Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер:260141,
30.08.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На дванадесети август през
2021 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина
Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 621 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1 и ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор
и Марек Слачик – член на Съвета на директорите, съдебен
адрес:*** (чрез адв.В.Г.), против Д.А.Х., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че към нея съществува
изискуемо вземане на дружеството в размер на 133.23 (сто тридесет и три лева и 23 ст)
лева, представляващо незаплатени и дължими месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
15.02.2018г., потребени за периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане до окончателното му изплащане. Претендира за
направените разноски по исковото производство за доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар. В исковата молба се
твърди, че страните са в договорни отношения по посочения горе Договор, като
ответницата е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и титуляр по
мобилен номер 0896 236145, с избран абонаментен план Тотал 30.99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС, при уговорен срок на договора – 24
месеца, до 15.02.2020г. Ответницата ползвала предоставените й мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентски № *********, съобразно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор. За процесния период от 25.06.2018г. до
24.09.2018г. са издадени Фактура № 7275812***/25.07.2018г., на стойност 30.98
лева и падеж на плащане 09.08.2018г.; Фактура № **********/25.08.2018г., на
стойност 81.29 лева и падеж на плащане 09.09.2018г. и Фактура №
**********/25.09.2018г., на стойност 30.98 лева и падеж на плащане 10.10.2018г.
За следващия отчетен период било издадено Кредитно известие №
**********/25.10.2018г., като е извършена корекция на дълга – сторнирана сума в
размер на 10.33 лева, при оставащо задължение за плащане в размер на исковата
сума от 133.23 лева. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплати
стойността на ползваните услуги и изпаднала в забава. Поради виновното
неизпълнение на договорните задълженията, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалния договор с нея, на основание чл.75 от Общите условия, като са
предприети постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 281/2020г. по описа на
РС-гр.Исперих
за процесните вземания. Тъй като длъжникът не е намерена
на установените по делото постоянен и настоящ адрес, е извършено връчване на
Заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК,
поради което и по указание на съда, дадено по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането
си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответницата Д.А.Х., ЕГН-**********,***, отново не е намерена
на регистрираните в страната постоянен и настоящ. Назначеният й по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.А.М.,***, представя писмен
отговор, като счита предявеният иск за допустим. В
съдебно заседание заявява алтернативни искания за отхвърляне
на иска, ако съдът прецени, че липсва неизпълнение на договора или за уважаване
на иска, съобразно констатациите на експертизата относно състоянито на
договорните задължения. Заявява възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, респ.
претендира за намаляването му, предвид ниската стойност на исковата претенция и
липсата на голяма фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: По заявление вх.№ 1777/29.05.2020г. по ч.гр.д.№ 281/2020г. на РС – Исперих е издадена Заповед от
29.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя-ищец
по настоящото дело “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против ответницата
Д.А.Х., ЕГН-**********, за заплащане на сумата от 133.23 (сто тридесет и три лева и 23 ст) лева, представляващо незаплатени и дължими месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, от които 25.00
(двадесет и пет) лева – заплатена ДТ за образуване на делото и 180.00 (сто и осемдесет) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Според обстоятелствата, описани в
заявлението и възприети от заповедния съд, вземанията по издадената Заповед за
изпълнение, произтичат от Договор за мобилни услуги от 15.02.2018г. и са фактурирани по 3 броя Фактури №№ 7275812***/25.07.2018г., № 727708****/25.08.2018г. и №
**********/25.09.2018г.
Връчването на издадената
Заповед за изпълнение е извършено при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по
указание на заповедния съд, дадено с Разпореждане от 01.09.2020г., при
условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът
депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видно
от представените от ищцовата страна писмени доказателства, констатирано и в
заключението вх.№ 261763/06.08.2021г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, за исковия период от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. ответницата е ползвала мобилни услуги по
сключения между нея и “Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* Договор за
мобилни услуги от 15.02.2018г., със срок на договора
24 месеца – до 15.02.2020г., по който ответницата е титуляр
по предпочетен мобилен номер 0896/******,
с избран абонаментен план Тотал 30.99 лева, с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС.
Договоръг е сключен при Общи условия (ОУ) на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги - неразделна част
към индивидуалните договори. Съгласно чл.26 от тези Общи условия, при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е
този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й.
За потребените от ответницата услуги по
обсъждания договор и за процесния период (от 25.06.2018г. до 24.09.2018г..), са й начислени по описания начин, по клиентския
номер на абоната № *********, дължими суми за плащане по Фактури, обсъдени в
Таблица № 1 към заключението на експертизата, както следва:
- № **********/25.07.2018г., за отчетен период на потребление 25.06.2018г. до
24.07.2018г., на стойност 30.98 лева и падеж на плащане 09.08.2018г.;
- № **********/25.08.2018г., за отчетен период на потребление 25.07.2018г. до
24.08.2018г., на стойност 81.29 лева и падеж на плащане 09.09.2018г. и
- № **********/25.09.2018г., за отчетен период на потребление 25.08.2018г. до
24.09.2018г., на стойност 30.98 лева и падеж на плащане 10.10.2018г.
За следващия отчетен от период от 25.09.2018г. до
24.10.2018г. било издадено Кредитно известие № **********/25.10.2018г., като е
извършена корекция на дълга – сторнирана сума в размер на 10.33 лева, за върнати на абоната месечни и еднократни такси по
договора, при което експертизата установява общо дължима сума от ответницата за
потребените и незаплатени от нея мобилни услуги по процесния договор, в размер
на исковата сума от 133.23 лева.
При разпита на вещото лице в съдебно
заседание на 12.08.2021г., поддържа заключението, като констатира, че по
претендираните задължения няма извършени плащания от страна на ответницата.
На 15.10.2018г, ищецът едностранно е
прекратил договора с ответницата, вследствие неизпълнение на задължението за
плащане на фактурираните до този момент услуги, на основание чл.75 във вр. с
чл.19б и чл.19в от Общите условия (ОУ) на мобилния оператор.
В
производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 810.00 лева. От тях: 50.00 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, от
която 25.00 лева – заплатена при образуване на Заповедното производство по
ч.гр.д.№ 281/2020г. на РС-Исперих и разликата от 25.00 лева – заплатена при
образуване на исковото производство, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, 200.00 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответницата, 180.00 лева –
присъдено по заповедното производство адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № 86594 от 01.04.2020г. и заплатено адвокатско
възнаграждение в същия размер от 180.00 лева по настоящото исково производство,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020г. Страната
представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК, по който претендира същите до
размера от 610.00 лева, от тях 205.00 лева – по заповедното производство и
405.00 лева – по исковото производство. Ответницата не е направила съдебни и
деловодни разноски и не заявява претенции за заплащане на такива.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният
иск за установяване на парични вземания
е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието
на РС-Исперих по Разпореждането от 01.09.2020г. по ч.гр.д.№ 281/2020г. по описа
на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “Теленор България” ЕАД-гр.София, ЕИК *********. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същото
вземане – 29.05.2020г.
Разгледан по същество – искът е основателен. За уважаването му, в тежест
на ищеца е да докаже основанието и размера на
претендираните вземания, както и тяхната изискуемост.
В
хода на делото категорично се доказа възникнало между страните и
съществувало договорно правоотношение по Договора за мобилни услуги от
15.02.2018г. За процесния период на потрбелние от 25.06.2018г. до 24.09.2018г., дължимите от потребителя Д.А.Х., ЕГН-********** суми за
дължимите такси и услуги, са й
съобщавани от Оператора при условията и по реда на чл.26 от приложимите Общи условия (ОУ) за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, а именно чрез представените по делото Фактури №№ 7275812***/25.07.2018г., № 7277083***/25.08.2018г.,
№ 7278449***/25.09.2018г. и Кредитно известие № 7279899***/25.10.2018г., като от своя
страна потребителят е следвало да заплати задълженията си по начина и в
сроковете, посочени във Фактурите, съгласно чл.27 от същите Общи условия.
При спазване на правилата за разпределяне на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответницата е да
докаже, че е изпълнила паричното си задължение към ищеца, като е извършвала
плащане на падеж или са настъпили други правопогасяващи задължението й
обстоятелства, което не е направено. Същата не ангажира пред съда ползващи я и
допутими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението
му по цитираните горе фактури. По този начин същото се явявява доказано от
ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба, като се потвърждава и
от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, а именно в общия размер от 133.23
(сто тридесет и три лева и 23 ст) лева за потребени и незаплатени мобилни
услуги по Договора за мобилни услуги от 15.02.2018г.
Неизпълнението в срок на задължението за плащане на дължимите суми към
ищцовото дружество, ангажира и отговорността на потребителя за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден върху
главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД), като се следва, съобразно заявената
претенция, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане – 29.05.2020г., от
който момент се счита предявен и искът за установяване на вземането, до
окончателното му изплащане.
При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски
в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР
№ 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от
иска. Същите са доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от 810.00 лева, в това число разноските по
заповедното и по исковото производство, от които ищецът претендира такива до
размера от 610.00 лева. Преди определяне
на дължимите за присъждане разноски, съдът следва да се произнесе по
направеното възражение от ответната
страна за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения по
заповедното и по настоящото исково производство. Това възражение има своето правно основание в разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК и по същество е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по гражданско дело с определен материален интерес, каквото е
процесното дело, е 300.00 лева, определено върху цената на предявения иск (133.23
лева), съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Реално изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по исковото производство от 180.00 лева, очевидно е определено
под минималния обсъден горе размер. Респ., дължимото адвокатско възнаграждение
по заповедното производство при същия материален интерес, на базата на
половината от стойността на претендираното вземане, съгласно чл.7, ал.7 от
същата Наредба, е също в размер на 300.00 лева, при реално изплатено такова от
ищеца/заявител по заповедното производство от 180.00 лева. По този начин
изплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е съответно на нормативно
установения минимален размер и дори под него, като е съответно и на фактическата и правна сложност
на делото.
Съразмерно на уважената част от иска направените от ищеца
разноски са дължими в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, но са
претендирани до размера от 610.00 лева и до този размер следва да бъдат
присъдени. От тях 205.00 лева са разноските по зарповедното производство и
405.00 лева са претендшираните разноски по исковото производство.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК, по
отношение на на ответницата Д.А.Х., ЕГН-**********,***, че към нея съществува изискуемо вземане на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор
и Марек Слачик – член на Съвета на директорите, в размер на 133.23 (сто тридесет
и три лева и 23 ст) лева, представляващо незаплатени и дължими месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
от 15.02.2018г., потребени за периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. ведно със
законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане – 29.05.2020г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.А.Х.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор и Марек Слачик – член на Съвета
на директорите:
-- сумата от 205.00 (двеста и пет) лева –
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 281/2021г. на
РС-гр.Исперих и
- сумата от 405.00
(четиристотин и пет) лева – направени разноски по настоящото исково
производство – до размера на поисканото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в
сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 281/2020г.
на РС-Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: