Решение по дело №1002/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 171
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20221001001002
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001001002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Сдружение „Музикаутор“, ЕИК *********, чрез
адв. Б. срещу решение № 743 от 20.06.2022г., по т.д. № 20211100901432 по описа на СГС за
2021г., VІ-5 състав, с което са отхвърлени исковете срещу „Прима читекс“ ЕООД за сумата
от 7 000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушенията изчислено по
реда на чл. 95а ЗАПСП в минимално предвидения от закона
размер от по 500 лв. за музиката и по 500 лв. за текста, свързан с музиката, за всяко едно от
излъчените на 03.06.2021г. в обект – ресторант „ Vino, vino“, намиращ се в гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“ № 121, музикални произведения – песни: 1/ Оувърпрътектед/БритниСпиърс – с
композитор и автор на текста: С. М. К. и Я. Р.; 2/ Ху ню/Пинк – с
композитор и автор на текста: М. М., Г. Л. и М. А. Б; 3/ Же Суи малад/Лара Фабиан – с
композитор и автор на текста: Д. А. К. М. и Л. С. К. Б.; 4/ Ето бъйло прекрасно – Виа Гра, с
композитор и автор на текста: К. Ш. М.; 5/ Ол ъф ми/ Джон Леджънд – с композитор и автор
на текста Г. Т. и С. Д.; 6/ Гранде аморе/Ил Воло – с композитор и автор на текста Б. Ф. и Е.
Ч. и 7/ Лав дъ уей ю лай/пиано версия/
- Риана, с композитор и автор на текста Г. А. Д., иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т.6
ЗАПСП за задължаване на ответника да разгласи публично диспозитива на решението за
своя сметка в два всекидневника и една национална телевизия, в определен от съда часови
1
пояс и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1 550 лева.
Въззивникът/ищецът - Сдружение „Музикаутор“ счита, че обжалваното решение е
неправилно и в противоречие със събраните доказателства, както и с разпоредбите на
закона. Твърди, че по делото никога не била оспорвана годността на приложението Шазам
да установява с точност музикални произведения, което било най-използваното в световен
мащаб приложение за идентифициране на музика. На следващо място твърди, че СГС
напълно погрешно е тълкувал показанията на свидетеля П., досежно използването на
мобилното приложение Шазам. Счита за некоректен отказа на СГС да кредитира
показанията на свидетеля посочен от ищеца, поради неговата евентуална заинтересованост.
Категорично оспорва извода на СГС, че била общоизвестна обичайната практика на
ресторантите да работят след 12.00 часа, който масово започвали работа между 9 и 10 часа.
Още повече, че свидетелят П. бил обслужен и заплатил консумацията си в 12.07 часа, което
се установявало от приложения по делото касов бон. Моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът – „Прима читекс“ ЕООД е подал в срок отговор на въззивната
жалба, чрез адв. Х.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника,
които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на решението. Счита
въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно
и моли да се потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, и не е постановено в
нарушение на императивни материалноправни норми.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на сдружение с
нестопанска цел „Музикаутор“ Сдружение, който е за колективно управление на права на
територията на Република България и има сключени договори с авторите на текстовете и
композиторите на изброените подробно в исковата молба седем броя песни. Страните не
спорят, че между тях няма сключен договор, въз основа на който се разрешава използване на
произведения на членове на сдружението и на членовете на сродните дружества.
Ответникът е ползвател по смисъла на § 2, т.6 от ПЗР на ЗАПСП, поради което е следвало да
сключи договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със
съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление,
която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява
използването.
За да отхвърли като неоснователни предявените искове, първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че от показанията на свидетеля П., се установявало неговото
посещение в ресторант „Вино Вино” на 03.06.2021г. и озвучаването му с процесните
2
музикални произведения. В подкрепа на тези показания били и показанията на другия
свидетел. Според първоинстанционният съд, показанията на разпитания свидетел не можели
да установят годността на приложението „Шазам“, с точност да установи кое музикално
произведение звучи в момента на неговото прилагане, тъй като свидетелят не разполагагал с
експертни знания относно технологиите, както в сферата на музиката, за да идентифицира
възприетата към момента на проверката звучене с това на съответния автор или композитор.
Освен това, по делото нямало доказателства за инсталирането на това приложение от
свидетеля, както и не се установила годността на това мобилно приложение да установи с
точност излъченото музикално произведение. Според съда, с оглед връзката на свидетеля с
ищеца и получаваното на възнаграждение, неговите показания следвали да се преценяват
при условията на чл. 172 ГПК. Освен това, тези показания били опровергани и от
показанията на свидетеля М./посочена от ответника/, от които се установявало, че
ресторантът не е работил преди обяд, тъй като работното му време започвало след 12.00
часа. Според първоинстанционния съд, в процесната хипотеза музиката била слушана от
персонала на заведението за личните им нужди и при подготвянето им за работа.
Според мнозинството от съдебния състав, показанията на свидетеля П. правилно не са
кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като не се подкрепят от останалите
обстоятелства по делото, поради което ищецът не е провел главно и пълно доказване на
факта на нарушението на процесната дата, при използването на всяко едно от процесните
музикални произведения. Представеният по делото касов бон, удостоверява единствено и
само, че на посочената дата в процесния обект е извършена консумация на конкретни
напитки и на посочената стойност, но не удостоверява кое лице я е извършило, за да може
да бъде установено посещението му в заведението на ответника. Дори и да се приеме, че с
касовия бон се доказва посещаването на заведението от сътрудника на ищеца, със
свидетелките показания не се установява и фактът на твърдените нарушения.
Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева с включен ДДС, за което са представени
доказателства, че са реално договорени и преведени по банков път, съгласно т. 1 от ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд в останалата част, поради
което препраща към неговите мотиви, на основание чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 743 от 20.06.2022г., по т.д. № 20211100901432 по описа на
СГС за 2021г., VІ-5 състав.

ОСЪЖДА Сдружение „Музикаутор“, ЕИК ********* да заплати на „Прима читекс“ ЕООД,
3
ЕИК ********* сумата от 840/осемстотин и четиридесет/лева с включен ДДС,
представляваща разноски на ответника за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към Решение 171/14.03.2023
на Христо Лазаров, Съдия-докладчик
Не споделям правните доводи на мнозинството от въззивния съдебен състав, че въззивната
жалба е неоснователна. Считам, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, а предявените обективно и кумулативно съединени искове за
основателни и доказани по основание и размер.
1. Ищецът е доказал, че на 03.06.2021г. в стопанисвания от ответника ресторант, са били
излъчени процесните музикални произведения.
2. Релевантен за правния спор е фактът на заплатени авторски права от страна на
ответника.
3. Както правната доктрина, така и съдебната практика допускат установяване на
правнорелевантния факт със свидетелски показания на заинтересован свидетел, преценени
по реда на чл. 172 от ГПК. Включително и в случай, когато липсват каквито и да е други
обстоятелства по делото.
4. Съдът не може и не следва да указва на страните какви други данни следва да се
установяват по делото, за да се кредитират свидетелските показания на сътрудник на ищеца.
Такива данни и обстоятелства може и да не са осъществени. Още повече, че те са само
косвени доказателства в подкрепа на дадените свидетелски показания.
5. Според мен, без използването на специално мобилно приложение, не е възможно да се
установи авторството на музиката и текста на процесните музикални произведения, който
факт е възможно да се установи единствено чрез показания на свидетел използвал това
приложение.


4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5