на гръдния кош : Кръвонасядания около гръбнака в VІІІ
междуребрие двустранно. Контузионни огнища по задните повърхности
около гръбнака. Единично контузионно огнище в долния лоб на левия бял
дроб по предната му страна над диафрагмата.
4
- Контузия на корема : Травматично разкъсване на капсулата на черния
дроб по диафрагмалната и по органната му повърхност. Хемаскос.
Кръвонасядане на капсулата на десния бъбрек. Обилно кръвонасядане на
опорака на дебелото черво.
- Контузия на крайниците:Множествени охлузвания и кръвонасядания
на ограничена площ по гърба на лявата ръка над ІІ, ІІІ и ІV пръст. Петнисти
охлузвания в основата на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка. Охлузвания на
ограничена площ по гърба на дясната ръка в основата на ІІ и ІІІ пръст. Една
плитка разкъсно-контузна рана в основата на V пръст на дясната ръка. Две
хоризонтални ивицовидни охлузвания и кръвонасядания по задно-външната
страна на лявото бедро под седалището. Петнисто охлузване по външната
страна на бедрото над коляното, съставено от множество успоредни
хоризонтални ивицовидни охлузвания. Фрактура на лявото бедро в долната
му трета. Точковидни и по-големи охлузвания на групи по предната и
външната страна на коляното. Фрактура на дясното бедро над коляното.
2.Алкохолна интоксикация – тежка степен във фазата на резорбция.
Според експерта непосредствената причина за смъртта на Г.Х.С. е
спинален шок, развил се в резултат на тежка шийна и гръбначномозъчна
травма. Контузията на гръбначния мозък често се среща при счупване или
изкълчване на един или повече гръбначни прешлени. Непосредствено след
нараняването се развива спинален шок. Клинично състоянието протича с
пареза на четирите крайника, наблюдава се загуба на сетивност под нивото на
удара, както и нарушение в резервоарната функция. Особено висок е рискът
когато се касае за травма в шийния отдел на гръбнака. Често в такива случаи
пострадалите загиват почти непосредствено след настъпване на травмата,
което се дължи на екстремния спинален шок, на силно изразен мозъчен оток,
последвани от спиране на дишането и сърдечната дейност. Всички
установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удар или натиск и триене /за охлузванията/.
Касае се за високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП
- блъскане на пешеходец от лек автомобил. Между травматичните
увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка. Тежката
степен на алкохолно опиване обикновено се проявява със значително
подтискане на централната нервна система, възможни са вегетативни и
зрителни смущения, значителни координационни нарушения, сънливост,
сопор, понякога до кома. Въпреки, че за клиничните прояви на алкохолната
интоксикация са от значение индивидуалните качества на човека, общото
състояние на организма преди и по време на интоксикацията, от количеството
и качеството на приетия алкохол, както и от генетични и други фактори,
които определят индивидуалната реактивност на човека, е дадено становище,
че установената степен на алкохолна интоксикация е възможно съществено да
допринесе за настъпилото ПТП.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното производство
5
три химически експертизи, е установено следното:
В пробата урина иззета от трупа на Г.Х.С. е установено наличие на
алкохол в количество 2,71% /л.120,том1 от ДП/. В пробата кръв иззета от
трупа на Г.Х.С. е установено наличие на алкохол в количество 2,96 % /л.121,
том1 от ДП/. В изпратените за химическо изследване проби от вътрешни
органни части, взети от трупа на Г.Х.С. не е установено наличие на
алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови
производни, хероин, кодеин, морфин, амфетамини, метамфетамини, кокаин,
марихуана, трициклични антидепресанти, фенциклидин. Допълнително
проведените с алкалните екстракти от втори пътища скрининг тестове за
морфин, амфетамин, метамфетамин, кокаин и марихуана също са
отрицателни /л.127,том1 от ДП/.
При извършения технически оглед на лекия автомобил „BMW X6“ с
рег. № Н 1300 ВР след ПТП е установено следното: спирачна система –
невъзможна проверка; ходова част и окачване – невъзможна проверка;
кормилно управление – предава движение; осветление – изправно; купе
(рама) – деформирани са преден капак и предна броня, счупени са преден
десен фар и предна дясна декоративна решетка.
В хода на ДП е назначена Съдебна автотехническа експертиза
/л.138,том1 от ДП/, фактическите констатации на която са следните:
- Лек автомобил „BMW X6“ с рег. № Н 1300 ВР управляван от ДР. ХР.
ИВ. се е движил в тъмната част на денонощието в кв.Калугерица на
гр.Каспичан, по ул.“Юрий Гагарин“ в посока с.Мадара. Улицата е осветена
частично от улични лампи. Пътното платно е сухо. Лекият автомобил се
движи със скорост от 72км/час в населеното място, при разрешена скорост от
50 км/час. По същата улица, пред автомобила попътно, в средата на дясната
лента за движение в посока с.Мадара се движи пешеходецът Г.Х.С.. В
близост до дом №30, водачът на автомобила късно вижда пешеходеца и
предприема аварийно спиране за да избегне удар, но не успява и го удря с
предната дясна част на МПС. В резултат на удара, пешеходецът е изхвърлен
върху автомобила, а след това напред, на около 38 метра пред него. В
следствие на ПТП С. умира на място. За място на удара експертизата приема
около 34м преди мерната линия на ориентира, гледано от посоката на
движение на автомобила /от гр.Каспичан към с.Мадара/, като пешеходецът се
е намирал около средата на дясната пътна лента.
-Скоростта на автомобила преди ПТП и в момента на удара е около
72км/час, а опасната зона за спиране е около 64м. При изследване на
механизма на ПТП не са установени данни за техническа неизправност на
лекия автомобил;
-Технически съобразената с далечината на видимост скорост на
движение на автомобила е около 57 км/час и по-ниска;
-Водачката на автомобила е имала възможност да възприеме
пешеходеца от около 48м., а е възприела опасността, когато автомобила се е
6
намирал на около 36м от мястото на удара, за време от около 1,8 секунди
преди момента на удара. Към момента на удара пешеходецът се е намирал
около средата на дясната пътна лента и при скорост от 72 км/час
пешеходецът попада в опасната зона за спиране. При своевременно
възприемане на опасността, водачката няма техническа възможност да
предотврати ПТП, но има техническа възможност да намали скоростта към
момента на удара до 53-59км/ч. Водачката на автомобила има техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като управлява със
скорост, по-ниска от 57км/ч и своевременно предприето аварийно спиране.
При скорост на движение на автомобила от 50 км/час опасната зона за
спиране е около 39м и пешеходецът не попада в нея. При своевременно
възприемане на попътно движещия се пешеходец и предприемане на
аварийно спиране, водачката на лекия автомобил е имала техническа
възможност да предотврати ПТП с голям запас.
Действията на водачката на автомобила са технически неправилни. Тя е
управлявала автомобила със скорост, която не позволявала да спре в зоната
на далечината на видимост около 48м. Освен това водачката е закъсняла с
възприемането на опасността за време, не по-малко от 0,6 секунди.
Първоначалният контакт на автомобила с пешеходеца е между
предната дясна част на автомобила и задната външна лява страна на тялото на
пострадалия.
Според експертите техническите причини за възникване на ПТП са:
технически неправилното движение на пешеходеца по пътното платно за
движение в тъмната част на денонощието в дясната лента и превишаването на
скоростта от водача на лекия автомобил.
Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е призната от подсъдимата в процедурата по гл.27 НПК.
Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност.
Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимата по фактическите
положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред
първоинстационния съд.
Първото възражение на защитата на подсъдимата е по отношение
отказа на съда да приеме оказана на помощ на пострадалия и да
квалифицира деянието по привилигирования състав на чл.343а, ал.1, б.
„б” във вр. с чл.343,ал.1, б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 от НК.
Въззивната инстанция споделя изложените теоретични постановки на
проверявания съд досежно нейните правомощия при проведената
диференцирана процедура, както и тези на подсъдимия, респ. неговата
защита. Същите са в синхрон с обвързващите указания на т.8 от
ТРОСНК№1/2009г. на ВКС, а именно, че при законосъобразно проведена
диференцирана процедура на основание чл.373, ал.3 от НПК, страните не
могат да оспорват приетите в съответствие с изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт релевантни факти, а съдебните инстанции не
7
разполагат с процесуална възможност да събират доказателства за
съставомерните факти на деянието. Изключение е въведено досежно фактите
и обстоятелствата, пояснени в т.8.1. от мотивната част на цитираното
тълкувателно решение, според което В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРИЗНАТИТЕ
ФАКТИЧЕСКИ ПОЛОЖЕНИЕ В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ МОГАТ ДА СЕ
УСТАНОВЯВАТ " правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства,
свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и
съдържанието на наказателната отговорност“. В този смисъл могат да
бъдат установявани факти и обстоятелства, свързани с индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия“/вж Решение №59 от 07.01.2021г. на ВКС,
второ н.о.докладчик Г.Захарова/. Очевидно става въпроса за обстоятелства от
кръга по чл.102,т.3 от НПК, към които несъмнено спада и оказването на
помощ на пострадалия от страна на подсъдимия.“Всичко това е възможно
при условие,че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не
внася съществени изменения в нейните очертания“/вж т.8.1. от ТР/.
Каква е конкретиката по казуса. Действително в обстоятелствената
част на обвинителния акт се съдържат факти за предприети действия от
страна на подсъдимата непосредствено след ПТП, свързани със
сигнализиране на тел.112 и с пръскане на вода лицето на пострадалия,
последното от които е възприето от нейния баща, които по принцип биха
могли да бъдат обсъждани на плоскостта за оказана помощ. В обвинителния
акт обаче от друга страна е отразено, че „след удара при пътнотранспортното
произшествие Г.Х.С. починал на място“. Изложеното дава основание да се
счита, че обвинението е приело, а подсъдимата се е съгласила с факта, че
смъртта на пострадалия е била мигновена, т.е. същата е настъпила
непосредствено след удара с лекия автомобил.
Няма спор, че привилигирования състав на чл.343а от НК намира
приложение и в случаите, при които с оглед получените по ПТП тежки
травми, които водят неминуемо до смърт, но само когато се установи, че към
момента на оказване на помощта пострадалия е бил жив.
Т.е. в конкретния случай от съществено значение за правилната
квалификацията на деянието се явява признатия от подсъдимата факт, че
пострадалия е починал на място, веднага след причинения от ПТП удар.
Изложените от защитника на подсъдимата допълнителни съображения, за
неправилно тълкуване на СМЕ, за налични доказателства, че след удара
пострадалия е давал признаци на живот, видно от обясненията на
подсъдимата, проведената комуникация с оператора на тел.112 и показанията
на нейния баща, не могат да бъдат разгледани, тъй като надхвърлят
допустимата защита на подсъдимата, която е ограничена в рамките на
признатите факти. Диференцираната процедура по чл.373,т.2 от НПК е
свързана с признаване на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
ОА, като в замяна на благоприятното третиране на подсъдимия по реда на
чл.58а от НК, той се е лишил от възможността да оспорва правно значими
обстоятелства, определящи съставомерността на деянието.
8
Не могат да бъдат споделени аргументите на защита, че тяхното
възражение „не е свързано с признатата от подсъдимата фактическа
основа на инкриминираното деяние, а имат изцяло процесуален и
материално правен характер-насочени са срещу правните изводи на
държавното обвинение. При съкратено съдебно следствие признанието на
фактите, залегнали в обстоятелствената част на ОА, не лишава
подсъдимите и техните защитници да спорят по юридическата
интепретация на признатите факти, поради което възраженията им е
следвало да бъдат обсъдени и да поучат отговор“. Цитатът е от Решение
№325 от 16.04.2018г. по к.д.№1145/2017г. на второ н.о. на ВКС, което не е в
противоречие с установената от ВКС практика, че при проведената
диференцирана процедура е изключена възможността за установяване и
противопоставяне на нови/и /или различни съставомерни факти,
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по
обвинителния акт, или надхвърлящи изложената фактология по ОА. В
конкретния случай сме изправени пред факти, признати от подсъдимата,
които препятстват друга правна квалификация на деянието. Приемането на
нови факти, а именно, че пострадалия е бил жив по време на оказаната помощ
биха довели до разширяване и съществено изменение на фактологията по
обвинителния акт, което в процедурата по чл.371,т.2 от НПК е недопустимо.
Обстоятелството, че по ДП са събрани противоречиви доказателства,
досежно твърдяното от защитата обстоятелство /дали пострадалия бил жив
при оказване на помощ/ не водят до извода за неправилно проведена
процедура по чл.372,ал.4 от НПК. Налице са безспорни доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, които удовлетворяват критерия по чл.303 от
НПК. Процедурата ще бъде нарушена само при констатирани „съществени
противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно
съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото
авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на
предположения“ /вж т.4 на ТР №1/2009г./. От данните по делото не се
установява такъв порок.
Настоящият състав намира на следващо място, че възражението за
оказана помощ е неоснователно и по същество. Съгласно задължителните
указания на Постановление № 6 от 07.10.1969г. и Постановление №1 от
17.01.1983г. на Пленума на Върховния съд дали е оказана помощ от
подсъдимия се преценява с оглед "възможностите му /психофизически,
подготовка, здравословно състояние в момента и др/, обстановката, в която е
действал и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е
извършил", както и изискването "... помощта да е била необходима, т. е. да е
оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването
му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или
спасяването живота на пострадалия". Или чл.343а от НК се прилага при
оказване от дееца в рамките на неговите възможности на реална, обективно
необходима помощ за спасяване живота на пострадалото лице, но не и когато
9
то е в агония и смъртта настъпва за минути, както е настоящият случай. От
доказателствата по делото /записите от тел.112, показанията на св.И. и
констатациите на СМЕ се установява, че пострадалия в рамките на минути е
починал.
Сведения за състоянието на пострадалия непосредствено след ПТП на
първо място дава подсъдимата. В своите обяснения същата сочи, че след
удара веднага е спряла автомобила и като установила лежащ на пътя човек е
проверила за пулс: „Човека не мърдаше, очите му бяха затворени, допрях
ръката си до шията му и усетих, че има пулс. Човека беше мъж, чувах
дишането му, като то беше хрипкаво“ /вж обяснения на подсъдимата на
л.35,том1 от ДП/. От писмото изпратено от МВР, Дирекция „Национална
система 112-МВР, Районен център Варна“ и приложения диск се установява,
че подсъдимата е сигнализирала на тел.112 три пъти. Първото обаждане е
регистрирано в 20,38 на 31.01.202г. в което тя е съобщила, че е блъснала мъж,
който е употребил алкохол и че мъжа е в безсъзнание. Второто обаждане е от
20,41ч. и осъществява запитване за бърза помощ. Третото обаждане е от
20,47ч, когато подсъдимата съобщава, че не долавя пулс /вж писмо и диск на
л.11 и 12, том2 от ДП/. Сведения за състоянието на пострадалия дава и
св.Х.И.-баща на подсъдимата, който е получил обаждане от дъщеря си около
20,30-20,50ч. и е пристигнал на местопроизшествие „след 10 или 15 минути“,
при което е установил, че пострадалия няма пулс /вж показания на л.102,том1
от ДП/. Видно от показания на св.Красен Балев на длъжност
мл.автоконтрольор, около 21ч. е бил изпратен на сигнал за ПТП. На
местопроизшествието същия е установил подсъдимата, нейния баща и друг
техен роднина. Екип на Спешна помощ е пристигнал “минути по-късно“,
който констатирал смъртта на пострадалия. Видно от изготвената СМЕ, след
установяване на получените травми, вещото лице е дало заключение, че „при
травма в шийния отдел на гръбнака, рискът е особено голям. Често в
такива случаи пострадалите загиват почти непосредствено след
настъпването на травмата, което се дължи на екстремния спинален шок,
на силно изразен мозъчен оток, последвани от спиране на дишането и
сърдечна дейност“/вж експертиза на л.112,том1 от ДП/.
От изложеното, настоящия състав намира, че „не може да се направи
обоснована фактическа констатация в съответствие с чл.303 от НПК, че
към момента на обаждането на подсъдимата, пострадалия е бил жив и се е
нуждаел от помощ…Намалената отговорност се обуславя от
задължителното условие да е оказана помощ на още жив човек, независимо
от тежестта на състоянието му. Оказаната помощ на пострадалото лице
може да бъде преценена като необходима, само когато то реално се е
нуждаело от нея и осъществените от дееца спасителни мероприятия
обективно са били насочени към облекчаване на състоянието му и
спасяването на живота му“ /вж Решение №59 от 07.01.2021г., на второ н.о.,
докладчик Г.З./. По тези съображения следва да се приеме, че и по същество
не са налице условията за приложението на тази законова норма и няма
10
нарушение на материалния закон, което да се е отразило върху размера на
дължимата се на подсъдимата санкция. В този смисъл вж Решение №48 от
29.08.2016г. на ВКС по н.д.№ 122/2016г., I н.о., НК, докладчик съдия П.Т.,
Решение№3 от 1.02.2019г. на ВКС по н.д. №969/2018г., I н.о., докладчик
председателят Н.Д., Решение№51 от 23.02.2017г. по н.д.№46/2017г. на първо
н.о., докладчик В.Р. и др..
За прецизност следва да се посочи, че според настоящия състав
вмененото нарушение на нормата на чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП е общо правило,
приложимо единствено в случаите, когато не са настъпили съставомерни
последици по смисъла на НК. Същото се дерогира от специалната норма на
чл.21,ал.1 от ЗДвП, нарушението на която е в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие и престъпния резултат. В този смисъл,
подсъдимата следва да бъде оправдана по това ѝ обвинение.
В рамките на извършената служебна проверка съдът констатира
известно противоречие в мотивите на проверявания съд по отношение
наличието или не на съпричиняване на престъпния резултат от страна на
пострадалия.
От една страна съдът е приел, че „в конкретния случай не е налице
съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец Г. С., който по същото
време и място се е движил по средата на дясната пътна лента за движение
на автомобили, по която се е движил и лекия автомобил “. Изложеното съдът
е мотивирал с обстоятелството, че пострадалия е невменяем, поради което не
може да бъде субект на административна и наказателна отговорност. На
следващо място съдът е приел „съществен каузалния принос за ПТП от
страна на пострадалия С.“, възприето като смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство.
За това противоречие несъмнено принос има и обвинителния акт, в
обстоятелствената част на който е залегнало, че „неправомерните действия
на С., при установената невменяемост не следва да се ценят на плоскостта
на вина за настъпване на ПТП. В тази връзка държавното обвинение не е
приело наличието на независимо съизвършителство от страна на С. за
настъпване на ПТП и свързаните с него последици, тъй като лицето не е
годен субект в наказателното правоотношение.“ На следващо място четем,
че „неправомерното поведение на пешеходеца и приноса му за настъпването
на ПТ следва да се оценява като смекчаващо отговорността
обстоятелство за водача на лекия автомобил-подс.И.“.
На първо място следва да се отбележи, че „независимо
съизвършителство“, както е посочено в ОА, предполага друга форма на
вина/умишлена/, каквато в случая категорично не е налице, поради което
коректния термин следва да бъде „независимо съпричиняване“. Това от своя
страна влиза в колизия с приетото от страна на обвинението неправомерно
поведение и принос към настъпилото ПТП, което по своята същност
представлява именно съпричиняване.
11
Това противоречие се е пренесло и в мотивите на проверявания съдебен
акт. За да приеме, че не е налице съпричиняване, съдът е обвързал
„невменяемостта“ на пострадалия с неговата отговорност. Тук следва да се
отбележи, че „невменяемостта“ е юридическо, а не психиатрично понятие,
тъй като е дефинирана в закона. Действително експертното медицинско
изследване има за цел да установи наличието на психическо заболяване и
неговата тежест, но от изключителната компетентност на съда е да разреши
въпроса, дали е налице състояние на невменяемост съобразно някои от
хипотезите на чл.33,ал.1 от НК. В конкретния случай това не е от значение,
тъй като се касае за поведението на пострадал, а не на подсъдим. “Вината на
пострадалия при съпричиняване не е фактор, подлежащ на отчитане.
Затова съпричиняване може да има и когато малолетно, или невменяемо
лице допринесе за настъпването на резултата, независимо от
неспособността им да действат разумно, респ. тяхната наказателна и
административнонаказателна неотговорност“ /вж Решение №97 от
31.10.2019г. на ВКС по н.д.№280/2019г., първо н.о., ППВС№17/63г.т.7,
Решение №127 от 20.06.2018г. на ВКС по н.д.№408/2018г., второ н.о. и др./. В
този смисъл е и константната съдебна практика: ТР№88 от 12.09.1962г. на
ОСГК на ВС: “Не е необходимо увредения да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие с вредоносния резултат…“, ТР
№18/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС,т.7/ “Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина“ и др...
За да бъде налице съпричиняване, следва да се установи неправомерно,
а не виновно поведение. Същото е необходим елемент от общия причинно-
следствен процес, предизвикващ резултата, т.е. реализираното от пострадалия
неправомерно поведение по пътното платно трябва да е част от целия
каузален процес. Конкретиката на настоящия случай разкрива типичните
признаци на съпричиняване. Ако пострадалия пешеходец не беше осъществил
движението си пътното платно, до транспортно произшествие и до неговия
тежък резултат не би се стигнало.
Доколкото проверявания съд е отчел поведението на пешеходеца като
смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, материалния закон
не е нарушен.
По отношение на субективната страна на деянието, решаващият съд е
възприел форма на вина непредпазливост-самонадеяност. Същото е залегнало
и в обстоятелствената част на обвинителния акт и признато от подсъдимата.
Настоящата инстанция намира, че няма пречка този извод на бъде
преразгледан, тъй като вината и всички признаци от субективна страна се
извеждат от активно проявените с деянието съставомерни факти, като само
последните се обхващат от самопризнанието на подсъдимата.
В конкретния случай неправилен е извода на решаващия съд за
12
наличието на самонадеяност, като форма на вината. Последната следва да
бъде разглеждана като отношение към престъпния резултат, а не към
нарушението на ЗДвП, което може да бъде само по себе си и умишлено. За да
е налице от субективна страна самонадеяност, подсъдимият следва да
предвижда вероятно настъпване на престъпни последици от определен вид,
или на конкретен престъпен резултат. Т.е. от интелектуална гледна точка,
дееца надценява определени фактори, или свои възможности, или подценява
значението на други обстоятелства, следствие на което у него се формира
погрешна представа за действителното състояние на нещата. Подсъдимият е
следвало да формира субективна увереност, че общественоопасните
последици няма да настъпят. В конкретния случай е изяснено, че при
възприемане на движещия се по пътното платно пешеходец, подсъдимата е
реагирала незабавно, предприемайки спиране, но поради по-високата скорост,
не е могла да преустанови движението си преди пешеходеца. Няма как да се
приеме, че в конкретния случай подсъдимата е предвиждала настъпването на
този престъпен резултат, като е била уверена, че ще го избегне. Ето защо
следва да се приеме, че същата не е предвиждала общественоопасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, след като се е движела
в населено място, където е възможно движение на пешеходци /дори
неправомерно/, в тъмната част на денонощието и видимост в рамките на къси
светлини и със скорост надхвърляща с повече от 20км/ч разрешената от
50км/ч. Изложеното очертава форма на вината небрежност, която води до
липса на по-тежка форма на вина като отегчаващо обстоятелство. Впрочем,
такова не е отчетено от първоинстанционния съд.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване
от правоуправление и "лишаване от свобода".
За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил
противоречиви съображения.
Видно от мотивите, съдът е приел „средно висока“ степен на
обществена опасност на деянието и „средна“ за подсъдимата. В същото време
е счел, че определеното най-леко наказание се явява несъразмерно тежко,
отчитайки казуалния принос на пострадалия като съществен.
От съществено значение при оценяване обществената опасност на
престъпленията по транспорта е броят и тежестта на допуснатите
нарушенията на правилата за движение, в пряка причинна връзка с ПТП и
съставомерния престъпен резултат, както и характеристиката на виновно
причинилия го водач. Последната се извежда от поведението му зад волана в
период, предхождащ ПТП, доколко същото е било съобразено с правилата за
безопасно управляване на МПС, съответно положително повлияно от
намесата на контролните органи при санкционирането му в миналото.
Повтарящи се нарушения на важни за безопасно шофиране правила, особено
такива, участващи в механизма на осъществяване на инкриминираното
13
деяние, дават основание за извод за завишена обществена опасност на дееца.
В конкретния случай, правилно проверявания съд е приел, че последната се
извежда от множеството нарушения на правилата за движение, с налагане
на административни наказания с пет НП, едно от които за превишаване на
скорост, регулирана с пътен знак и за неспазване на дистанция и
четиринадесет фиша за допуснати нарушения, три от които отново за
нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП, като през 2017г. е наложена и
принудителна административна мярка- временно спиране от движение на
МПС на подсъдимата и е било отнето свидетелството ѝ за правоуправление.
Настоящия състав счита, че приетия облик на подсъдимата като
недисциплиниран водач на МПС е изграден въз основа на допусканите от нея
нарушения на правилата за движение, като съдът се е водил както от
количествения критерий, така и съобразявайки тяхната тежест. От значение е
обстоятелството, че подсъдимата е правоспособен водач на МПС от 2010г.,
като допуснатите от нея нарушения датират от 2010г. до 2019г.
/непосредствено преди деянието/. Видно от справката на КАТ, подсъдимата е
санкционирана за повтарящи се нарушения, част от които не са с голяма
тежест, като липса на валидна гражданска отговорност, липса на документ за
технически преглед и не носене на свидетелство за правоуправление. Налице
са обаче и други, които се определят като носещи сериозен риск от
настъпване на ПТП и риск за здравето и живота на водача: неизползване на
обезопасителни колани /три пъти/, неспазване на дистанция, несъобразяване
на поведението на водача със сигнали на длъжностни лица, упълномощени на
регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинни
знаци, с пътни знаци и с пътна маркировка /три пъти/ и нарушения, свързани
с превишена скорост /четири пъти/. Проверявания съд обаче е пропуснал да
съобрази /въпреки изчерпателното им изброяване/, че нарушенията на
основни и съществени правила с оглед безопасността на движението са
допускани до 2016г. Това сочи на положителна промяна в характеристиката
на водач.
Имайки предвид поведението на подсъдимата като водач на МПС,
както и превишаването на скоростта с 22км над разрешената в конкретния
случай, при усложнената пътна обстановка-населено място, което предполага
движението на пешеходци, в тъмната част на денонощието и намалена
видимост на къси светлини отново сочи на лекомисленото отношение към
нейните задължения като водач на МПС и към живота и здравето на уязвима
група от участници в движението-пешеходци, като изложеното очертава и
самото деяние като такова със завишена обществена опасност. От значение за
този извод е и конкретната величина на превишаване на скоростта- повече от
20км/ч. Независимо, че превишената скорост е обективен признак от състава
на престъплението, конкретните параметри са от значение както за
определяне на наказателната отговорност на дееца, така и конкретната
обществена опасност на деянието.
Настъпилите в резултат на допускането му общественоопасни
14
последици несъмнено са тежки -смърт на едно лице, но те са елемент от
състава на престъплението и са съобразени от законодателя при
криминализиране на деянието и определяне параметрите на отговорността за
него, поради което няма как да бъдат ценени на плоскостта на
индивидуализацията на наказанието. Затова правилно е приета по-висока
степен на обществена опасност на конкретното деяние /а не по принцип,
както е приел съда за транспортни престъпление/.
Правилно са съобразени като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало, трудова активност, декларирано и изказаното от нея в
съдебното производство съжаление за случилото се, доброто процесуално
поведение, както и значителния принос на пострадалия към настъпилото
ПТП. Поведението на подсъдимата непосредствено след деянието- активно
търсена помощ и проявена загриженост и съпричастност към състоянието на
пострадалия също следва да бъде отчетено като смекчаващо нейната
наказателна отговорност. Това поведение разкрива отзивчивост и разкаяние
на дееца още към първоначалния момент от събитието и следва да бъде
отчетено при индивидуализацията на наказанието. По отношение на
възрастта, която е определена като смекчаващо отговорността обстоятелство,
настоящия състав изразява несъгласие. Подсъдимата към момента на
деянието е била на 28 години, което в житейски аспект действително е млада
възраст, но от гледна точка на наказателното право тя не следва да се приема
за такава. За да се цени възрастта на дееца като млада, следва същата да е
близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост. За да се възприеме като
смекчаващо обстоятелство е необходимо да е налице недостатъчното
равнище на емоционална и социална зрялост на личността, ограничаващо
способността да преценява адекватно и разумно ситуацията и възможните
рискове от поведението си, каквито настоящия случай не разкрива.
Възприетото като смекчаващо обстоятелство преживян стрес след
извършване на престъплението същото не може да бъде споделено.
Обстоятелствата, които се вземат предвид при индивидуализиране на
наказанието са тези, които определят конкретната тежест на престъплението
и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка
степен на обществена опасност на извършеното и необходимостта от повече
или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед на специалната и
генерална превенция. Няма спор, че чувствата и преживявания на дееца които
са несъставомерни субективни елементи, могат да помогнат за разкриване на
тежестта на престъплението и да бъдат отчетени като отегчаващи или
смекчаващи отговорността обстоятелства. Същите са от значение, когато
предхождат или съпътстват извършеното, или т.н. последващи прояви, като
разкаяние, поправяне на вредите, такива, показващи ново отношение на дееца
към обществените интереси и др. В конкретния случай преживения от
подсъдимата стрес, от една страна не е доказателствено обезпечен, а от друга
се дължи на собственото неправомерно поведение, поради което не може да
15
бъде отчетено като смекчаващо отговорността ѝ обстоятелство.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че правилно
подсъдимата е била определена като лице, със завишена степен на
обществена опасност. За последното се разсъждава на две плоскости: лична
обществена опасност и като водач на МПС. Докато първата не разкрива
някакви особености, предвид чистото съдебно минало, реализираната
трудова дейност и образователен ценз, пълното разкаяние и процесуално
съдействие, то втората сочи на завишена обществена опасност. Данните в
досието като водач на МПС я определят като недисциплирано лице,
системно неспазващо изискванията за безопасно управление на МПС.
Обществената опасност на дееца се осмисля и на базата на характеристиките
по изпълнение на престъпната деятелност, поради което не може същата да се
прехвърли изцяло извън престъпното му поведение, тъй като тя е в корелация
с тежестта на извършеното престъпление като обективен акт /Вж. И.Н.,
Наказателно право на НРБ, София - 1972г., стр. 487/. В този смисъл следва да
се отчете размерът на скоростта, която надхвърля с 20км/ч разрешената за
процесния пътен участък, обстоятелството, че подсъдимата е управлявала
МПС в населено място, слабо осветено, на къси светлини, при които
видимостта е 48м, при опасна зона за спиране с установената скорост-64м. и
късно възприемане на опасността /1,8сек преди момента на удара и на 36м от
мястото на удара/. Всички те завишават тежестта на извършеното
престъпление, в което като акт на поведение на дееца се проявява и неговата
личност.
Проверяваният съд не е възприел самопризнанията на подсъдимата като
смекчаващо отговорността обстоятелство, като се е мотивирал с
обстоятелството, че същите по силата на чл.373, ал.2 от НК се съобразяват
като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК, в който
смисъл е и т.7 от ТР №1/2009г. на ОСНК.
Крайния извод на съда да не отчете направеното самопризнание като
смекчаващо отговорността обстоятелството е правилен, макар и не по
изложените съображения. Самопризнанието на подсъдимия само` по себе си в
процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането му като
смекчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание е
отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус- намаляване
размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание обаче следва да се
оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието
като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако
същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи“ /ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от
обясненията на подсъдимата, депозирани на досъдебното производство,
същите не покриват тази изисквания. В тях не са залегнали основни факти,
имащи значение за разкриване на обективната истина, а именно
16
действителната скорост, с която се е движила подсъдимата /същата сочи на
50км/ч,при установена 72км/ч, момента в който е възникнала опасността и
времето на нейната реакция. Според депозираните обяснения, подсъдимата
видяла „някакъв силует на няколко метра от автомобила в дясно отстрана
на тротоара“, като инстинктивно минала в ляво и спряла автомобила. От
АТЕ се установява, че водачката е закъсняла с възприемането на опасността
за време, не по-малко от 0,6 секунди, т.е. късно е възприела опасността, а към
момента на удара пешеходецът се е намирал около средата на дясната пътна
лента и при скорост от 72 км/час пешеходецът попада в опасната зона за
спиране. Тези обстоятелства са били установени благодарение на ефективната
дейност на компетентните органи, като процесът на доказване на самото
деяние обективно не е бил съществено подпомогнат от обясненията на
подсъдимата.
По изложените съображения се явява правилна оценката, че приноса на
подсъдимата в разследването е своевременен, но не съдейства сериозно за
разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл правилно
първоинстанционния съд не го е ценил като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
В светлината на изложеното, настоящия състав намира, че в
конкретния случай не са налице предпоставките на чл.55 от НК. Тази норма е
приложима само тогава, когато е констатирана обществена опасност,
значително по-ниска от типичната за този вид престъпления. Това отклонение
от стандарта, заложен в правната норма, прави законовите рамки на
санкционната й част несъответни поради несъразмерна тежест и налага, в
името на справедливостта, тяхното намаляване.
За да индивидуализира наказанието при условията на чл.58,ал.4 във
вр. с чл.55 от НК, проверявания съд е приел, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а отчетеното съпричиняване е
определено и като изключително по своя характер.
За да бъдат преценени като изключителни, смекчаващите
обстоятелства трябва съществено да отличават казуса от типичните случаи.
Нито едно от обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче не
притежава изискуемата от закона изключителност, извънредност и
необичайност. Напротив, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и
добрите характеристични данни са правило в обществения живот; такава е и
характеристиката на проявената заинтересованост към състоянието на
пострадалия и изразената критичност към извършеното. Макар да има
съществено значение при отмерване на наказанието, съпричиняването от
17
страна на пешеходеца също не следва да се третира като изключително
смекчаващо обстоятелство. От друга страна, макар наистина да са значителни
като брой, смекчаващите обстоятелства не обосновават извод за несъразмерна
тежест на най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимата
престъпление. Това е така, предвид немалкия брой предходни нарушения на
правилата за движение, за които подсъдимата е била санкционирана,
включително и за правило по инкриминираното престъпление. Те я
характеризират като недисциплиниран водач на МПС и обосновават
необходимостта от налагане на наказание в размера, определен от
законодателя в нормата на чл.343,б.“в“ от НК, за да бъдат постигнати целите
по чл.36 от НК. Предвид обстоятелството, че настоящото производство е
образувано единствено по жалба на подсъдимата и с оглед забраната за
влошаване на нейното процесуално положение, настоящия състав няма
правомощия за промяна на наказанието в посока неговото увеличаване.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на защитника
на подсъдимата за намаляване на техния размер. Изложеното от същия
обстоятелство, че подсъдимата има нужда от автомобила и го използва за да
ръководи бизнеса си не е основание за допълнителна редукция на наказанието
"лишаване от право да се управлява МПС", имайки предвид предходните
нарушения на правилата за движение и конкретиката по случая. По
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ съдът е проявил достатъчна
снизходителност при определяне на неговия размер, по изложените вече
съображения.
Правилен е извода на съда, че за реализиране както на генералната,
така и на индивидуалната превенция не е необходимо подсъдимата да изтърпи
ефективно наказанието лишаване от свобода. Този извод се основава на
данните за личността на подсъдимата. Наложените административните
наказания за неспазване на ЗДвП не препятстват подобна констатация, защото
извън поведението си като водач на МПС, подсъдимата не представлява
голяма обществена опасност и не съществува риск от извършване на
незаконосъобразни прояви от друго естество. С оглед спецификите на
настоящия казус и на предходното неправомерно поведение по пътищата,
от съществено значение за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата е
не изолирането от обществото, а лишаването от възможност да извършва
други нарушения на правилата за движение. Последното може да бъде
постигнато ефективно с по-висока продължителност на изпитателния срок и
на лишаването от правоуправление на МПС, в което време подсъдимата
следва да има поведение, ориентирано към спазване на закони на страната и
да коригира отношението си към правилата за движение. Определените от
съда срокове не покриват тези критерии, но възможността на въззивната
18
инстанция да реагира, като ги коригира в това производство е изключена.
По отношение на наложената пробационна мярка.
С разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК законът дава възможност на съда
да постанови по време на изпитателния срок на условното осъждане спрямо
подсъдимия да се изпълнява една от пробационните мерки по чл.42а ал.2,
т.1-4 от НК. Тази пробационна мярка не е наказание, а мярка за въздействие
върху осъденото лице, с цел да се засили превантивното и възпитателно
въздействие на основното наказание за извършеното престъпление. В
конкретния случай, имайки предвид, че изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено за не достатъчно дълъг изпитателен срок
/три години/, такъв е и срока на наложеното наказание „лишаване
правоуправление“/две години/, че извършеното от подсъдимата престъпление
е с по-висока от обичайната степен на обществена опасност, че
съставомерният резултат е пряка и непосредствена последица от неспазване
на режима на скоростта- едно от най-важните правила за движение по
пътищата, за което същата е санкционирана по административен ред
нееднократно, поради което подсъдимата се явява личност със завишена
степен на обществена опасност, настоящия състав намира, че наложената
пробационна мярка ще допринесе за поправянето и превъзпитанието в
спазване на правните норми. Съдът намира, че с оглед характера на тази
допълнителна санкция следва да се приеме, че същата може да бъде наложена
за срок, различен от изпитателния срок. Аргумент за това може да се черпи и
от разпоредбата на чл.267а,ал.3 от ППЗИНЗС /в този смисъл вж Решение
№116 от 04.12.2020г. по н.д.№424/2020г. на първо н.о. на ВКС/. Правилно
съдът е определил тази пробационна мярка за срок от една година в рамките
на изпитателния срок, съобразявайки горното.
По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че искането
за намаляване размера на наложените наказания и отмяна на наложената
пробационна мярка за въздействие е в разрез с установената завишена
обществената опасност на деянието и дееца, а оплакването на подсъдимата за
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието-
незаконосъобразно, поради което същите следва да бъдат оставени без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №11 от 23.11.2021г., постановена по НОХД
№314/2021год. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, като ПРИЛАГА закон за
същото наказуемо престъпление по чл.343,ал.1,б.в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от
НК и ОПРАВДАВА ДР. ХР. ИВ. за допуснато нарушение по чл.5,ал.2 от
ЗДвП;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и` част.
19
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20