Протокол по дело №11095/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 6540
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Костадин Божидаров Иванов
Дело: 20215330111095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 6540
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
Сложи за разглеждане докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело
№ 20215330111095 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Ищецът В. С. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание
чрез адв. С., не се явява. За него се явява адв. С., с пълномощно по делото.
Ответникът ОД на МВР, редовно уведомен от предходно съдебно
заседание чрез юрк. П.. За него се явява юрк. П., с пълномощно по делото.
Явява се вещото лице Д. С., редовно призована за днес.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Юрк. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДНЕШНОТО съдебно заседание е отредено за събиране на
доказателства.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза е постъпило на дата
27.09.2022 г., поради което не е спазен едноседмичния срок по чл. 199 от
ГПК.
Адв. С.: От наша страна не възразяваме.
Юрк. П.: Не възразявам.
СЪДЪТ намира, че доколкото страните не възразяват срещу неспазване
срока по чл. 199 от ГПК, няма пречки да се пристъпи към изслушване
заключението на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице и му се напомни отговорността по
чл. 291 от НК:
1
Д. Ж. С., години, българка, българска гражданка, неосъждана, без дела
и родства със страните. Поддържам заключението. Известна ми е
наказателната отговорност.
Адв. С.: В таблица 1, към РЗ за длъжност *** сте прибавили суми в
графа 4. Да кажете какво означава ДВТСПО, не сте го обяснили в
обстоятелствената част?
Вещото лице С.: В колона 4 съм посочила допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В поставения въпрос
включваше да се изчисли заплатата, ведно с квалификацията и трудовия стаж.
По тази причина съм включила допълнително възнаграждение с трудовия
стаж и професионален опит.
Адв. С.: Какво сте отнели от БТВ в таблица 3. Да обясните ДОД, какво
сте приспаднали, за да получите нетната сума?
Вещото лице С.: От БТВ, което е посочено в табилица 1, съм
приспаднала дължимия данък по доходите на физическите лица, тъй като
поставения въпрос беше да се изчисли и нетната сумата за работната заплата.
Юрк. П.: От къде взехте тези данни?
Вещото лице С.: От счетоводството на ОД на МВР - Пловдив взех данни
за работник, който заема същата длъжност, с посочените години и основната
работната заплата за съответната длъжност.
Адв. С.: Нямам повече въпроси. Да се приеме.
Юрк. П.: Нямам други въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че заключението на вещото лице е пълно, дало е
отговор на поставените към експертизата задачи, поради което и следва да
бъде прието по делото.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението от дата 27.09.2022 година.
ИЗДАДОХА СЕ два броя РКО на вещото лице за сумата от общо 150
лева, внесен депозит.
Адв. С.: С оглед заключението на вещото лице, на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК, правя искане за изменение размера на исковете ни, с оглед на
което представям молба, където съм отразила искането и по-точно
увеличаване размера на претендираната главница, обезщетение за
претърпените имуществени вреди от 18 516 лева на 25 283.62 лева или
увеличение с 6 767.62 лева. Увеличаваме размера на мораторната лихва от
2600 лева на 5029.59 лева или увеличение с 2 429.59 лева и иска ни да се
счита предявен за главница в размер на 25 283.62 лева, мораторна лихва
5 029.59 лева и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба в съда до издължаването на сумите. Искът ни надвишава 25 000 лева.
2
Юрк. П.: Възражението ми е по същество, че се претендира разликата
между брутното възнаграждение и инвалидната пенсия, а не между реално
получената в нетен размер заплата. Не възразям срещу така поисканото
изменение.
СЪДЪТ, като взе предвид депозираната в днешното съдебно заседание
молба и направеното от ищцовата страна искане по чл. 214, ал. 1 от ГПК за
изменение размера на предявените искове, намира същото за допустимо. В
тази насока следва да се уважи искането за увеличаване размера на иска по
главната искова претенция за заплащането на имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между възнаграждението, което ищецът е
получавал като полицай и получаваната от него инвалидна пенсия за периода
от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., като размерът на претенцията следва да се
увеличи от 18 516 лева на 25 283.62 лева.
СЛЕДВА да се допусне и исканото увеличаване на размера на
акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата за периода
от падежа на всяко задължение на първото число на месеца следващ месеца,
за който се дължи, до датата на завеждане на исковата молба, като размерът
следва да се счита увеличен от 2 600 лева на 5 029.59 лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение размера на
главния иск за главницата, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, като същият да се счита за увеличен от 18 516 лева на 25 283.62 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличаване размера на
акцесорния иск за обезщетението за забава, като размерът на същия да се
счита увеличен от 2600 лева на 5 029.59 лева.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното и допуснато в днешното съдебно
заседание увеличение размера на главния иск за обезщетението на
имуществени вреди, и предвид актуалния му размер от 25 283.62 лева, то
намира, че съобразно разпоредбата чл. 104, т. 4 от ГПК този иск понастоящем
се намира за родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. В тази
насока и на основание чл. 119, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.118, ал. 2 от ГПК,
предоставящи възможност на съда служебно да повдига въпроса за родовата
подсъдност на спора до приключване на производството във втората
инстанция, съответно да прекрати производството пред себе си и да го
изпрати на компетентния съд, съобразно правилата за родовата и местната
подсъдност, в случай, че счете че делото не му е подсъдно, настоящия състав
намира, че производството по настоящото гражданско дело № 11095 по описа
за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, VІ граждански състав следва да се
прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив, с
3
оглед спазване правилата на родовата подсъдност по чл.104, т. 4 от ГПК. С
оглед спазване на разпоредбата на чл. 210, ал. 2, изр. 2-ро ГПК ще се прекрати
изцяло производството по делото, вкл. и по акцесорния иск за обезщетението
за забава, доколкото той е свързан с предмета на делото и не подлежи на
разглеждане по реда на различно производство.
Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 119, ал.
1 от ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 11095 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес
с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на
Окръжен съд – Пловдив.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/___________________
Секретар: ____/п/___________________
4