Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът М. Д. И. от гр.В.Т. чрез пълномощника си адв.Л. твърди в исковата молба, че на 23.07.2011 г. е проведено Общо събрание на ответника Сдружение „Л. Д. С. 1.”-гр.В.Т., с което е потвърдено решението на УС на сдружението от 10.05.2010 година, отхвърлена е депозираната от него жалба срещу това решение на УС и му е наложено наказание " лишаване от право на лов в сдружението за срок от една година" чрез потвърждаване на решението на УС. Ищецът излага, че решението на ОС от 23.07.2011г. е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила при вземане на решението. Сочи, че това решение противоречи на Устава на сдружението-чл.26 ал.3, тъй като дневният ред на ОС е бил определен на самото събрание. Освен това ищецът сочи, че не е присъствал на събранието и не е бил уведомен нито за дневния ред, нито за приетите решения. Посочва, че съгласно чл.23 ал.5 и ал.6 от Устава на сдружението не е в компетенциите на УС да му налага наложеното му с решение на съвета от 10.05.2010 година наказание. Развива съображения в подкрепа на твърдението си, че не е извършил нарушения, за които да му бъде наложено атакуваното наказание, при което посочените основания за налагането му- създаване на пренапрежение, ползване на огнестрелно оръжие по време на лов и крайна необходимост от възстановяване на колективизма, не са налице.Твърди, че в нарушение на чл.23 ал.4 от Устава на сдружението, преди налагането на наказанието нито е ßил изслушан, нито му е дадена възможност за това, поради което дори само на това основание наложеното наказание следва да бъде отменено. Счита, че решението на ОС е незаконосъобразно и поради това, че нарушава правата му на защита и правата му на ловец. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното от него решение на ОС от 23.07.2011г. Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника Сдружение „Л. Д. С. 1.”-гр.В.Т.. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Ищецът М. Д. И. е член на Сдружение „Л. Д. С. 1.”-В.Т., който факт не се спори от страните. Безспорно е и че на 10.05.2010 г. е взето решение на УС на сдружението, с което на И. е наложено наказание на осн.чл.23 ал.1 б.в от Устава на сдружението „лишаване от правото на лов в Сдружението за срок от една година” за извършени от него нарушения, а именно: „за създадено пренапрежение, ползване на огнестрелно оръжие по време на лов и крайна необходимост от възстановяване колективизма в ловно-рибарска дружина В.. Срещу това решение на УС ищецът е подал жалба вх.№ 48 от 28.05.2010г. до ОС на сдружението. С атакуваното по настоящото дело решение на ОС от 23.07.2011г. същото е потвърдило решението на УС от 10.05.2010 г. и е оставена без уважение подадената от И. жалба вх.№ 48 от 28.05.2010г. като неоснователна. По делото са разпитани свидетелите Т. Т., Й. Й. и Ц. Ц., и тримата членове на ловно-рибарска дружинка с.В.. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си в насока, че същият не е имал никакви прояви, с които да създаде напрежение в дружината, такова напрежение в дружинката няма и са нормални отношенията между членовете й. Познават ищеца като добър, неконфликтен, дисциплиниран, както и че не е влизал в пререкания с никого от дружинката. Сочат, че същият спазва правилата, дори активно се включва във всички прояви като приготвя ястията за цялата дружинка. Свидетелите сочат, че ищецът ползва ловна пушка двуцевка-гладкоцевна, за което има разрешително от полицията. Свидетелите са категорични, че той няма прояви, създаващи напрежение в дружинката или провокиращи към такова. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Искът е основателен и доказан по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 от Устава на ответното сдружение за нарушаване на Устава и неизпълнение на решения на ръководните органи на сдружението, за действия, насочени срещу независимостта и единството на организацията, за нарушаване на трайно установените правила по ловна и риболовна етика на членовете на ЛРД се налагат наказания: по б.в-лишаване от правото на лов в рамките на дружината или сдружението за срок от една година, в зависимост от кого е наложено наказанието.Съгласно ал.4 от същия текст на Устава, наказанията се налагат от Общото събрание на дружината след изслушване на нарушителя, като решението се взема с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите, и може да се вземе в отсъствие на нарушителя ако същият е надлежно уведомен. Съгласно чл.26 ал.6 т.4 от Устава ОС взема решения за налагане на наказания на провинилите се членове на дружината. Според текста на чл.23 ал.6 от Устава УС също може да налага наказания по ал.1, но на членовете от своя състав. По делото липсват доказателства ищецът да е член на УС на сдружението. Поради това компетентен да наложи наказание на ищеца е ОС, а не УС. Само на това основание ОС е следвало да отмени решението на УС и като не е сторил това с решението си от 23.07.2010г., е постановил незаконосъобразно решение. Друго основание за незаконосъобразността на решението на ОС е неспазване на процедурата по налагане на наказание-липсват доказателства за изслушване на И.. Друго съображение, водещо до извода за незаконосъобразност на решението на ОС е липсата на конкретизация досежно сочените за извършени от ищеца нарушения по време, място и в какви действия точно се изразяват същите.Липсата на обективните признаци на нарушенията води до незаконосъобразност на решението за налагане на наказание, респективно-до незаконосъобразност на решението на ОС, с което е потвърдено решението, с което е наложено наказанието. Освен всичко изложено, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи изводът, че ищецът е извършил посочените нарушения. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Обжалваното от ищеца решение на ОС на ответното сдружение е незаконосъобразно по изложените по-горе съображения, поради което следва да се отмени. При този изход на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото-за ДТ и адв.възнаграждение в размер на общо 525 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 23.07.2011г. на Общото събрание на Сдружение „Л. Д. С. 1.” със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул."Т. Б." № ... с което е потвърдено решението на УС на сдружението от 10.05.2010 година, с което на М. Д. И.,ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Ч. В.” № .., е наложено наказание "лишаване от право на лов в Сдружението за срок от една година " и е оставена без уважение като неоснователна жалбата му с вх. № 48 от 28.05.2010г. против това решение на УС, като незаконосъобразно. ОСЪЖДА Сдружение „Л. Д. С. 1.” със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул."Т. Б." № ... да заплати на М. Д. И.,ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Ч. В.” №..., направените от него разноски по делото в размер на 525 лв. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |