Присъда по дело №597/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 34
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20203330200597
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. Разград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниМАРИАНА ЕНЕВА БОРИСОВА

заседатели:РУМЯНА СТАНЕВА БОРИСОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора З. М. Цв.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20203330200597 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Л. К., роден на 02.08.2000 година в гр.
София, живущ в гр. София, *****************, български гражданин, със
средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2019 година в гр. Разград причинил на Т. Ш. Р.
от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
в дясната лицева половина – в областта на десен долночелюстен клон, оток и
кръвонасядане в окосмената тилна област на главата към ляво, мозъчно
сътресение, посттравматични контузионни огнища на главния мозък –
двустранно челно базално и в дясно слепоочно, като мозъчната контузия е
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му –
престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от
ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Л. К., ЕГН **********, да заплати на Т. Ш.
Р., ЕГН **********, сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 23.03.2019 година до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата му част до 45 000.00 лв. съдът
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен в тази му част.
1
ОСЪЖДА подсъдимия В. Л. К., ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОДМВР гр. Разград сумата 282,30 (двеста осемдесет и два лв. и тридесет
ст.) лева, представляваща разноски на досъдебното производство, да заплати
по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 1148.00 /хиляда сто четиридесет
и осем/ лева, представляваща разноски в съдебното производство, а също и
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева държавна такса върху уважената част на
граждански иск, както и да заплати на Т. Ш. Р., ЕГН ********** сумата от
600.00 /шестстотин/ лева за разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
от днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда №34/28.06.2022г., постановена по НОХД №597/2020г. по описа на
Рския районен съд .
Рска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В. Л. К. от гр.
София за това, че на 23.03.2019 г. в гр. Р, причинил на Т. Ш. Р. от същия град средна телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясната лицева половина - в областта на десен
долночелюстен клон, оток и кръвонасядане в окосмената тилна област на главата към ляво,
мозъчно сътресение, посттравматични контузионни огнища на главния мозък - двустранно челно
базално и в дясно слепоочно, като и безсъзнателното състояние, и мозъчната контузия са довели
до разстройство на здравето временно опасно за живота му - престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр.
ал. 2 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия,
счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.
Пострадалият Т. Ш. Р. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец срещу
подсъдимия, претендирайки същия да бъде осъден да му заплати сумата от 45000 лв като
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деликта. Повереникът му поддържа
гражданския иск.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си. Лично и чрез
упълномощения си защитник оспорва обвинението и моли за постановяване на оправдателна
присъда, като се излагат доводи за недоказаност на обвинението. Назначеният от съда резервен
защитник на подсъдимия, при съгласие на подсъдимия по реда на чл.94, ал.6, изр.2 НПК, също е
взел отношение по същество, като е заел позиция в същия смисъл.
Рският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Л. К. е роден на ******* г. в гр. С, понастоящем живее в гр. С.
Същият е български гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан.
През пролетта на 2019г. подсъдимият В. К. живеел в гр. Р- бил ученик. На 23.03.2019
г. около 00.30 часа подс. В. К. бил в заведение дискотека - бар „С“ в гр. Р, където се черпел с
приятели. По същото време в заведението били и св. Т. Р., заедно с приятеля си св. Ю. Ю., а на
съседна до тях маса - св. Х.Б. с нейната компания. Около 00:40 часа в заведението пристигнали
свидетелите М.К. и Т.Г. - познати както на подс. К., така и на св. Т. Р.. В заведението и
подсъдимият, и св. Т. Р. консумирали алкохолни напитки.
Преди тази вечер подс. В. К. и св. Т. Р. не се познавали. На св. Т. Р. му направило
впечатление, че подсъдимият е много енергичен, танцувал, ходел до други маси при познати, при
танците на няколко пъти се бутнал в него. При един от случаите в които подсъдимият се бутнал в
него св. Т. Р. му казал да се успокои малко. Подс. К. обаче продължил да танцува, да обикаля, като
вече около 02:00 часа спрял до масата на св. X. Б., за да си поговори с нея. В този момент при тях
дошъл св. Т. Р. и ударил подс. К. с шамар в лицето. Ударът бил видян, както от св. Б., така и от
свидетелите М. К. и Т. Г.. Св. Т. Р. казал на подс. К. да спре да се бута и му предложил да излязат
пред дискотеката за да поговорят. Подс. К. тръгнал да илиза навън, а св. Т. Р. вървял след него. Св.
Ю., приятел на Т. Р., видял че възниква някакъв конфликт между тях и ги последвал. След тях
тръгнали да излизат и други от присъстващите в заведението, вкл. св. Х. Б.. Когато излезли пред
дискотеката подс. К. и св. Т. Р. спрели един срещу друг и започнали да си разменят реплики,
стоейки на разстояние от около 1,50-2,00 метра един от друг. Фактически двамата се скарали като
започнали взаимно да си отправят провокативни реплики със съдържание „Хайде, ела ми“ /всеки
един от тях към другия/ и в един момент, докато си подвиквали по този начин, подсъдимият В. К.
се приближил до свидетеля Т. Р. и го ударил силно с юмрук в областта на лицето. Св. Т. Р., в
резултат на получения удар, паднал по гръб, удряйки главата си в земята в тилната област, като за
известно време останал неподвижен на земята. В този момент се разразил конфликт между
подсъдимия В.К. и св. Ю.Ю., който опитал да се намеси, при което подсъдимият и св. Ю. Ю. също
си разменили удари. След това подс. К. побягнал, а св. Ю. хукнал да го гони. Не го настигнал и се
1
върнал пред дискотеката, за да види какво се случва с приятеля му -вече били излезли много
клиенти на заведението, бил повикан и екип на Бърза помощ. Св. Т. Р. лежал на земята
неподвижно. Някой от присъстващите проверил дали не си е глътнал езика, а от заведението
донесли лед и вода. Тук била и св. Х. Б., която първо се отдалечила заедно с подсъдимия, но
впоследствие се върнала на мястото на инцидента. Пострадалият Т. Р., все още лежейки по гръб на
земята, й казал, че иска де се прибере в дома си. Дошла линейка и пострадалият Т. Р. бил откаран
в Спешното отделение на МБАЛ „Св. И. Рилски“ - гр. Р. С него в отделението дошъл и св. Ю. Ю.,
който междувременно се обадил на брат му -св. Ю.Р., който също дошъл в болничното заведение.
Св. Т. Р. не бил приет същата вечер за лечение, но когато на следващата сутрин се събудил със
силно главоболие, не помнейки нищо и след като повърнал, той отново потърсил лекарска помощ.
На досъдебното производство по отношение на св. Т. Р. е назначена съдебно-
медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че същият при нанесен удар с юмрук по
дясната лицева половина с последващо падане назад и удар в тилната област на главата върху
терена е получил: оток и кръвонасядане в дясната лицева половина - в областта на десен
долночелюстен клон, оток и кръвонасядане в окосмената тилна област на главата към ляво,
мозъчно сътресение, посттравматични контузионни огнища на главния мозък - двустранно челно
базално и в дясно слепоочно. Така установените увреждания са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесен удар с юмрук по дясната лицева
половина с последващо падане назад и удар с тилната част на главата върху терена, като при този
удар при падането върху тилната област на главата са се получили мозъчното сътресение и
постравматичните контузионни огнища челно базално двустранно и в дясно слепоочно. Според
вещото лице по тази експертиза мозъчното сътресение е протекло с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние, независимо от времетраенето на изпадането в пълно безсъзнателно
състояние, като това му състояние е обусловило разстройство на здравето временно опасно за
живота. Посттравматичните контузионни огнища двустранно челно базално и в дясно слепоочно
са получени по принципа на противоудара „контра—ку“ вследствие на силния удар в тилната
област на главата при падането върху терена, то тогава главният мозък се блъска в предните челни
дялове и слепоочният дял върху предните и долни кости на черепа при което е получена
контузията на мозъка в тези дялове. Тази мозъчна контузия е причинила на пострадалия също
разстройство на здравето временно опасно за живота. Според вещото лице, пълно възстановяване
от мозъчните увреждания може да се очаква след шестия месец.
На досъдебното производство е назначена и допълнителна съдебномедицинска
експертиза, според чието заключение:
1.При нанесения удар с юмрук на 23.03.2019 г., около 2,30 ч. с последващо падане и
удар на главата в тилната й област върху терена Т. Ш е получил: Мозъчно сътресение с изпадане в
пълно безсъзнателно състояние за няколко минути и контузионни огнища на главния мозък челно
базално на двата челни дяла двустранно и в дясно слепоочно. Контузионните огнища в челния дял
са установени още на 24.03.2019 г. в болницата в гр. Р, където е установено и мозъчното
сътресение. Тези контузионни огнища са установени с компютърно томографско изследване на
главния мозък, извършено на 24.03.2019 г. и са посочени като: Лакунарна миеломатична лезия в
ляво челно без счупване на костите на черепа. Като се има предвид, че същата вечер Т.Ш. е
започнал консумация на алкохол около 00,30 - 01,00 ч. в количество около 50-100 мл., то към
02,34 ч. на 23.03.2019 г. същият е бил несъмнено повлиян от алкохола - бил е с леко алкохолно
опИ.е, като трябва да се знае, че алкохола има и обезболяващи свойства, при тази употреба на
алкохол картината на мозъчното сътресение и мозъчната контузия е била силно замъглена и
пострадалия е нямал симптоми за травма на централната нервна система още повече, че челните
дялове са „глуха“ зона, протичат без симптоми от страна на ЦНС, поради което пострадалия не е
бил оставен на стационарно лечение.
2. Посттравматичните контузионни огнища двустранно челно базално и в дясно
слепоочно са в резултат от падането назад и удара на главата в тилната й област, при което
главният мозък се блъска в срещулежащите черепни кости по принципа на „контра-ку“, при което
се получават контузионните огнища по базата на мозъка челно двустранно и в дясно слепоочно.
Контузията на мозъка е установена на 24.03.2019 г. на другия ден от инцидента който е бил на
2
23.03.2019 г., около 02,00-02,30 ч. Тези контузионни огнища са вследствие на травма и не са в
резултат от някакво заболяване.
3. Поради употребата на алкохол около 01,00 ч. на 23.03.2019 г. клиничната картина на
мозъчното сътресение, а и на мозъчната контузия е била силно замъглена от алкохолното опИ.е -
протекла е без болки и огнищна неврологична симптоматика, като пострадалия се е чувствал в
измамно добро състояние и е могъл да напусне здравното заведение с брат си рано сутринта на
23.03.2019г. По-късно през деня, след преминаване на действието на алкохола при пострадалия се
появяват симптоми като силно главоболие, световъртеж, позиви за повръщане и повръщане,
поради което Шенолов е потърсил лекарска помощ в МБАЛ- Р АД, хирургично отделение.
4. Мозъчните контузионни огнища по базата на двата челни дяла и в дясно слепоочно
на двете голямомозъчни полукълба са били с различна големина и на различна дълбочина на
мозъчния паренхим, така, че разпада- елиминирането и резорбацията започват от най-малките
контузионни огнища след което се елиминират по големите и по-дълбоко разположените огнища,
на тяхно място остават жълти плаки или малки кисти.
5. Посттравматичните контузионни огнища на мозъка в челните дялове и в дясно
слепоочно, получени при падането на пострадалия на 23.03.2019 г. могат да бъдат констатирани
веднага след травмата, но поради напускане на болничното заведение на пострадалия тези
контузионни огнища са установени на следващия ден -24.03.2019г. с компютърно томографско
изследване.
6. Мозъчното сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние е констатирано
веднага след нанасянето на удара по лицето с последващо падане върху терена и удара на главата в
тилната й област. Изпадането в пълно безсъзнание се доказва със свидетелски показания, които
описват състоянието на пострадалия непосредствено след ударите. В такива случаи обикновено
няма органични увреждания на главния мозък. Мозъчното сътресение с изпадане в пълно
безсъзнателно състояние обуславя медико биологичният признак на разстройство на здравето
временно опасно за живота.
Посттравматичните контузионни огнища по базата на челните дялове и в дясно
слепоочно са в резултат от удара на мозъка в срещулежащите кости на черепа и представляват
размачкване (огнищно) на мозъчната тъкан с кръвоизливи в същите области или това е органично
увреждане на мозъка. Тези увреждания на мозъка по своята медико-биологична характеристика
обуславят разстройство на здравето временно опасно за живота- телесната повреда е отделна от
мозъчното сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние.
В хода на съдебното следствие съдът също е назначил съдебномедицинска експертиза,
вече тройна такава, от заключението на която се установява, че при инцидента пострадалият
Тунжай Шенолов Р. е получил контузия на мозъка, кръвонасядания в тилно теменната част и
дясната буза. Установените контузии следва да се квалифицират по медикобиологичния признак:
Разстройство на здравето временно опасно за живота. В свидетелските показания на св. Ю. Ю. се
съдържат данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние, но от останалите
свидетелски показания, както посочват вещите лица в заключението, не може да се приеме по
безспорен начин, че при инцидента пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние.
Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при удар в областта на лицето с последващо падане при инцидента на 23.03.2019г. От
представените образни изследвания и медицинска документация следва да се приеме, че
установените увреждания не са резултат на стари травми преди инцидента на 23.03.2019г. При
разпита си в съдебното заседание вещите лица уточняват, че не могат да направят категоричен
извод за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние, доколкото такова не е установено от
медицинско лице, а само на база свидетелски показания. Независимо дали свидетелят е изпаднал в
безсъзнателно състояние, то получената мозъчната контузия сама по себе си обуславя разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалия.
Изслушаните в съдебното заседание експертизи са на едно мнение по отношение на
причинените на пострадалия травматични увреждания, конкретно получената мозъчна контузия от
пострадалия, механизма на получаването на уврежданията, като са налице различия само по
3
въпроса относно категоричността на установяването на изпадане в безсъзнателно състояние.
Вещите лица по тройната експертиза не могат да приемат, че такова безсъзнателно състояние се
установява по категоричен начин, доколкото такова безсъзнателно състояние не е установено
пряко от медицинско лице. На тази база съдът приема, че действително не се доказва, че
пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние, като при различията в заключенията по този
въпрос се опира на заключението на тройната експертиза– действително само един свидетел
твърди това конкретно /Ю. Ю./, а показанията на самия пострадал са твърде неясни в това
отношение, доколкото същият явно не помни редица обстоятелства, с оглед уврежданията, които
получил. Налице са показания, които разколебават евентуален извод за изпадане в безсъзнателно
състояние на пострадалия /св. Х. Б., Й. И.а, други свидетели казват, че не могат да преценят/ и
конкретно по този специфичен въпрос /изискващ експертна преценка/, свидетелските показания в
случая не са в състояние да изградят база за несъмнени изводи. В този смисъл съдът приема, че на
пострадалия са причинени травматичните увреждания, посочени в заключителната част на
обвинителния акт и в частност установената мозъчна контузия /посттравматични контузионни
огнища на главния мозък/, приема за установено и че на пострадалия е причинено мозъчно
сътресение, доколкото същото е установено в първоначалната и следващата допълнителна
експертиза от ДП на база клинични данни /съдебно-медицинско удостоверение на лист 6-7 от ДП/,
но не приема за установено, че пострадалият освен това е изпаднал и в безсъзнателно състояние
/мозъчното сътресение не се свързва непременно и с такава последица/.
Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, заключенията на назначените
експертизи, писмените доказателствени материали. Доколкото показанията на свидетелите са в
голяма степен противоречиви, то съдът на база тези показания следва да прецени на кои показания
и в каква степен следва да даде вяра, като има предвид и всички останали данни по случая. Така
съдът намира за несъмнено, че именно св. Т. Р. е ударил първи подсъдимия в заведението – този
факт освен от обясненията на подсъдимя се установява и от показанията на свидетелите Х.Б.,
М.К., Т.Г. и М.Д.. Именно с това действие на пострадалото лице се е създала конфликтна
ситуация при което подсъдимият и свидетелят са излезли пред заведението, последвани и от други
лица. За това което се е случило вече навън свидетелските показания са противоречиви.
Свидетелите М.К. и Т.Г., Б. Б. /охранител в заведението/, Т. Т. /също охранител/, Й. И.а
/сервитьорка в заведението/, когато излезли от заведението видели Т. Р. вече лежащ на земята – не
видели кой го ударил. Също и свидетелката М. Д. видяла самото падане на Т. Р. но в навалицата
не видяла кой го ударил. Показанията на самия пострадал Т. Р. не са достатъчно конкретни, за
редица обстоятелства същият твърди, че не може да си спомни, което се обяснява и с липса на
спомен в някои отношения, поради състоянието в което е бил непосредствено след това, а и съдът
отчита факта, че пострадалият като страна също е заинтересован от изхода на делото и в този
смисъл е явно склонен да пресъздава това което помни по благоприятен за себе си начин. При това
на съществен анализ следва да се подложат показанията на свидетелите, които сочат, че са
очевидци на тази ситуация. На първо място следва да се обсъдят показанията на св.Ю. Ю., който
сочи, че двамата – подсъдимият и пострадалият се били разбрали, когато излезли пред заведението
и дори всичко изглеждало приключило, когато подсъдимият ненадейно се спуснал към
пострадалия и му нанесъл удар, като го повалил. С оглед останалите събрани доказателства съдът
приема, че не е било точно така и този свидетел, поради приятелските си отношения с пострадалия,
явно е склонен да отрича всякакво провокативно поведение от страна на пострадалия, каквото
несъмнено е имало. По искане на защитата са разпитани свидетелите А. Г. и Г. Г., приятели на
подсъдимия, които сочат, че след като излезли навън пострадалият Т. Р. първи посегнал да удари
подсъдимия, но подсъдимият го ударил за да се защити и тогава пострадалият паднал на земята.
Показанията на тези двама свидетели с в другата крайност – същите с оглед приятелските си
отношения с подсъдимия са явно готови да го защитят изцяло, поради което и съдът не кредитира
казаното от тях, доколкото твърденията им се оборват от други доказателства, които съдът намира,
че следва да се кредитират. На база всички събрани свидетелски показания съдът намира, че в
случая най –логични и конкретни са показанията на св. Х.Б.. Въпреки приятелските си отношения
с подсъдимия, което сама сочи, тази свидетелка явно не прикрива обстоятелства и според съда
добросъвестно сочи какво се е случило. При това от показанията на тази свидетелка се установява,
4
че при излизането от заведението подсъдимият и пострадалият са се скарали и са започнали да си
отправят заканителни реплики, стоящи един срещу друг /на разстояние от около 1,5 – 2,00 метра
помежду си/. По думите й двамата се приближили един към друг и тогава подсъдимият ударил
пострадалия с юмрук. В разпита от съдебното заседание свидетелката не може да си спомни, кой
от двамата е тръгнал към другия в този момент –дали единият се е приближил до другия или са се
приближили взаимно, поради което частично са прочетени показанията й от досъдебното
производство /л.61/ за изясняване на този момент. В показанията си от досъдебното производство
същата свидетелка е посочила, че докато са си отправяли тези реплики в един момент подсъдимият
е отишъл при пострадалия и го ударил с юмрук в лицето, при което пострадалият паднал на
земята. Очевидно в тази част показанията на свидетелката от досъдебното производство са по-
конкретни и досежно изясняване на този момент съдът се основава на тези й показания.
Свидетелката уточнява пред съда, че пострадалият не се е предпазил при този удар, защото не
имал време за това. Това последно уточнение на св. Х. Б. е твърде показателно. Подсъдимият не е
бил в положение на неизбежна отбрана – в този момент срещу него не е имало нападение от страна
на пострадалия. Самият подсъдим е нападнал пострадалия, поради което последният дори не е
имал възможност да се защити, камо ли сам да предприеме нападателни действия. Това, че самият
пострадал в предшестващ момент също е имал неправомерно поведение, като е ударил
подсъдимия при ситуацията вътре в заведението, е отделен факт, но при следващата ситуация,
вече навън пред заведението, срещу подсъдимия не е имало нападение и същият не е бил в
ситуация да се защитава. Това че двамата са си подвиквали заканително не е нападение по смисъла
на НК. Подсъдимият не е бил и в състояние на афект по смисъла на НК. Действително в самото
заведение пострадалият е извършил неправомерно действие, удряйки подсъдимия, но
последвалите събития не могат да се разглеждат като непосредствена реакция на подсъдимия, а
вече се явяват последваща ситуация пред входа на заведението, при която и подсъдимият и
пострадалият вече са действали с провокативни реплики, но именно подсъдимият е отишъл по-
далеч, като е извършил недопустимо агресивно действие. Отделен е въпроса, че подсъдимият
отрича да е удрял пострадалия –сочи, че може би го бутнал или пострадалия сам се спънал и
паднал, като при тази защитна позиция няма и как да се изследва евентуален афект. Иначе е
несъмнено, че подсъдимият е ударил с юмрук пострадалия в лицето /показанията на свидетелите
Х. Б. и Ю. Ю./, поради което обясненията на подсъдимия не се кредитират. След като е повалил на
земята пострадалия, подсъдимият си разменил удари и със св. Ю. Ю. /освен от Ю. Ю., това се
изяснява и от показанията на св. Х. Б./. С оглед всички данни, съдът изгражда изводите си за това
което се е случило пред заведението основно на показанията на св. Х. Б., които кредитира. Съдът
се основава, за изясняване на тези обстоятелства, отчасти и на показанията на св. Ю. Ю., също
очевидец, който потвърждава нанесения удар от подсъдимия на пострадалия, макар според съда да
не предава точно ситуацията в подробности, както беше обсъдено по-горе. Както се каза по-горе,
показанията на свидетелите А. Г. и Г. Г. не се кредитират. Другите свидетели, които са били на
мястото, са възприели състоянието на пострадалия, непосредствено след нанесения му удар и
показанията им са от значение за изясняване на това обстоятелство. Останалите разпитани
свидетели по делото /полицейски служители явили се на место и изяснявали случая, медицински
лица явили се на место и впоследствие оказали първа помощ, братът на пострадалия/ не са
очевидци и доколкото са забравили много подробности, показанията им не допринасят за
изясняване на съществени моменти. Назначените експертизи установяват уврежданията получени
от пострадалия и на база на тези увреждания експертизите установяват именно нанесен удар на
пострадалия в областта на лицето с последващо падане на терена. Съдът кредитира тези
заключения в частите им установяващи травматичните увреждания на пострадалия, вкл. мозъчно
сътресение, като единствено не приема за доказано, че пострадалият е изпаднал в безсъзнателно
състояние, което се обсъди по-горе. Тройната медицинска експертиза не приема последния факт за
установен, като вещите лица мотивират този си извод задълбочено и в съдебното заседание,
поради което и съдът в това отношение приема за база именно заключението на тази експертиза. С
оглед всички тези данни съдът приема, че обстоятелствата изложени по-горе са доказани по един
несъмнен начин.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи
следните правни изводи: Подсъдимият В. Л. К. е осъществил с деянието си състава на
5
престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, тъй като на на 23.03.2019 г. в гр. Р, причинил
на Т. Ш. Р. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясната
лицева половина - в областта на десен долночелюстен клон, оток и кръвонасядане в окосмената
тилна област на главата към ляво, мозъчно сътресение, посттравматични контузионни огнища на
главния мозък - двустранно челно базално и в дясно слепоочно, като мозъчната контузия е довела
до разстройство на здравето временно опасно за живота му. Подсъдимият е нанесъл удар с юмрук
в лицето на пострадалия, при което пострадалият е паднал и е ударил главата си в земята, като по
този начин подсъдимият му е причинил описаните увреждания. Поради недоказаност на
посоченото в обвинението изпадане в безсъзнателно състояние на пострадалия, същото
обстоятелство не се включва в съдържанието на осъдителния диспозитив. Последното не налага
частично оправдаване, тъй като никой не може да бъде оправдан за факт според наложилата се
практика. Сама по себе си обаче установената мозъчна контузя /посттравматични контузионни
огнища/ е телесно увреждане довело до разстройство на здравето с временна опасност за живота
на пострадалия, както сочат всички изслушани експертизи, поради което деянието се
квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на НК. Подсъдимият е действал с пряк
умисъл от субективна страна – съзнателно и целенасочено.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът съобрази наличие на редица
смекчаващи обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, изтеклия период от време /повече от
три години/, към момента на деянието същият е неосъждан. В тежест на подсъдимия се отчита
характера на причинената травма на пострадалия – увреждане, което е застрашило живота му.
Като смекчаващо обстоятелство обаче, с оглед справедливостта, няма как да не се отчете в полза
на подсъдимия и това, че именно неправомерна проява на самия пострадал /ударил шамар на
подсъдимия в заведението/ е провокирала последващото развитие на конфликта. Именно с оглед
този факт и с оглед най-вече младата възраст на подсъдимия /тогава 18-годишен/ то съдът приема,
че е налице все пак превес на смекчаващите обстоятелства и при това съдът намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, който
размер е под средния и по-близо до минималния размер. Изтърпяването на определеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, тъй като съдът намира, че са налице предпоставките за това – подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание лишаване от свобода не надхвърля срока от три години и съдът намира, че
може да се очаква, че подсъдимият би се поправил и без ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск. От
неправомерното и виновно поведение на подсъдимия на пострадалия са причинени сериозни
телесни увреждания и в този смисъл значителни болки и страдания, застрашен е животът му,
което обстоятелство е със съществено значение при тази ситуация. Доколкото обаче
обезщетението се определя по справедливост /чл.52 ЗЗД/ то и тук съдът преценява
обстоятелството, че пострадалият също е имал поведение, което се е явило провокация за развилия
се конфликт – този факт няма как да не се вземе предвид. С оглед характера на цялата разглеждана
ситуация, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия Т. Р.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част до първоначалния
размер от 45000 лв гражданския иск следва да се отхвърли като неоснователен в тази му част.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските
по същото, включително и държавна такса върху уважения граждански иск, а също така следва да
заплати на пострадалия направените от него разноски по делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


6
Съобщи за изтекли лични данни