Р Е Ш
Е Н И Е №260011
гр.Пловдив,31.07.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско
отделение ,І гр.с., в публично заседание на седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гр. д. № 158 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
пл. „Света Неделя“ №6, с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, бул. “Санкт Петербург”№ 67, ет. 4, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ против Л.М., ЕГН **********, и Л.Ц., ЕГН **********, и двамата с постоянен и
настоящ адрес-***.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че с Решение № *** г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в
ТД на КОНПИ – *** уведомление от ОП – *** с вх.№ УВ-2292/23.11.2015 г. за привличане в
качеството на обвиняем по ДП № 650/2015 г. по описа на *** на лицето Л.М. за
това, че на *** г. в гр. *** е дала подкуп – пари в размер на 200 лв. на ***
орган – С. К.-Д., *** в ***, като дар, загдето е извършила действия по служба,
касаещи *** за частно посещение на *** в *** – престъпление по чл. 304а,
пр. предпоследно вр. чл. 304, ал. 1 от НК. По повод внесен от ОП- ***
обвинителен акт в *** е образувано нохд №1845/2015 г. по описа на съда,
приключило с влязла в сила на 02.10.2015г. присъда, с която Л.М. е призната за
виновна и осъдена по повдигнатото ѝ обвинение, като на осн. чл.307а от НК
предметът на престъплението- сумата от 200 лв. е отнета в полза на държавата.
Тъй като деянието попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.21 от ЗОПДНПИ /отм./, с
Протокол №ТД 11ХА/УВ-13649/07.12.2015г. е образувана проверка за установяване
на значително несъответствие в имуществото на Л.М., като с Решение №*** на
КОНПИ срокът за приключването й е удължен до 07.06.2017г. Периодът на проверка е от 07.12.2005г. до 07.12.2015г. В хода на същата били извършени множество справки, от които се установило,
че проверяваното лице Л.М. е родена на ***г. в ***, населено място ***,
има статут- *** в ***, омъжена е –със съпруг Л.Ц., гражданство ***, месторождение ***, статут – *** в ***, има
дъщеря- Л. Ю., ЕГН **********,
гражданство ***, месторождение- гр. ***.
Установило се, че ответницата и свързаните с нея
лица участват в собствеността и/или управлението
на следните търговски дружества: „С.В.В“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****; „С.В.В 2007“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
****; „С.В.В 2009“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес: ***; „О.А.Д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***; „Л. л.“ ЕООД, ЕИК***; „Л.
- 88“ ЕООД, ЕИК ***; „Л.-99” ООД, ЕИК ***; „Щ.-168“ ЕООД, ЕИК ***; „Щ.-998“ ЕООД, ЕИК ***; „З.-666” ЕООД,
ЕИК ***; „З. - 888“ ЕООД, ЕИК ***; „Р. -6”ЕООД, ЕИК
***; „Р.-88”ЕООД, ЕИК ***; „В.“ ООД, ЕИК
***; „В. - 2012“ ООД, ЕИК ***; „Ю.
Л.“ ООД, ЕИК ***. Посочено е, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 63,
том 3, рег. № 6055, дело № 430/30.06.2008г., Л.М. и Л.Ц. са придобили недвижим
имот, представляващ апартамент №***, находящ се в ****, за сумата от
31 000 евро, която сума е платена на продавачите със заем, отпуснат от „Алианц Банк България“ АД по договор за
кредит № *** г. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №64, том 3,
рег. №6056, дело №431/30.06.2008г., е вписана ипотека върху гореописания имот
за обезпечаване вземането на банката, като кредитът е погасен предсрочно на
05.10.2016 г. Описани са в исковата молба придобитите моторни превозни средства
на ответниците, събраните данни относно разкрити и закрити, разплащателни и
депозитни банкови сметки и движенията по тях, посочена е детайлно по години
събраната данъчно-осигурителна информация на двамата ответници, отразени са
подадените ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО
/отм./ и по чл. 92 от ЗКПО за посочените търговски дружества, като по отношение
на последните няма извършени и/или текущи ревизионни производства през
проверявания период. Ползвайки събраната информация от НСИ, Комисия сочи размер
от 76 564,58лв. на общия разход за издръжка на проверяваното лице и неговото
семейство по години в рамките на проверявания период. Подробно е изложена и
събраната в хода на проверката информация относно задграничните пътувания на
ответниците, като са въведени твърдения относно размера /15 302,84 лв./ на необходимите дневни и квартирни разходи за всеки от задграничните
престои, изчислени въз основа на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, приета с ПМС № 40 от 02.07.1978г. и Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/03.06.2004г.
В исковата молба е поместен още икономически анализ по години за проверявания
период по следните параметри: доходи, приходи или източници на финансиране,
обичайни и извънредни разходи, нетен доход в положителен размер и имущество. На
базата на този анализ се твърди наличие на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. § 1, т. 7
от ДР на ЗОПДНПИ/отм./. Сочи се още, че на проверяваното лице е била осигурена
възможност да се запознае с материалите по производството, като с писмо- покана
изх. № ТД08-1708/ 27.10.2017г. е отправено искане за попълване и представяне на
декларация по чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./ от Л.М.. В законоустановения 14-дневен
срок не е постъпила декларация. С Протокол вътр. № ТД08-1806/10.11.2017 г. са
удостоверени действията, извършени по реда на чл.60 от ЗОПДНПИ/отм./.
Проверяваното лице Л.М., чрез пълномощника си адв. Н., се е запознало с всички
материали, събрани в хода на проверката, и в срока по чл. 60, ал. 2 от
ЗОПДНПИ/отм./ е представено възражение, което е счетено от Комисията за
неоснователно.
Твърди се, че в случая са налице предвидените предпоставки по чл.62 във вр.
с чл.63, ал.2, т.1, т.2 и т.4, чл.70, чл.72 от ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане на
имуществото, описано в исковата молба- установено е значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по см. на чл. 21,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ във
вр. с § 1, т.7 от ДР на с.з. и срещу последното е проведено наказателно
производство за престъпление, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т. 21 от
ЗОПДНПИ/отм./.
С оглед изложените факти и обстоятелства, се
иска от съда да постанови решение, с което да се отнеме от ответниците в полза
на държавата имущество, възлизащо на обща стойност 233 598,67
лв., както следва:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ/отм./ от Л.М.:
- равностойността на дружествените дялове в размер на 2 550 лв., притежавани от Л.М. в капитала на „С.В.В 2009“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***;
- равностойността на дружествените дялове в размер на 200 лв., притежавани от Л.М. в капитала на „Л. Л.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***;
- равностойността на дружествените дялове в размер на 50 лв., притежавани от Л.М. в капитала на „З. - 666“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***;
- равностойността на дружествените дялове в размер на 50 лв., притежавани от Л.М. в капитала на „З. - 888“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***;
- равностойността на
дружествените дялове в размер на 500 лв., притежавани от Л.М. в капитала на „Ю. Л.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***;
- сумата общо в размер на 71 103 лева, внесена по разплащателна сметка № ***, открита на 21.12.2011 г. и закрита на
06.06.2014 г., в „***“ АД с титуляр Л.М.;
- сумата в размер на 500 лева, внесена по разплащателна банкова сметка № ***, открита на 11.11.2015г. в „***“ АД с титуляр Л.М..
- сумата в размер на 4 000 лева, внесена по сметка № ***, открита на
05.10.2015 г. в „***“ АД, с титуляр Л.М..
- сумата в размер на 2 000 лева, внесена по сметка № ***, открита на
09.11.2015 г. в „***“ АД, с титуляр Л.М..
- сумата в размер на 24 545,67 лева, внесена по сметка № ***, открита на 24.03.2014 г. в „***“ АД, с титуляр Л.М..
На основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ
/отм./ от ответника Л.Ц.:
- равностойността на
дружествените дялове в размер на 2 450 лв., притежавани от Л.Ц. от капитала на „С.В.В 2009“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.М.;
- равностойността на
дружествените дялове в размер на 200 лв., притежавани от Л.Ц. от капитала на „О.А.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.Ц.;
- равностойността на
дружествените дялове в размер на 50 лв., притежавани от Л.Ц. от капитала на „Р. - 66“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.Ц.;
- равностойността на
дружествените дялове в размер на 50 лв., притежавани от Л.Ц. от капитала на „Р. - 88“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.Ц.;
- равностойността на
дружествените дялове в размер на 500 лв., притежавани от Л.Ц. от капитала на „Ю. Л.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л.М..
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ/отм./ от Л.М., ЕГН ********** и Л.Ц., ЕГН **********:
- недвижим
имот, находящ се в ****, а именно: апартамент №***, със застроена площ от 86,57
кв. м, с прилежащите избено помещение № *** с полезна площ от 6,70 кв. м,
заедно със съответните 1,579% идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху терена, върху който е построен блокът,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том 3,
рег. № 6055, дело № 430/30.06.2008 г., вписан в СВ - *** с вх.рег. № 18138 от 30.06.2008
г., акт № 108, том 57.
- лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ***, придобит на
28.12.2010 г.
- лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***, придобит на
18.09.2015 г.
На основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ /отм./ от Л.М. и Л.Ц.:
- сумата в размер на 6 970 лв., представляваща пазарната стойност на
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 212 Д КА“, с рег. № ***,
към датата на отчуждаването му 25.09.2015 г.
- сумата в размер на 10 500 лв., представляваща
пазарната стойност на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. №***, към
датата на отчуждаването му 16.12.2016г.
С протоколно определение, постановено в съдебно
заседание на 26.10.2023г., производството по гр.д. №158/2018г. е прекратено, на
основание чл.233 ГПК, в частта, касаеща предявените от КОНПИ против Л.Ц. и Л.М.
искове за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито
имущество в общ размер на 111 055,71 лв., поради отказ на ищеца от тези
искове. Исковите претенции, останали за разглеждане по делото, са за отнемане
на имущество на обща стойност 157 936,96 лв., съобразно предприето от
ищеца и допуснато от съда в същото съдебно заседание изменение цената на исковете,
включващо: недвижимия имот - апартамент № ***, находящ се в ****; лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ***; лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***; сума в размер
на 4 000 лв. и сума в размер на 662,96 лв., представляващи налично салдо
по банкови сметки в „***, с титуляр Л.М.; както и сума в размер на 13 417 лв.,
представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с
рег. №***.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена
защита на процесуалния представител на КОНПИ- *** А.П.. Претендира се
присъждане на разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор от Л.М., чрез пълномощника й адвокат Н., с който е изразено становище за неоснователност
на предявените искове. Сочи се, че претенциите за отнемане на паричната
равностойност на дружествени дялове е неоснователна, тъй като всички дялове са
притежание на ответниците и по тази причина не са налице предпоставките на чл.
72, както и тези на чл.63, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. На отнемане подлежи
дружествения дял с посочена номинална стойност, а не паричната равностойност на
същия. Изцяло се оспорват в отговора обстоятелствата, изложени в подадената от
КОНПИ искова молба, както и приетия анализ по години за определяне на несъответствия,
който не е съобразен с наличните по преписката доказателства. Заявява се, че
ответницата разполага с писмени доказателства за получена от баща си, под по
формата на дарствен акт, оформен съгласно изискванията на ***, сума в размер на
880 000 *** /равняващи се приблизително на 164 900 лв./, като тези парични
средства следва да се тълкуват като начално салдо в частта доходи при
извършения финансовия анализ. Освен това се сочи, ответникът Л.Ц. е получил
паричен заем в размер на 1 200 000 ***, която сума може валидно да оправдае и
да обоснове направени в годините на проверката разходи. Изложено е, че
ответниците пребивават постоянно на територията на ***, но те са граждани на
*** и като такива са участвали като съдружници в търговско дружество, регистрирано
и функциониращо в ***- „А. Ш.“ ООД, и са получавали следващия им се дял от
печалбата при годишното разпределение, с оглед финансовите резултати на това
дружество. Част от получените суми в проверявания период, в размер на 1 118 700
*** за всеки от ответниците, последните са използвали за нуждите си- както за
покриване на годишни разходи, така и за изплащане на задължения в т.ч. и на
територията на ***. Възразява се в отговора по отношение на твърдения
осигурителния доход на ответниците, който не съответства на удостоверените
данни от НАП, както и по отношение на приетите разходи в размер на
15 302лв., свързани със задгранични пътувания. Сочи се, че за нито
едно от пътуванията си ответниците не са извършили разходи за престоя си или за
закупуване на самолетни билети. Наред с това се заявява, че са налице очевидни несъответствия по отношение на твърдените от ищеца
обстоятелства, свързани с придобиване на МПС. Изложени са съображения против
изводите на ищцовата комисия, касаещи получен паричен заем от 40 000 евро, отпуснат
от „***“ АД, както и против извършения анализ за издръжка на проверяваното лице и
членовете на неговото семейство, като в тази връзка се сочи, че дъщерята на
ответниците не е пребивавала от територията на *** от момента на раждането си до
2013г., поради което и не следва същата да участва в преценката на разходите,
необходими за издръжка за този период. Въз основа на горепосоченото, се иска от
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор и от ответника Л.Ц., чрез пълномощника му адвокат Н., с който
е взето становище, че заявените от КОНПИ претенции са неоснователни. Оспорват
се обстоятелствата, изложени в депозираната от Комисията искова молба. В отговора
се съдържат идентични с отговора на първия ответник твърдения, възражения и
доказателствени искания.
Съображения по спора са изложени в писмена защита на
адвокат Н.- пълномощник на ответниците. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото не е формиран спор, а и се установява от
представените писмени доказателства, че срещу ответницата Л.М. е образувано ДП
№ 650/2015 г. по описа на ***, в хода на което същата е привлечена в качеството
на обвиняем престъпление по чл. 304а, пр. предпоследно вр. чл. 304, ал. 1
от НК- за това, че на 28.09.2015 г. в *** е дала подкуп – пари в размер на 200
лв. на *** орган – С. К.-Д., *** в ***, като дар, загдето е извършила действия
по служба, касаещи подготовката по *** на *** за *** на ***. С влязла в сила на
20.10.2015г. присъда №78/02.10.2015г., постановена по нохд №1845/2015 г. на
***, подсъдимата Л.М. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото ѝ
обвинение, като й е наложено наказание- пробация, а на осн. чл.307а от НК
предметът на престъплението- сумата от 200 лв. е отнет в полза на държавата.
Установява
се, че, въз основа на постъпило уведомление от ОП – ***
с вх.№ УВ-2292/23.11.2015 г., с протокол №ТД11ХА/УВ-13649/07.12.2015г.
е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
на Л.М., обхващаща периода 07.12.2005г.- 07.12.2015г. В хода на проверката е извършено изследване на
имущественото състояние на ответниците, като са събрани множество справки, от
които е видно, че същите са със статут на *** в ***, имат едно дете -Л. Ю., участват в собствеността и/или управлението на посочените в
исковата молба търговски дружества; в проверявания
период ответниците са придобили недвижим имот, представляващ апартамент
№***, находящ се в ***, за сумата от 31 000 евро, която сума е платена на
продавачите със заем, отпуснат от „***“ АД по договор за кредит № *** г., като
кредитът е погасен предсрочно на 05.10.2016 г.; в процесния
период същите имат регистрирани
следните МПС: лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег. №
***, придобит на 28.12.2010 г., със стойност на автомобила по договор за
финансов лизинг - 14 535,90 евро /28 429,75 лв./; товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 212 Д КА“, с рег. № ***, придобит на 03.06.2010г. за сума
4 800 евро и отчужден на 25.09.2015 г.; лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, с рег. № ***, придобит на 18.09.2015 г.; лек
автомобил марка „Ауди А 6“, с рег. № ***, придобит на 22.06.2012г. за сума в
размер на 12 700 лв. и отчужден на 16.12.2016г. Установява се още от приложените към исковата молба доказателства, че по отношение на Л.М. и Л.Ц. има данни за подадени ГДД; установен е доход на
същите от трудови и извън трудови правоотношения за проверявания период;
събрана е осигурителна информация по отношение на ответниците, данни за
задграничните им пътувания, както и такива относно разкрити и закрити
разплащателни банкови сметки с титуляр проверяваното лице и съпруга му и
движенията по тях. Въз основа на събраната информация е извършен икономически
анализ, при който ищцовата комисия е признала доходи, приходи и източници на
финансиране в размер на 56 661,46 лв.; извършените обичайни и извънредни
разходи е определила в размер на 91 867,42 лв.; установен е нетен доход
отрицателен- - 35 205,96лв. Същевременно, придобитото имущество в
проверявания период, формирано от разходите за придобиване на недвижими имоти,
МПС, дружествени дялове, направени погасителни вноски по ипотечни кредити,
разходи за вноски по банкови сметки, е изчислено на 298 978,02 лв., като е
констатирано значително несъответствие
в имуществото, възлизащо на 334 183,98лв. С оглед на това, с
решение №431/04.10.2017г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество.
На проверяваното лице е предоставена възможност да
представи декларация по чл.57 от ЗОПДНПИ /отм./, както и му е указано да се
запознае с материалите по образуваното производство. В рамките на определения
срок декларация не е представена, на 07.12.2017г. е депозирано от същото, чрез
упълномощения адвокат Н., възражение
съгл. чл.60, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, с което са представени справки за
осигурителен доход за социално осигуряване на лицата, копие от документ за
разпределение на семейно имущество от 08.02.2002г., справки в табличен вид за
получени дивиденти от ответниците за периода 2002г.- 2016г. от дружество „А.
Ш.”, регистрирано в ***. По повод твърденията, че в периода 2005г.- 2013г.
детето на ответниците е живяло извън страната и във връзка с представени
декларации от Л. Ж., са направени корекции в разходната част на анализа.
В подкрепа на доводите, развити във възражението по
чл.60, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, които се поддържат и в отговорите на исковата
молба, ответниците са представили и са приети като доказателства по делото-
документ, озаглавен „разпределение на семейно имущество”, подписан на
08.02.2002г., съгласно който Л.М. е получила от родителите си сумата от
880 000 ***; договор за паричен заем, сключен между Л.Ц. и И. Ш. П., според
който на Л.Ц. е предоставена в заем сумата от 1 200 000 ***, за
периода 18.06.2005г.- 18.06.2025г., при годишна лихва 4 %, както и разписки,
подписани от заемодателя, за получени от ответника суми по лихвите по договора
за периода- 2005г.- 2015г. в размер на по 48 000 *** годишно. Представено е и
удостоверение, издадено на 08.12.2017г. от А. Ш. ООД, Д., от което е видно, че
дружеството е учредено през 2001г., съдружници в него от учредяването му са
ответниците; дружеството е с капитал, в който участие имат Л.М. и Л. Ц. със
суми от по 1 000 000 ***.
С оглед установяване твърденията на ответниците, са ангажирани
и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Ж. Л. и Л. Д., съотв. брат и
братовчед на ответницата Л.М..
Свидетелят Ж. Л. посочва,
че сестра му се омъжила в края на 2001г. за Л.Ц.. След сватбата им, в началото
на 2002г. родителите на Л.М. поделили имуществото между децата си, като Л.М.
получила парична сума от 880 000 *** или около 100 000- 110 000
***. За дарението бил съставен документ, подписан от родителите и сестрите му,
както и от двама свидетели, присъствали на разделянето на имуществото. Освен
това, свидетелят твърди, че при пътуванията си до *** сестра му пребивава при
родителите си, които отглеждали дъщеря й, и че разходите по престоя й се
заплащали от тях.
Свидетелят Л. Д. депозира
показания, че живее град *** от 2007г., че
Л.М. и Л. Д. са му гостували за празници, събирали се по роднински,
понякога братовчедка му идвала и сама. Всички разходи по пребиваването им били
поемани от свидетеля, както и съотв. ответниците поемали неговите при
гостуванията му в ***.
В хода на производството е допусната СТЕ, с вещо лице
И.Г., от чието заключение, прието в съдебно заседание на 16.12.2020г., се
установява, че пазарната стойност на притежавания от ответниците недвижим имот-
апартамент №**, със застроена площ от 86,57 кв. м, с адрес- ***, към момента
придобиването- м. юни 2008г. възлиза на 75 900 лв., към м. януари 2018г.-
81 700 лв. и към момента на изготвяне
заключението- 88 400 лв.
По делото е изслушано
заключение на САТЕ, с вещо лице инж. В.С., в което е определена по метода на
пазарните аналози пазарната стойност на придобитите от ответниците в
проверявания период МПС. Така, по отношение на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, рег. № ***, са определени следните стойности:
19 508 лв. – към датата на придобиване- 28.12.2010г. и 7 988 лв.- към
19.01.2018г.- датата на предявяване на искането на КОНПИ; на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 212 Д КА“, рег. №***: 10 326 лв.- към
датата на придобиване- 03.06.2010г. и 8 396 лв.- към момента на
отчуждаване- 25.09.2015г.; на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, рег.
№***: 25 570 лв.- към момента на придобиване- 22.06.2012г. и 13 417
лв.- към датата на отчуждаване- 16.12.2016г.;
на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“ рег. № ***:
83 055 лв. към момента на придобиване- 18.09.2015г. и 50 169 лв. към
19.01.2018г.
С оглед установяване намереното от ищеца значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице, освен събраните в
преписката по извършената проверка писмени доказателства, е допусната съдебно-
счетоводна експертиза, с вещо лице Т.Р., което е изготвило основно и
допълнителни заключения. Съобразявайки материалите по делото, експертът е посочил
в допълнително заключение от 11.01.2024г. /по поставени от ищеца въпроси/, че
Л.М. и Л.Ц. имат общ доход за периода 2005г.- 2015г. в размер на 60 257
лв., като в тази сума са включени доходи от подадени ГДД, по деклариран
осигурителен доход, доход от продажбата на МПС, съобразно заключението на САТЕ-
8 396 лв., доходи от продажбата на дружествени дялове, доходи от върната
гаранция и по чл.73 от ЗДДФЛ. Определени са от вещото лице обичайните разходи
по години за издръжка на домакинството по данни на НСИ -74 949,32 лв.;
разходите на ответниците за задгранични пътувания, съгласно данните по
Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина- 16 006,94
лв., а също и направените разходи за покупка на МПС, които не са налични в края
на проверявания период- 35 896 лв., разходи за покупка на дружествени
дялове- 51 лв. или общо 126 933,26 лв. В съставената таблица 5.2 е посочен
по години установеният нетен доход- отрицателен – 66 676,18 лв. Експертът
е изчислил и разходите за имущество по години, като е включил в определения общ
размер от 321 944,07 лв.- разходи за покупка на имот- 75 900 лв.;
разходи за покупка на МПС, които са налични в края на проверявания период-
110 351,74 лв.; разходи за покупка на дружествени дялове- 16 786 лв.
и разходи за вноски по банкови сметки- 102 148,70 лв. Според
допълнителното заключение от 11.01.2024г., при съпоставка между разходите за
придобитото имущество и определения нетен доход е установено превишаване на
размера на направените разходи над размера на нетния доход на ответниците с
388 620,25 лв.
По въпросите, формулирани от ответниците, вещото лице
Р. е отразило в таблица 15.2 от заключение от 15.03.2023г. постъпленията на
ответниците чрез дарствени актове, договори за заем и получени от участия в
чуждестранни ЮЛ, които за Л.М. са в размер на 543 031,54 лв. и за Л.Ц.-
535 400,53 лв., а в допълнителното заключение, депозирано на 18.10.2023г.,
е посочило, че наличното имущество на ответниците в края на проверявания период
включва недвижимия имот на стойност 81 700 лв., лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“; лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“ рег.
№ ***; дялове в търговски дружества- на обща стойност 16 786 лв. В наличното
имущество е включен и лек автомобил „Ауди А6”, придобит на 22.06.2012г. и отчужден
на 16.12.2016г., с пазарна стойност към датата на придобиване от 25 570
лв. и 13 417 лв. към датата на отчуждаване.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Исковата молба /искане/ е депозирана в съда на дата
19.01.2018 г., на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /обн., ДВ, бр. 38/18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г./, при действието
на този закон. Същият е отменен с обнародвания на
19.01.2018 г. в ДВ бр. 7, в сила от 23.01.2018 г. Закон за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /заглавие изм.
– ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./. В §
5, ал. 1 от ПЗР на новия закон първоначално е предвидено, че неприключилите до
влизането в сила на този закон проверки и производства по ЗОПДНПИ
/отм./ се довършват по досегашния ред от Комисията. Със ЗИДЗПКОНПИ /обн., ДВ,
бр. 1 от 03.01.2019 г./ са приети изменения и допълнения в § 5 от ПЗР на закона, като, съгласно създадената
нова ал.2, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения
ЗОПДНПИ се довършват по реда на този
закон. Материалните предпоставки за отнемане на незаконно
придобито имущество са уредени в отменения закон.
Според ЗОПДНПИ /отм. -чл. 62- 63/, по реда на този
закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество, а когато е
невъзможно да се отнеме обособено имущество, отнема се паричната му
равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за
отнемане. Съгласно чл. 1, ал. 2 от закона, за незаконно придобито се смята
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.
Комисията образува производство по ЗОПДНПИ /отм./, когато може да се направи
обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито /чл.21,
ал.1/, а обосновано предположение е налице, когато се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице /чл.21, ал.2/, като
имуществото се оценява по действителната му стойност към момента на неговото
придобиване или отчуждаване /чл.69, ал.1-2 от ЗОПДНПИ/ и проверка се извършва в
случаите, когато лицето е привлечено като обвиняем в престъпление по чл.22,
ал.1, т.1-25 от ЗОПДНПИ/отм./, както и в случаите по чл.22, ал.2, т.1-5 и ал.3,
т.1-3 от ЗОПДНПИ/отм./.
При тази правна регламентация, релевантните за спора
факти са: привличане на проверяваното лице като обвиняем за престъпление,
изрично посочено в чл. 22, ал. 1 от закона; в рамките на извършена проверка на
имуществото на това лице да е установено значително несъответствие по смисъла
на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ за
целия проверяван период от 10 години назад преди започване на проверката и
придобито имущество, за което не е установен законен източник.
За значително несъответствие, по смисъла на легалното
определение на понятието, дадено в § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, се счита
само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 250
000 лв. /в приложимата редакция на посочената разпоредба, доколкото
проверяваният период е от 07.12.2005г. до 07.12.2015г.- в този
смисъл решение № 50098/18.01.2024 г. по гр. д. №
1074/2022 г. на ВКС, III ГО; нормата е изменена с ДВ бр.103/2016г., като размерът на
значителното несъответствие е намален на 150 000 лв./.
В случая е безспорно между страните и се установи, че
с влязла в сила присъда №78/02.10.2015г., постановена по нохд №1845/2015 г. на
***, Л.М. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 304а, пр. предпосл., във вр. чл. 304, ал. 1 от НК,
което престъпление е предвидено в чл.22, ал.1, т.21 от ЗОПДНПИ /отм./ като
основание за започване на проверка за установяване на значително несъответствие
в имуществото на лицето.
По отношение на следващия значим за изхода на спора
въпрос, следва да се прецени дали е налице значително несъответствие по см. на
нормата на § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в имуществото на проверяваното лице,
като се извърши съпоставка между имуществото му и нетния доход, при отчитане на
дадените легални дефиниции на понятията в закона.
Съгласно приетото с Тълкувателно
решение № 4/18.05.2023 г., тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, не представлява „имущество” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормите на § 1,
т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяването лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите, от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че не са налични в патримониума на лицето и е
неустановено преобразуването им в друго имущество.
От събраните по делото доказателства се установи, че
за проверявания период ответниците са придобили- недвижим имот- апартамент в
****, четири автомобила - лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег. № ***; товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 212 Д КА“, рег.
№***, лек автомобил „Ауди А6“, рег. №***, и лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Фаетон“ рег. № *** и дялове в търговски
дружества. Част от установеното имущество е отчуждено и не се намира в
патримониума на ответниците- товарният автомобил е продаден в
проверявания период, а лекият
автомобил „Ауди А6“ е отчужден след проверявания период
/с пазарна стойност към датата на отчуждаването- 13 417 лв./. Налични
в края на проверявания период са недвижимият имот с пазарна стойност
75 900 лв., трите леки автомобила- „Ситроен Берлинго“, „Ауди А6“ и „Фолксваген Фаетон“ на обща стойност
115 980 лв., както и дружествени дялове на стойност 16 786 лв. Няма
спор, че по
банковите сметки на ответницата Л.М. са налични парични суми в размер на
4 003,98 лв., 662,92 лв. и 1211,74 лв., които следва да се прибавят към
стойността на активите от наличното имущество. Или общата стойност на активите
от имуществото в края на проверявания период възлиза на 214 544,64 лв.
Приходите и източниците на финансиране за процесния
период, съобразно ССЕ, обосновават извод
за доходи в размер на 60 257 лв.
Извършените обичайни и извънредни разходи, формирани
от сумите за издръжка на домакинството на проверяваното лице, разходите на
ответниците за задгранични пътувания, разходите за придобиване на МПС и за
покупка дялове, според ССЕ, са в общ размер на 126 933,26 лв. Обичайните
разходи по години за издръжка по данни от НСИ са определени на 74 949,32
лв. Разходът за извършени в периода задгранични пътувания по заключението на
ССЕ е изчислен в размер на 16 006,94 лв., при прилагане правилата по
Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина и при съобразяване
твърдените от ищеца пътувания към ***, *** и ***, като съдът намира, че по този
пункт отразеното в заключението не кореспондира със събраните доказателства във
връзка установяване разходите за пътуванията. Относно приетия разход, експертът
е съобразил правилата на Наредбата, която не намира автоматично приложение, а с
оглед конкретиката на случая тя не би могла да се приложи и по аналог. Според
чл.1, с Наредбата се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване
и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и
задълженията на командироващите органи и командированите лица. В настоящото
производство не се твърди, нито се установява наличието на служебни
правоотношения, във връзка с които да са осъществени в посочените периоди
задгранични пътувания от ответниците. Напротив, от показанията разпитаните по
делото свидетели стана ясно, че при пътуванията на Л.М. и Л.Ц. в *** и *** те
са отсядали при своите роднини, които са поемали разходите за престоя им, а
също и транспортните такива, поради което не са разходвали средства в тази
връзка. Така депозираните показания, преценени по правилата на чл.172 ГПК,
съдът намира, че следва да се кредитират, тъй като се основават на
непосредствените впечатления на свидетелите и кореспондират помежду си. Не буди
съмнение, че докато детето на ответниците се е отглеждало от родителите на Л.М.
в ***, същите са отсядали в дома им и не са правили твърдените разходи. С оглед
на това, приетите в заключението разходи за задгранични пътувания на
ответниците следва да се приспаднат от разходната част на анализа /таблица
5.2/. При съпоставката на доходи, приходи, или източници на финансиране в размер
на 60 257 лв. и сумата на
направените обичайни и извънредни разходи
за целия проверяван период от 110 926,32 лв. се получава нетен доход,
който е отрицателна величина – 50 669,32 лв.
За да изведе твърдението си за значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице и нетния доход, ищецът е
сумирал установения отрицателен нетен доход с размера на разходите на
придобитото имущество. Същият подход при изчисление на несъответствието,
базиран и на имущество, което не е налично в патримониума на ответниците в края
на проверявания период, е използван от назначеното вещо лице при изготвянето на
заключение по задачите, поставени от ищеца.
Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 5
от ДР на ЗОПДНПИ/отм./, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход
по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите /т.
нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.
е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не
и отрицателна величина /решение
№ 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV г.
о., ГК на ВКС/. Доходът не трябва да се пресмята като отрицателна величина, тъй
като съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след
приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо и съответно,
ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която
да се сумира със сумата на имуществото. Евентуална разлика с отрицателен знак,
получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените
техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за
неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и
семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е
„имущество” по смисъла на закона. С оглед на това, дори да се приеме, че
нетният доход на ответниците е минималната нулева величина, при съпоставянето
му с наличното в края на проверявания период /07.12.2015г./ имущество на
стойност 214 544,64 лв., то не се формира „значително несъответствие” от над 250 000 лв. по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в
приложимата му редакция. Поради липсата на такова несъответствие, обуславящо
възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество, предявените искове се явяват неоснователни.
Независимо от посоченото, дори да се счете, че
релевантният размер на несъответствието между имуществото и нетния доход е
150 000 лв., според разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ в
редакцията ДВ бр.103/2016г., то при съобразяване на събраните по делото
доказателства отново следва извод за неоснователност на претенциите. От
приложения към отговора на ответниците документ от 08.02.2002г.- „разпределение
на семейно имущество“, е видно, че Л.М. е получила преди проверявания период
като дарение от родителите си сума в размер на 880 000 ***, която се
равнява на 237 316,91 лв., съгласно заключението на ССЕ. Комисията е
оспорила допълнително посочения от ответниците източник на финансиране, като
поддържа и че периодът, за който се отнася въпросният документ, е много преди
началото на проверявания. Съдът намира, че няма основание да се приеме за
недоказан факта на получена по дарение от ответницата сума. Ответниците, които
носят доказателствената тежест да установят този факт, са ангажирали по делото
и гласни доказателства, които потвърждават не само получаването на сумата, но и
нейния произход. Доколкото в производството по искане за отнемане на незаконно
придобито имущество проверяваното лице може да доказва получаването на доходи с
всички допустими доказателствени средства, вкл. със свидетелски показания
/които в случая са допустими за доказване на договора за дарение по арг. чл.
164, ал.1,т.3 ГПК/, то съдът счита, че депозираните такива от свидетеля Ж. Л. следва да се кредитират, като
достоверни и кореспондиращи с писмените доказателства. Ищцовата страна не е оспорила автентичността на подписите под документа,
при което следва да се приеме, че действително са обективирани в същия
изявления относно сключването на договор за дарение и предаването на паричната
сума на ответницата от родителите й. Освен това, от показанията на свидетеля Ж. Л. се установява и достоверността
на датата на извършеното дарение. Доколкото последната не е елемент от
фактическия състав по сключването на договора, а е релевантна за само за
момента на възникване на облигационна връзка, то
тя може да бъде доказвана с гласни доказателства. С оглед на това и предвид
липсата на данни за придобито имущество с посочената сума или за други разходи
на ответниците преди проверявания период, не е налице основание сумата да не се
третира като доход по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. При
отчитане само на дарената сума, която съдът намира за доказан в достатъчна
степен приход при ответниците, служещ за задоволяване на текущи нужди или
закупуване на имущество, който следва да бъде взет предвид при определяне на
размера на разполагаемите средства със законен източник, приходите за
проверявания период възлизат на 297 573,91 лв., нетният доход е в размер
на 186 647,59 лв., а при съпоставянето на последния с паричната стойност
на придобитото в проверявания период имущество се получава несъответствие от
27 897,05 лв., т.е. същото е под изискуемата стойност. При това положение
е безпредметно да се изследва дали ответниците не са разполагали с по- голям
доход от посочения, поради което не следва да се коментират останалите
приложени към отговорите писмени доказателства.
Извън горното, съдът намира, че е налице и друго
самостоятелно основание за отхвърляне на исковете, което произтича от липсата
на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и
престъпната дейност, за която е започнало и приключило наказателното
преследване срещу проверяваното лице и която е послужила като основание за
проверката пред Комисията и за производството пред съда по отнемане.
Чл. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ предвижда, че целта на закона
е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.
Същевременно, съобразно чл. 3, ал. 2 и чл. 4, за постигане на целта по ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава
правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се
допуска риск от несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на
собствеността, предвидени в този
закон, се прилагат в степента, която е необходима за
постигане целта на закона.
Наред с това, следва да се посочи, че цитираните
разпоредби следва да се прилагат при съблюдаване на чл. 1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, касаещ
защита на собствеността. Съгласно чл.5, ал.4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от
вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство.
ЕКЗПЧОС е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите на
вътрешното право, които й противоречат.
ЕСПЧ е имал поводи да се произнесе относно спазването на чл.1 от Протокол 1
към Конвенцията, гарантиращ правото на собственост.
Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по
делото „Й. и други срещу България”, в сила 19.02.2024г., според което „за да
бъде една конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията и
гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да установят
някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че
са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество.”/§ 138/. Прието е от ЕСПЧ в
решението по това дело, че Законът от 2012г. /ЗОПДНПИ- отм./ преследва
легитимна цел от обществен интерес, а именно- да се предотврати незаконното
придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения /§
111/, въпреки че „Правителството не успява да изясни какво би могло да бъде значението на
„незаконно придобиване на имущество”, освен придобиване на имущество в резултат
на нарушения, наказателни или административни, посочени в Закона от 2012г.” /§
109/. За да е в съответствие с член 1 от Протокол 1 ЕКПЧ обаче, намесата в правото
на собственост трябва да бъде законосъобразна, да е в обществен интерес и да
постига справедлив баланс между изискванията на общия интерес и правата на
страната, чието имущество се засяга /§ 98/. Посочва се още в разясненията,
дадени в решението „Й. и други срещу България”- § 121, че: „…очевидната
презумпция, направена в Закона от 2012 г., че ответниците в производствата за
отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни или незаконни дейности, но
и че това е било така в продължение на много години /сравни съображенията по
делото Т. и други, цитирано по-горе, § 206/. Тази особеност произтича от общия
подход на Закона от 2012 г., който счита, че не е необходимо да се търси
установяване на такива дейности, но въпреки това очевидно предполага, че те са
източник на имуществото, което трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно,
че организираната престъпност понякога може да прибягва до по- сложни методи за
придобиване на имущество, което затруднява проследяването на произхода му, той
не може да не отбележи същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната
важна гаранция, съдържаща се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се
установи някаква връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и
предикатното престъпление.” ЕСПЧ не отрича прилагането на принципа за
пропорционалност по чл. 1 от Протокол № 1, когато се пристъпва към отнемане на
имущество, но при условие, че то е свързано с предполагаемо извършване на
различни тежки престъпления, като в тези случаи приема, че мерките за
конфискация са пропорционални, дори при липса на присъда, установяваща вината
на обвиняемия /B. v. S. M./. Според ЕСПЧ, „за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие
с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като
противовес на разгледаните по-горе потенциални недостатъци, националните
съдилища да предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или
административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по
обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество”.
Предвид разясненията, дадени с горепосоченото решение на ЕСПЧ, съдът
намира, че за отнемане на претендираното от Комисията имущество е необходимо не
само да се установи придобито имущество на значителна стойност и извършена от
дадено лице престъпна дейност, но и наличие на обстоятелства, които обосновано
показват, че това имущество би могло да бъде получено от съществуващото
престъпно поведение.
В конкретния случай се установи, че ответницата Л.М. е осъдена за
престъпление по чл. 304а, пр. предпоследно вр. чл. 304, ал. 1 от НК и че
на основание чл.307а от НК предметът на
престъплението- сумата от 200лв. е отнета в полза на държавата, като това
посочено от ищеца обстоятелство се свързва с основанието за започване на
проверката по реда на ЗОПДНПИ/отм./. Няма въведени от ищцовата страна
твърдения, че чрез осъществената дейност ответницата е придобила притежаваното
имущество. Не се сочи, нито са ангажирани доказателства и че имуществото, което
е предмет на отнемане, е придобито от друга непозволена от закона дейност,
годна да генерира незаконен доход. Съдът намира, че извършеното от Л.М. деяние
не може да свърже по никакъв начин с реализиране на средства за придобиване на
процесните активи. Същото е осъществено на определена дата- 28.09.2015 г. и няма констатирано престъпно
поведение извън нея, а придобиването на имуществото е станало назад във
времето, при което е невъзможно да се обоснове извод, че претендираното за
отнемане имущество е свързано с престъпната дейност на ответницата, за да се
подходи санкционно към лицето.
Възможността за конфискация и намеса в частната собственост без да се
установят в кумулативност някаква престъпна дейност или нарушение, за които да
се твърди, че са довели до придобиването на имущество, подлежащо на отнемане,
както и връзка между тази дейност и въпросното имущество показва дефицит на
законодателната уредба, която трябва да се пренебрегне поради значителното й
несъответствие с член 1 от Протокол №1, в който смисъл е изрично посоченото в
/§ 138/ на решението Й. и други срещу България.
Предвид липсата на доказателства за наличие на престъпна дейност,
вследствие на която да е придобито процесното имущество, то исканото отнемане
не може да бъде постановено, тъй като би се стигнало до нарушение на принципа
за пропорционалност.
По изложените съображения, предявените искове, като неоснователни, следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото
разноски, които са в общ размер на 1 800 лв. /платен депозит за ССЕ/.
Представляващият ответниците адвокат И.Н. е направил искане за присъждане
на възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА в минимален размер. В производството
по делото същият е защитавал ответниците, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2
ЗА /съгл. ДПЗС от 15.03.2023г./., поради което му се следва адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, формирана при съобразяване на
решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, критерии при преценката
относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение са фактическата и правна
сложност на делото и действително извършената работа, като съдът не е обвързан
от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени съгласно
НМРАВ. Отчитайки релевантните в случая обстоятелства- вида на спора,
действителната фактическа и правна сложност на делото, продължителността на
производството, необходимостта от проучване материалите по делото, които са в
голям обем, както и извършените процесуални действия от процесуалния
представител на ответниците по подаване на писмени отговори, съдържащи подробен
анализ на описаното в исковата молба, явяване в съдебни заседания, изразяване
на становище по представените доказателства и представяне на нови
доказателства, съдът определя адвокатското възнаграждение на адвокат Н. за процесуалното представителство на първия ответник в размер на 7 154 лв. и за втория –
6 781 лв. или общо 13 935 лв. без ДДС. Същото е съответно на минималното по НМРАВ, чиито
разпоредби могат да служат като ориентир за съда, и е изчислено съобразно
цената на исковете / след изменението й, допуснато по искане на ищеца- съотв. 81 299,96 лв.- цена на исковете против
Л.М. и 76 637 лв.- против Л.Ц./. С оглед на това, ищцовата комисия следва да
бъде осъдена да заплати на адвокат И.Н. адвокатско възнаграждение в размер на
16 722 лв. с включен ДДС.
На основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, Комисията- ищец следва да бъде осъдена
да заплати дължимата държавна такса по сметка на ПОС, която съобразно цената
/след изменението й от 122 542,96 лв. на 157 936,96 лв./ на исковете,
останали за разглеждане по делото, след частичното прекратяване на производството,
възлиза в размер на 6 317,48 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Света
Неделя“ №6, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. “Санкт
Петербург”№ 67, ет. 4, против Л.М., ЕГН **********, и Л.Ц., ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес-***, обективно кумулативно
съединени искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество, както следва:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2
във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Л.М., ЕГН ********** и Л.Ц., ЕГН
**********:
- недвижим имот, находящ се в ***,
а именно: Апартамент №***,
построен върху държавна земя в ***, изложение югозапад, северозапад, състоящ се
от три стаи, трапезария, готварна, баня, тоалетна и антре със застроена площ от
86,57 кв. м, с прилежащите избено помещение № *** с полезна площ от 6,70 кв. м,
заедно със съответните 1,579% идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху терена, върху който е построен блокът, при граници
на жилището: от ляво - апартамент № ***; от дясно - апартамент № ***; от горе -
апартамент № ***; от долу - междинен етаж, съответно и за избеното помещение:
от ляво - коридор; от дясно - изба № ***, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 63, том 3, рег. № 6055, дело №
430/30.06.2008 г., вписан в СВ - *** с вх.рег. № 18138 от 30.06.2008 г., акт №
108, том 57;
- Лек
автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ***, цвят: тъмно сив, дата на първа
регистрация 24.01.2008 г., рама ***, двигател ***, придобит
на 28.12.2010 г.;
-Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Фаетон“, с рег. № ***, цвят бял, дата на първа
регистрация 26.10.2011 г., рама ***, двигател ***, придобит на 18.09.2015 г.;
На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от
Л.М., ЕГН **********:
-сумата в размер на 4 000 лева, представляваща налично салдо към 05.12.2015
г. по сметка № ***, открита на 05.10.2015 г. в „***“ АД, внесена от
титуляра Л.М., ЕГН **********.
- сумата в размер на 662,96 лв., представляваща налично салдо по сметката
към 30.11.2015 г. , внесена по сметка № ***, открита на
09.11.2015 г. в „***“ АД, с титуляр Л.М., ЕГН **********, активна.
На основание чл.72 във връзка с чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от
ЗОПДНПИ/отм./ от Л.М., ЕГН **********, и
Л.Ц., ЕГН **********:
-сумата в размер на 13 417 лв./съобразно допуснато изменение размера на
иска/, представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“, рег.№ ***, към датата на отчуждаването му 16.12.2016 г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ №6, с адрес за
призоваване: гр. Пловдив, бул. “Санкт
Петербург”№ 67, ет. 4, да заплати на Л.М., ЕГН **********, и Л.Ц., ЕГН
**********, и двамата с постоянен и настоящ адрес-***, сумата 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ №6,
с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. “Санкт Петербург”№ 67, ет. 4, да
заплати на адвокат И.Н.Н. ***, ЕГН **********, със служебен адрес-***, сумата от 16 722
/шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и два/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за
оказването на безплатно процесуално представителство на ответниците Л.М., ЕГН
**********, и Л.Ц., ЕГН **********, по гражданско дело №158/2018г. на ОС-
Пловдив, определено съобразно цената на исковете, останали за разглеждане в производството, след частичното му прекратяване.
ОСЪЖДА
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК *********, с адрес:
гр. София, пл. „Света Неделя“ №6, с адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. “Санкт Петербург”№ 67, ет. 4, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен
съд, сумата 6 317,48 /шест хиляди триста и седемнадесет лв. и четиридесет и
осем ст./лв., представляваща дължимата държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: