Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………… Година
2013 град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и първи октомври Година
две хиляди и тринадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
МЛ.С.ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Н. Й.
Прокурор: Н. ВЕЛИЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия П.Митев ЧНД № 1243 по описа на съда за
2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал.
1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55
от 19.07.2011г./
Образувано е въз основа на изпратено чрез
Министерство на правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение
на решение за налагане на финансова санкция постановено на 16.11.2011 г. несъдебен
орган на издаващата държава - Дружество автомагистрали – Република Словения,
влязло в сила на 25.11.2011 г. срещу българския гражданин М.Б.П..
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***«СВ. Е.» № 2, ет.1, поради
което компетентен да разгледа решението съгласно чл. 31 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в
изпълнение.
Засегнатото лице М.Б.П. не е съгласен с фактите, описани в удостоверението относно
допуснатото от него нарушение. Посочва, че от дълги години не работи, поради
здравословни проблеми. Моли да не бъде привеждано в изпълнение решението, но в
противен случай би положил усилия да погаси задължението си.
Защитникът адв. Димитрова излага съображения относно фактическа
необоснованост и формални нарушения при издаване на удостоверението. Моли да не
бъде признато решението за налагане на финансова санкция.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с
решение № 11-132140500279 влязло в
сила на 25.11.2011г., на несъдебен орган в издаващата държава, е наложена финансова санкция - „Глоба”в размер на 300 евро на българския гражданин М.Б.П. за извършено
правонарушение, квалифицирано по чл.77а, ал.3, пар.1 от Закона за обществени
пътища – ЗОП, свързано с нарушение на предписанията, които установяват начина
на плащане на пътна такса в Р. Словения.
От фактическа страна е прието, че на 16.11.2011 г.
в 12.14 часа на място Песница с личния си автомобил с регистрационен номер 6239
Т 33 П. е карал по магистрала А1 без валидна винетка, която да е използвана по
предписанията.
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на ЕС, с
което е била ангажирана административна отговорност на българския гражданин с налагането
на наказание „Глоба”– в случая решение за налагане на финансова санкция по
смисъла на чл.3, ал.1. т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С оглед квалификацията на извършеното от П. – деянието е от кръга на
изрично посочените по чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва
двойна наказуемост.
Съгласно удостоверението в проведеното писмено производство П. е бил
уведомен съобразно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението и за
сроковете за обжалване. Издаващият орган е посочил, че П. се е явил на делото.
Отправените пред настоящата инстанция възражения по фактите са ирелевантни,
тъй като компетентен да ги разглежда е бил съдебният орган в Словения,
възможност която П. не е използвал. Предмет на обсъждане в рамките на
настоящето производство е влязлото в сила решение на компетентния орган на
издаващата държава.
Наведените от защитата аргументи не могат да противопоставят основания за
изискване на допълнителна информация или неизпълнение на процедурата за
признаване на разглежданото съдебно решение.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице основанията по чл. 30 ал.2 и 3
от ЗПИИРКОРНФС. Не се установяват отрицателните предпоставки за отказ за
признаване на чуждия съдебен акт и допускане на неговото изпълнение, визирани в
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение,
които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция,
което да обоснове приспадане по чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл.32 ал.1
вр.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС паричното задължението на М.П. следва да бъде
трансформирано в лева по фиксинга на БНБ за деня, в който е постановено настоящото
решение, като определения официален курс на лева към еврото е 1,95583 лева, т. е.
равностойността на задължението от 300 евро по наложеното наказание „Глоба” възлиза
на 586,75 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на
решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест
на изпълняващата държава – Р. България.
По изложените съображения и на основание чл. 32 вр.
чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА решение № 11-132140500279, влязло в сила на 25.11.2011 г., на несъдебен орган в издаващата държава – Република
Словения - Дружество Автомагистрали, с което за правонарушение по чл.77а, ал.3 пар.1 от Закона за обществени пътища – ЗОП на българския гражданин М.Б.П., ЕГН: ********** ***«СВ. Е.» №
2, ет.1 е наложена финансова санкция
“Глоба” в размер на 300 евро, с левова равностойност 586,75 лева.
РЕШЕНИЕТО да се
изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на
издаващата държава – Алоиз Борсник,
ДАРС-д.д., за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган
– ТД на НАП – Варна, както и при приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал. 1 от с.з. да
се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: