№ 734 / 29.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.11.2018 година, град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 05.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Татяна Иванова и с участието на
прокурора...................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 535 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда, чл.224 ал.1 КТ и
чл.128 КТ.
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Ищцата инж. Е.Х.И., ЕГН **********
***, чрез процесуалния си представител адвокат А.К.В.,***, е предявила искове
срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Марко Марков” с. Георги
Дамяново, обл. Монтана, ул. ”Извънрегулационна” № 1, ЕИК *********,
представлявана от Андрей Славейков Рангелов – директор ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЯНА НА УВОЛНЕНИЕ, извършено със Заповед № 127/18.01.2018 г. на
директора Андрей Рангелов, за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на заеманата преди уволнението
длъжност, присъждане на ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ОСТАВАНЕ БЕЗ РАБОТА поради уволнението и
допускане на предварително изпълнение на решението по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3, чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 242, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба
твърди, че от 02.09.2002 година, повече от 15 години, работи като учител в ПГСС
„Марко Марков” с. Георги Дамяново, на длъжностите учител, старши учител, главен
учител и отново старши учител теоретично обучение. Има висше образование -
машинен инженер, специалност „Двигатели с вътрешно горене”, учителска
правоспособност, ІІ-ра професионална квалификационна степен и работи повече от
33 години в сферата на образованието. При извършени проверки на дейността и от
Регионален инспекторат по образованието в Монтана е получавала констативни
протоколи за отлични резултати и благодарствени писма. На интернет страницата
на Министерство на образованието и науката има публикувани нейни разработки по
Проект BG051РО001-3.2.03 „Управление за ефективно професионално образование”.
Няма налагани дисциплинарни наказания. Трудоустроена e и съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 361/22.02.2016
г. може да работи като учител /при установена 50% ТНР/, но
противопоказни условия на труд са: тежък физически труд, натоварване на долни
крайници, психическо пренатоварване.
На 15.02.2018 г., след
извършен преглед за преосвидетелстване, с Експертно решение № 0268/15.02.2018
г. на ТЕЛК към МБАЛ ,,Св. Николай Чудотворец” ЕООД Лом, и е определена 60%
трайно намалена работоспособност, за срок от две години, с противопоказни
условия на труд: тежък физически труд, нощен труд, психическо пренапрежение.
С Допълнително споразумение
№ 334/14.09.2017 г. към трудов договор № 12 от 20.04.2005 г. била преназначена
от длъжност старши учител теоретично обучение на длъжност старши възпитател, до
14.09.2018 г., с едногодишен срок за изпитване, в полза на работодателя. Това
Допълнително споразумение е обявено от съда за недействително с решение № 53 от
29.01.2018 г. на Районен съд - Монтана, първи граждански състав, по гр.д. №
3331 по описа за 2017 г.
На 18.01.2018 г., след отпуск по
болест и отпуск, се явила на работа и директорът и връчил два броя заповеди: 1/
Заповед № 126/18.01.2018 г. за определяне на нов размер на работната и заплата,
считано от 01.09.2017 г., и 2/ Заповед № 127/18.01.2018 г., с която прекратява
трудовото и правоотношение, на длъжност старши възпитател, на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ. Това е второ по ред прекратяване на трудовото и правоотношение,
като първото, със същото правно основание и причини, е издадената Заповед № 4
на 18.09.2017 г./ на втория работен ден след сключване на ДС/, отменена от
директора със Заповед № 71 от 07.11.2017 г., по време на водения съдебен процес
по оспорване на Допълнителното споразумение. В уволнителната заповед е посочено
като правно основание: чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, и причини: същия
текст от КТ. Не е ясно какви са причините за прекратяване на трудовото и
правоотношение, което затруднява защитата и. След сключване на ДС № 334 на
14.09.2017 г. е била на работа на новата длъжност само два дни: на 15.09.2017
г., когато се открила учебната година, на 02.01.2018 г., когато учениците били
ваканция. И в двата дни общежитието не е работело. Ето защо счита, че
директорът не е проверил годността и да изпълнява новата длъжност. Двукратното
еднотипно прекратяване на трудовото и правоотношение сочи, че единствената цел
на директора със сключеното ДС № 334/14.09.2017 г. не е да провери годността и
да изпълнява длъжността, а чрез нарушения и заобикаляне на закона, да прекрати
лесно трудовото и правоотношение, като я лиши от закрилата при уволнение,
съгласно чл. 333 от КТ, да не извършва подбор и др.
Освен това, директорът бърза
да прекрати трудовото правоотношение преди произнасяне на съда по оспореното ДС
№ 334/14.09.2017 г., извършено на 29.01.2018 г.
Счита, че уволнението и със
Заповед № 127/18.01.2018 г. на директора на ПГСС „Марко Марков” с. Георги
Дамяново е НЕЗАКОННО, поради следното: противоречи на закона и го заобикаля, в
противоречие е с добрите нрави. Съдът обявил, с решение № 53 от 29.01.2018 г.
по гр.д. № 3331/2017 г. на РС-Монтана, първи граждански състав, че ДС №
334/14.09.2017 г. кьм трудовия и договор е НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, защото: противоречи
на закона и го заобикаля, сключено е под натиск, при липса на воля, липса на основание,
в противоречие с добрите нрави, сключено е симулативно - работодателят не е
желаел настъпването на правните му последици. Единствената цел на работодателя
е била да прекрати трудовия договор по чл. 71, ал. 1 от КТ, което е сторил със
заповед № 4 от 18.09.2017 г., отменена по време на водения съдебен процес, и
отново, повторно издадена заповед № 127 от 18.01.2018 г. със същото съдържание.
Уволнението е незаконно и защото е извършено на основание обявено от съда
недействително Допълнително споразумение № 334 от 14.09.2017 г. към трудов
договор № 12/20.04.2005 г.
Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае
за незаконосъобразно и се отмени уволнението и, извършено със Заповед № 127 от
18.01.2018 г. , издадена от директора на Професионална гимназия по селско
стопанство „Марко Марков” с.Георги Дамяново; на основание чл. 344, ал. 1 т. 2
от КТ да бъде възстановена на предишната работа - старши учител теоретично
обучение / заеманата от нея длъжност преди сключване на обявеното от съда за
недействителното ДС № 334/14.09.2017 г. към трудов договор № 12 от 20.04.2005
г./; на основание чл. 344, ал. 1 т. 3 ,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде
осъден ответника да и заплати по посочената банкова сметка ***.16 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, за периода 18.01.2018 г. до 18.07.2018 г., ведно със законната
лихва за забава.
Претендира присъждане на направените
по водене на делото разноски.
Прави искане да се допусне
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
Ответникът, ПГСС ,,МАРКО
МАРКОВ” - с. Георги Дамяново, общ.Георги Дамяново, обл. Монтана,
ул.”Извънрегулационна” № 1, ЕИК *********,
представлявано от Директора АНДРЕЙ СЛАВЕЙКОВ РАНГЕЛОВ, в срока, предвиден за отговор и на основание чл. 131 от ГПК представя становище по предявените искове чрез процесуалния си представител адвокат Е.Ц.,***.
По отношение на иска по
чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ- е неоснователен.
Касае се за трудов договор със
срок на изпитание, който е уговорен в полза на работодателя. При това положение
в компетенциите на работодателя е да прецени дали и кога да приеме инициативата
да бъде сключен, както и прекратен. Основанието за прекратяване по чл.71, ал.1
от КТ е законосъобразно, защото след като е уговорен в полза на работодателя изпитването
във всеки момент може да бъде прекратен без предизвестие до изтичане срока на
изпитване трудовия договор. Това може да бъде направено още в първите дни на
сключването и във всеки момент. Достатъчно е работодателят да прецени, че
работникът или служителят не е подходящ за тази работа.
В тази насока е и /Р. № 602-0З- ІІІ г.о./ Не е необходимо да е налице
мотивиране за прекратяване на трудовото правоотношение след като е уговорено в
полза на работодателя. Налице е точно и ясно изразено в писмена форма
волеизявление, че се прекратява трудовото правоотношение. Относно изложеното в
исковата молба, че допълнителното споразумение № 334/14.09.2017 г. е недействително, което е обявено с решение № 53/29.01.2018 г. по гр.д. № 3331/2017 г. по описа на МРС, І състав уточнява:
Позоваването на
недействителност на договор, респективно на
допълнително споразумение и настъпването
на последиците от тази недействителност, с
която следва да се съобразяват
страните настъпва, когато това допълнително споразумение /трудов договор/ бъде
обявено с влязло в сила решение по глава ХVІІІ или с
постановление на Инспекцията по труда, но и след като е влязло в сила решение
за обявяването на недействителността бъде връчено на страните. Под „връчване”
на решението тук трябва да се разбира неговото съобщаване на страните. Р № 53/29.01.2018 г. по гр.д. № 3331/2017 г. по описа на МРС, І състав е обжалвано и
не е влязло в сила. Същото е насрочено в МОС на 23.04.2018 г. под в.гр.д. № 93/2018 г. за 11,00ч. При това положение позоваването
на недействителност на трудовия договор е абсолютно неоснователно и ирелевантно
към спора. Нещо повече, обявяването на недействителността на трудовия договор
има действие само в бъдеще, т.е., последиците от обявяването на недействителността настъпват
занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена
недействителността. Съобразно трайната съдебна практика обявяването на трудов договор за
недействителен няма обратно действие. И в този аспект последиците от обявяването на недействителността
на договора, че настъпват занапред е решение - № 236/08.05.2000 г. на ВКС по гр.д. Не 1199/1999 г. ІІІ г.о. председател Таня Митова. Нещо повече
същото това решение ВКС е изрично посочил, че към датата на връчване на
заповедта за уволнение действа законовата презумпция, че трудовия договор е
действителен. Т.е. не може да се позовава на недействителност на трудовия
договор, тъй като решението не е влязло в сила и при това положение основателно
и законосъобразно е извършено уволнението на ищцата по делото с оглед характера на сключеното допълнително
споразумение, а именно със срок на
изпитване.
Счита, че не е необходимо работодателят
да извършва нито подбор, нито да се съобразява с чл.333 от КТ, тъй като в срока
за изпитване относно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ не налага да се
съобразява след като е уговорен в полза на работодателя с другите разпоредби от
КТ. Преценката е единствено на работодателя и той може да констатира ще може ли
да върши с оглед професионалната дейност и квалификация и поносима ли е
средата, в който ще работи ищцата по делото. Явно е след като почти целия
период от време с изключение на два отработени дни, че тя не е подходяща, и че
не може да справя с длъжността още повече, че е представила и ЕР на ТЕЛК, тъй
като е в едни безкрайни болнични, видно от доказателствата, а и самата тя го
потвърждава в исковата молба.
Що се касае по закрилата на
чл.333 от КТ тя не е съотносима към настоящият спор, тъй като законодателят е
регламентирал в кои случай работникът или служителят може да се ползва от тази
закрила, а именно: С такава закрила се ползва когато се прекратява трудовото
правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.2,3,5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6
от КТ. Уволнителната заповед не е с такова правно основание и ищцата не може да
се ползва от такава закрила при уволнение. Освен това за да се извърши подбор
при условията на чл.329 от КТ така, както е изложила ищцата в исковата молба
следва правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение да е
едно от следните основания, а именно: при закриване на част от предприятието,
при съкращение на щата и при намаляване на обема на работа /чл.328, ал.1, т.2 и
3 от КТ/.
В случая се касае за договор
със срок на изпитание, а уволнението е по преценка на работодателя, тьй като е
уговорено в полза на работодателя с правно основание чл.71, ал1от КТ. Трудовия
договор към момента на уволнението и на депозиране на исковата молба от ищеца е
действителен с оглед трайната съдебна практика и факта, че не е влязло
съдебното решение в сила./ гр.д.№ 3331/2017 г по
описа на МРС/.
Не на последно място уточнява, че отрицателната
преценка за изпитване, която е уговорена в полза на работодателя е необжалваема
и не подлежи на разглеждане по реда
на трудовите спорове. /Р № 65-15-ІІІ г.о./ Тази преценка е окончателна, тя черпи
своята сила от свободата на договаряне за сключването на окончателен договор и
разбирането за необжалваемия характер за преценката на изпитването е трайно установено
в съдебната практика, при това положение преценката на работодателя
не може да бъде да бъде оспорвана, тъй като с подписването на допълнителното
споразумение ищцата се е съгласила.
С оглед на гореизложеното
смята, че е правилно и законосъобразно уволнението, поради което моли съда да отхвърли иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и да
потвърди уволнителната заповед като правилна и законосъобразна.
По отношение на иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, счита същия
за неоснователен.
Този иск за възстановяване на
предишната работа преди уволнението има конститутивен характер, тъй като с него
се цели да се възстанови съществуващото трудово правоотношение между ищеца и
работодателя. Това е едно субективно преобразуващо право според правната
доктрина, но това право на ищеца възниква от незаконното уволнение след като се
касае за издадена заповед, която е законосъобразна, то иска по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ се явява незаконосъобразен, тъй като е акцесорен от този по чл. 344,
ал. 1,т. 1 от КТ. Не може юридически и логически да се иска възстановява на
работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ без да е признато уволнението
за незаконно и неговата отмяна. След като не е налице незаконосъобразен акт и
без признаването на уволнението като незаконосъобразно, то иска по чл. 344, ал.
1,т. 2 от КТ не съществува. В тази насока Р. № 39/12.09.1994 г. По гр.д. № 849/1993 г. на ІІІ г.о.
По отношение на иска по чл.344,
ал. 1, т.3 от КТ, също намира, че е неоснователен. Това
е иск за вреди, когато обаче се касае за незаконно уволнение, а в случая
уволнението е законосъобразно. Неоснователни са претенциите за 6 – месечно
обезщетение, поради факта, че уволнителната заповед е връчена на 18.01.2018 г.
Иска е предявен с искова молба с вх. № 11708/07.03.2018
г. в МРС. Това обезщетение, което се дължи се определя с правно основание в
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ. Този иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е
акцесорен по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и като осъдителен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Освен това в петитума на
исковата молба от ищеца е направено искане за претенции за обезщетение за
времето, през което е останала без работа ищцата поради уволнението от
18.01.2018 г. до 18.07.2018 г. ведно със законната лихва. Тази претенция е
недоказана, а времето от датата на уволнението до датата на предявяването на
иска, както и към момента и към изготвянето на отговора по исковата молба не е
налице 6 - месечен срок, дефакто няма и период от два месеца към момента,
поради тази причина оспорва претенцията за обезщетение за 6 - месечен срок, а
иска е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По отношение на иска по
чл.225, ал.1 от КТ - е неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Претендира направените в
производството разноски.
Прави възражение относно: позоваването на
ищеца на разпоредбата на чл.
333 от КТ, касаещо предварителната закрила на ищеца преди прекратяване на
трудовия Договор; позоваването на ищцата, че не се спазил разпоредбата на чл.329 от КТ, касаещо подбор; претенциите на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ,
за посочените шест месеца; прекомерност на адвокатския
хонорар; искането за спиране на
настоящето производство по делото, тъй като производството по реда на чл.74,
ал.1 от КТ по гр.д. № 3331/2017 г. по описа на МРС няма отношение по настоящето
производство, тъй като безспорно е налице обстоятелството, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по делото, решението не е
влязло в сила и съгласно съдебната практика на Върховен съд последиците от
обявяването на недействителността настъпват занапред, а към датата на връчване
на уволнителната заповед действа законовата презумпция, че трудовият договор е
действителен, но за да е налице това
обстоятелство трябва решението да е влязло в сила, и да бъде връчено на
страните. Това решение безспорно се установява, че не е влязло в сила, а право
на работодателя е при действителен договор какъвто е чл.70, ал.1 от КТ да
прецени пригодността на служителя, в случая учителя, възпитателя да изпълнява
своите задължения.
Доказателствата по делото са
писмени.
Допусната е и назначена
съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда
и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото, съобрази съдебно-икономическата експертиза,
на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
Няма
спор между страните, че от 02.09.2002 година, повече от 16 години, ищцата, като
учител в ПГСС „Марко Марков” с. Георги Дамяново, е заемала длъжностите: учител,
старши учител, главен учител и отново старши учител теоретично обучение.
Установено е също така, че с
Допълнително споразумение № 334/14.09.2017 г. към трудов договор № 12 от
20.04.2005 г. е била преназначена от длъжност „Старши учител теоретично
обучение” на длъжност „Старши възпитател”, до 14.09.2018 г., с едногодишен срок
за изпитване, в полза на работодателя. Това Допълнително споразумение е обявено
от съда за недействително с решение № 53 от 29.01.2018 г. на Районен съд -
Монтана, първи граждански състав, по гр.д. № 3331 по описа за 2017 г.,
потвърдено с Решение № 63 от 22.05.2018 година от Окръжен съд – Монтана по
В.гр.д.№ 93 по описа за 2018 година на МОС, влязло в сила на 22.05.2018 година.
В
мотивите си, изложени в решението на гражданско дело № 3331 по описа за 2017
година на Районен съд Монтана е приел, че Допълнително споразумение №
334/14.09.2017 г. на директора на ПГСС „Марко Марков" с. Георги Дамяново
към трудов договор № 12 от 20.04.2005 г., с което директорът е превърнал
трудовия договор на ищцата от безсрочен в срочен, без изричното й писмено
съгласие и заявления в обратен смисъл, и то на основание чл. 70, ал.1 и 2 от КТ
- с уговорено в полза на работодателя едногодишен срок на изпитване, е
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, защото: противоречи на закона и го заобикаля, сключено е под
натиск, при липса на воля, липса на основание, липса на съгласие, в
противоречие с добрите нрави, сключено е симулативно - работодателят не е
желаел настъпването на правните му последици. Единствената цел на работодателя
е била да прекрати трудовия договор на ищцата по чл. 71, ал. 1 от КТ, което е
сторил със Заповед № 4 от 18.09.2017г. В тази връзка е обявено ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО Допълнително споразумение № 334 от 14.09.2017г. към трудов
договор №12/20.04.2005г. на Директора на ПГСС „Марко Марков” с.Георги Дамяново,
сключено с Е.Х.И. ***, при противоречия със закона и при заобикаляне на закона,
при злоупотреба с право от страна на Директора на ПГСС Марко Марков
с.Г.Дамяново, обл.Монтана, на основание чл.74, ал.1 от КТ.
Това
решение на районния съд, потвърдено и от въззивната инстанция, чийто съдебен
акт е окончателен е от съществено значение за настоящия спор.
Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 261 от 07. 11. 2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на Четвърто г. о.;
решение № 369 от 03. 02. 2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на Четвърто г. о.;
решение № 27 от 25. 02. 2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. на Четвърто г. о.;
решение № 366 от 28. 04. 2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на Четвърто г. о. и
др., трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва
с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа -
чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и изключителност на
този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие -
работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка,
която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви,
предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в
чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се
сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е
изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74, ал. 1
и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато
противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а
заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е
спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона
резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в трудов
договор при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е
първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради
заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на
работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен
работник по облекчения за работодателя ред на чл.
71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Ограничението
на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се
уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни,
но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена
длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова
функция със само формално нов работодател, тъй като годността на работника или
служителя да изпълнява работата вече е проверена. Няма житейска логика в
обстоятелството ищцата да е изпълнявала години наред длъжността „Старши учител
теоретично обучение” да бъде проверявана от работодателя за длъжността „Старши
възпитател” и то със срок на изпитване едногодишен.
В случая са изпълнени формалните изисквания
на закона, а именно: Трудовият договор е сключен в писмена форма - чл. 62, ал.
1 КТ. Законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на
неговото изпълнение. Трудовият договор се смята за сключен от момента, в който
бъде подписан от работодателя и работника или служителя, или издадената от
работодателя заповед за назначение бъде получена от работника или служителя.
Началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на
работника или служителя. Когато не е уговорено нищо относно началото на
изпълнението на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл. 63, ал. 3, изр.
1 КТ. Страните могат да уговорят срок, в който след сключването на трудовия
договор работникът или служителя ще постъпи на работа, като посочат точно
датата на постъпване или определят времето, след което работникът или
служителят ще постъпи на работа. Така уговорен този срок е задължителен за тях.
Ако работникът или служителят не спази срока, трудовото правоотношение се смята
за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които
той е уведомил работодателят до изтичането на срока - чл. 63, ал. 3, изр.
последно КТ. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на работникът или служителя на работа, което се удостоверява
писмено (чл. 63, ал. 4 КТ), чрез акт за встъпване в длъжност или писмено
отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването. Удостоверяване на
началото на изпълнението е от значение, тъй като от този момент за работника
или служителя възникват важни права, като правото на трудово възнаграждение,
признаване на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на
работника и служителя. От момента на фактическото, реално изпълнение на
възложената работа започва да тече й срока за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ.
Това произтича от предназначението на договора за изпитване - работодателят да
провери годността на работника или служителя да изпълнява работата, когато
срока е уговорен в полза на работодателя, респ. работникът или служителят да
провери дали работата е подходяща за него, когато срока за изпитване е уговорен
в негова полза, т. е. уговореното за изпитване време трябва да бъде реално
използвано за проверка, а това може да стане, когато работникът или служителят
е започнал изпълнението на трудовия договор с постъпване на работа. Аргумент в
подкрепа на изложеното дава и разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ, предвиждаща
уговореното време за изпитване да не включва времето, през което работникът или
служителя поради уважителни причини не е изпълнявал работата.
Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК /вж. освен посоченото решение с № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10
г. на IV г. о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10
г. на III г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III г. о./ -
страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения
трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения
срок /включително и два дни след неговото сключване/. Пред вид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, тя не е длъжна да
мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази
волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то
е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от
страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните,
съгласили се да сключат този вид трудов договор. Ако по реда за изменение на
трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е постигнато
писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата
уговорка за срок за изпитване не е недействителна, независимо, че между същия
работник и работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение,
защото новото е за друга длъжност.
Всичко това сочи, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение би била законосъобразна, ако не беше
постановения съдебен акт, влязъл в сила и задължителен за страните и съда, по
силата на който е обявено ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО Допълнително споразумение № 334 от
14.09.2017г. към трудов договор № 12/20.04.2005г. на Директора на ПГСС „Марко
Марков” с.Георги Дамяново, сключено с Е.Х.И. ***, като същото е в пряка и
непосредствена връзка с издадената заповед. Това обстоятелство налага извода,
че Заповед № 127 от 18.01.2018 година, с която е прекратен трудовия договор с
ищцата на основание чл.71 ал.1 от КТ, е незаконосъобразна.
В тази връзка, съдът намира, че искът,
предявен с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ се явява доказан по своето
основание, което обуславя уважаването му.
По иска за възстановяване на предишната
работа: Този обусловен от главния иск
също подлежи на уважаване. Първичната,
главна предпоставка за възникване на това преобразуващо право е дадена
от съда квалификация на уволнението "незаконно", която в случая
съществува и е установено безспорно.
Относно иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ:
Искът следва да бъде уважен до размера на 1 950.08 лв.,
съобразно констатациите на вещото лице, представило заключението си, което съда
възприема като обективно и компетентно дадено, без да е заинтересовано от
изхода на делото. Същото е изчислило обезщетението на база месечното брутно
трудово възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.228 ал.1 от КТ за
отработените 10 работни дни през месец юли 2017 година. Общото брутно трудово възнаграждение е от
975.04 лв. и на тази база следва да се присъждат претендираните неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения.
В хода на производството се
установи по безспорен е категоричен начин, че ищцата след 18.01.2018 година не
е сключвала трудови договори, съобразно направените констатации от трудовата и
книжка и е основателно искането за присъждане на обезщетение за принудителна
безработица в рамките на законово определения срок от 6 месеца.
Освен това, в хода на
производството е направено искане, като е допуснато и изменение, като е
установено по безспорен и категоричен начин, че е обявено за недействително
допълнителното споразумение и се следва трудово възнаграждение за времето от
издаване на уволнителната заповед – 18.01.2018 година до обявяването от съда на
недействителността на допълнителното споразумение – 22.05.2018 година, което се
признава и за трудов стаж. Съгласно закона и съдебната практика обявяването на
недействителността по чл.74 от КТ няма
ретроактивно действие, важи само за напред, като при добросъвестност на
работника при сключването на трудовия договор до обявяването на недействителността по съдебен ред, поражда
правни последици фикцията по чл.75 ал.1 от КТ, т.е. отношенията между страните
се уреждат както при действителен трудов договор. По този начин ищцата има
право на трудово възнаграждение, както и на платен годишен отпуск и зачитане на
времето за трудов стаж. Установено е безспорно, че в периода от 18.01.12018
година до 22.05.2018 година, а и след това, до 18.07.2018 година ищцата не е
имала други сключени трудови договори, не е реализирала доходи. Но не може
едновременно да се присъди обезщетение за оставане без работа за период от шест
месеца и трудово възнаграждение в периода от 18.01.2018 година до 22.05.2018
година, т.е. обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение
е дължимо за периода от 22.05.2018 година до 18.07.2018 година и е в размер на
1 950.08 лв., над този размер, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
В тази връзка претенцията за
изплащане на трудово възнаграждение за периода от 18.01.2018 година до
22.05.2018 година е от 3 900.12 лв., изчислено на база брутно трудово възнаграждение.
След като този период се признава
за отработено време, то се следва и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. По отношение на тази претенция, в заключението на вещото лице са
представени данни и констатации, че за периода от 18.01.2018 година до
22.05.2018 година на ищцата се полага отпуск за 18 работни дни. Установено е,
че съгласно Кодекса на труда и Колективния трудов договор, както и
индивидуалния такъв, платеният годишен отпуск на ищцата за една година е от 56
работни дни. При брутно трудово възнаграждение, установено в размер на 975.04
лв. и брутно дневно трудово възнаграждение 46.43 лв., размерът на обезщетението
е от 835.74 лв., в който размер искът е
установен и е доказан.
При този изход на делото, в тежест
на ответника са и разноските направени от ищцата в хода на производството,
съобразно уважената част от исковете, а в тежест на ищеца, разноските направени
от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
Относно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
изплатения адвокатски хонорар от ищеца на представляващия го адвокат, съда
намира следното:
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ бр.64 от
23.07.2004 година и с последно изменение и допълнение в ДВ бр.41 от 23.05.2017
година, в сила от същата дата, съобразно броя на предявените искове и тяхната
цена, в чл.7 ал.1 т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ, а това е 26.02.2018 година, л.60 от делото, налице са и два неоценяеми
иска от по 200.00 лв.; по дела с определен интерес възнаграждението е следното:
чл.7 ал.2 т.1: При интерес от 1 000 лв., адвокатското възнаграждение е от
300.00 лв., т.3, при интерес от 5 000 до 10 000 лв. – 580 лв. плюс 5% за горницата над 5 000 лв. В
случая иска по чл.225 ал.1 от КТ е от 6 680 лв.
Размерът на възнаграждението за един адвокат е от 664 лв., съобразно цената на
този иск. В приложения списък по чл.80 ГПК от ищеца изплатения адвокатски
хонорар е в размер на 1 200.00 лв., т.е. той е по-малък от законово
определения и не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение за
оказаната защита и съдействие от адвокат А.В..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение с Е.Х.И., ЕГН **********,***,
извършено със заповед № 127/18.01.2018 г., на Директора на Професионална
гимназия по селско стопанство „Марко Марков” с. Георги Дамяново, на основание чл. 71 ал.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.Х.И., ЕГН **********,*** на заеманата
преди уволнението длъжност, „Старши учител теоретично обучение в Професионална
гимназия по селско стопанство „Марко Марков” с. Георги Дамяново, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по
селско стопанство „Марко Марков” с. Георги Дамяново, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х.И., ЕГН **********,***, следните суми:
-
1 950.08 лв.,
представляващи обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, за периода 22.05.12018 година до 18.07.2018 година, изчислено на
базата на брутно месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2018 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от
6 680.16 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-
3 900.12
лв., представляващи брутно трудово възнаграждение за периода 18.01.2018 година
до 22.05.2018 година, период от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до обявяване недействителността на Допълнително споразумение №
334 от 14.09.2017 година, на основание чл.128 ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.06.2018 година до окончателното изплащане;
-
835.74 лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 работни дни, за периода 18.01.2018
година до 22.05.2018 година, на основание чл.224 ал.1 от КТ, изчислено на база
брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.06.2018 година до окончателното изплащане;
-
720.00 лв. за
изплатеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо по отношение на предявеният от Е.Х.И.,
ЕГН **********,*** срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Марко
Марков” с. Георги Дамяново, иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3,
във връзка с чл., 78, ал. 4 от ГПК Е.Х.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Професионална гимназия по
селско стопанство „Марко Марков” с. Георги Дамяново, представлявано от
Директора Андрей Славейков Рангелов, сумата от 200 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, които разноски са определени пропорционално с отхвърленият и
оставеният без разглеждане иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Професионална гимназия по селско стопанство „Марко Марков” с. Георги
Дамяново, представлявано от Директора Андрей Славейков Рангелов ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд - Монтана държавна такса върху уважените искове в размер
от 384.00 лв.
Решението в частта, в която
производството е прекратено по отношение на предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, която е с
характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Монтана
в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата си част подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: