РЕШЕНИЕ
№ 18
гр.Перник 18.03.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд гражданска колегия в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав
Председател : Милена Даскалова
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 10 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл..25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба
от Д.В.С. – ликвидатор на „Д.С.88”ЕООД, гр. Перник против отказ № 202002100125750/11.02.2020
г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. Твърди се, че не са налице
основанията за постановяване на обжалвания отказ и се иска отмяната му и даване
задължителни указания за извършване на вписването на заявените обстоятелства.
Пернишкият
окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите в
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх.
№ 202002100125750/10.02.2020 г. е поискано да бъде вписано заличаване на
търговеца след проведено ликвидационно производство. Към заявлението са
приложени: баланс към 29.01.2020г.; удостоверение от ТД на НОИ за предадени
разплащателни ведомости и трудовоправни документи, пояснителен доклад към
заключителния баланс, годишен доклад на ликвидатора, решение на едноличния
собственик на капитала от 29.01.2020г., декларация по чл. 273, ал.1 от ТЗ.
На 11.02.2020г. е
постановен обжалваният отказ. Длъжностното лице по регистрацията е приело, че е
налице пречка за извършване на заявеното вписване, тъй като не са налице всички
предпоставки на чл. 273, ал.1 от ТЗ- дружеството има задължения към НАП.
В жалбата са
изложени доводи, че дружеството не разполага с имущество за заплащане на
задължението към НАП, а и чл. 273, ал.1 ТЗ изисква представяне на
доказателства, че всички задължения са уредени, което не означава, че са
заплатени.
Съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Целта на производството по ликвидация е да се събере и
осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички
кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Разпоредбата на
чл. 273,ал.1 ТЗ предвижда, че когато са уредени всички задължения и остатъкът
от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Условията
за заличаване на търговеца са две и те са кумулативно предвидени, т.е. липсата
на което и да е от тях препятства вписване на заличаването. В случая са налице
задължения на търговеца, което е достатъчно основание за да се постанови отказ
за вписване на заличаването. В същия смисъл е и решение № 45 от 16.07.2012 г.
на ВКС по т. д. № 4/2011 г., където изрично е посочено, че ако не са налице
предпоставките на чл. 273, ал.
1 ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за
приключило и в този случай завършващият акт - заличаването би се основавало на
незавършен фактически състав. Вписаното
на основание чл. 273, ал.
1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде
квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в
действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е
разпределен.
Фактът на липса
на имущество, с което да бъде удовлетворено вземането не променя горните изводи,
защото ако в рамките на ликвидационното производство се установи, че
имуществото е недостатъчно и не могат да бъдат покрити задълженията, то
ликвидаторът трябва да поиска откриване производство по несъстоятелност, което
следва от разпоредбата на чл. 625 ТЗ. Несъмнено е, че при липса на имущество,
то и в производството по несъстоятелност вземането няма как да бъде
удовлетворено и отново ще се стигне до заличаване на търговеца, но с
последиците по чл.21, чл. 57,т.2, чл.141, ал.8 , чл.234, ал.2 ТЗ. Цитираните
разпоредби биха заобиколени ако се впише заличаване на търговеца след проведено
производство по ликвидация, при което не всички кредитори са удовлетворени.
Във връзка с
горното, съдът намира, че обжалваният отказ следва да се потвърди, поради което
и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 202002100125750/11.02.2020 г.
на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по
заявление вх. № 202002100125750/10.02.2020
г.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия