Решение по дело №1002/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 334
Дата: 6 декември 2023 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20231630201002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Монтана, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
********** на EТ „М – Р. М.“ със седалище и адрес на управление град
ВТ, представлявано от Р. М. М., управител е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева на основание
чл.179 ал.3б във връзка с чл.187а ал.2 т.3 вр. с ал.3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.102, ал.2 от с.з.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е
останал EТ „М – Р. М.“, който чрез представляващия обжалва същото с
оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно
заседание пълномощникът, адв.М., доразвива доводите изложени в
жалбата. Представя и писмени бележки.На първо място поддържа, че
процесния електронен фиш е издаден след изтичане на законоустановения в
чл.34, ал.3 ЗАНН срок, на следващо място заявява, че за нарушенията по
чл.179, ал.3, б.“б“ от ЗДвП се санкционират по общия ред с издаване на
АУАН и НП. Твърди за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
както и недоказаност на административното нарушение. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител
взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакувания с жалбата
Електронен фиш е законосъобразно издаден. Представя и писмена защита, в
която доразвива доводите си и моли за потвърждаване на електронния фиш,
както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
справедлив размер.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна,
имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване,
а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш № ********** е издаден за това, че на
26.03.2022г. в 19.44 часа е установено пътно превозно средство (ППС) Влекач
ДАФ ХФ 480 ФТ с регистрационен № ВТ ХХХХ КС, с обща технически
допустима максимална маса 19500, брой оси – 2, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
собственост на жалбоподателя по път I - 1, при км 96+749, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), като за ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването,
поради което на основание чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 187а, ал.2, т. 3 вр. с ал.3 от ЗДвП, е
ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика.
Деянието е правилно квалифицирано като нарушение на
материално правната разпоредба на чл.102, ал.2 ЗДвП, съгласно която
„Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.“ Нарушението е заснето с контролно устройство с ид.№
20231, което съставлява елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-1
км.96+749.
Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП при
нарушение установено и заснето от електронната система за събиране на
пътни такси в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издаден процесния електронен фиш № **********.
При издаването на ЕФ са спазени всички изисквания
изчерпателно изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в чиято разпоредба да
е направено препращане единствено към нарушенията по чл.179 ал.3 от
ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал.7 от ЗДвП съдържа
изрична регламентация за „електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал.3 – 3б“ от ЗДвП.
Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото
законодателство.
2
Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите
на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира
правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено
нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или на електронния
фиш.
Предвид горното атакувания електронен фиш е
законосъобразен от формална страна.
Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени
от трето лице“. Правилно е квалифицирано деянието и осъществения
състав на административно нарушение, тъй като ЕФ е издаден
вследствие на установено нарушение, което е заснето с контролно
устройство № 20231, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, като в електронната система
съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него
статистични изображения във вид на снимков материал, които представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.
Предвид посочената разпоредба, представените по делото
доклад за нарушение и снимки се явяват годни доказателства в процеса. От
същите се установяват мястото, времето, превозното средство, с което е
извършено нарушението, както и техническото средство, с което е установено
нарушението. Поради това събраните по делото писмени доказателства
потвърждават описаното в ЕФ № ********** и извършеното нарушение
от 26.03.2022г.
Правилно е наложена и санкцията от
административнонаказващия орган, тъй като чл.179, ал.3б гласи:
„Собственикът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство,
ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв“.
3
На следващо място, съгласно чл.14 ал.3 на Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различните категории превозни средства
на база време и на база изминато разстояние данните относно
географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно
средство в обхвата на платената пътна мрежа, събрани от доставчика на
декларирани данни, се предават и обработват от доставчика на услуга
по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който обработва
и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните
декларирани тол данни. В конкретния случай доставчикът на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние обработва данните за
процесното ППС и подава обобщена информация към Електронната
система.
Съгласно данните, предоставени от доставчика, движението на
ППС с peг. № ВТ ХХХХ КС на 26.03.2022 г. е отчетено в Електронната
система като нарушение, въз основа на което е издаден ЕФ.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно
средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 26.03.2022 г., в
19:44:07 часа, както и конкретния брой оси на пътното превозно средство - 5
оси.
От друга страна, видно от приложените по делото
доказателства - доклад и снимки от електронната система за пътно превозно
средство с peг. № ВТ ХХХХ КС на датата 26.03.2022г. в 19:44 ч. е
регистрирано нарушение, тъй като се установява, че към момента на
регистриране на посоченото нарушение липсват постъпили GNSS позиции от
бордовото устройство, което се потвърждава и от отговор на ИТС, находящ
се на л. 73 от делото. От приетото по делото становище от 09.03.2023г. на
л.24 от делото се установява, че за датата и часа на нарушението не е
получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено
нарушението.
Нарушението е довършено от обективна страна, тъй като
освен прекъсване на подаването на данни, което е довело да пълно
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата тол - такса, по
делото се доказа и фактът на реалното ползване на участък от платената
пътна мрежа от това превозно средство, за което не е изпълнено
задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Не налице и изтекла погасителна давност, не са изтекли
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, поради което и тази насока
възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. В конкретния
случай нарушението е извършено на 26.03.2022г. и към датата на връчване на
ЕФ 12.07.2023г. е изтекъл срок от една година три месеца и 15 дни. Общият
срок за административно наказателно преследване съобразно чл.80, ал.1, т.5
вр. с чл.81, ал.3 НК е в размер на 4 години и шест месеца, който към момента
на връчване на ЕФ не е погасен. Сроковете по чл.34 ЗАНН са неприложими,
4
тъй като с тях се регламентират сроковете за съставяне на АУАН и НП, а ЕФ
не е нито едното, нито другото. Препратката на чл.189, ал.14 ЗДвП към
разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП
случаи по съставянето на актове, издаването и обжалването на НП,
изпълнение на наложените наказания.
Съдът намира, че в конкретният случай не следва да се приложи
чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид
нарушение, както и с оглед установената забрана на чл.189з ЗДвП, която
изключва приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП,
каквото е и настоящето.
С оглед на гореизложеното и от приложените по делото
доказателства се доказва по безспорен и категоричен начин извършеното
административно нарушение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция № **********, с който на EТ „М – Р. М.“ със седалище и адрес на
управление град ВТ, представлявано от Р. М. М., управител е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00
(две хиляди и петстотин) лева на основание чл.179 ал.3б във връзка с чл.187а
ал.2 т.3вр. с ал.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от с.з., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО издаден.
ОСЪЖДА EТ „М – Р. М.“ със седалище и адрес на управление
град ВТ, представлявано от Р. М. М. да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/ град София разноските по делото в размер на
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-
Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5