РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Благоевград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101474 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1474/2024г. по описа на Р... е образувано по искова
молба вх.№12807/03.06.2024г. на А. Д. Д., ЕГН **********, с.К против „О“ Е седалище и
адрес на управление гр.Благоевград, пл.“Г И с управител П с която е предявен иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.286 от ЗЗД във вр. чл.141, ал.7 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че
„О дължи на А. Д. Д. следните суми по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №266/07.03.2024г. по ч.гр.д.№460/2024г. по описа на Районен
съд-Благоевград: 5799.11 лв., представляваща парично обезщетение за неизползван отпуск
по Договор за възлагане на управлението на „Общински футболен клуб П ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2021г. в гр.Б...между ищеца А. Д. Д. като
управител, и О– едноличен собственик на капитала на „О, като доверител, е сключен
Договор за възлагане на управлението на „О... П., по силата на който доверителят възлага, а
управителят приема да управлява и представлява „Общински футболен клуб П Сочи се, че
съгласно Раздел VII, т.1 от Договора управителят има право на 20 работни дни платен
годишен отпуск, който може да се ползва през целия период на договора, като при
прекратяване на договора, независимо от основанието за прекратяване, неизползваният
отпуск за целия период на действие на договора се компенсира с парично обезщетение,
изчислено върху последното месечно възнаграждение, през който управителят е отработил
най-малко 10 дни. Сочи се, че със Заповед №, връчена на 12.12.2023г., е прекратен договора
за управление, като със заповедта на основание Раздел VII „Други условия“ т.1, пр.2 от
договора, е наредено да се изплати парично обезщетение за 45 работни дни неизползван
годишен отпуск, в т.ч. за 2021г. – 6 работни дни, за 2022г. – 20 работни дни, за 2023г. – 18
работни дни. Сочи се, че до настоящия момент дружеството не е изплатило дължимото на
ищеца обезщетение за неизползван отпуск, в общ размер от 5 799.11 лв.
Сочи се, че за горепосочената сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която заповед ответникът е възразил, което обуславя правния интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване вземането по издадената заповед по ч.гр.д.
№460/2024г. на РС-Благоевград.
На основание чл.214 от ГПК в хода на производството е допуснато изменение в размера
на предявения иск чрез неговото намаляване от размера на сумата от 5799.11 лв. до размера
на сумата от 5541.36 лв., съчетано с оттегляне на иска за разликата до първоначално
предявения размер.
1
На основание чл.131 от ГПК на ответника „Общински футболен клуб П.е изпратено
копие от исковата молба и от приложенията към нея, които са редовно връчени на
12.06.2024г. В законоустановения 1-месечен срок, който е изтекъл на 12.07.2024г., ответната
страна не е подала в съда писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът А. Д. Д. не се явява лично. Представлява се от
упълномощен адвокат – адв.К. С., който поддържа иска и пледира за уважаването му в
претендирания размер като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът „Об се представлява от адв.Т. Т., който не оспора, че на
ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Оспорва размера на
иска, като счита, че на ищеца следва да се изплати обезщетение, изчислено съобразно
брутно месечно възнаграждение в размер на 2 340 лв. съгласно заповед на Кмета на Община
Благоевград.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
На 15.09.2021г. в гр.Благоевград между ищеца А. Д. Д. като управител, и О...–
едноличен собственик на капитала на „Окато доверител, е сключен Договор за възлагане на
управлението на „Общински футболен клуб П.., по силата на който доверителят възлага, а
управителят приема да управлява и представлява „Общински футболен клуб Пирин“ ЕООД.
Съгласно Раздел III, т.4 от Договора за управление, Община Благоевград има право да
определя възнаграждението на Управителя, в съответствие с действащата нормативна
уредба. В раздел V „Възнаграждение на управителя“ е предвидено, че месечното
възнаграждение на управителя се определя съгласно Наредба за условията и реда за
упражняване на правата на собственост в търговски дружества, участието в търговски
дружества и сключването на договори за съвместна дейност от Община Благоевград.
Осигурителните вноски за ДОО и здравноосигурителните вноски се изчисляват върху
възнаграждението на управителя и са за сметка на дружеството и Управителя в съответствие
с действащата нормативна уредба.
Съгласно Раздел VII, т.1 от Договора за управление, управителят има право на 20
работни дни платен годишен отпуск, който може да се ползва през целия период на този
договор, като съгласува времето на ползването му с Доверителя. При прекратяване на
договора, независимо от основанието за прекратяването му, неизползваният отпуск за целия
период на действие на договора се компенсира с парично обезщетение, изчислено върху
последното месечно възнаграждедние, през който управителят е отработил най-малко 10
работни дни.
Със Заповед №г. на К е прекратен Договор за възлагане на управлението на „Осчитано
от 01.12.2023г. Със заповедта, на основание раздел VII, т.1, пр.2 от Договора, е разпоредено
на Управителя да се изплати обезщетение за 45 дни неизползван платен годишен отпуск, в
т.ч. – за 2021г. – 6 работни дни; за 2022г. – 20 работни дни; за 2023г. – 18 работни дни.
Посоченият общ брой дни по грешка е отразен като 45 дни, а не 44 дни общо.
От заключението на вещото лице С. Т. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява следното:
На експертизата са предоставени изготвени от ответника „О разчетно-платежни
ведомости /РПВ-та/. По тези РПВ-та дължимата брутна сума за възнаграждения за
управителя за периода от 15.09.2021г. до 30.11.2023г. вкл. е в размер на 73 795.12 лв.
В Справка №2 към експертизата в табличен вид са представени начислените
възнаграждения за целия период на действие на Договора за управление – от 15.09.2021г. до
30.11.2023г., включващи основно възнаграждение и премия, в общ размер за целия период –
57 263.63 лв. бруто, от които остатъкът за плащане е 135.22 лв. за месец юни 2022г., и 4400
лв. за 2023г. /2200 лв. за месец октомври 2023г. и 2200 лв. за месец ноември 2023г./.
Вещото лице е посочило, че във фиша за работна заплата за месец ноември 2023г. е
начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 44 работни дни /по грешка
посочени 45 дни/ в размер на 5799.11 лв. брутна сума /респ. 5 219.20 лв. нетна сума/, но не е
налице плащане на същото по банков път или в брой.
По изчисления на експертизата, на ищеца се дължи обезщетение за 43 работни дни, от
които – 2021г. – 6 работни дни; за 2022г. – 19 работни дни; за 2023г. – 18 работни дни.
Размерът на обезщетението е изчислен съобразно размера на брутната работна заплата за
месец октомври 2023г. /последния месец, в който има най-малко 10 отработени дни/ - за този
2
месец брутното възнаграждение е 2 835.12 лв., поради което размерът на обезщетението за
43 дни неизползван платен годишен отпуск се равнява на сумата от 5541.36 лв. брутна сума.
Вещото лице е изготвило алтернативен вариант на изчисление, според който ако
размерът на обезщетението се определя на база размер на възнаграждението на управителя в
размер на 2340 лв., съгласно Заповед №326-ЧР/14.08.2023г. на Кмета на Община
Благоевград, то дължимото обезщетение за 43 дни неизползван платен годишен отпуск
възлиза на сумата от 4573.64 лв.
По настоящото дело няма спор между страните относно релевантните факти от предмета
на доказване – не е спорно, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че със
заповедта за прекратяване на договора за управление ответното дружество е разпоредило на
ищеца да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 44 работни дни:
за 2021г. – 6 работни дни; за 2022г. – 20 работни дни; за 2023г. – 18 работни дни /по грешка в
заповедта е посочено, че общият им брой е 45, а не 44 работни дни/. Във фиша за работната
заплата за месец ноември 2023г. ответното дружество е начислило обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 5799.11 лв. брутна сума. Доколкото
заповедта и фиша изхождат от ответника и съдържат неизгодни за издателя им факти, те
обвързват съда с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти /а
именно - че е налице задължение за плащане на посочената сума/. Вещото лице по
изгответната съдебно-счетоводна експертиза е направило самостоятелни изчисления на броя
дни неизползван платен годишен отпуск и размера на дължимото обезщетение - по
изчисления на експертизата на ищеца се дължи обезщетение за 43 работни дни, от които –
2021г. – 6 работни дни; за 2022г. – 19 работни дни; за 2023г. – 18 работни дни, т.е. за 2022г.
броят на дни е с един по-малко в сравнение с начисления от ответника. Вещото лице
правилно е изчислило размера на дължимото обезщетение по правилото на Раздел VII, т.1 от
Договора за управление, съгласно който паричното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск се изчислява върху последното месечно възнаграждение, през който
управителят е отработил най-малко 10 работни дни, който в случая е месец октомври 2023г.
За този месец брутното възнаграждение е 2 835.12 лв., поради което размерът на
обезщетението за 43 дни неизползван платен годишен отпуск се равнява на сумата от
5541.36 лв. брутна сума. Липсва основание размерът на обезщетението да бъде изчисляван
на база по-нисък размер от начисления от ответника. Ответникът е начислил във
ведомостите за процесния период дължимо възнаграждение на ищеца, вкл. е внесъл
отчислените суми за данък и осигуровки от начисленото брутно възнаграждение на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че начисляването във ведомостта съставлява извънсъдебно
признание за положения за тези месеци труд – че ищецът е отработил съответния брой дни,
за което му е начислено месечно възнаграждение, вкл. че е положен труда, за който е
начислено допълнително възнаграждение под формата на премия. Не се твърди и не се
установява дължимото обезщетение да е изплатено.
Поради това предявеният иск следва да се уважи изцяло за претендираното в брутен
размер обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 43 работни дни в размер на
5541.36 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцът претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК – общо 716 лв.
разноски в заповедното производство и 161 лв. разноски в исковото производство. Видно от
заявлението и заповедта за изпълнение, ищецът не е претендирал и не са му присъдени
разноски със заповедта за изпълнение, нито е искал в законоустановените срокове допълване
на заповедта със сторените разноски, поради което такива не могат да се присъдят в
исковото производство. На присъждане подлежат разноските в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, с.К против
„О седалище и адрес на управление гр.Б с управител П иск с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ЗЗД във вр.
чл.141, ал.7 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД, че „О дължи на А. Д. Д. следните суми по издадена
3
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №266/07.03.2024г. по
ч.гр.д.№ по описа на Районен съд-Благоевград: сумата от 5541.36 лв. /пет хиляди петстотин
четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща парично обезщетение
за неизползван отпуск по Договор за възлагане на управлението на „О.П., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „О, седалище и адрес на управление гр.Б, с управител П да заплати на А. Д.
Д., ЕГН **********, с.К сумата от 161 лв. /сто шестдесет и един лева/ за разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4