Решение по дело №36/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260026
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20203600900036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260026

гр. Шумен, 07.06.2021 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- надесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретарТатяна Тодорова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов т. д. № 36 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по депозирана искова молба от „Алианц-ферзихерунгс“ АД със седалище и адрес на управление ФР Г., гр. М... представлявано от главен изпълнителен директор д-р К.-П..Р., действащ чрез пълномощниците си чуждестранен адвокат д-р Н.Р., вписана в Списък на чуждестранни адвокати при Висш адвокатски съвет и адвокат В.А. *** със съдебен ад- рес: гр. С..., Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, чрез адвокат В. М. срещу „Маринов транс“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление с. В.... Ищецът твърди, че на 02.07.2018 г. фирма „Самсунг Електроникс Нордик АБ“ със седалище в Швеция сключва договор за международен транспорт с фирма „Кюне & Нагел АБ“ със седалище в Д.. Предмет на договора е превоз на електронна техника, произведена от изпращача. На същата дата „Кюне & Нагел АБ“ ангажира фирма „ХЦС А/С транспорт & спе- диция“, като подизпълнител, за извършване на международния превоз. Подизпъл- нителят ангажира ответното дружество на 02.07.2018 г. за извършването на между- народния транспорт. Предвид търговската стойност на товара, в транспортната заявка са посочени мерки за сигурност, включително използването на платен и ох- раняван паркинг. С оглед на това е направена резервация при платен паркинг на 03. 07.2018 г. Стоката е натоварена на товарна композиция с водач Д.М.П., който разписва товарителницата и вписва регистрационния номер на вле- кача. При осъществяване на превоза водача не използва посочения от „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ охраняван паркинг, продължава по маршрута и спира на паркинг на бензиностанция. На сутринта „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ е ин- формирано, че стоката е взета от ремаркето и до настоящия момент не е известно местонахождението й. Ответникът е нарушил даденото му изрично указание да ползва резервирания охраняем паркинг. „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ не е било уведомено, че водачът не е ползвал охраняемия паркинг, нито за причините, поради които той не се е възползвал от него.

            Изпращачът на стоката „Самсунг Електроникс Нордик АБ“ е предявил пре- тенция за обезщетяване на възникналата щета към „Кюне & Нагел АБ“, който след удовлетворяването й е предявил регресен иск срещу „ХЦС А/С транспорт & и спе- диция“. Процесът по предявения регресен иск е приключил със споразумение, въз основа на което „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ се е задължило да заплати сума в размер на 170 000 евро. Сумата е изплатена на „Кюне & Нагел АБ“ от ищеца в качеството му на застраховател по сключения с „ХЦС А/С транспорт & спедициязасрахователен договор. Ищецът е сключил договора, чрез пълномощника си „Алианц Ерса ГмбХ и Ко. Kr“, което е преупълномощило за целта асекурандьораАтрало секур ГмбХ“. От страна на застрахования договорът е подписан от застра- хователния брокер „Шнук груп“. Плащането на сумата от 170 000 евро е извършено от асекурандьораАтрало секур ГмбХ  чрез превод към адвокати „Рамберг“, представител на „Кюне & Нагел АБ“. 

Ответникът отговаря в пълен размер за причинената щета, но до настоящия момент, въпреки направените опити от страна на „ХЦС А/С транспорт & спеди- ция“ и ищеца за постигане на спогодба, ответникът не е заплатил дължимата сума. Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 170 000 евро, представляваща обезщетение поради настъпила щета по смисъла на чл.17 и чл.29 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ведно със законната лихва в размер на 5% според чл.27, ал.1 от Конвен- цията CMR върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното плащане, както и направените по делото разноски. 

Исковата молба е получена от управителя на ответното дружество на 08.06. 2020 г. и преклузивният срок по чл.367, ал.1 от ГПК е изтекъл на 22.06.2020 г. Видно от пощенското клеймо положен на плика, отговорът на исковата молба е подаден по пощата на 26.06.2020 г., т.е. след изтичане на срока, поради което възможността за подаване на отговор на исковата молба е преклудирана и направе- ните с нея възражения не следва да се вземат в предвид.

Въпреки, че е редовно призован, ответникът не изпраща свой представител, не е депозирал становище и не е направил доказателствени искания след доклада по делото съгл. чл.146, ал.3 от ГПК, както и до приключване на съдебното дирене при условията на чл.147 от ГПК.

            От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            На 02.07.2018 г. между „Самсунг Електроникс Нордик АБ“ със седалишще гр. Н.в качеството му на изпращач е сключил с „Кюне & Нагел АБ“ в качеството му на превозвач договор за международен превоз. Договорът е обективиран в товарителница CMR ********** от 02.07.2018 г. С договора превоз- вачът е поел задължение да осъществи превоз на произведена от изпращача елек- троника – 203 бр. телевизори, опаковани в 16 бр. палета от гр. Н.до получателя „Аудинорд Интернационал А/С“, гр. Норагер, Д.. На същата дата „Кюне & Нагел АБ“ възлагат извършването на превоза на „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ гр. Г.., Д., което от своя страна го възлага на „Маринов транс“ ЕООД.

Ответното дружество е поело задължението да осъществи превоза, като видно от товарителницата CMR **********/02.07.2018 г. товарът е бил приет за превоз без забележки относно неговото състояние и опаковката му. Водачът на пре- возното средство е вписал регистрационният му номер – Н .... ВС и се подпи-  сал в графа 17 на товарителницата. В изпратените от „ХЦС А/С транспорт & спе- диция“ до ответното дружество имейли от 02.07.2018 г. и 03.07.2018 г., предвид високата стойност на товара, са дадени указания за нощните почивки да се използ- ват охранявани паркинги, като за вечерта на 3 срещу 4 юли е направена и съответ- ната резервация за престой на такъв паркинг. Въпреки дадените инструкции, вода- чът на транспортната композиция не използва охранявания паркинг, за който има направена резервация и е посочен в имейла на „ХЦС А/С транспорт & спедиция от 03.07.2018 г., а продължава по маршрута и спира за нощна почивка на неох- раняем паркинг.

На 04.07.2018 г. е установено, че през нощта на 3-ти срещу 4-ти юли 2018 г., ремаркето на транспортната композиция е отваряно – температурни записи от 03.07.2018 г. и 04.07.2018 г. и 182 от 203 телевизора са откраднати (14 от общо 16 бр. палета).  На 05.07.2018 г. „Кюне & Нагел АБ“ предявява рекламация към „ХЦС А/С транспорт & спедиция“, в която му заявява, че в качеството на фактически превозвач фирмата е отговорна за настъпилите щети - липсата при доставката на 182 бр. телевизори (14 палета). Поканва го да уведоми застрахователя си и съобща- ва, че след получаване на иска от клиента си, ще изпрати съответната фактура – Рекламация от 05.07.2018 г., Транспорт № 3107-0053 (л.69-л.71)

  На 06.07.2018 г. изпращачът „Самсунг Електроникс Нордик АБ“ е предя- вил искане за обезщетение на нанесената му щета към „Кюне & Нагел АБ“. Размерът на претендиланата сума е 247 416.11 евро – Рекламация от 06.07.2018 г. (л.64-66) В рекламацията е посочен и застрахователя на изпращача – „Триг & Ханза“.

На 06.07.2018 г. „Кюне & Нагел АБ“ изпраща второ писмо (л.67-л.68) до „ХЦС А/С транспорт & спедиция“, в което е посочена стойността на откраднатите 182 бр. телевизора и отново напомня да се информира застрахователя му.

От приложените по делото регресен иск с реф. № 718 032 6345 от 02.07.2019 г., (л.72-л.74);  писмо от Накора Интернационални застрахователни брокери АБ (л. 78-л.79) и подписаното между „Кюне & Нагел АБ“ и „ХЦС А/С транспорт & спе- диция“ споразумение (л.80-л.83) се установява, че „Кюне & Нагел АБ“ е обезщетил изпращача на товара за претърпяната от него щета, вследствие кражбата на 182 бр. телевизори. След това „Кюне & Нагел АБ“,чрез представляващата го адвокатска кантора „Рамберг адвокати“ предявяват регресен иск срещу „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ в районен съд гр. Норшьопинг, въз основа на който е образувано дело № Т 2271-19. Делото приключва със споразумение между страните, въз основа на което „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ се задължава да заплати сумата от 170 000.00 евро на „Кюне & Нагел АБ“, най-късно до 10.02.2020 г. Плащането следва да се извърши по банковата сметка на адвокатска кантора „Рамберг адвока- ти“. „Кюне & Нагел АБ“ предоставят на „ХЦС А/С транспорт & спедиция право- то от своя страна да отправи иск  към „Маринов транс“ ООД.

На 06.02.2020 г., е извършено плащане на сумата от 170 000.00 евро от „Атрало секур ГмбХ“, чрез превод по банковата сметка на адвокатска кантора „Рамберг адвокати“. Основанието за плащане е застрахователен договор, посочен в писмото за извършеното плащане (л.84), сключен между „Алианц-ферзихерунгс“ АД в качеството му на застраховател и „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ и обективиран в застрахователна полица № 464736 (л.135-л.142). Застраховката с начална дата за покритие 01.01.2018 г. и крайна дата на покритие 01.01.2020 г. и покрива застрахователните рискове, свързани с транспортните договори за всички видове дейности на „ХЦС А/С транспорт & спедиция“. Териториалният обхват по отношение на договорите за автомобилен превоз се ограничава до Европа.

 С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 12.11.2020 г.

Налице е правен спор относно изпълнението на задължение на ответинка, произтичащо от сключен договор за автомобилен превоз на стоки с превозни сред- ства срещу заплащане, като мястото за приемане на стоката за превоз е в Швеция, а мястото за доставката й е в Д., т.е. в две различни държави. Следователно отношенията между страните се уреждат от Конвенцията за договора за междуна- роден автомобилен превоз на стоки (CMR) /ратифицирана с Указ № 1143 на Дър- жавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила за Р. България от 18.01.1978 г./ - чл.1, т.1 от Конвенцията CMR.

Съгласно чл.31, т.1, б. „а“ от Конвенцията CMR за всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на конвенцията, ищецът може да сезира, освен съдилища- та на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията, на която се намира главното седалище на ответника, с който е сключен превозния договор. С оглед на това компетентен да разгледа спора е българският съд, тъй като ответното дружество има обичайно седалище според учредителния си акт в Р. България, а по правилата на родовата и местната подсъдност по чл.104, чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК – Шуменският окръжен съд. По силата на чл.29 от КМЧП следва да се прилага българското процесуално право.

 Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 17, ал.1 и чл.27, ал.1 от Конвенцията (CMR).

            Разгледани по същество претенциите по отношение на ответното дружество са основателни, поради следните съображения:

            Налице е договор за международен автомобилен превоз на стоки, който съгл. чл.4 от Конвенцията (CMR) се установява със самата товарителница. Съглас- но чл.9 т.1 от Конвенцията (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ в качеството си на подизпълнител на превозвача „Кюне & Нагел АБ“ е възложило на ответното дружество и то се е съгласило да осъществи изпълнението на международния превоз, като стоката е натоварена на изпратената от него товарна композиция. С приемането на стоката ответникът е станал страна по договора съгл. чл.34 от Конвенцията (CMR). В товарителницата превозвачът не е вписал мотивирани възражения, поради което съгл. чл.9, т.2 от Конвенцията (CMR) се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на палетите, маркировката и номерата им отговарят на данните в товарителницата. От представените доказателства безспорно се установява, че ответникът не е изпълнил дадените му указания за безопасността на товара по време на превоза и не е използвал за почивка през нощта резервирания за целта, охраняем паркинг. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че са налице обективни обстоятелства, независещи от водача на товарната композиция, които са възпрепятствали използването на охраняемия паркинг. Не е налице и надлежното уведомяване на „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ за неизпълнението на дадените указания. В резултат на това е налице частична липса на товара, настъпила по време на превоза, вследствие на извършената, през нощта на 3-ти срещу 4-ти юли 2018 г., кражба.

            Съгласно чл.17, т.1 от Конвенцията (CMR) отговорността на превозвача е обективна. Превозвачът отговаря винаги за цялостната или частична липса на товара. Основанията за освобождаване от отговорност на превозвача са предвидени в чл.17, т.2 и т.4 от Конвенцията (CMR), за които доказателствената тежест е него- ва съгл. чл.18, т.1 от Конвенцията (CMR). Но в хода на процеса, ответникът не е представил доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани от разпоредбата на чл.17, т.2 и т.4 от Конвенцията (CMR).  

В резултат на проведените рекламационни и съдебни производства ищецът в качеството си на застраховател на „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ е заплатил  застрахователно обезщетение в размер на 170 000.00 евро, с което са компенсирани вредите настъпили в резултат на застрахователното събитие, възникнала в срока на действие на застрахователни договор. Съгласно чл. 37 б.“а“ от Конвенцията (CMR) „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ в качеството си на превозвач изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу ответното дружество, като превозвач участвал в изпълнението на превозния договор и по чиято вина е причинена щета- та. Съгласно § 86 от Закона за застрахователните договори (VVG) на ФР Г. ако застрахованото лице има право да получи обезщетение от трето лице то застрахователят встъпва в това право, ако е покрил вредите. В случая са налице визираните от разпоредбата предпоставки и ищецът след като е заплатил вредите се е суброгирал в правата на „ХЦС А/С транспорт & спедиция“ да предяви регре- сен иск за заплатеното обезщетение срещу „Маринов транс“ ЕООД. С оглед на това претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 170 000.00 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за щета, настъпила при изпълнението договор за международен превоз на стоки, обективиран в товарителницата CMR **********/02.07.2018 г.  е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена в предявения от ищеца размер.

            Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане в размер на 5% годишно съгл. чл.27, т.1 от Конвенцията (CMR).

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от  18 709.54 лв., представляващи направените от него съдебно -деловодни разноски.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда „Маринов транс“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление с. В..., представлявано от управителя И.Н.Н. да заплати на „Алианц-ферзихерунгс“ АД със седалище и адрес на управление ФР Г., гр. М.... представлявано от главен изпълнителен директор д-р К.-П..Р. сумата от 170 000.00 (сто и седемдесет хиляди) евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за настъпила щета при изпълнението на  договор за международен превоз на стоки, обективиран в товарителницата CMR **********/02.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 5% годишно от датата на завеждане на иска 12.03.2020 г. до окончателното й запла- щане, като и да заплати сумата от 18 709.54 (осемнадесет хиляди седемстотин и девет лева петдесет и четири стотинки) лева, представляващи направените от ище- ца деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: