№ 997
гр. Варна, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20243100501330 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ПРС 3714/22.05.2024г., депозирана от
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, чрез процесуален представител
против Решение № 108/06.05.2024г. по гр.д. № 20233130101023 на същия съд,
с което жалбоподателят – ответник в първата инстанция е осъден да заплати
на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София сумата от 11381.64 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5003-
1261-20-451320 за настъпило застрахователно събитие на 16.10.2020 г. около
01.10 ч. – внезапно изскачане на пътното платно на две диви кучета при
движение по автомагистрала А2 посока гр. Варна, след разклона за гр.
Провадия, в резултат на което са нанесени щети на л.а. „*****“ с ДК№
**********, управляван от Г. В., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска - 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва за забава за периода 20.05.2021 г. до 10.08.2023 г.,
както и разноски по спора. Решението е постановено при участие на трето
лице помагач на страната на ответника – „Пътища и мостове“ ЕООД, гр.
Провадия.
В жалбата се поддържа становището, че не се доказва АПИ да е
отговорна по регресната претенция, доколкото ищецът не е установил
безспорно ответникът да е нарушил или да не е изпълнил вменено му
задължение във връзка с управлението на пътищата /в частност магистрала/,
респективно поведението на ответника да е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Настоява, че при изследване на отговорността по чл. 49 от
1
ЗЗД трябва да се даде отговор на въпроса дали събитието не е случайно и в
частност доколко преминаването на диво животно по магистралата се дължи
на виновно бездействие на ответника да обезопаси подходите към пътната
настилка. В тази връзка сочи, че преминаването по пътното платно на
животно не означава автоматично, че стопанисващият пътния участък има
вина за това. Отделно счита, че не се доказва по делото неизправност или
прекъсване на предпазната мрежа на мястото на ПТП или в негова близост
/виж чл. 3 ал.7 т.6 от Закона за пътищата/, а и доколкото ПТП е в близост до
пътен възел Провадия и при мостови съоръжения предпазната мрежа се
прекъсва, то дори е без правно значение дали е имало или не такава мрежа в
участъка. В тази връзка се позовава на разпоредбите на Техническите правила
за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за
автомагистрали, издание на ГУП от 1995 г. По тези и други съображения
моли, решението да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена.
В отговора си въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД излага аргументи
в подкрепа на изводите на РС като счита за доказана отговорността на
ответника. Поддържа, че при отсъствие на спор досежно мястото на
настъпване на ПТП, а именно участък от републиканската пътна мрежа, то
служителите на ответника е следвало да поддържат участъка по начин и в
състояние, така щото да не се допуска ПТП както процесното. Поради това
отговорността на АПИ се свързва с общото законово задължение по чл. 30
ал.19 от Закона за пътищата. Оспорва и твърдението събитието да е случайно,
доколкото не е осъществен такъв фактически състав. Моли, за потвърждаване
на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител
поддържа жалбата и моли съдът при постановяване на решението да има
предвид подробните аргументи в същата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, а в
писмено становище поддържа собствените си аргументи, изложени в отговора
по въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач, чрез процесуален представител поддържа, че
жалбата е основателна като акцентира, че при пътен възел, каквото е
процесното място на ПТП в случая, оградната мрежа се поставя по връзките
на възела, а не по самата магистрала, поради което не е възможно да се
препятства навлизането на животни и хора на магистралното платно.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на РС Провадия и като съобрази доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред първата инстанция е заявена осъдителна претенция с правно
основание чл. 410 от КЗ, от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, изплатил на застрахования
обезщетение по повод настъпило ПТП и суброгирал се в правата на последния
против юридическо лице Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ -
отговорно за поддържане на пътния участък, в който е настъпило ПТП и при
твърдения за поведение на ответника, което позволява ангажиране на
регресната му отговорност до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с лихва за забава.
По-специално се сочи, че между ищеца и собственика на лек автомобил
2
м. „*****“ с рег. № ********** е сключена имуществена застраховка „Каско“
на МПС, обективирана в полица № ************, със срок на валидност
12.12.2019 г. – 12.12.2020 г. Твърди се, че в срока на действие на застраховката
процесното МПС е реализирало ПТП с имуществени вреди. Датата на
настъпване на произшествието е 16.10.2020 г., мястото - автомагистрала
„Хемус“ /А2/, при движение посока гр. Варна, след разклона за гр. Провадия.
Причина за ПТП е удар с две, изкочили на пътното платно, диви кучета. За
случая застрахователят е уведомен, заведена е щета, а след оглед и съставен
опис – изплатено обезщетение за отстраняване на повредите по автомобила в
размер на 11176.02 лева, която сума е преведена на сервиза, извършил
ремонта, въз основа на възлагателно писмо. Отделно е заплатена на
собственика на автомобила сума за репатрирането на последния.
Настоява, че има право заплатената от него сума по застрахователното
правоотношение да му бъде възстановена от отговорното за поддържане на
автомагистралата лице – ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“.
Заявява, че ПТП е реализирано на път от републиканската пътна мрежа,
каквато е автомагистралата съгласно чл. 3 ал.2 от Закона за пътищата.
Отговорен за управление на автомагистралите е ответникът според чл. 19 от
Закона за пътищата, на когото изрично съгласно чл. 30 ал.1 от същия
нормативен акт са възложени задължения за осъществяване дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на безопасността на републиканските
пътища. Твърди, че появата на диви животни на платното за движение води до
извод, че задълженията не са изпълнени.
В срока за отговор, ответното дружество отрича да е доказана причинна
връзка между настъпилото ПТП с негово бездействие по изпълнение на
нормативно установени задължения за поддържане безопасност на пътищата.
Подробно аргументира, че обезопасяването на пътния участък е изцяло
съобразено с техническите правила за приложение и техническа
документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали /издание на
ГУП 1995г./, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Настоява, че с оглед мястото на ПТП, няма как да бъде изключена хипотеза на
навлизане в платното за движение на диво животно и твърди случайно деяние.
Третото лице „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД – помагач на страната на
ответника, комуто е възложено поддържането на пътния участък съгласно
Договор № РД-38-13/18.06.2020 г. е процесуално пасивно в първата
инстанция.
Решението на ПРС е валидно и допустимо, поради което и съдът е
ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите, развити в
жалбата.
По фактологията, установена в първата инстанция с допустимите
доказателства, не се повдига спор.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че между него и
собственика на на лек автомобил м. „*****“ с рег. № ********** е сключена
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в полица №
************ със срок на валидност 12.12.2019 г. – 12.12.2020 г.
От възпроизведения в съдебно заседание в първата инстанция и
обективиран текстово в протокола от съдебно заседание запис на разговор,
проведен между водача на пострадалия автомобил и диспечер в националната
система 112, предоставен от Дирекция „Национална система 111 – МВР“, се
3
установява безспорно, че в срока на действие на застраховката, на 16.10.2020 г.
процесното МПС е реализирало ПТП на автомагистрала „Хемус“ /А2/, при
движение посока гр. Варна, след първия от двата разклона /пътни възли/ за гр.
Провадия. От документирания разговор се установява, че причина за ПТП е
съприкосновение на автомобила с две диви кучета, появили се на пътното
платно. От записа не могат да се изведат данни за липса на предпазни мрежи
по автомагистралата в процесния участък
Според неоспореното заключение по СТЕ, което следва да се кредитира
като обективно и компетентно дадено, механизмът на ПТП изцяло
съответства на твърденията на ищеца, а доколкото се установява наличие на
косми по увредените детайли и не са налице следи от протриване/просуркване
на лаковото покритие, то обекта на удара е твърд с меко покритие, т.е. би
могъл да бъде тяло на малко или средно голямо животно.
Що касае размерът на изплатеното застрахователно обезщетение за
ремонт на увредените детайли, експертизата е изчислила, че същият
съответства в цялост на необходимите средства по средни пазарни цени за
отстраняване на повредите.
Поради това пред настоящата инстанция единствено спорен е въпросът
за противоправното поведение на ответника /действие или бездействие/ и
наличието на причинна връзка между такова поведение и настъпилата вреда.
Горното не се доказва.
На първо място трябва да се посочи, че ищецът основава претенцията си
на общото твърдение за ПТП, настъпило в резултат на неподдържане на
пътния участък и необезопасяването му от ответника. Отсъстват обаче
конкретни фактически доводи какво е изпълнил некачествено или не е
изпълнил ответника.
Една от характеристиките на магистралата, съгласно чл. 3 ал.7 т.6 от
Закона за пътищата е наличието на предпазна телена ограда, числяща се към
т.нар. „пътни принадлежности“ по §1 т.4 от ДР на Закона.
Според приетите като доказателство по делото Технически правила за
приложение на огради /предпазни мрежи/ по автомагистрали /издание на ГУП
от 1995 г./ се установява, че такива се поставят задължително в няколко
хипотези, включително когато автомагистралата преминава в близост до гори
и горски масиви, обитавани от диви животни. Съгласно разписаното в чл. 3.2 и
чл. 3.3. от тези правила, при мостови съоръжения, мрежата се прекъсва при
отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или
подпорните стени, като отворът на съоръжението задължително остава
отворен. При пътните възли мрежата се поставя от външната страна на
връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на
разстояние най-малко 100 м. от мястото на вливане на връзката във
второстепенния път.
От друга страна според т.2 и т.3 на чл. 3 ал.7 от Закона за пътищата,
пресичането на автомагистралата с други пътища, улици, железопътни и
трамвайни линии е само на различни нива, а вливането и отливането на
движението е само на определени места. Това означава, че при полагане на
предпазни мрежи в процесния участък важи правилото за прекъсване на
предпазната мрежа при мостовото съоръжение /каквото съставлява платното
на магистралата в частта на пътния възел към гр. Провадия/. Следователно
появата на диво животно на пътното платно на магистралата, именно през
4
участък с прекъсната предпазна мрежа, не е изключена.
Не се установява повредена или липсваща предпазна мрежа, когато
такава е задължителна, която именно да е позволила на дивите животни да се
озоват на платното за движение.
Поради изложеното, не се установява нито неправомерно поведение от
страна на ответника, нито причинна връзка на настъпилата вреда с негово
действие или бездействие. Следва да се приеме, че не са налице елементите от
фактическия състав на регресната отговорност.
Исковата претенция е недоказана по основание и следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода по главната претенция, неоснователна, поради
недължимост, се преценява и акцесорната за забава до завеждане на иска,
заявена за периода от 20.05.2021 г. до 10.08.2023 г.
Решението на районния съд ще бъде отменено като постановено при
неправилно приложен материален закон.
По разноските:
Такива се следват на ответника за първа и въззивна инстанция. В
производството пред ПРС е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Идентично е заявено и пред настоящата
инстанция. Допълнително за въззивното производство е направен разход за
заплащане на държавна такса в размер на 281.70 лева, който следва да се
присъди.
За процесуално представителство от юрисконсулт в първа инстанция
съдът определя възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 25 ал.1 от
НЗПП в размер на 300 лева като, въпреки че е осъществена защита по дело с
материален интерес над 10 000 лв. не отчита необходимост, с оглед
фактическата и правна сложност на спора, да увеличава възнаграждението по
реда на чл. 25 ал.2 от НЗПП. За въззивна инстанция, предвид обема на
извършените процесуални действия от юрисконсулта, съдът определя
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 108/06.05.2024г. по гр.д. №
20233130101023 на РС Провадия и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл. 410 от КЗ за осъждане
на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София да заплати
на застрахователя сумата от 11381.64 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 5003-1261-20-451320 за настъпило
застрахователно събитие на 16.10.2020 г. около 01.10 ч. – внезапно изскачане
на пътното платно на две диви кучета при движение по автомагистрала А2
посока гр. Варна, след разклона за гр. Провадия, в резултат на което са
нанесени щети на л.а. „*****“ с ДК№ **********, управляван от Г. В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
14.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2658.42
лева обезщетение за забава за периода 20.05.2021 г. до 10.08.2023 г.
5
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********,
гр. София сума в размер на 281.70 /двеста осемдесет и един и 0.70/ лева за
заплатена държавна такса в производството пред Окръжен съд Варна, както и
общо 400 /четиристотин/ лева за процесуално представителство пред
Районен съд Провадия и Окръжен съд Варна, на осн. чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участие на „Пътища и мостове“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Провадия като трето лице помагач на страната на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
по аргумент на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6