Решение по дело №598/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. К. Г. от [населено място] срещу решение № 273 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 3885 по описа на Районен съд [област] за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0438-000176 от 15.03.2023 г. на началник сектор в ОДМВР [област], РУ 03 [област], с което на Й. К. Г., [ЕГН], от [населено място], община Братя Даскалови, област Стара Загора, [улица], на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, защото не е осъществен състав на административно нарушение и защото неправилно не са ценени показанията на разпитаните свидетели, поради което моли да се отмени решението и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Административен съд [област], ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е доказана по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, като показанията на свидетелите на страна на жалбоподателя са ценени частично заради приятелската връзка между свидетелите и жалбоподателя, тяхната заинтересованост от изхода на делото, като показанията им целят да обслужат единствено защитната теза на жалбоподателя. Освен това, изхождайки от презумпцията на чл.189, ал.2 ЗДвП, районният съд приема, че АУАН има материална доказателствена сила, която не е оборена от жалбоподателя, и доказва посочените в него обстоятелства. При тези доказани факти районният съд е приел, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП. Според районния съд елементите от състава на нарушението са конкретизирани в достатъчна степен в АУАН, който е подписан от жалбоподателя без възражения, такива не са депозирани и в срока по чл.44 ЗАНН, което според съда е признание на нарушението и съгласяване с отговорността за това нарушение. Като недоказани са приети доводите на жалбоподателя, че поднасянето е резултат от техническа повреда с АБС системата на автомобила. Районният съд е констатирал, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, дадена е правилната правна квалификация на установеното нарушение, издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН, като описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, за да разбере жалбоподателят за какво деяние е наказан. Тъй като нарушението е формално, според районния съд липсата на вредни последици не може да бъда взета предвид при преценката за маловажност, а самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Според районния съд се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, като също следва да се вземе предвид забраната на чл.189з ЗДвП за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

От страна на районния съд не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателства. Изложени са в достатъчна степен ясни и конкретни мотиви защо не се кредитират част от свидетелските показания. Преценката на районния съд е обоснована с противоречието на тези показания с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, като правилно е съобразена и презумпцията на чл.189, ал.2 ЗДвП, която не е оборена от касатора при негова доказателствена тежест.

Без правно значение за съставомерността на нарушението и размера на наложеното наказание е фактът, че касаторът има задължение да полага грижи за баба си и майка си. Извеждането на автомобила извън контрол е действие, което е в противоречие с основното задължение на водачите непрекъснато да контролират управляваното от тях МПС и което не цели използване на пътищата за обществено ползване според тяхното предназначение, поради което очевадно поведението на касатора е преднамерено, за което следва да понесе и определеното му наказание.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд [област], ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 273 от 21.02.2024 г., постановено по АНД № 3885 по описа на Районен съд [област] за 2023 година.

ОСЪЖДА Й. К. Г., [ЕГН], от [населено място], община Братя Даскалови, област Стара Загора, [улица], да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.