Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 12334 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 48914  от 22.02.2019г.,  постановено по гр.д. № 88649/2017г. по описа на СРС, 166 състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът И.Е.Ж.  дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 564.27 лв., главница, представляваща стойност на представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., за имот, представляващ апартамент  № 8, находящ се в гр. София, ж.к. *********ет. 2 , аб. № *****, ведно със законната лихва за периода т 06.12.2016г. до изплащана не вземането и сумата от 8.33 лева -  главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м. 06.2013г. –м. 05.2015г.  ведно със законната лихва за периода от 06.12.2016г. до изплащане ан вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение   на парично задължение  хо чл. 410 ГПК от 02.03.2017г. по ч. гр. д. № 71367/2016г. по описа на СРС 43 състав като със същото решения са отхвърлени исковете  с правно основание чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 58.39 лв.- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 21.12.2013г. до 30.11. 2016г. и сумата от 1.88 лв.  лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2013г. до 30.11.2016г. С обжалваното решение отвеникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 18.99 лв., разноски  в заповедното производство и сумата от 655.69 лв. разноски в исковото производство. Присъдено е също ищецът „Т.С.“ ЕАД да заплати на адв. Е. М.  Г. сумата от 28.57 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство пред СРС.   

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 58.39 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2013г. до 30.11.2016г.  и за сумата от 1.88 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение  за периода от 31.12.2013г. до 30.11.2916г. е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД.  Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумите са недължими. Твърди, че в раздел VII от ОУ  - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в това число и ответника  са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.  Сочи, че от този текст може да се направи изводът, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е  най- късно до края на текущия месец, следващ на месеца на доставка на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете за мораторна лихва – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата И.Е.Ж., действащ чрез процесуалния си представител адв. Е.Г. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Твърди, че съгласно действащите Общи условия на ищеца не може да се направи извод за дължимост на претендираната главница и в това число и за дялово разпределение, поради което правилно съдът е отхвърлил искането за присъждане на мораторна лихва. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение депозираната от ищеца въззивна жалба като неоснователно и да   потвърди решението в обжалваната с нея част.

  Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника И.Е.Ж., действащ чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. Е.Г.. Обжалва се като неправилна частта от решението, в която е признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът дължи сумата от 564.27лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. за имот, апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к*******“  квартал „Борово“, бл. *******аб. № *****, ведно със законната лихва за периода  от 06.12.2016г. до изплащане на вземането и сумата от 8.33 лв., представляваща предиставена услуга  дялово разпределение за периода от м. 06.2013г. до м. 05.2015г. ведно със законната лихва да периода от 06.12.2016г. до изплащане  вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 71367/2016г. на СРС -43 състав. Поддържа се, че решението в обжалваните части е неправилно, поради нарушения на материалния закон. Оспорва се качеството на потребител на ответника, който е придобил по наследство собствеността само на 1/6 ид. част от топлоснабдения процесен имот,  поради което се оспорва дължимостта на задължението за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Оспорва и дължимостта на таксата за дялово разпределение. Твърди, че неправилно съдът е присъдил на ищеца суми за дялово разпределение без  дружеството да е извършвало тази услуга, за която няма спор, че е осъществявана от трето лице- помагач.Предвид изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част като правилно.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по двете въззивни жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е частично правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, е ответникът И. Е. Ж. е собственик на ½  идеална част от процесния имот - апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к*******“  квартал „Борово“, бл. *******аб. № *****. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  Договор за продажба на недвижим имот от 31.03.1994г., с който родителите на ответника купуват процесния имот; удостоверение за наследници за В.Г.Ж.и справка за наследници на Е.И.Ж.; списък на етажните собственици, неразделна част от проведено на 25.10.2001г. Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда и формуляри за отчет и за демонтиране на радиатори. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи наследодателят на ответника – покойния му бащаЕ.Ж. е декларирал  съответно, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № ***** - посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателите на ответника и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответникът е собственик на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответникът И.Е.Ж. се е разпоредил с правото на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, настоящият съдебен състав приема, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

  От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – документ за главен отчет и справки за дялово разпределение, както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че в процесния имот е била доставена топлинна енергия. Сумите за стойността на доставената топлинна енергия са изготвени по данни за енергия, отдадена от две монтирани отоплителни тела и съответно 2 топлоразпределителя. Сумите за отоплителния период се формират от стойността на топлинната енергия, начислена на тръби  от втори кръг без индивидуален разпределител на разходите за отопление, разглеждани от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и Методиката към нея. В този случай абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между всички абонати  пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Установено е, че в имота се полза топла вода, поради което е начислявана топлинна енергия за загряване на топла вода. По данни на вещото лице, извършило проверка на документацията, на 19.02.2015г. е правена проверка в имота и е установено, че пломбата на водомера е счупена и са минали 10г. от последната проверка. Поради констатацията за нередовен водомер от 01.05.2016г. разходът за топла вода се начислява  на база двама потребители  при норма 140 литра на потребител за денонощие. Предвид изложено по делото несъмнено установено, че делът на ответника за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /при осигуряван достъп за отчет на уредите/, като ищецът бил отчитал за своя сметка технологични разходи, а средството за измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, било годно за измерване през исковия период. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология. Въз основа на тях е установено, че за процесния период м. 05.2013г. до м. 04.2016г. размерът на главницата за доставена топлинна енергия без изравнявания и без просрочени  или неплатени сметки, възлиза на 3076.81 лв.  Ищецът претендира от ответника, само сумата от 564.27 лв.. поради което с оглед установеното искът за главница за заплащане на доставена топлинна енергия е основателен в предявения с исковата молба размер.

Възззивникът-ответник И.Е.Ж. оспорва и размера на присъдените суми  в размер на 8.33 лв., представляващи цена за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2013г. – м. 05.2015г. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Доказано несъмнено, че в сградата, в която се намира имотът на ответника, е била въведена услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 25.10.2001г., ведно със списък /л. 19 от делото, в който фигурира и наследодателят на ответника, покойния му баща Е.И.Ж./, на което е било взето решение за сключването на договор с „Т.С.“ ЕООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 17.11.2001 год. за срок от 3 г. Същевременно по делото са представени документ за главен отчет, от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет и справки за дялово разпределение за отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ. На следващо място СГС приема, че всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от  топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвени изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода, както и документи за главен отчет за имот – апартамент № 8, находящ се в ж. к*******“, бл. *********, абонатен № *****, които са подписани от потребител, акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 15.11.1995г., предаден от председателя на домсъвета на ищцовото дружество, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, количеството и стойността на услугата дялово разпределение за имота. По делото е установено е също така, че абонатната станция, захранваща процесната сграда, била въведена в експлоатация през 2001 год., общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип. С оглед на изложеното съдът намира за несъмнено установено, че за периода м. 06.2013г- до м. 05.2015г. за целия имот се дължи за услугата дялово разпределение сумата от 35.99 лв. като главница. С оглед на изложеното основателна се явява исковата претенция на ищеца срещу ответника И.Е.Ж. за сумата от 8.33 лв. представляваща главница за дялово разпределение за съответния период.  

С огглед на изложеното  при установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, както и на обема на отговорността на ответника първоинстанционният съд е приел, законосъбразно решение, коетоследва да бъде потвърдено изцяло. Ето защо двете въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

С оглед изхода на делото не ес дължат разноски на страните в настоящото производство.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                     

                                  Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48914  от 22.02.2019г.,  постановено по гр.д. № 88649/2017г. по описа на СРС, 166 състав, в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/