Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........., град Шумен, 28.09.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор Е.Янчева
от Окръжна прокуратура град Шумен
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №143 по описа за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от „Стик-Кредит“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
пл.Оборище №13б, представлявано от С.Т., чрез пълномощник и процесуален
представител адвокат М.Я. от САК срещу Решение №207/14.06.2023 г., постановено
по АНД №793/2023 г. по описа на Районен съд гр.Шумен, с което е потвърдено НП №38-23/08.02.2023
г. на Председателя на Държавна Агенция „Национална сигурност“ гр.София, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116 ал.3 т.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ е наложена на касатора "имуществена
санкция" в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.53 ал.7 изр.1 във
връзка с ал.1, във връзка с чл.15 ал.1 от ЗМИП.
В жалбата се твърди, че в решението си,
съдът е стигнал до неправилни правни изводи, в резултат на което е постановил
несправедлив съдебен акт. Сочи, че съгласно чл.52 и чл.53 ал.6 от ЗМИП, за
целите на идентификацията на кредитополучател, може да се ползват освен данни
от официални документи за самоличност, така и данни от други документи от
надежден и независим източник, при липса на друга възможност за събиране на
данните. Съдът не е констатирал, че не е имало пречки да бъде представен
официален документ за самоличност. Освен това въззивният съд е следвало да
приложи чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен. Излагат се е и
доводи, че не е налице „системност“ по силата на пар.1 т.15 от ДР на ЗМИП. С
оглед на тези съображения се иска
настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление, като
в условията на евентуалност е отправено искане за намаляване размера на
санкцията към минимума, предвиден в закона, както и да присъждане на разноски и
за двете инстанции. Касаторът, чрез процесуалния си
представител е депозирал писмени бележки на 15.09.2023 г., в които поддържа
жалбата и претендира деловодни разноски. С тях е направено искане с правно
основание чл.144а от АПК във връзка с чл.485 от НПК, Административен съд Шумен
да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуването на
правото на Европейския съюз във връзка с прилагането на Регламент /ЕО/ №1030/2002г.
на Съвета от 13 юни 2002 г. с поставен въпрос: „Може ли да се приеме, че
Единният формат на разрешенията за пребиваване на граждани от трети страни,
утвърден с Регламент /ЕО/ №1030/2002г. на Съвета от 13 юни 2002 г. има характер
на документ от „надежден и независим източник“ и може да се използва за целите
на идентификацията на лицата при извършване на комплексната проверка по смисъла
на чл.13 ал.1 от Директива /ЕС/ 2015/849 на парламента и на съвета от
20.05.2015г.?“. Съгласно чл.486 ал.3 от НПК, съдът, чието решение не подлежи на
обжалване, какъвто е настоящият съд в провежданото касационно производство,
отправя преюдициално запитване, освен когато значението и смисълът на
разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
По направеното искане, съдът съобрази,
че чл.13 ал.1 б.“а“ от Директивата посочва, че мерките за комплексна проверка
на клиента обхващат идентифициране на клиента и проверка на неговата
идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от
надежден и независим източник, като разпоредбата е дословно транспонирана в
чл.52 от българския ЗМИП. Националните органи на държавата членка определят
документите чрез които се осъществява идентификация на лицата. Съгласно чл.53
ал.1 и ал.6 от ЗМИП, идентифицирането на физическите лица се извършва чрез
представяне на официален документ за самоличност, като при липса на друга възможност
събирането на данните по ал.2 т.3 и т.5, които са официалният
личен идентификационен номер и държава на пребиваване, може да се извърши и
чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и
независим източник. В случая посочената разпоредба не е относима към казуса. За
целите на идентификацията на лицата като част от мерките и контрола срещу
изпирането на пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата данни,
съгласно официалните документи, които са признати от закона за документи за
удостоверяване на самоличност. Едва при невъзможност да се ползват официални
данни или източници, законът допуска възможност за идентификация въз основа на
документи от надежден и независим източник, като в случая липсват данни да е
била налице невъзможност да бъде представено копие от надлежен документ за
самоличност на кредитополучателя, поради което и не е било налице основание
идентифицирането да бъде извършено по друг ред. Съответно дали разрешението за
пребиваване, макар и съдържащо реквизитите на формуляра по Приложение към
Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година относно единния
формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни,
представлява „надежден и независим източник“ не подлежи на тълкуване в настоящия
казус. Поради което, съдът като съобрази така формулираното искане и
приложимите разпоредби на европейското законодателство, го намира за
неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.144а от АПК, във връзка с
чл.485 от НПК за отправяне на преюдициално запитване по поставения от касатора
въпрос и искането следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът
по касацията Председател на Държавна Агенция „Национална сигурност“ гр.София, представя
писмено становище по касационната жалба на 13.09.2023 г., в което я оспорва и
претендира разноски. В открито съдебно заседание не се явява представител.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна. Намира решението на районния съд за
правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено НП
№38-23/08.02.2023 г. на Председателя на Държавна Агенция „Национална сигурност“
гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116 ал.3 т.3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е наложена на касатора
"имуществена санкция" в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.53
ал.7 изр.1 във връзка с ал.1, във връзка с чл.15 ал.1 от ЗМИП.
Въззивният съд е приел за установено
от фактическа страна следното: Касаторът е регистрирано като финансова
институция в регистъра на финансовите институции по чл.3а от Закона за
кредитните институции юридическо лице и извършва дейности по отпускане на заеми,
поради което попада в кръга на задължените лица по чл.4 т.3 от ЗМИП. В офис на
дружеството в гр. Шумен била извършена проверка от служители на ДАНС. В хода на
проверката било установено, че на 05.01.2022 г. в гр. Шумен, между „Стик-Кредит“
АД, с ЕИК *********, град Шумен, в качеството на кредитор и А.М., чуждестранен
гражданин, със статут на постоянно пребиваваш на територията на Р България, в
качеството на потребител, бил сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №7776016/05.01.2022 г. Било
установено, че относно този договор няма копие на официален документ за
самоличност, във връзка с идентифициране на лицето, а е предоставено копие на
разрешение за постоянно пребиваване №70112744, издадено на 07.10.2020 г. и
валидно до 19.02.2025 г. Данните от разрешението да постоянно пребиваване били
вписани като данни от лична карта в Договор за потребителски кредит и
придружаващи документи – декларация по чл.66 ал.2 от ЗМИП и въпросник за
професионалната дейност на клиента, като в срока на извършване на проверката,
не било предоставено копие на официален документ за самоличност на
кредитополучателя. Проверката била обективирана в Констативен протокол от
08.12.2022 г. Било прието от контролните органи, че в качеството си на
задължено лице по чл.4 т.3 от ЗМИП, дружеството-касатор не е идентифицирало
клиента си чрез способите, посочени в чл.53, ал.7, изречение първо, във вр. с чл.53
ал.1, чл.15 ал.1 от ЗМИП, а именно чрез представяне на копие на официален
документ за самоличност преди сключване на договора за потребителски кредит.
Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ФР-10-8756 от
08.12.2022 г. за нарушение на чл.53 ал.7 изр.1, вр. чл.53 ал.1, вр. с чл.15
ал.1 от ЗМИП. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили възражения от санкционираното
дружество, които са подробно обсъдените в издаденото въз основа на така
съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка НП,
предмет на касационна проверка, като същите били приети за неоснователни.
Така установената фактическа
обстановка не се оспорва от страните в настоящото касационно производство, в
което направените възражения са за естеството на представения документ за
идентификация на кредитополучателя и за наличие на предпоставките на
квалифициране на деянието като маловажен случай, както и за липса на системност.
Касационният съд намира от правна
страна следното: В хода на административно–наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като въззивният съд подробно е обсъдил направените
в тази връзка твърдения в жалбата за допуснати процесуални нарушения.
Решаващият съд е приел, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че санкционираното дружество
е осъществило на 05.01.2022 г. от обективна страна нарушение на чл.53 ал.7,
изр.1, вр. чл.53 ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП, което деяние е наказуемо по
чл.116 ал.3 т.3 от ЗМИП. С оглед на това, направил извод, че правилно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от
него нарушение, като е наложена имуществена санкция в законоустановения размер
към минимума. Решаващият съдът е изложил подробни аргументи и по отношение
наличието за приложение на пар.1 т.15 от ДР на ЗМИП, тъй като процесното
нарушение е „системно“ по смисъла на сочената разпоредба, както и е изложил
аргументи относно това, че в случая липсват предпоставки за квалифициране на
нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на тези правни
изводи е потвърдил процесното НП.
Настоящият съдебен касационен състав
споделя, както установената от решаващия съд фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да преповтаря и на
основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените в касационната жалба
възражения, че няма допуснато нарушение, понеже дружеството е съобразило
разпоредбата на чл.53 ал.6 от закона, съгласно която при липса на друга
възможност, събирането на данните по ал.2 т.3 и т.5 може да се извърши и чрез
представянето на други официални документи или документи от надежден и
независим източник, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.53 ал.7 и
ал.1 и ал.2, идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне
на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, като при
идентифицирането на физически лица се събират данни за: 1. имената; 2. датата и
мястото на раждане; 3. официален личен идентификационен номер или друг уникален
елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за
самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на
клиента; 4. всяко гражданство, което лицето притежава; 5. държава на постоянно
пребиваване и адрес. Съгласно легалната дефиниция на понятието "Официален
документ за самоличност" по смисъла на ЗМИП, съдържаща се в §1 т.12 от ДР
на ЗМИП, не са "официални документи
за самоличност" документите за пребиваване, какъвто е представяният
документ в настоящия казус. В случая касаторът е идентифицирало физическо лице
чрез неговото удостоверение за постоянно пребиваване, което не е официален
документ за самоличност. С това нарушението, което е формално, е безспорно
установено. Липсват данни по делото за наличието на задължителната предпоставка
идентификацията да не може да се извърши по указания в закона начин, за да се
използват други документи. Още повече, че приложеното по делото копие на разрешение
за постоянно пребиваване не предоставя данните по чл.53 ал.2 т.3 - „официален
личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на
самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност“.
Настоящият съдебен състав намира също така,
че в случая действително е налице „системно“ нарушение по смисъла на пар.1 т.15
от ДР на ЗМИП, тъй като при проверката контролните органи са установили
извършени общо шест идентични нарушения, като процесното е пето по време на
извършване в рамките на една година. Касационният съд споделя и извода на РС
град Шумен, че в случая не са налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Не се установява по-ниска обществена опасност на извършеното от жалбоподателя
нарушение. Една от основните цели на ЗМИП е превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари чрез
комплексна проверка на клиентите и събиране на документи и друга информация при
условията и по реда на закона, като същите са гарантирани от подробно
регламентираните процедури на административно-наказателните разпоредби на
закона.
Направеното искане за намаляване
размера на наложената санкция се явява неоснователно, тъй като в процесния
случай е наложена точно в минимален размер, определен от закона – чл.116 ал.3
т.3 от ЗМИП предвижда имуществена санкция от 20 000 лв. до 10 000 000
лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно
консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година,
състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и
други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисионни
и/или такси.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото,
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
за сумата в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение направеното искане от касатора „Стик-Кредит“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуването на правото на
Европейския съюз във връзка с прилагането на Регламент /EО/ №1030/2002 на
Съвета от 13 юни 2002г. във връзка с чл.13 ал.1 от Директива /ЕС/ 2015/849 на
парламента и на съвета от 20.05.2015г с поставен въпрос: „Може ли да се приеме,
че Единният формат на разрешенията за пребиваване на граждани от трети страни,
утвърден с Регламента има характер на документ от „надежден и независим
източник“ и може да се използва за целите на идентификацията на лицата при
извършване на комплексната проверка по смисъла на чл.13 ал.1 от Директива /ЕС/
2015/849 на парламента и на съвета от 20.05.2015г.?“.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №207 от 14.06.2023 г., постановено
по АНД №793/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен.
ОСЪЖДА
„Стик-Кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
пл.Оборище №13б, представлявано от С.Т., да
заплати на Държавна агенция "Национална сигурност" град София
сумата в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.09.2023г.