№ 95
гр. Севлиево, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230101509 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от П. Д. П., ЕГН
**********, искова молба против „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“ ЕАД, ЕИК
*********, с която, на основание чл. 439 ГПК, оспорва вземането на ответното
дружество, като прави искане да се признае за установено, че ищецът в качеството му
на длъжник по изпълнително дело не дължи на ответното дружество – взискател
сумата 1557,01 лв., от които: главница 495,67 лв., законна лихва 6,19 лв. за периода
09.10.2024 г. - 11.11.2024 г., 956,15 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви,
обезщетения и т.н./, 99,00 лв. присъдени разноски, представляваща вземането предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20247340401261 по описа на
ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734 на КЧСИ, с район на действие ОС - Габрово,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2010 г. на основание Заповед за
незабавно изпълнение /чл.417/ по частно гр.д. № 31727/2010 г. по описа на Софийския
PC, поради погасяването им по давност.
Твърди се от ищеца, че със съобщение изх. № 16173/28.10.2024 г. ищцата е била
уведомена, че дължи по изп.дело № 1261/2024 г. по описа на ЧСИ Звезделина
Василева, peг. № 734 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.12.2010 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл.417/ по частно гр.д. №
31727/2010 г. по описа на Софийския PC да заплати на ответника 2109,62 лв., от които:
главница 495,67 лв., законна лихва 6,19 лв. за периода 09.10.2024 г. - 11.11.2024 г.,
956,15 лв.неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 99,00 лв.
присъдени разноски, и 242 лв.разноски по изп.производство и 310,61 лв.такси по
1
ЗЧСИ, дължими към 11.11.2024 г.
Сочи се, че ищцата обаче понастоящем не дължала сумата, тъй като вземането
било погасено по давност. По издадения изпълнителен лист на 12.04.2011 г. било
образувано от първоначалния кредитор /цедент/ изпълнително дело в гр.София при
ЧСИ Н.М., peг. № 841 на КЧСИ, по което последното изпълнително действие, което да
води до прекъсване на давността, било предприето на 23.02.2015 г. чрез постъпила
сума от 75 лв., което било отразено върху самия изпълнителен лист. Това
изпълнително дело било прекратено на 08.11.2023 г. на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради
перемпция, при която с обратна сила обезсилвали всички изпълнителни действия
поради прекратяването на изпълнителното производство.
Твърди се, че впоследствие, на 09.10.2024 г. по молба на настоящия взискател
/цесионер/ за същото вземане било образувано ново изпълнително дело №
20247340401261 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734 на КЧСИ. За
периода от 23.02.2015 г. до момента реално не били извършвани други изпълнителни
действия, които да прекъсват давността, поради което процесното вземане било
погасено по давност, поради неизвършването на валидни изпълнителни действия по
смисъла на т.10 от TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че
влязлата в сила заповед за изпълнение стабилизира вземането и от влизането й в сила
започва да тече нова давност, която всякога е 5 годишна. Ответникът се позовава на ТР
№ 3/28.03.2023 г., като сочи, че изпълнителното дело относно вземането е било
образувано преди 2015 г., като релевантния момент определящ началото на давността
бил 26.06.2015 г. Поддържа се, че след тази дата са извършени множество валидни
изпълнителни действия годни да прекъснат давността, подробно описани в отговора –
вкл. описи и запори.
Искането към съда е да отхвърли така предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист
от 13.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 31727/2010г. по описа на Софийски районен съд, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Със заповедта, длъжникът е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД следните суми: сумата 495,67 лв. – главница, ведно със законната лихва от
01.07.2010 год. до изплащане на вземането, 158,97 лв. – печалба на дружеството по
2
договор за кредит в периода 29.04.2005 г. до 28.02.2006 г., сумата 318,42 лв. – лихва
върху главницата за периода 30.05.2005 г. до 21.06.2010 г., както и сумата от 25 лв. –
разноски по делото и 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 2324/2011 г. по описа на
Н.М., рег. № 841 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
градски съд, същото е образувано по молба от 08.04.2011 на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД срещу ищеца П. Д. П. въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2010 г.
издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 31727/2010 г. по описа на Софийски районен
съд. В молбата е обективирано възлагане на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорни съобщения по горепосоченото изпълнително дело от 26.11.2012 г.
са наложени запор на всички сметки на длъжника посочени в съобщенията банки в Р.
България.
С разпореждане от 04.07.2013 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е
нарочен опис на движимите вещи на длъжника П. Д. П. на 14.08.2013 г.
С разпореждане от 25.11.2014 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Д. П..
С разпореждане от 23.02.2016 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е
нарочен опис на движимите вещи на длъжника П. Д. П. на 24.03.2016 г.
С разпореждане от 03.01.2017 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. Д. П. при нов
работодател.
С молба с изх. № 36504/02.02.2017 г. депозирана по изпълнителното дело е
поискал конституиране ответникът по делото „Кредит Инкаво Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
като е направено възлагане по см. На чл. 18 ЗЧСИ за извършване на изпълнителни
действия. Приложени са документи за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането.
С разпореждане от 22.05.2017 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС е
нарочен опис на движимите вещи на длъжника П. Д. П. на 29.06.2017 г.
На 06.08.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е направено искане за
налагане на запори при наличие на новооткрити банкови сметки на длъжника.
На 03.04.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е направено искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и за
извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.
На 15.07.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания
3
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която отново е направено искане
за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и
за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.
На 10.11.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която отново е направено искане
за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и
за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника.
С постановление отн 08.11.2023 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС
е прекратено изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 30.04.2024 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано с
оглед продължаване на изпълнителните действия да бъде прехвърлено изпълнителното
дело при ЧСИ З.С.П-В, с рег. № 734, с район на действие ОС – Габрово. С
постановление от 26.09.2024 г. на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ при СГС делото е
прехвърлено при ЧСИ З.С.П-В, с рег. № 734, с район на действие ОС – Габрово
Със запорни съобщения от 28.10.2024 г. са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника П. Д. П. в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД,
„Юробанк България“ АД, както и е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в „Паралел“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи
следните правни изводи:
Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по
процесния изпълнителен лист е 5-годишна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл.
117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“, но
няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в
сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на
нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или
същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по
съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е
водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с
оспорено вземане, още повече че и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в
сила“ т. е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици.
Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК /2008 г. /, поради което нормата трябва да се
тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните разяснения,
дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС,
4
съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното
решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение…. С оглед на
изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира
по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като
иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим
изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение
нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
В настоящия случай по първото образувано изпълнително дело № 2324/2011 г.
по описа на Н.М., рег. № 841 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
Софийски градски съд не се установява да е изминавал срок повече от две години, в
който взискателят да не е искал или съдебният изпълнител да не е предприемал
изпълнителни действия. Делото е прекратено като в постановлението като основание е
посочено настъпила перемпция, но от същото е видно, че са налице валидни
изпълнителни по смисъла на горепосоченото тълкуватлено решение в периода от
образуването му до 2023 г, като между същите не е изтекъл период от 2 г. Последното
валидно извършено изпълнително действие по делото преди неговото прекратяване,
5
което е годно да прекъсне погасителната давност е от 10.11.2023 г., когато по
изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която отново е направено искане за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника на длъжника, както и за извършване на опис и
оценка на движимите вещи на длъжника, като паричната наличност, респ.
достатъчност са ирелевантни за прекъсващото давността действие на запора.
Следва да се отбележи, че основната последица на института на погасителната
давност е санкционирането на незаинтересования кредитор с отнемането на
възможността му да проведе принудително изпълнение за осъществяване на
притезанието си. С подаването на редовна молба за образуване на изпълнително
производство и с въведеното в нея искане за извършване на определени изпълнителни
способи (какъвто е настоящият случай) безспорно кредиторът манифестира, че не се е
отрекъл от вземането си и все още е заинтересован от надлежното му изпълнение. С
оглед на това би било несправедливо спрямо него да настъпят последиците от
погасяването на вземането му по давност, след като е предприел необходимите и е
извършил единствените възможни за него действия за прекъсване на давността.
Именно поради тази причина и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС посочва, че са изгубили сила постановките на ППВС № 3/1980 г. и
погасителната давност не спира в хода на изпълнителния процес – тъй като кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Правната логика е, че ако кредиторът избере да не действа, въпреки че има
възможността за това в изпълнителния процес, то и давността тече и след изтичането
на предвидения от закона срок (в случая 5 години) от последния поискан изпълнителен
способ, настъпват последиците на погасителната давност.
Съдът, в настоящия си състав, съобразява, че образуването на изпълнително
дело не е действие по предприемане на принудително изпълнение. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия,
то сама по себе си тази молба и съдържащото се в нея искане не е предприемане на
принудително изпълнение. Такива действия биха били наложеният запор, респ.
насочването на изпълнението върху движими вещи на длъжника, поискани от
взискателя. Извършването на същите обаче би прекъснало давността, но с ефект от
поискването им, доколкото осъществяването им не е забавено по причина, за която
взискателят отговаря. Така напр. с Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2884/2021 г., III г. о., ГК е разяснено, че ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно.
Съдът намира, че в материалите по изпълнително дело № 2324/2011 г. по описа
6
на Н.М., рег. № 841 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
градски съд има достатъчно писмени доказателства за извършването на валидни
изпълнителни действия ритмично, през целия период, в който е текло изпълнителното
дело, като не са били налице основания за прекратяването му поради настъпила
претенция, както е приел ЧСИ. Независимо от това, касателно прекъсването на
давността, съдът не е обвързан от преценката на ЧСИ за настъпила перемпция.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори и да се приеме,
че по първото изпълнително дело е настъпила перемпция, понастоящем е налице
константна съдебна практика по въпроса относно последиците от това.
Последователно в практиката на ВКС се приема, че самото прекратяване на
изпълнителното производство няма пряко действие относно прекъсването на
давността, което чл. 116, б. "в" ЗЗД свързва с предприемането на действия за
принудително изпълнение; Перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има
значение единствено за валидността на извършваните след настъпването й
изпълнителни действия, като изпълнителните действия до настъпването й, както и
произтеклите от тях правни последици, не се засягат от прекратяването на
изпълнителното дело, което има действие занапред.
Така например в Определение № 50030 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. №
2246/2021 г., II т. о., ТК, се прави подробен анализ на постановките в Тълкувателно
решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и Тълкувателно решение
№ 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. Според първото тълкувателно
решение, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от която дата с посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., съгласно указанията в което по време на изпълнителното дело
давност за вземането на взискателя не тече. При изпълнителни дела, вече прекратени
към 26.06.2015 г., погасителната давност за изпълняемите вземания тече от момента на
прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие. С второто тълкувателно решение - т. 3, е прието, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В съобразителната част на тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2023 г. е
разяснено, че след като по висящо изпълнително дело е предприето изпълнително
действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. "в" ЗЗД свързва последици
за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е
прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност; Ефектът на
7
прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело
- при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи,
осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото,
тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси; Изтъкнатото в мотивите
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, че
прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече
предприетите по делото изпълнителни действия като законна последица от
прекратяването, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече
настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност
по чл. 116, б. "в" ЗЗД; Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен
ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната
давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността като поиска нови
изпълнителни действия.
Съобразно изложеното, предвид факта, че до 2015 г. давност не е текла относно
процесното вземане, направеното искане по чл. 18 ЗЧСИ, наложените запори и описи,
множеството направени искания от взискателя за извършване на валидни
изпълнителни действия след 2015 г., петгодишният давностен срок не е изтекъл към
датата на предявяване на исковата молба 25.11.2024 г. и към даване ход на устните
състезания пред настоящата инстанция. Поради изложеното съдът следва да отхвърли
предявения иск като изцяло неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски. Ищецът на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 лв. до 360 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение от 150 лв., доколкото в производството
е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което не се е явил
процесуален представител, действията му се изчерпват с подаване на молби,
последната от които след приключване на устните състезания по делото.
Воден от горното, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ул. „Отец Паисий“ № 14 срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг” ЕАД с ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ №
21, бизнесцентър „Люлин – 6“, ет. 2 искове с правно основание чл.439 ГПК, за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 1557,01 лв.
/хиляда петстотин петдесет и седем лева и една ст./, от които: главница 495,67 лв.,
законна лихва 6,19 лв. за периода 09.10.2024 г. - 11.11.2024 г., 956,15 лв. неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 99,00 лв. присъдени разноски,
представляваща вземането предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20247340401261 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734 на КЧСИ, с
район на действие ОС - Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.12.2010 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение /чл.417/ по частно гр.д. №
31727/2010 г. по описа на Софийския PC.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Отец Паисий“
№ 14, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 21,
бизнесцентър „Люлин – 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лева –
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9