№ 31706
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110121102 по описа за 2023 година
С разпореждане от 28.06.2023г. на заявителя е указано, че може да предяви иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо длъжника за установяване на вземанията си в 1-месечен
срок от уведомяването, като в същия срок следва да представи и доказателства за това.
Предупреден е и за последиците при непредставяне на доказателства в посочения срок,
а именно обезсилване на заповедта за изпълнение.
Разпореждането е получено от заявителя на 17.07.2023г., като в указания срок
същият не е представил доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. С оглед
на това, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване съгласно чл. 415,
ал. 5 ГПК.
Както с възражението по чл. 414 ГПК, така и с молба от 08.09.2023г. длъжникът
е поискал присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката му за
извършено безплатно процесуално представителство в производството.
Съдът намира, че същият има право на разноски, тъй като обезсилването на
заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо, приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е представляван
от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като при
осъществено безплатна защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., какъвто е настоящият случай,
възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според
която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско
възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото
не е налице същинско процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от
ДР „непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се определя
по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е по образец и не
изисква излагането на каквито и да било аргументи, е хипотезата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата – подаване на друга молба, за което е предвидено възнаграждение от 200лв.
Съдът счита, че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
което е бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на
оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Т. П. на
основание чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.
1
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото дело заповед за изпълнение от
30.05.2023г.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Т. С. П. от САК
с адрес: /населено място/, сумата от 200 /двеста/ лв. – разноски по делото,
представляващи адв. възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2