Р Е Ш Е Н И Е
№ 477
град Горна Оряховица, 01.02.2019 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1686 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.Н., твърди в исковата си молба, че в качеството им на собственици на топлоснабдения имот – апартамент 16, находящ се в гр. София, общ. Оборище, …1, ответниците И.С.С., М.С.П. и С.Х.М., са битови клиенти по смисъла на § 1, т.2а от ДР от ЗЕ, за абонатен № 002293. Сочи, че съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕР към МС и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Заявява, че тези ОУ имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите, като с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството : правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия. Твърди, че И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си. Сочи, че е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и, че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Заявява, че въпреки отправената писмена покана, ответниците не са погасила задължението си. Посочва, че на основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а, а в настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ,,Топлофикация София” ЕАД. Сочи, че съгласно чл.155,ал.1,т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Заявява, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Моли съда да постанови решение, е което да осъди И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. да заплатят разделно на ,,Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 3238,14 лв., от които 2768,88 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., сумата от 411,74 лв. - законна лихва за забава от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., както и сумата от 49,08 лв. - главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г., и сума от 8,44 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти :
1/ И.С.С. – 1/3, а именно : 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 137,25 лв. законна лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 16,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., и 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.;
2/ М.С.П. – 1/3, а именно : 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 137,25 лв. законна лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 16,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., и 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.;
3/ Снежана Х.М. – 1/3, а именно : 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 137,25 лв. законна лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 16,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., и 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Моли съда да му присъди направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответницата М.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, в срока по чл.131 от ГПК, депозира писмена молба, с която моли съда да прекрати съдебния иск срещу нея поради отпадане на основанието на иска. Представя преводно нареждане за платени сметки за топлинна енергия в размер на 1085 лв.
В съдебно заседание, ответницата М.С.П., представлявана от сина си К.Г. П., заема становище, че е изплатила изцяло претендирата от нея сума на „Топлофикация”. Възразява срещу искането на ищеца сумите за съдебни разноски да бъдат разделени по равно между страните, тъй като ответницата П. е заплатила претендираните от нея суми още в началото на делото и не е дала повод за назначаване на извършените по искане на оспорващата страна експертизи.
Ответникът И.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си – адвокат Й.Г.М. от ВТАК. Счита иска за недопустим поради обстоятелството, че С. е наследник на починалия на 30.08.2013г. наследодател – К.К. Г., който до смъртта си е бил единствен собственик на процесния апартамент. Твърди, че ответникът С. нито приживе на починалия наследодател, нито след смъртта му е живял в апартамента. Твърди, че ответникът С. не е и не може да бъде потребител, по смисъла на нормативната уредба, посочена в исковата молба, и спрямо него е абсурд да се твърди наличието на сключен договор с ищцовата фирма. Заявява, че в приложените към делото писмени доказателства за периода, за който се търси обезщетение, името на С. не фигурира между собствениците на останалите апартаменти в жилищната сграда, нито като наемател или ползвател; не е посочено и в списъците на общите събрания, или споразумение на обитателите на блока. Твърди, че при издаване на нотариалния акт за продажба на неговата идеална част в полза на последния собственик, е била направена справка за платени такси за вода, за телефон и за топлоенергия, при което С. е бил уверен от купувача, че на името на починалия наследодател К.Г. задължения не съществуват. Твърди, че след смъртта на бившия собственик К.Г., ответникът С., в присъствие на съседи от жилищния блок, е изключил всички уреди за топлоенергия и топла вода. Поради това счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски в полза на ответника С..
В съдебно заседание, ответникът И.С.С., лично и чрез пълномощника си – адвокат Й.Г.М. от ВТАК, поддържа писмения си отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск и да му присъди направените по делото разноски.
Ответницата С.Х.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК. Счита, че така предявените срещу нея искове са
допустими, но са изцяло неоснователни. Оспорва изцяло исковете и моли съда да
ги отхвърли. Не оспорва качеството си на наследник - един от тримата законни
наследници на К. К. Г., б.ж. на гр. София, починал на 30.08.2013г., както и че
същият е бил абонат на ищцовото дружество с аб. № 002293 за притежавания от него
недвижим имот - апартамент в гр. София, ул. ,…. Заявява, че с нотариален акт №
77, том V, рег. № 4924,
дело № 531/2016г. от 04.10.2016г., на нотариус Х.В., с район на действие СРС,
ответницата М. е продала, чрез пълномощника си Н.К. притежаваната от нея 1/3
идеална част от наследствения апартамент, на лицето И.В.Д., на когото и
останалите двама наследници са продали своите идеални части от имота. Твърди,
че не дължи претендираните от ,,Топлофикация София” ЕАД суми за консумирана и
незаплатена топлинна енергия в процесния имот за посочения в исковата молба
период - главница и лихви, както и претендираните суми за дялово разпределение,
тъй като е заплатила изцяло своя дял от задължението към дружеството преди
предявяването на исковата молба. Заявява, че още на 26.09.2016г. се е снабдила,
чрез ,,Изипей” АД, със справка от ,,Топлофикация София” ЕАД за задълженията на
абонатен № 2293, които към тази дата били в общ размер от 3109,39 лв. - от тях
3049,43 лв. за консумирана енергия и 59,96 лв. за дялово разпределение. Посочва,
че се снабдила, също чрез ,,Изипей” АД, с информация за банковата сметка на
,,Топлофикация София” ЕАД, след което - на 31.10.2016г., с вносна бележка № ВORD04000459 е внесла по
сметката на дружеството сумата 1030 лв., представляваща 1/3 от посоченото
по-горе задължение в общ размер от 3109,39 лв. към 26.09.2016г., а отразеното
във вносната бележка основание за внасяне на сумата е : ,,Погасяване парно 1/3
идеална част ул. ,,Искър” 72-Б-
В съдебно заседание, ответницата С.Х.М. не се явява, не се представлява.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по настоящото дело фактите, че ответниците И.С.С. с ЕГН **********, М.С.П. с ЕГН ********** и С.Х.М. с ЕГН ********** са наследници по закон на В.П.Г.с ЕГН **********, починала на 14.09.1988г., и на К.К.в Г. с ЕГН **********, починал на 30.08.2013г. Тези факти се потвърждават и от приложените по делото 7 броя удостоверения за наследници, изд. от Столична Община.
Безспорни в настоящото производство са и фактите, че К.К. Г., б.ж. на гр. София, починал на 30.08.2013г., е бил абонат на „Топлофикация София” ЕАД с абонатен № 002293 за притежавания от него недвижим имот - апартамент в гр. София, ул. ...
С протокол от 25.10.2012г., живеещите на адрес : град София, ул. „Искър” № 72, вх. „Б”, в т.ч. общият наследодател на страните К. Г. – ап.16, са постигнали съгласие за смяната на топлинен счетоводител „Техем” с топлинен счетоводител „Топлофикация София” и подмяна на електронните топлоразпределители.
От приетите писмени доказателства – заверени преписи от нот. акт № 10, том 4, дело № 738/1968г., нот. акт № 77, том 5, рег. № 4924, дело № 531/04.10.2016г., нот. акт № 157, том 2, рег. № 3151, дело № 283/27.05.2016г., нот. акт № 159, том 2, рег. № 3156, дело № 285/27.05.2016г., нот. акт № 158, том 2, рег. № 3155, дело № 284/27.05.2016г., се установяват фактите, че ответниците И.С.С. с ЕГН **********, М.С.П. с ЕГН ********** и С.Х.М. с ЕГН ********** са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части /по 1/3 ид.част за всеки от тях/ от правото на собственост върху процесния недвижим имот - апартамент в гр. София, ул. .., придобит от тях на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на общия наследодател К.К. Г., б.ж. на гр. София, починал на 30.08.2013г., както следва : на 27.05.2016г. от ответника И.С. и на 04.10.2016г. от ответниците С.М. и М.П., като продавачи, всички в полза на лицето И.Д. - купувач.
Със заявления от 30.11.2016г., новият собственик И.В.Д. е поискал от „Топлофикация София” ЕАД съобщенията за имот с абонатен № 002293 да му бъде изпращано на адреса на придобития от него недвижим имот - апартамент в гр. София, ул. ..
Видно от
приетото писмено доказателство – вносна бележка от 31.10.2016г., ответницата С.М.
е внесла по сметка на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1030 лв., с основание
: „погас. парно 1/3 ид.ч. ул. Искър 72-Б-
Видно от
приетото писмено доказателство – вносна бележка от 20.10.2017г., ответницата М.П.
е внесла по сметка на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1085 лв., с основание
: „ГД 1686/2017г. на ГОРС, за аб. н.
Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, в сградата и в процесния имота са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение; в имота на И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. се начислява топлоенергия за топлина от отоплителни тела с уреди, топлина за подгряване на топла вода (с изключение на сезон 2014/05-2015/04) и топлина, отдадена от сградната инсталация - ТСИ. Видно от заключението, начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение „Топлофикация София” ЕАД изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължима сума : връщане или доплащане - съгласно действащите нормативни документи. От приетата СТЕ се установява, че топлинната енергия за ап. № 16 е била начислявана за сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, подгряване на вода за БВГ, съгласно нормативната уредба; изравнителните сметки, начислени от „Топлофикация София” ЕАД на името на К.К.Г. (сезони 2014/05-2015/04, 2013/04-2014/04) и И.В.Д. (сезон 2015/05-2016/04), са, както следва : за сезон 2013/05-2014/04 - сума за получаване 927.32 лв.; сезон 2014/05-2015/04 сума за получаване - 573,37 лв.; сезон 2015/05-2016/04 - сума от изравняване - 105.58 лв. Според заключението на СТЕ, количествата топлоенергия по компоненти и стойност общо в лева за имота в гр. София, ул. .., за съответните периоди са, както следва : сезон 2014/01-2014/04 - от сградната инсталация - 750.8 квт.ч.; за отопление от отоплителни тела с уреди - 4,0882 МВт.ч.; за отопление на топла вода - 2274,354 кВт.ч., общо топлоенергия 7113.4 кВт.ч, общо сума 681,961 лв.; сезон 2014/05-2015/04 - от сградната инсталация - 1506.1 кВт.ч., за отопление от отоплителни тела с уреди - 7,0728 МВт.ч., за отопление на топла вода 0 кВт.ч., общо топлоенергия 8578.8 кВт.ч., общо сума 865.33 лв.; сезон 2015/05-2016/04 - от сградната инсталация - 1289,9 кВт.ч., за отопление от отоплителни тела с уреди - 6,7288 МВт.ч., за отопление на топла вода (3,742 м3) - 273,9 кВт.ч., общо топлоенергия - 8292.7 кВт.ч; общо сума - 704,22 лв. Видно от приетата СТЕ, общата стойност на потребената ТЕ за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. е 2251.51 лв., но от „Топлофикация София” не е предоставена информация на вещото лице за фактурираната топлинна енергия по месеци, която то да разбие по компоненти.
Видно от писменото
заключение приетата по делото по СИЕ, дължимите суми за абонатен номер 002293
за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. са в общ размер от 2817.96 лв., в
т.ч. за топлоенергия – 2768.88 лв., за дялово разпределение – 49.08 лв. От
заключението на приетата ССчЕ се установява, че с вносна бележка от
20.10.2017г., ответницата М.С.П. е внесла по сметка на „Топлофикация София” ЕАД
сумата от 1085 лв., с основание : „ГД 1686/2017, за аб. номер
Видно от показанията на свидетеля А.Д, разпитан по делегация от СРС, наложило се ответникът С. да гледа К.К. в гр. София, но ответникът живеел при него. Свидетелят установява, че когато К. починал, никой не е живял в този апартамент, който не бил годен за живеене. Видно от показанията на св. Г., след погребението двамата с И.С. спрели всички кранове и С. му оставил ключа за апартамента, ако има желаещи за оглед. Свидетелят твърди, че д продажбата на апартамента никой не е живял в него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими.
С определението си от 09.02.2018г. по реда на чл.140 от ГПК, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението, предявено в срока за отговор на исковата молба от ответника И.С.С., чрез пълномощника му – адвокат Й.Г.М. от ВТАК, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Видно от данните по делото, ищецът основава претенциите си за процесните вземания срещу ответниците на твърдението, че последните са собственици на топлофициран имот и като такива са клиенти на ищцовото дружество, с което твърдение е определил материалноправната легитимация на ответниците по предявените искове. Съгласно чл.27,ал.1 ГПК, това обуславя и процесуалноправната легитимация на ответниците в настоящото производство. Въпросът за материалноправната легитимация е въпрос по същество, а не по допустимостта на иска, поради което съдът следва да разгледа повдигнатия спора.
Предвид установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, са неоснователни и недоказани.
Съгласно правилото, установено в чл.79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.327,ал.1 от ТЗ, предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно правилото, установено в чл.318,ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за търговска продажба продавачът – търговец е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Потребител на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на § 1,т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /отм., бр.54 от
Настоящият съдебен състав счита, че в случаите на смърт на абонат, топлофикационното дружество може да претендира заплащане на консумираната топлоенергия, установена по партидата му, на различни основания : на договорно основание - срещу наследниците по закон на починалия абонат; на основание неоснователно обогатяване - срещу собствениците на топлофицирания обект или срещу фактическите ползватели на същия (възможно е едни и същи лица да съчетават и трите качества - наследник, съсобственик и ползвател). В зависимост от правното основание на иска и материално-правното качество на ответника, периодът на претенцията ще бъде различен : Ако искът е предявен срещу законните наследници на абоната, може да се претендира заплащане само на задължението, представляващо пасив на наследството към момента на неговото откриване, като всеки наследник отговаря съгласно наследствените си права по закон (евентуално и по универсално завещание); Ако искът е предявен срещу съсобствениците на имота, може да се претендира заплащане на задължението за целия период на предоставяне на топлинна енергия, съгласно дяловете на съсобствениците; Ако искът е предявен срещу реалните ползватели на имота – претенцията е за периода на ползването.
В процесния случай, в исковата си молба и в хода на съдебното производство ищецът твърди, че е предявил иска срещу ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот и претендира заплащане на по 1/3 от стойността на консумираната топлинна енергия, съответстваща на наследствения дял на всеки един ответник, както и на по 1/3 от стойността на лихвата за забава, начислена върху главницата. От приетите писмени доказателства - протокол от 25.10.2012г., извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 002293, заявление-декларация № Г-9885/30.06.2016г. за промяна на партида, се подкрепят приетите за безспорни в настоящото производство факти, че абонат на „Топлофикация София” ЕАД с абонатен № 002293 за притежавания от него недвижим имот - апартамент в гр. София, ул. ,,Искър” № 72, вх. „Б”, ет.1, ап.16, е било лицето К.К.Г., б.ж. на гр. София, починал на 30.08.2013г. Безспорни по настоящото дело са фактите, че ответниците И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. са наследници по закон на К.К.Г. с ЕГН **********, починал на 30.08.2013г., като от приложените 7 бр. удостоверения за наследници, издадени от Столична Община, се установява, че наследствената част на всеки един от ответниците е 1/3, тъй като абонатът К.К.Г. е оставил трима законни наследници с равни права (племенници), които наследяват своите родители – сестри и братя на абоната К. Г., починали преди него, по силата на чл.10,ал.2 във вр. чл.8,ал.1 от ЗН. Съдът приема, че ответниците, в качеството им на наследници по закон на починалия абонат, могат да отговарят в полза на топлофикационното дружество съгласно наследствените си права за заплащане стойността на енергията, начислена в тежест на абоната за периода от изпадане в забава при изплащане на периодичните вноски до смъртта на абоната.
Връзката между топлофикационното дружество и абоната, обаче, е договорна, престациите са за периодично изпълнение и договорът се прекратява със смъртта на абоната. Последният не може да бъде заместен автоматично като страна по договора от своите наследници за в бъдеще време. Ако абонатът към момента на смъртта си не е изпълнил задължението за плащане към топлофикационното дружество, тъй като това задължение е наследимо, наследниците носят отговорност към продавача на топлинна енергия за неизплатените от наследодателя суми съобразно наследствените си дялове.
В процесния случай не се спори, че абонатът К. Г., който е наследодател на тримата ответници, е починал на 30.08.2013г., а ищецът претендира от ответниците – в качеството им на собственици на процесния имот, заплащане на топлинна енергия за последващ период от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. От извлечението от сметката по партидата на абоната и от заключенията на приетите по делото СТЕ и ССчЕ, се установява, че начислените суми за периода след смъртта на наследодателя – за процесния период от време, не са само за сградна инсталация, но и за реално консумирана енергия за топла вода и парно отопление. Съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София не съществува изискване абонат да е единствено собственикът на топлоснабдения имот. Възможно е абонат да е и наемателят или само единият от собствениците, ако имотът е съсобствен и пр. В процесния случай, страните не спорят и приетите писмени доказателства обосновават извод, че договорното задължение е било между „Топлофикация София” ЕАД и наследодателя на ответниците, който към момента на смъртта си не е останал задължен към дружеството за плащане на предоставена топлинна енергия, при което топлофикационното дружество заявява, че предявява исковете си срещу ответниците в качеството им на универсални правоприемници на абоната по облигационното правоотношение, а не в качеството им на наследници на собственика на топлофицирания обект. Действително, от приетите по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници, изд. от Столична Община, нот. акт № 10, том 4, дело № 738/1968г., нот. акт № 77, том 5, рег. № 4924, дело № 531/04.10.2016г., нот. акт № 157, том 2, рег. № 3151, дело № 283/27.05.2016г., нот. акт № 159, том 2, рег. № 3156, дело № 285/27.05.2016г., нот. акт № 158, том 2, рег. № 3155, дело № 284/27.05.2016г., се установява, че ответниците И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. са били съсобственици, на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на .К. Г., починал на 30.08.2013г., при равни права – по 1/3 ид. част за всеки от тях, считано до 27.05.2016г. за ответника С. и считано до 04.10.2016г. за ответниците М. и П., на процесния недвижим имот – апартамент № 16, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, на адрес : гр. София, ул. …. Тези факти не се оспорват и от ответната страна.
Съдът намира обаче, че ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че между „Топлофикация София” ЕАД гр. София и ответниците по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. да се явяват „потребители на топлинна енергия за битови нужди”, нито „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. не се доказва по предвидения в закона ред през процесния период от време същите да са използвали топлинна енергия за домакинството си, нито да са купували от дружеството-ищец топлинна енергия за собствени битови нужди. Действително, в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ, е визирано, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3 от ЗЕ. По силата на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите обаче, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл.153,ал.6 от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане, в т.ч. и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание, без изрично и предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/; когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна /ал.3/. В този смисъл, възражението на ответника И.С.С. срещу иска, че през процесния период от време ответниците не са живели в процесния апартамент, не са ползвали топлинна енергия и такава им не е била реално доставена и отчетена от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, се явява основателно и обосновано, тъй като ищецът не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на тези положителни факти, твърдени от него. Същевременно, показанията на св. Гиздов удостоверяват пред съда, че след смъртта на общия наследодател Константин Кирилов Г., настъпила на 30.08.2013г., до продажбата на процесното жилище на 27.05.2016г. и 04.10.2016г., топлоснабденият имот е бил необитаем и не е бил годен за живеене, а всички кранове са били спрени от ответника И.С.. Поради това и с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че ответниците не притежават качеството на „потребители на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, същите нямат качеството и на „потребител” по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, т.е. по делото не се доказва ответниците да са направили изрично предварително искане до ищеца същият да им доставя на процесния адрес топлинна енергия, не се доказва по този начин да е възникнало и да е съществувало през периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ, по силата на което И.С.С., М.С.П. и С.Х.М. да са използвали реално топлинна енергия за домакинството си, респ. за тях да е възникнало задължение да заплатят цената на действително доставена и потребена от тях топлинна енергия на адрес : гр. София, ул. „Искър” № 72, вх.Б, ап.16.
При тези
обстоятелства, съдът намира, че в настоящото съдебно производство ищецът не
ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по
безспорен и несъмнен начин, че между страните по делото е сключен и е налице валиден
договор за продажба, по силата на която ищецът „Топлификация - София” ЕАД гр. София,
в качеството му на продавач – доставчик на топлинна енергия, да е продал, т.е.
да е доставил реално на ответниците И.С.С., М.С.П. и С.Х.М., в качеството им на
купувачи – „потребители на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на §
1,т.42 от ЗЕ /отм./, /„битови клиенти” по смисъла на § 1,т.2а от ДР на ЗЕ/ и
„потребители” по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Ищецът не ангажира и никакви
доказателства за удостоверяване на фактите дали ответниците, от своя страна, са
отправили до него изрично предварително искане, съгласно правилото на чл.62 от
ЗЗП, и по този начин да се задължили спрямо ищцовото дружество да получат доставяната
от него вещ – топлинна енергия, и да заплащат цената на реално продадената им
вещ. Интересът, който се реализира посредством правната връзка
между доставчика и потребителя на топлинна енергия, сочи желание да бъде получено определено
количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на
отношението обуславя и
равнопоставеността на страните
по сделката с топлинна енергия, който принцип в случая е нарушен с оглед
едностранното начисляване на процесните суми от ищеца за незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., без да е налице отправено
от И.С.С., М.С.П. и С.Х.М.
до „Топлофикация София” ЕАД гр. София изрично предварително искане за осъществяване
доставка на топлинна енергия на адрес : гр. София, ул. „Искър” № 72, вх.Б,
ап.16, без да е налице нито искане, нито поето от тримата ответници задължение
да закупуват от дружеството – ищец топлинна енергия, т.е. без да е налице валидно облигационно правоотношение
между страните по делото през процесния период от време.
Съдът счита, че в случая ответникът не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на И.С.С., М.С.П. и С.Х.М., поради което последните да дължат неговото заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация София” ЕАД гр. София е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./. Приложените по делото писмени доказателства, цитирани по-горе, не удостоверяват твърдените от ищеца факти, че между страните по делото е възникнала твърдяната в исковата молба облигационно-правна връзка; не доказват, че „Топлофикация София” ЕАД гр. София действително е доставило на ответниците, в качеството им на купувачи по търговска сделка – търговска продажба, на процесното количество топлинна енергия, на обща стойност 2768.88 лв., и обща сума за разпределение от 49.08 лв., считано през периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., че последните са получили тази стока, след отправено от тях изрично предварително искане за нейното доставяне на процесния адрес, и че са се задължили да платят на ищцовото дружество посочената в издадените от него фактури цена. Приложените по искане на ищцовата страна писмени доказателства - протоколи от Общо събрание на етажните собственици - 3 броя, списъци на живущите - 2 броя, не съдържат никакви данни и не удостоверяват ответниците да са вписани като членове и обитатели на Етажната собственост на адрес в гр. София, ул. „Искър” № 72, вх.Б, ап.16. Такива факти не се удостоверяват и от приложените по делото 25 броя съобщения към фактури, 3 бр. фактури /листи 131 -158 от делото/, и извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 002293, всички изходящи от ищцовото дружество, в които за обекта на потребление на топлинна енергия с абонатен номер 002293, за адрес : гр. София, ул. „Искър” № 72, вх.Б, ап.16, като абонат и получател на топлинна енергия е посочен К.К. Г.. В тази връзка, от заключението на приетата по делото СТЕ също се установява по категоричен начин, че от „Топлофикация София” ЕАД не е предоставена никаква конкретна информация за фактурирана топлинна енергия за процесния абонат на топлинна енергия по месеци, като същевременно изравнителните сметки, начислени от „Топлофикация София” ЕАД, са на името на лицето К.К.. Г. (сезони 2014/05-2015/04, 2013/05-2014/04), и за лицето И.В.Д. (сезон 2015/05-2016/04). При тези факти, съдът намира, че писмените доказателства, на които ищецът се позовава за удостоверяване, че ответниците са потребители на топлинна енергия през процесния период от време на горепосочения адрес и за осъществяването на търговска сделка между страните по делото, нямат обвързваща доказателствена сила относно констатациите, удостоверени в тях и следва да се преценяват по вътрешно убеждение, наред с другите доказателства, поради което описаните в тези документи факти подлежат на доказване на общо основание с предвидените в ГПК доказателствени средства. В тази връзка, съдът намира, че доколкото заключенията на приетите по делото СТЕ и СИЕ почиват изцяло на изходящи от ищеца документи, в които за процесния обект на потребление, за абонатен № 002293, е посочен друг потребителят, и изравнителните сметки са извършени за потребители К. Г. и И.Д., то макар и заключенията да установяват претендираните суми по размер, същите не могат да служат за доказване на фактите, че носители на задължението за заплащането цената на описаните в тях количества топлинна енергия са ответниците в процеса.
Предвид изложеното по-горе и след като прецени, че по делото не са ангажирани никакви други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата молба, съдът приема за основателни възраженията на ответника С., че в случая не са възникнали валидни договорни отношения между ответниците и ищеца „Топлофикация София” ЕАД гр. София, респ. че за ищеца не е възникнало договорно задължение да достави процесното количество топлинна енергия и сума за дялово разпределение на обща стойност 2817.96 лв. на тримата ответници, а за последните не е възникнало задължението да платят цената и да получат тази вещ. Поради това, неоснователни, недоказани и непочиващи на годните доказателства в настоящото производство са твърденията на ищцовото дружество, че ответниците не са изпълнили задължението си по сключена с ищеца търговска сделка, след доставяне на процесното количество топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, да получат същото и да заплатят на продавача неговата цена. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответниците възражение за недължимост на процесните суми, е основателно и почива на приетите по делото годни писмени доказателства.
Не на последно място, приетите по делото писмени доказателства - вносна бележка от 20.10.2017г. и вносна бележка от 31.10.2016г., както и приетата и неоспорена от ищеца ССчЕ, обосновават категоричен извод, че претенциите на ищеца по отношение на ответниците М.П. и С.М. са неоснователни и поради погасяване чрез плащане на търсените от тях парични вземания, като плащането от ответницата М. на общата сума от 1030 лв. е извършено преди образуване на настоящото съдебно производство – на 31.10.2016г., а плащането от ответницата М.П. на сумата от 1085 лв. е осъществено непосредствено след получаване на съдебните книжа по делото – на 20.10.2017г.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете по чл.79,ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми от по 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., и суми от по 16,36 лв., представляващи сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, за всеки един от тях, се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъде отхвърлени като такива.
Предвид обстоятелството, че ответниците не дължат изпълнение на посочените по-горе парични задължения, в случая не може да се приеме, че същите са изпаднали в забава, т.е. вземанията на ищеца за мораторна лихва са недоказани по основание. Поради това, следва да отхвърли като неоснователни и предявените искове по чл.86 от ЗЗД, с които се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и суми от по 137,25 лв. - законна лихва за забава върху главницата за неплатена топлинна енергия, и суми от по 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, двете считано за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., по отношение на всеки един ответник.
При този изход на делото, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в частта й за присъждане на сумата 600 лв. - платена държавна такса, за възнаграждения на вещи лица – 550 лв. и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, се явява основателна претенцията на ответника И.С. за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло. Съдът счита, че направени разноски за депозит за разпит на свидетел по делегация в размер на 40 лв. не следва да бъдат присъждани в полза на ответника, тъй като сумата не е ползвана за възнаграждение на разпитания по делегация свидетел и би могла да бъде върната по искане на на ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител – юрисконсулт Б.Ю., против ответниците И.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане разделно на ,,Топлофикация София” ЕАД на СУМА в общ размер на 3238,14 лв., от които 2768,88 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 411,74 лв. - законна лихва за забава от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 49,08 лв. - главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г., и 8,44 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти : 1/ И.С.С. – 1/3, а именно : 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 137,25 лв. законна лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 16,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., и 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; 2/ М.С.П. – 1/3, а именно : 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 137,25 лв. законна лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 16,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., и 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; 3/ С. Х.М. – 1/3, а именно : 922,96 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинка енергия за периода 01.01.2014г. - 30.04.2016г., 137,25 лв. законна лихва за забава за периода от 01.03.2014г. до 16.02.2017г., 16,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.2014г. - м.04.2016г., и 2,81 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител – юрисконсулт Б.Ю., против ответниците И.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, М.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата 600 лв., представляваща платена държавна такса в исковото производство, на сумата от 550 лв. - платени възнаграждения на вещи лица, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните и на третото лице-помагач да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................