Определение по дело №393/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 462
Дата: 25 юли 2019 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20195000600393
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л 

№ 462

 

 гр. Пловдив, 25.07.2019 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор АНДРЕЯ АТАНАСОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия АНТОНОВА

ВЧНД № 393 по описа за 2019 година.

         На именното повикване в 10,46 часа в залата се явиха:

 

Образувано е по частна жалба на адв. М.А.срещу определение на ХОС, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д.К..

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ Д.К. /K.C./, доведен от органите на ОЗ “Охрана” се явява лично и с адвокат М. А., назначена за служебен защитник на досъдебното производство.

 

Явява се представител на Апелативна прокуратура Пловдив.

 

В съдебната зала в качеството на преводач от турски на български език и обратно се явява М.В.А..

 

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че обвиняемият Д.К. е чужд гражданин, а именно турски гражданин, който не владее български език, намира, че на същия следва да му бъде назначен преводач, който да извърши превод на извършените в днешното съдебно заседание процесуални действия от български език на турски език и обратно, поради което

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА за преводач на обвиняемия Д.К. в днешното съдебно заседание М.В.А., който да извърши превод на процесуалните действия по делото от български език на турски език и обратно.

Сне се самоличността на преводача:

М.В.А. –71 г., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните по делото.

Предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.

 

ПРЕВОДАЧЪТ М.В.А.: Владея писмено и говоримо турски език и мога да извърша искания превод. Известна ми е наказателната отговорност, която нося за даване на неверен превод. Обещавам да извърша точен и верен превод.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.К. /чрез преводача/: Разбирам се добре с този преводач.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.К. /чрез преводача/: Да се гледа делото днес.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

Адв. А.: Нямам искания за отводи и доказателства. Поддържам подадената жалба.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.К. /чрез преводача/: Присъединявам се към моя адвокат.

 

 

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че атакуваното определение на Окръжен съд - Хасково е неправилно и незаконосъобразно и като такова ще моля да го отмените. Въпреки всичко което е изложил първоинстанционният съд като мотиви, аз не го споделям. Считам също, че тези мотиви са неоснователни. Не са налице нито една от двете  задължителни предпоставки, които са визирани в нормата на чл. 63  от НПК, тъй като, на първо място, липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи наистина обосновано предположение задържаният Д. К.да е автор на което и да е на трите  деяния, за което му е повдигнато обвинението. А на второ място, няма и данни на този тепърва ранен етап от разследването, за да се каже, че съществува и реална опасност същият да се укрие. В тази насока по защитата ще маркирам само, че той изключително е съдействал на разследващите до този момент. Още повече че всичките му задгранични пътувания са свързани именно с идеята с отсядане на територията на Република България и създаване на частен бизнес, което отново сочи липсата на основания същият да се укрие. В тази връзка считам, че тази най-тежка мярка за процесуална принуда, която е взел Окръжният съд в Хасково, е неоснователно неоправдана и в повече ограничава и в тази връзка считам, че целите на мерките за процесуална принуда по чл. 57 от НПК биха могли напълно ефективно да реализират своята дейност, ако бъде взета една по-лека мярка и в тази връзка ще Ви помоля за съдебен акт, с който да измените първоинстанционното определение, да наложите парична гаранция в разумен размер, като размерът на паричната гаранция, разбира се, Вие определите по усмотрение. В тази връзка моля за произнасянето Ви и ще моля и за незаверен препис от протокола от днешното съдебно заседание, ако е възможно на хартиен носител. 

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.К. /чрез преводача/: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Моят защитник каза абсолютната истина и аз няма какво да добавя повече.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми апелативни съдии, пред Вас се атакува определение  на Окръжен съд – Хасково, с което е постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия К..

Съдът   е постановил своят акт съобразно изискванията на закона, като е обосновал същият подробно и е наблегнал на всички обстоятелства, налагащи тази мярка за неотклонение.

На първо място наличието  на деяния, за които   се   предвижда  наказание „лишаване от свобода“,  наличието на обоснованото предположение, което се подкрепя от разпитите на свидетелите, които са категорични за предложения подкуп. 

Съдът постановил това определение, като е счел, че е налице кумулативното изискване на закона за наличието на опасността да се укрие и извърши друго престъпление.  Укриването се предполага с оглед обстоятелството, че същият е чужд гражданин, преминал е границата незаконно и е възможно отново да се отклони от същото, а що се касае до намерението му да   осъществява частен бизнес  в нашата страна, най-малкото този начин на влизане в страната, е обстоятелство което подкрепя някакви негови чисти бизнеснамерения.  Опасността да извърши друго престъпление  се предпоставя от предходното му осъждане в Република Германия, за което има данни в кориците на делото.

Считам, че определението е законосъобразно и постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съответства на изискването  на закона за същата, поради което Ви моля да го потвърдите и оставите жалбата срещу него без уважение.

 

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ Д.К. /чрез преводача/: Уважаеми апелативни съдии, аз съм пенсионер. Аз съм работил 20 години в Германия. Аз не се признавам за виновен. Мен са ме разбрали погрешно. Аз Ви моля да ми разрешите да замина за Турция.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът след проведеното тайно съвещание, намира и приема за установено следното:

 

Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.

 

Образувано е по жалба на адв. М. А. - служебен защитник на обвиняемия Д. К. срещу определение на ХОС, с което спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.

                                                                                                                 В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. А. поддържа доводите за липса на обосновано предположение и неоснователност на приетото от първия съд, че е налице опасност от укриване.                                                                                                 Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички доводи на защитата.                                                                                     В последната си дума обвиняемият моли за мярка за неотклонение различна от задържане под стража.                                                                 Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на ХОС, намери същото за правилно и законосъобразно, поради което не уважи искането на защитата за неговата отмяна.                                                                                              Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно. Пред настоящия съд не се релевират аргументи, различни от тези, наведени пред първия съд и подробно обсъдени в атакувания съдебен акт. Правилно първият съд е отчел, че  обвиняемият е бил привлечени в това процесуално качество за даване на подкуп на длъжностно лице полицейски орган, за да не извършва действия по служба, за съзнателно ползване на неистински официален документ, удостоверяващ немско разрешително за пребиваване, както и за влизане през границата на страната ни без надлежно разрешително, за всяко едно от които се предвижда наказание лишаване от свобода. Настоящият съд споделя като напълно обоснован извода на първия съд, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, което се намира в изключително ранен етап, може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с мярка за неотклонение. Изводът на първата инстанция, че е налице обосновано предположение е бил обоснован с корелиращите помежду си показания на полицейските служители Е. М. и П.А., които намират опора в протокола за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум и приложените  писмени документи. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че първият съд не е имал основание да се ползва от показанията на посочените свидетели предвид  тяхното качество и липсата на опора в други данни по делото. подобни аргументи не могат да бъдат споделени от настоящия съд, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. Не налице забрана по чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от НПК полицейските служители да бъдат разпитани като свидетели, като показанията им са обективни, последователни и информативни, корелират помежду си и с останалите данни по делото, поради което липсва основание да не бъдат кредитирани. Действително показанията на М. и А. остават изолирани от обясненията на обвиняемия, по правилно същите не са били ценени от първия съд, тъй ката са с двояка природа и в случая изграждат защитна версия на обвиняемия.                         Настоящият съд споделя преценката на ХОС по отношение на възприетото наличие на опасност от извършване на престъпление и от укриване. Опасностите са били изведени от интензивността на престъпваната дейност и данните за нарушения на режима на влизане в границите на ЕС и пребиваване на територията му, изводими от показанията на спътника на дееца – свид. А. Е., както и от обясненията на самия обвиняем за осъждането му в Германия за незаконно притежание на огнестрелно оръжие и забрана да посещава страната. Взето е било под внимание и обстоятелството, че обвиняемият е чужд гражданин и няма постоянно местожителство в страната ни. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на защитата за липсата на опасност от укриване и извършване на престъпление. Както правилно е посочил първият съд, адекватна неутрализация на посочените опасности може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража.                                                                                                        Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно производство и неговия ранен етап е именно мярката за неотклонение „задържане под стража“.                                                                                                              Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ХОС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.                                   Водим от горното,

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 257/2019 година, постановено по ЧНД № 432/2019 г. По описа на Хасковския  окръжен съд, с което по отношение на обвиняемия по Досъдебно производство № 101/2019 г. по описа на ГПУ – С. Д.К., роден на *** ***, Република Т., притежаващ турски паспорт с №, издаден на г., е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача М.В.А. в размер на 50.00 лева, които да се изплатят от бюджета на Апелативен съд - Пловдив, за което се издаде РКО.

 

 

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 11,01 часа.

 

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                              2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: