РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Разград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20253300100070 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 439 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Ф. И. Х., в качеството на наследник на Р. М. Х., длъжник по
из№20243330400224 по описа на СИС при РРС против НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ гр. София, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи сумите: 30897.39 лева главница, 23958.56лева лихви, 70лева
разноски по ИД и 4097.09лева такса по чл. 53 от тарифа за ДТ по ГПК, поради погасяване на
задължението, на основание изтекла петгодишна погасителна давност.
Твърди, че ищцата е преживяла съпруга на Р. М. Х., длъжник по изпълнително дело №
20243330400224 по описа на ДСИ при Районен съд Разград, на основание изпълнителен
лист от 14.06.2018г., издаден въз основа на влязла в сила на 31.05.2018 г. присъда по НОХД
№ 177/2018г. на Районен съд Разград срещу него. Изпълнителният лист е издаден за сумата
от 30897.39 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
30.11.2017г. до окончателното изплащане. Р. М. Х. е починал на 20.07.2022г., като е оставил
наследници по закон-преживяла съпруга Ф. и двама синове М. и С.. Ищцата твърди,че
изп.дело е образувано с молба от 19.12.2024г., което е една година след като е изтекла
погасителната давност за принудително събиране на вземането, което е частно държавно
вземане. Представя отрязък от ПДИ до покойния Х.. С писмо ДСИ е отговорил на молба вх.
№49/08.01.2025г. на ищцата,че не е от неговата компетенция да установява дали дългът е
погасен по давност, а следва да предяви установителен иск в съда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
1
заседание заявява,че предоставя на съда преценката дали в полза на ищеца е изтекла
погасителна давност, като се съобрази дали давността е прекъсвана или спирана. Относно
претендираното адв.възнаграждение моли съда същото да бъде редуцирано поради
прекомерност. Позовава се на решение С-438/2022г. на СЕС като счита, че възнаграждението
следва да бъде редуцирано под искания минимален размер, като съда прецени фактическата
и правна сложност на делото, както и съобрази факта, че на задължението е за вреди от
престъпно деяние.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С присъда от 15.05.2018г. по нохд№177/2018г. Р. М. Х. е осъден да заплати на
ответника сумата 30897.39лв. обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.
1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди,ведно със законната лихва от
30.11.2017г. до окончателното й изплащане. Присъдата като необжалвана е влязла в сила на
30.05.2018г.
На 16.02.2024г. НОИ е депозирал молба за образуване на изп.дело, с искане за
налагане на запори върху вземания на длъжника, вэрху банкови сметки, върху движими
вещи и възбрана върху недвижимо имущество. Образувано е изп.д.№224/2024г. по описа на
СИС при РРС. По делото съдебният изпълнител е направил справки и е наложил запор на
банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД на 20.12.2024г. Такъв не е наложен от
банката,тъй като длъжникът не е притежавал сметки в банката.
На 13.01.2025г. е присъединил като взискател Държавата, в лицето на НАП. При връчването
на ПДИ съдът е констатирал,че длъжникът е починал на ****г. и е оставил наследници по
закон преживяла съпруга Ф. и две деца М. и С.. Същите са конституирани като длъжници на
03.02.2025г. при равни права. В изп.д. са приложени удостоверения за отказ от наследството
на Р. М. Х. от неговите синове М. Р. М. и С. Р. М..
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е допустим.Ищцата има интерес да установи,че не дължи цялото
задължение с оглед направените откази от наследство от другите наследници на длъжника
по изпълнението.Установявайки недължимостта на претендираните суми ще постигне
препятстване възможността за принудително с събиране на задълженията му.
Задължението на ищеца е установено с влязло в сила съдебно решение /присъда/, по силата
на което за Държавата е възникнало частно държавно вземане. Предвид разпоредбата на
чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за такъв вид вземания е петгодишна. В случая
давността за частни държавни вземания е започнала да тече с влизане в сила на присъда №
…/15.05.2018г. по нохд №177/2018г. на РРС. Като необжалвана същата е влязла в сила на
30.05.2018г. ,от която дата е започнала да тече погасителната давност.
Давността не е била прекъсвана, тъй като не е имало насочено принудително изпълнение,
нито длъжникът е признал задължението. Същата е спирала един път, в периода
13.03.2020г.-20.05.2020г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното
2
положение,обявено с решение на НС от 13.03.2020г./чл.3 т.2 от закона/. Тази забрана е
отменена с ДВ бр.44/13.05.2020г., като същата влиза в сила 7 дни след датата на
обнародване, т.е. на 20.05.2020г..Изтеклата от 30.05.2018г. до 13.03.2020г. и след 20.05.2020г.
до 06.08.2023г. давност следва да се зачете. В този срок кредиторът не е предприемал
никакви действия по принудително събиране на вземането си. Това е сторил едва с молба от
16.12.2024г. когато правото му на принудително изпълнение вече е било погасено по
давност. Предвид на това искът се явява основателен.
Ищцата претендира за разноски за адвокат по чл.38 ал.1 т.2 ЗА., за което ответникът е
направил възражение за прекомерност, позовавайки се на решение С-438/22 г. на СЕС.
Действително с посоченото Решение С-438/22 г. на СЕС, както и с възприетата съдебна
пректика в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III
г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о.,
определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д.№ 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., се приема, че
при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение
поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА, българският съд не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът следва да вземе предвид не само величината на защитавания интерес
/цената на иска/, но и обема и сложността на извършената дейност от адвоката, както и дали
тази дейност изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна
сложност на конкретното дело. Посочените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир за съда при определяне
на дължимото адвокатско възнаграждение. В случая общият материален интерес е
61090.44лв., като дължимото минимално адв.възнаграждение е 5537.24лв. Дължимите такси
и разноски по изпълнението са последица и не следва да се включват в определянето на
материалния интерес. Съдът намира,че делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Не се отчита и положена в голям обем дейност на адвоката, с оглед
липсата на каквито й да е действия по принудително изпълнение на вземането, който да
подлежат на обсъждане и преценка. Депозираната искова молба е изключително кратка, като
за извличането на повечето релевантни факти съдът е следвало да стигне при запозванане и
преценка на доказателствата. Делото е приключило в едно съдебно заседание, като нито
ищцата, нито пълномощникът й са се явили.Депозираната молба по хода на делото също е
изключително лаконична. Ето защо съдът намира,че присъждането на адв.възнаграждение в
минималния размер по Наредба №1 от 5537.24лв. би довело до неоснователно обогатяване
на ищцовата страна, поради което съдът го намалява до размера на 3500лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ,чрез ТП- Разград с ЕИК *********, с адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 40,
че Ф. И. Х., ЕГН ********** от с.***, общ. ****, ул. ***, не дължи сумите, предмет на
изпълнително дело № 20243330400224 по описа на ДСИ при РС Разград, по изпълнителен
лист от 14.06.2018г. по НОХД № 177/2018 г. по описа на РС Разград, както следва: главница
30897.39лв., лихва 23958.56лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 70 лв. и
4097.09лв. такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК, поради
погасяването им вследствие изтичане на петгодишна погасителна давност за
принудителното им събиране.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ,чрез ТП на НОИ- Разград с ЕИК
*********, с адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 40 да заплати на адв. Е. С. от АК ****,
сумата в размер на 3500лв. (три хиляди и петстотин лева) адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ,чрез ТП на НОИ- Разград да
заплати по сметка на ОС-Разград сумата 2443.62лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4