Решение по дело №1736/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260251
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420101736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА, 04.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 03.12.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Валя Апостолова,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1736 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. №10556/ 24.07.2020 г. от Н.Л.Л. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Л.П. ***,против А.А.Л. с ЕГН ********** ***, съдържаща иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК-за прекратяване сключения между страните граждански брак по вина на ответника.Ищцата иска и след прекратяване на брака да носи предбрачната си фамилия Иванова.

Исковата молба съдържа твърденията,че през последните години отношенията между страните са се влошили,като от половин година страните не живеели заедно.Ищцата била напуснала семейното жилище,ответникът бил сменил ключалката и по този начин препятствал достъпа й. Причината за влошаването на отношенията била в ответника, който пренебрегвал отговорностите си по поддръжка на жилището,което във времето породило множество скандали и довело до отчуждаването между страните.В същото време, ответникът отказвал и развод по взаимно съгласие.Роденото от брака дете било пълнолетно.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез адв.М.М. *** офис 402.Намира,че различията между страните не били непреодолими,но приема желанието на ищцата за развод. Оспорва твърденията й,че вината за разстройството била в него.Винаги бил работил и се бил грижил за семейството си.Ищцата имала тежък характер и била свръхвзискателна.В този смисъл,бракът следвало да бъде прекратен по нейна вина.Иска и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.Но приема и да се разведат по взаимно съгласие.

В с.з.,страните са постигнали споразумение по смисъла на чл.49 ал.4 от СК,с което уреждат произтичащите от прекратяването на брака правоотношения.

При което е преминато към производство за развод по взаимно съгласие,на основание чл.321 ал.5 от ГПК.

    Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от молителите твърдения,намира за безспорно от фактическа страна следното:

    Гражданският брак между молителите е сключен на 10.06.2000 г. с акт №0132 на Община Враца.

От брака е родено дете,което е навършило пълнолетие.

Семейното жилище в гр.Враца *********е придобито от молителя по време на брака чрез покупко-продажба.

    Съгласно споразумението между молителите,след прекратяването на брака:

    Семейното жилище в гр.Враца *********ще се ползва от молителя.

    Молителката ще носи предбрачното си фамилно име Иванова.

    Предвид заетите от молителите позиции,следва да се приеме,че брачната връзка съществува формално и не може да бъде заздравена.

    Постигнатото споразумение отговаря на изискванията на Закона,като в мотив представлява неразделна част от настоящето решение.

    Вземайки горното предвид,Съдът намира,че бракът между молителите следва да бъде прекратен,с уговорените в споразумението последици.

    Съдът определя окончателна държавна такса от 40 лв.. Съответно,молителите следва да бъдат осъдени да заплатят по 20 лв./следва да се съобрази,че с исковата молба молителката е надвнесла 15 лв./.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 10.06.2000 г. с акт №0132 на Община Враца граждански брак между Н.Л. Иванова/Л./ с ЕГН ********** и А.А.Л. с ЕГН **********,***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

 

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.51 от СК, което да се счита неразделна част от настоящето решение.

 

 

ОСЪЖДА Н.Л.Л./Иванова/ с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 5 лв. държавна такса.

 

 

ОСЪЖДА А.А.Л. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 20 лв. държавна такса.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :