№ 11828
гр. С, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110161589 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр. С,
ул. Я, №23Б срещу С. П. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3
и Ц. П. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия, на услуга дялово разпределение и лихви за
забава в плащането на цената.
Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на разделна
отговорност (всеки по ½) на „Т С” ЕАД следните суми: сума в размер на 4266,55 лева –
стойност на топлинна енергия, доставена за имот с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1,
ап. 3 и аб. № 104737 в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане, сума в
размер на 711, 12 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., сума в
размер на 48,66 лева – дължима стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на 9,71 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 11.10.2021 г.
Претендира се разделна отговорност на ответниците, както следва:
от С. П. А. за сумата 2133,28 лева – стойност на топлинна енергия, доставена за имот с
адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3 и аб. № 104737 в периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
1
28.10.2021 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 355,56 лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., сума в размер на 24,33 лева –
дължима стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. и сума в размер на 4,86 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 11.10.2021 г.
от Ц. П. А. за сумата 2133,28 лева – стойност на топлинна енергия, доставена за имот с
адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3 и аб. № 104737 в периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.10.2021 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 355,56 лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., сума в размер на 24,33 лева –
дължима стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. и сума в размер на 4,86 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 11.10.2021 г.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на същите.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката в рамките на процесния период, тъй като същите са били
съсобственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно общите условия в
процесния период е доставил до топлоснабдения имот на ответниците топлинна енергия,
дължимата цена за която не е била заплатена. Твърди, че поради неплащане в срок на
задълженията ответниците следва да заплатят и обезщетение за забава съгласно общите
условия. в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез
назначения им особен представител, с който се оспорва исковата молба Оспорва се
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответниците, като се претендира да не е
доказано последните да са съсобственици на процесния имот. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност за част от вземанията.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК
********* не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
2
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, тъй като са
съсобственици на процесния топлоснабден имот. Установява се от представения с исковата
молба препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 15.08.1089 г., че С. П. А. и Ц. П. А. са придобили собствеността върху
недвижим имот, съставляващ апартамент №3 с адрес: гр. С, ж.к. Д, блок 99, вход А с площ
78,87 кв.м. Не се установяват разпоредителни действия с правото на собственост върху
процесния имот от някой от ответниците, поради което съдът приема, че ответниците са
притежавали правото на собственост върху имота в рамките на процесния период при равни
квоти съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, доколкото друго не се установява.
Предвид посоченото съдът приема, че е доказано, че ответниците са били клиенти на
ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на
съсобственици на имота. По силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители
и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на апартамент №№3 с адрес:
гр. С, ж.к. Д, блок 99, вход А, аб. № 104737 в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., без
да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответниците не въвеждат възражения по отношение претенциите на ищеца, че е
доставил топлинна енергия в посочените с исковата молба стойности, като не се установява
и да са оспорени съставените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и остойностено
коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
3
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. От приложените към исковата молба извлечения и представените от
третото лице помагач изравнителни сметки се установява, че дължимата сума за доставена
топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., възлиза на 4533,12
лева, като не се твърди и не се установява никой от ответниците да е заплатил изцяло или
частично задължението си за припадащата му се ½ част в размер на 2266,56 лева като
собственик на ½ ид.ч. от имота. Поради това и установено възникването на задължения за
всеки от ответниците за заплащане на сума в размер на 2266,56 лева, като с оглед
твърденията на ответника и фактурирането на задължения в по – ниски размер, то следва да
бъде прието, че задълженията са в по-ниските, сочени от ищеца размери общо за процесните
периоди - 4266,55 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба особения представител на ответниците е направил
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г., което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в
полза на ищеца срещу ответниците.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл.
111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
28.10.2021 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., а за останалите
4
месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете
всички останали вземания за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. При
съобразяване изравнителните сметки, съобщенията към фактурата от 31.07.2019 г. с данни
от ФДР и погасяването по давност на вземания за ТЕ в месеци, в които се ползва ТЕ само за
подгряване на вода, но не и за отопление, съдът на основание чл. 162 ГПК определя размера
на непогасеното по давност вземане срещу всеки от ответниците в размер на 2104,98 лева.
Всеки от ответниците следва да заплати и припадащата му се според идеалните части в
съсобствеността сума от определената на основание чл. 162 ГПК от съда в размер на 48,66
лева обща стойност на извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. При съобразяване квотите в
съсобствеността стойността на услугата дялово разпределение следва да бъде заплатена от
ответниците в размер на 24,33 лева от всеки.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
5
– чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете спрямо всеки ответник в
размер по 127,45 лева /т.е. по ½ от 254,90 лева – дължими разноски от общо сторени
разноски в размер на 301,44 лева – 201,44 лв. за д.т. и 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3 да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 2104,98 лева – стойност на топлинна енергия, доставена за имот с адрес:
гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3 и аб. № 104737 в периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020
г. и сума в размер на 24,33 лева – дължима стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 127,45 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за стойност на топлинна
енергия за разликата над 2104,98 лева до пълния предявен размер от 2133,28 лева за периода
от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г. и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сума в размер
на 355,56 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г. върху
стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата
4,86 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г. за стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА Ц. П. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3 да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 2104,98 лева – стойност на топлинна енергия, доставена за имот с адрес:
гр. С, ж.к. Д, бл. 99, вх. А, ет. 1, ап. 3 и аб. № 104737 в периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020
г. и сума в размер на 24,33 лева – дължима стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 127,45 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за стойност на топлинна
енергия за разликата над 2104,98 лева до пълния предявен размер от 2133,28 лева за периода
от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г. и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сума в размер
на 355,56 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г. върху
стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата
4,86 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г. за стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
6
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7