Р Е Ш Е Н И Е
№….…/…….07.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело №688 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от „Х. Естейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Красно село“, ж.к. „Лагера“, съвет на
Европа №1, против решение №5862/19.12.2019г. по гр.д. №12431/2019г. на ВРС,
ХХI-ви състав, с което е отхвърлен предявения
от „Х. Естейт“ ЕООД иск за осъждане на „Идуаком“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, местност „Траката“, ул.
Захари Стоянов №15, ет.3, ап.22, да освободи и предаде държанието на недвижим
имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“,
с.о. „Ваялар“, с административен адрес гр. Варна, ул. Захари Стоянов № 15,
ет.3, представляващ жилище – апартамент на две нива с идентификатор ****, целия
с площ от 167,50 кв.м., при граници на първо ниво: имот с идентификатор ****–
на същия етаж, ****– под обекта, и граници на второ ниво - имот с идентификатор ****и идентификатор
10135.2723.335.4.23, ведно с прилежащото му избено помещение №6 и избено
помещение №8, ведно с 24,7395 % равняващи се на 13,43 кв.м. идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място, на осн. 233, ал.1,
изр.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е
съобразил при анализа на събраните по делото доказателства съдържащото се в
разменената електронна кореспонденция между страните извънсъдебно признание на
факта на съществуване на валидно облигационно отношение между тях, като
формирал изводи в обратен смисъл. Твърдят се също съществени процесуални
нарушения на правилата на чл.147 ГПК, довели до пропуски в попълването на
делото с всички относими доказателства, касаещи неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответника, както и неправилно приемане на представеното
от ответника извлечение от банковата му сметка, което не съставлявало
нововъзникнало доказателство. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
досежно качеството, в което К. Х. е сключила наемния договор, като твърди, че
същата е действала от името на ищцовото дружество, а не в лично качество.
Излага подробни съображения за приложение на презумпцията по чл. 301 ТЗ, от
които извежда извода за съществуване на договорна връзка между страните. Моли
да бъде отменено решението, като бъде уважен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна „Идуаком“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, местност „Траката“, ул. Захари Стоянов №15, ет.3, ап.22,
е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от „Х. Естейт“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Идуаком“ ООД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл.
233, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да освободи и предаде държането на апартамент
№22, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, с.о.„Ваялар“, с административен
адрес гр.Варна, ул. Захари Стоянов №15, ет.3.
В исковата молба поддържа, че между страните е сключен
договор от 18.09.18г. за наем с предмет горепосочения имот. Твърди, че съгласно
договора наетия имот следвало да се използва само за жилищни нужди, но въпреки
това наемателя нарушил това условие като вписал в ТР адреса на имота като адрес
на дружеството. Твърди, че с писма от 09.05.19г., 03.06.19г. и 13.06.19г.
наемодателят съгл. чл.9 от договора е изискал достъп до имота като е посочил ден и час, в които да се
осъществи достъпа, но наемателя отказал да осигури такъв. Излага, че договорът
за наем бил едностранно развален на 17.06.19г., съгласно нотар.покана от
02.07.19г. Въпреки това отв.дружество не било освободило имота и не предало
държането му, както и преустановило заплащането на наема. Прави изявление за
разваляне на договора с исковата молба. Счита, че макар и лицето, подписало
договора, да не е посочило изрично качеството си на управител, то приложима
била нормата на чл.301 ТЗ и той следвало да се счита за потвърден.
В отговор на исковата молба „Идуаком“ ООД, ЕИК *********, оспорва
предявеният иск. Твърди, че договорът е
сключен с физ.лице К.Х. и същият не е развален, поради което е налице правно
основание за ползването му. Оспорва да е налице сключен договор с ищцовото
дружество, като сочи, че наемната цена е плащана ежемесечно по лична сметка на
К.Х., с което лице се е волида и
кореспонденцията. Оспорва да е налице и твърдяното нарушение на чл.9 от
договора, като се позовава на обективна невъзможност да се осигури достъп
поради отсъствие от страната на управителя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.
233, ал.1 ЗЗД за процесуално допустим, поради което
и дължи произнасяне по същество на спора.
Основният спорен по делото въпрос,
въведен с въззивната жалба, е дали между страните е налице валидно сключен
договор за наем.
Видно от приложения договор за наем
от 18.09.18г. последният е сключен между К. М. Х. като наемодател и „Идуаком“ ООД като
наемател. Твърдението на ищеца, че физ.лице Х. е действала при сключването на
договора в качеството си на управител на дружеството-ищец не може да бъде
споделено. От приложените по делото доказателства не може да се формира
безспорния извод, че именно дружеството е страна по наемното правоотношение.
Видно е от самия договор, че страните са уговорили заплащането на наемната цена
да се извършва по банкова сметка ***.Х.. По делото няма спор, а и се установява
от приложените нареждания за превод, че именно по така договорения начин
ответникът е изпълнявал задължението си по чл.232 ЗЗД. Разменената между
страните имейл кореспонденция не води до обратен извод, доколкото именно от името
на физ.лице са отправяни исканията за достъп до имота. Преценени в своята
съвкупност приложените по делото доказателства обосновават извода, че именно
физ.лице К.Х. е страна по договорното
правоотношение за наем от 18.09.18г. Този извод се подкрепя и от представената
пред настоящата инстанция нотар.покана от 08.01.20г., изходяща от физ.лице
К. Х. до ответника, съдържаща волеизявлението на първата за
разваляне на сключения между тях договор за наем.
Твърдението на въззивника за
приложимост на нормата на чл.301 ТЗ е неоснователно. При органното
представителство представляван е юридическото лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а
извършва правни действия чрез волеизявленията на своя представител.
Ето защо волята на управителя, представляващ ООД, не би могла
да бъде заместена от друг орган на юридическото лице, тъй като само
той разполага с правомощия да осъществява
представителни функции. В разглежданият случай лицето К.Х.
е както едноличен собственик, така и управляваща и представляваща юрид.лице „Х.
Естейт“ ЕООД. Ето защо разпоредбата на чл.301 ТЗ не би могла да
намери приложение, тъй като тя регламентира
потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от търговеца, т.е. от
лице без представителна власт, не от органният представител на търговското
дружество. Ако търговецът – юридическо лице е изразил волята си чрез
вписания в търговския регистър представител, както се твърди в случая, то не съществува друг орган или лице, което да ги потвърди.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че ищецът не е успял при условията на пълно доказване да установи
качеството си на страна по процесния договор за наем от 18.09.18г., което обуславя неоснователност на предявения
иск. Въззивният
съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид
изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски в
полза на възз.страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 600лв –адв.
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5862/19.12.2019г., постановено по гр. д. № 12431/2019г.
по описа на Варненски районен съд, XХI
състав.
ОСЪЖДА „Х. Естейт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Красно село“,
ж.к. „Лагера“, съвет на Европа №1, да заплати
на „Идуаком“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, местност „Траката“, ул. Захари Стоянов №15, ет.3, ап.22,
сумата от 600лв /шестстотин лева /, представляваща направени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски за процес. представителство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: