Решение по дело №48/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 84
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700048
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 05.05.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                          СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  48/2021 г. по описа на КАС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Д.Х.Т. от ***, против Решение № 1012-08-1-4/02.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО, е разпоредено възстановяване на добросъвестно получени суми в размер на *** лв. Жалбодателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като несъответен на материалния закон. Счита, че обжалваното решение противоречи на влязлото в сила предходно Решение №1030-26-233-1/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, със същите страни и предмет. Твърди, че за времето 14.01.2019 г.- 25.01.2019 г. и 14.09.2019 г. 28.10.2019 г. е бил болен, като е представил болнични листове /БЛ/ №№***, *** и № ***, пред основния си работодател – „***“ ЕАД - ***. В тази връзка, счита, че не са налице предпоставките на чл.46 от КСО, като намира за неправилни изводите на административния орган, че паричните обезщетения за временна неработоспособност по болничните листове, представени пред основния работодател, са неоснователно изплатени. Сочи също, че за част от периода 14.09.2019 г. 28.10.2019 г. е бил хоспитализиран, а през остатъка от периода е спазвал препоръките за домашно лечение. Прави искане за отмяна на оспореното решение. В о.с.з. поддържа подадената жалба, по съображенията, изложени в същата.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че не е налице идентичност на предмета и страните по процесното решение и Решение №1030-26-233-1/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково. Във връзка с доводите на жалбоподателя за липса на предпоставките на чл.46 от КСО сочи, че административния орган не е приложил никоя от хипотезите на последната разпоредба от КСО, изключващи получаването на парични обезщетения за временна неработоспособност. В случая, предвид неспазването на разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ се е стигнало до грешно изчисляване и изплащане на парично обезщетение по чл.31, ал.1 от Наредбата на паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/, тъй като размерът на паричното обезщетение бил изчислен въз основа на доходите на жалбоподателя по двете трудови правоотношения. Сочи също, че процесната сума в размер на *** лв., представлява разликата, изплатена на жалбоподателя във връзка с второто му трудово правоотношение, която сума не се следва, т.к. пред този работодател не е бил представен болничен лист. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С разпореждане № ***/*** г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателят Д.Х.Т. да възстанови сумата в размер на *** лв., представляваща  добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 14.01.2019 г. до 28.10.2019 г. Прието е, че във връзка с представени от осигурителя „***, приложения №9 към НПОПДОО към БЛ №***, за периода 14.01.2019 г. 25.01.2019 г. и БЛ №№ *** и № ***, за периода 14.09.2019 г. 28.10.2019 г. е извършена проверка при осигурителя „***“ ЕООД, ***, приключила с Констативен протокол №КП-5-08-00714968/05.02.2020 г. Според този КП и изпълнени задължителни предписания №ЗД-1-0800714967/05.02.2020 г., в периода 07.01.2019 г. 17.02.2019 г. жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск, зачетен за трудов стаж, а в периода 01.09.2019 г.- 30.09.2019 г. е ползвал платен годишен отпуск, за което време му било изплатено дължимото трудово възнаграждение. От извършена справка в „Електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им“ и от дневника на болничните листове  при осигурителя „***“ ЕООД, *** се установило също, че за последния осигурител няма издадени екземпляри от процесните болнични листове, както и че същите не са вписвани във водения дневник.  Във връзка с горното е формиран извод, че паричното обезщетение за временна неработоспособност неправомерно е изплатено в пълен размер, а не следващата се пропорционална част от него, тъй като при осигурителя „***“ ЕООД, лицето е ползвало неплатен/платен отпуск.

С Решение № 1012-08-1-4/02.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на Д.Т.  срещу горното разпореждане. За да постанови това решение, органът е възприел мотивите към оспореното разпореждане, като е посочил също, че към датата на настъпване на временната неработоспособност, в Регистъра на осигурените лица за жалбоподателя Т. има подадени данни от двама осигурители - ***, *** и „***“ ЕООД , ***, като от последния осигурител няма представени болнични листове. При извършената проверка било установено, че не са издавани екземпляри от БЛ за „***“ ЕООД, както и че такива не са представяни пред този осигурител, поради което парично обезщетение по  БЛ №№***, БЛ № *** и № ***, в частта за осигурителя „***“ ЕООД, ***, в размер на *** лв., се явява неправомерно изплатено. 

Видно от приложения по делото констативен протокол №КП-5-08-00714968/05.02.2020 г. за извършена проверка на „***“ ЕООД, ***, изготвен от *** в ТП на НОИ Кърджали, Д.Т. има сключен и действащ основен трудов договор с осигурителя „***, както и втори трудов договор с осигурителя „***“ ЕООД, ***, за изпълнение на длъжността „***,  с  4- часово работно време. В периодите 07.01.2019 г. - 17.02.2019 г. и 01.10.2019 г. 31.12.2019 г., лицето е ползвало неплатен отпуск, а за времето от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.-платен отпуск с осигурителен доход в размер на *** лв. Констатирано е също, че при осигурителя „***„ ЕООД не са представяни болнични листове и не са отразявани такива в дневника за документите по чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, воден от „***“ ЕООД.

По повод некоректно подадени от осигурителя „***“ ЕООД, данни с декларация обр. 1, за осигуреното лице Д.Х.Т., са издадени и Задължителни предписания №ЗД-1-0800714967/05.02.2020 г., които по отношение на процесните периоди – месеците: януари, септември и октомври 2019 г., касаят заличаване на данните,  подадени с код 01 и подаване на  основни данни с код за вид осигурен 04 /работещи по допълнителен трудов договор/ за  съответните дни и осигурителен доход. Задължителните предписания са връчени на упълномощено лице и са били изпълнени от осигурителя,  видно от данните по преписката.

От представените болнични листове №№ ***, *** и № *** се установява, че жалбоподателят е удостоверил периоди на временна неработоспособност поради общо заболяване за периодите от 14.01.2019 г. до 25.01.2019 г. и от 14.09.2019 г. до 28.10.2019 г. За горните БЛ са  представени и удостоверения – приложение №9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО, подадени от осигурителя „***“ ЕАД „***, ***. 

Видно от представеното извлечение от НОИ, във връзка с БЛ №№ ***, *** и № ***, на Д.Х.Т. са за били изплатени следните суми: за м.01.2019 г. *** лв. за 7 дни,; за м.09.2019 г. *** лв. за 7 дни, и за м.10.2019 г. *** лв. за 20 дни, изчислени автоматично въз снова на данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица. В справката е отбелязано също, че изчислението е породило надвзета сума.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно предвиденото в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО.   

Не се установиха и нарушения на административнопроизводствените правила. Решението съдържа относимите фактически и правни основания и е постановено след изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая.

Не се спори между страните, че Д.Т. е полагал труд по две трудови правоотношения: основно - с осигурителя „***“ ЕАД „***“, *** и допълнително - с „***“ ЕООД, ***, както и че е бил осигурен за риска ОЗМ и по двете правоотношения. Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на неоспорени и влезли в сила БЛ №№ ***, № *** и № *** същият е бил временно неработоспособен в дните от 14.01.2019 г. до 25.01.2019 г. и от 14.09.2019 г. до 28.10.2019 г. От приложените справки се установи също така, че жалбоподателят е получил парично обезщетение за удостоверените периоди на временна неработоспособност, съгласно подадените данни в Регистъра на осигурените лица, изчислен по реда на чл.41 КСО, общо за внесените или дължими осигурителни вноски по двете трудови правоотношения. Видно от съдържанието на последния регистър, до изпълнението на задължителни предписания №ЗД-1-08—00714967/05.02.2020 г., в т.ч. и за процесните периоди – м.01, м.09. и м.10.2019 г., за жалбоподателя са били подавани данни с декларация обр.1, с код за вид осигурен „01“, както от основния работодател „***“ ЕАД „***“, ***, така и от  „***“ ЕООД, ***.

Според чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден, а според чл.9, ал.2 от НМЕ, осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

Установи се от обсъдените доказателства: удостоверения – приложение №9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО, неоспорения констативен протокол №КП-5-08-00714968/05.02.2020 г., както и дневника за документите по чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, воден от „***“ ЕООД, че жалбоподателят е представил горните БЛ пред осигурителя „***“ ЕАД „***“, ***, но не ги е представил пред осигурителя „***„ ЕООД, както и че за удостоверените в тях периоди на временна неработоспособност, Т. е ползвал неплатен/платен годишен отпуск, при втория си работодател. В тази връзка, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.9, ал.2 НМЕ, да уведоми осигурителя „***„ ЕООД, за издадените му БЛ. Така установеното води до извода, че паричното обезщетение в размер на *** лв., по  БЛ №№***, БЛ № *** и № ***, в частта за осигурителя „***“ ЕООД, ***, се явява неправомерно изплатено на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на  чл. 114, ал. 2 от КСО, въз основа на която е разпоредено възстановяването на процесната сума, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи. Измежду тях са и тези по т.2, касаещи хипотези, в които след изплащането им се представят нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Предвидено е в тези случаи, възстановяването на сумите да е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Установено е в случая, че след изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност, общо в размер на *** лв., за разглежданите дни във временна неработоспособност, са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, според които извършените осигурителни плащания, в размер на *** лв., явяващи се пропорционална част на паричното обезщетение, изплатено по правоотношението с осигурителя „***“ ЕООД, са недължими и подлежат на възстановяване.

Неотносими са наведените от жалбоподателя доводи, свързани с  добросъвестност при получаване на паричните обезщетения - спазване на режима и препоръките по назначеното му лечение, тъй като видно от  текста на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, послужил като основание за издаване на разпореждането за възстановяване, както и от съдържанието на самото разпореждане, в случая става въпрос за възстановяване на добросъвестно получени суми, които обаче при определени хипотези, каквато е и настоящата, също подлежат на възстановяване без начисляване на лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Неоснователни са съображенията на жалбоподателя че обжалваното решение противоречи на влязлото в сила предходно Решение №1030-26-233-1/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, тъй като е със същите страни и предмет. Видно от съдържанието на последното решение, то действително касае същите страни, но предмета му съвсем не е еднакъв с този на процесното решение. Така, с това предходно Решение №1030-26-233-1/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково  е отменено разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, за спиране на административно производство за изплащане на парично обезщетение по БЛ № ***, серия ***, който болничен лист не е предмет нито на процесното Решение № 1012-08-1-4/02.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, нито на разпореждане № ***/*** г.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, на ТП на НОИ - Хасково, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, предвид размера на парично обезщетение, разпоредено за възстановяване,  решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –

Кърджали

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Т. от ***, против Решение № 1012-08-1-4/02.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Д.Т. срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, при ТП на НОИ – Хасково, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Х.Т. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Хасково, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

         Решението, на основание чл.119 от КСО, не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            С Ъ Д И Я :