№ 2883
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20223110107062 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П. А. Р., с ЕГН ********** и адрес
гр. ***, чрез пълномощника адв. Р. Е. – АК Варна срещу „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр. ** обективно кумулативно съединени искове, с които се
иска:
- Да бъде признато за незаконно уволнението извършено със Заповед №
**/31.03.2022г. на Изпълнителния директор на ответното дружество и да бъде отменено
същото на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- Да бъде възстановен ищецът на предишната работа – на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с място на работа гр. Варна“ при ответника на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
- Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер
на 12489.54 лв. /дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки/ за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, за
периодите от 05.04.2022г. до 05.10.2022г., на основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
01.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ е предявен иск с правно основание чл.222, ал.1 КТ за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 4163,18 лв. /четири хиляди сто шестдесет и три
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа за един
1
месец, изчислено в размер на две брутни месечни заплати и дължимо на основание чл.56,
ал.1 от Колективен трудов договор.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът твърди, че с трудов договор от 22.11.2013г. е назначен в ответното
дружество на длъжност „Шофьор, тежкотоватен автомобил – 12 и повече тона –
лаборатория Мерцедес 16 т.“, с код по НКПД 83322005.
Трудовото правоотношение било изменяно с допълнителни споразумения от
22.05.2014г., 27.10.2014г., 04.05.2015г. и 18.08.2020г.
Със заповед № **/31.03.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ,
считано от момента на връчване на заповедта – 05.04.2022г. В заповедта било посочено, че е
обявен престой от 07.03.2022г. за дейността управление на тежкотоварен автомобил –
подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна
високоволтова лаборатория“ – гр. Варна.
С експертно решение № ** от зас. № **/13.10.2021г. на ищеца била призната 60%
трайно намалена работоспособност за срок от 2 години с диагноза хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност. Ищецът бил временно неработоспособен за периода от
30.03.2021г. до 09.09.2021г.
Възможността ищецът да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил следвало
да се прецени от Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК), като преглед
бил насроченза 21.04.2022г., с оглед на което ищецът следвало да бъде трудоустроен на
подходяща за състоянието му длъжност.
Ищецът твърди, че в периода от 07.03.2022г. до връчване на заповедта му били
възлагани множество задачи – да управлява множество служебни автомобили, които
следвало да закара до сервизи, да превозва служители до определени места, да води
автомобили за смяна на гуми. Ищецът разполагал със специален чип за управление на
автомобил с № *** и при всяко качване на служебен автомобил се записвало кой го
управлява. Чипът бил предаден на 05.04.2022г. на инж. Р. В., за което бил съставен
протокол.
В периода от 28.03.2022г. до 30.03.2022г. ищецът закарал колегата си Д.Д. до
подстанция „Д.“ да вземе кран Л. и да го закара до подстанция „М.“. На по-следващия ден
закарал същия колега до подстанция „М.“ да вземе крана и да го прибере до подстанция
„С.В.“.
На 31.03.2022г. ищецът закарал два служебни автомобила за монтаж и демонтаж на
гуми.
Ищецът останал изненадан от записаното в заповедта, че е обявен престой за
дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория
2
Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“ гр. Варна.
Подвижната лаборатория била преместена в по-малък автомобил, който можел да се
управлява със свидетелство за управление на МПС категория В, каквато ищецът също
притежавал. Дейността на подвижната лаборатория продължила, но с други автомобили.
Работата в звеното и самата дейност не били спирани.
В посочения в заповедта период ищецът не бил в престой, а ходел на работа и
изпълнявал всички възложени му задачи. Като опитен шофьор, който може да управлява
всички автомобили, му било възлагано да управлява различни автомобили.
На 09.11.2021г. работодателят направил запитване за произнасяне по чл.333, ал.1,
т.2 КТ за освобождаване на ищеца поради съкращаване на щата. От ТЕЛК с Експертно
решение № ** от зас. № 144/233.11.2021г. било отговорено, че има противопоказания за
прекратяване на трудовото правоотношение и посочено, че ищецът е насочен към ТОЛЕК за
преценка възможността да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил. Това сочело
намерението на работодателя да освободи работника поради съкращаване на щата. След
полученото отрицателно становище работодателят фиктивно променил основанието за
уволнението без да е налице фактическия състав на разпоредбата в КТ – спиране на работа.
По този начин се заобикаляла необходимостта от разрешение от ТЕЛК за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Ищецът поддържа, че дейността в звеното, в което работи не е спирала за
посочения в заповедта период и той не е бил в престой през този период. Основанието за
уволнение било приложено при заобикаляне на закона и злоупотреба с право – за да се
избегне задължението за извършване на подбор и предварителната закрила по чл.333 КТ.
Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец било
за март 2022г. и в размер на 2081.59 лева. Ищецът останал без работа след уволнението и
претендира обезщетение за период от шест месеца в общ размер на 12489.54 лева.
В условията на евентуалност, при извод за законосъобразност на уволнението,
ищецът моли за присъждане на обезщетение в размер на 4163.18 лева, дължимо на
основание чл.56, ал.1 от действащ между страните Колективен трудов договор.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с
който се оспорват предявените искове като допустими, но неоснователни.
Основните функции и задължения на ищеца съгласно длъжностната характеристика
към трудовия му договор били да „управлява тежкотоварния автомобил подвижна
високоволтова лаборатория, управлява крана му, участва в подготовката на схемите за
измервания, извършва преглед на влекача, крана и ремаркето с цел установяване на
годността им“. Като допълнителни функции, ищецът следвало да изпълнява при
необходимост и други задачи, свързани с дейността на лабораторията.
Подвижната високоволтова лаборатория (ПВВЛ) Мерцедес 16 тона, на която бил
3
шофьор ищецът, била закупена през 1995г. Измервателните уреди и високоволтовата част
били разположени на полуремарке, теглено от седлови влекач, като за осигуряване на
необходимите габарити при изпитанията бил монтиран кран зад шофьорската кабина.
Цялата композиция била с дължина 14 м., височина 3.80 м. и тегло 18000 кг. Управлението
на този тежкотоварен автомобил следвало да се извършва от лице, притежаващо
свидетелство за управление на МПС категория „С+Е“.
Поради моралното и техническо остаряване на описаната подвижна лаборатория,
през 2020г. било взето решение от ръководството на ответното дружество да закупи нова
подвижна високоволтова лаборатория. След провеждане на обществена поръчка била
доставена и приета на 18.03.2021г., а след това и въведена в експлоатация нова мобилна
лаборатория. Необходимата апаратура за обезпечаване на изискваните електрически
измервания на новата мобилна лаборатория била монтирана в товарен ван с допустимо общо
тегло 3500 кг., като управлението му можело да се извършва от лице, притежаващо
свидетелство за управление на МПС категория „В“, каквато притежавали двамата И.и,
работещи в лабораторията.
На основание т.1 от Вътрешни правила за организацията на транспортната дейност
в Е. АД със заповеди от 22.03.2021г. било дадено право на Д.М.М. – ръководител ПВВЛ да
управлява автомобил Мерцедес Спрингер 316 CDI с рег. № ** и автомобилът бил зачислен
на Д.К.К. на длъжност „И. ВВИ“.
С доклад с вх. № ***/12.04.2021г. до изпълнителния директор на дружеството били
направени предложения за промени в организацията на работата на подвижната
вилоковолтова лаборатория към отдел „Силови трансформатори“ на Е. АД, по които били
предприети съответни действия след разрешение от изп. директор.
След въвеждане в експлоатация на новата мобилна високоволтова лаборатория,
старата лаборатория била изведена от експлоатация, като ремаркето, в което била
разположена измервателната апаратура било откачено от влекача. Ремаркето с ПВВЛ
останало в склада на Е. АД в гр. Варна, а влекачът бил прехвърлен от Мрежови
експлоатационен район Варна /МЕР Варна/ в Мрежови експлоатационен район Пловдив
/МЕР Пловдив/, поделения на Е. ЕАД, за да се ползва там за други нужди. С приемо-
предавателен протокол от 17.06.2021г. влекачът бил предаден на автомонтьор от МЕР
Пловдив.
След прехвърляне в МЕР Пловдив бил направен опит влекачът да се използва за
теглене на мобилна установка за преработка на трансформаторно масло, но мощността му се
оказала недостатъчна. Взето било решение влекачът да се преустрои в товарен бордови
автомобил, за което била организирана обществена поръчка.
Ответникът поддържа, че за Е. ЕАД като работодател било налице преустановяване
на дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова
лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“,
т.е било налице преустановяване на извършваната от ищеца дейност, която той трябвало да
4
изпълнява съгласно трудовия му договор и длъжността характеристика. В тази връзка била
издадена заповед № ЧР-113/04.03.2022г., с която бил обявен престой за дейността
управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес
16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“, считано от 07.03.2022г.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4 КТ не съдържала друго изискване за законност на
уволнението, освен да е осъществено спиране на работата и то да е продължило повече от 15
работни дни.
Изложените от ищеца обстоятелства, свързани със здравословното му състояние
били неотносими към спора, тъй като при уволнение поради спиране на работата за повече
от 15 работни дни, работникът не се ползвал със защита по чл.333, ал.1 КТ.
Неотносими към спора се явявали и твърденията на ищеца за изпълнение на задачи,
възлагани му от служители на Е. ЕАД, различни от прекия му ръководител и несвързани с
осъществяване на неговите задължения съгласно трудовия договор и длъжностната му
характеристика. Обстоятелството, че ищецът е извършвал друга работа през времето на
престоя не опровергавал факта на спирането на възложения с трудовия договор работа.
Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 КТ било налице независимо от това дали
поради престоя на работника е възложено да изпълнява временно друга работа, получавал е
обезщетение за престой по чл.267 КТ или е ползвал отпуск.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави доказателствени
искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените
по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 19.09.2022г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че по силата на трудов договор от 2013г. ищщецът е назначен
на длъжност „Шофьор, тежкотоватен автомобил – 12 и повече тона – лаборатория Мерцедес
16 т.“ в ответното дружество, със Заповед № **/31.03.2022г. на Изпълнителния директор на
ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено, като основание за
издаване на заповедта било посочено чл.328, ал.1, т.4 КТ – спиране на работа за повече от 15
работни дни, както и подвижната високоволтова лаборатория е преместена в по-малък
автомобил, за управлението, на който е необходимо свидетелство за управление на МПС
категория „В“.
В подкрепа на обявените за безспорни факти и обстоятелства, към доказателствата по
делото са приобщени надлежно заверени за вярност копия от трудов договор №
263/22.11.2013г. /л.8-9/, допълнителни споразумения между страните за изменение на
трудовия договор /л.10-15/, длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност
/л.16-18/, заповед № **/31.03.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
5
основание чл.328, ал.1, т.4 КТ (спиране на работа за повече от 15 работни дни) /л.7/, Договор
№ **/28.09.2020г. /л.43-60/, Протокол за извършена регистрация в КАТ – София на
специализиран автомобил /л.61/ и приемо-предавателен протокол от 18.03.2021г. /л.63/.
Не се оспорва също, че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен работен месец е в размер на 2081.59 лева, ищецът е бил приет за
член на НФЕ към КНСБ и по отношение на трудовото му правоотношение са приложими
разпоредбите на Колективен трудов договор, който влиза в сила на 01.01.2022г. и е със срок
на действие до 31.12.2023г., както и че на 13.06.2022г. по банкова сметка на ищеца,
ответното дружество е превело сума в размер на 3483.54 лева. Насрещните твърдения на
страните по отношение на тези релевантни за спора факти съвпадат изцяло, като се
потвърждават и от представените писмени доказателства: фиш за работна заплата на ищеца
за м. март 2022г. /л.32/, молба от 05.01.2022г. от ищеца за приемане за член на НФЕ към
КНСБ /л.108/, заповед № ЧР – 231/13.05.2022г. за изплащане на обезщетение е размер на
брутно трудово възнаграждение за два месеца /л.109/ и фиш за възнаграждение на ищеца за
м. май 2022г. /л.110/.
С експертно решение № ** от заседание № **/13.10.2021г. на втори състав на ТЕЛК
Общи заболявания към МБАЛ „Св. А.“ Варна на ищеца е определена 60% трайно намалена
работоспособност за срок до 01.10.2023г. /л.27-28/.
По повод запитване от работодател за произнасяне по чл.333, ал.1 КТ е постановено
експертно решение № **/23.11.2021г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. А.“
Варна, в което е прието наличието на противопоказания за прекратяване на трудовите
правоотношения с ищеца /л.29-30/.
В мотивната част на експертното решение е посочено, че ищецът е насочен към
ТОЛЕК за преценка възможност да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил.
В проведеното на 19.09.2022г. открито съдебно заседание ищецът представя
служебна бележка, издадена на 08.09.2022г. от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна, в която
е посочено, че в периода от 06.04.2022г. до издаване на служебната бележка е регистриран
като безработно, активно търсещо работа лице /л.112/.
В същото съдебно заседание процесуалния представител на ищеца представи в
оригинал трудовите книжки на ищеца, в които след прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното дружество не са вписани следващи трудови правоотношения.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т. 4 от КТ при
спиране на работа за повече от 15 работни дни, във връзка с обявен престой от 07.03.2022г.
за дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижена високоволтова
лаборатория Мерцедес 16 тона в структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“
– гр. Варна. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика спирането на работа означава
преустановяване на дейността на предприятието. То може да засяга, както цялото
6
предприятие, така и негово поделение или звено. Причините за спирането на работата са
организационно - технически, а взетото решение в тази насока има автономен характер и не
подлежи на съдебен контрол. В тежест на работодателя е да докаже обективния факт на
спирането на работа за повече от 15 работни дни по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ, а
работникът носи доказателствена тежест да установи твърденията си за злоупотреба с право
по смисъла на чл.8 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Страните не спорят по относимите към разрешаване на спора факти, а по
приложимите към тях правни норми. Изрично е признато за безспорно между страните
възникването на трудовото правоотношение с трудов договор от 22.11.2013г., като
заеманата от ищеца длъжност е „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона –
лаборатория Мерцедес 16 т.“. Ищецът не оспорва изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че ответното дружество е закупило нова подвижна високоволтова лаборатория,
като необходимата за изискваните електрически измервания апаратура е монтирана в
товарен ван, управлението, на който може да се извършва от лице, притежаващо
свидетелство за управление на МПС категория „В“. От насрещните твърдения на страните
се установява, че в периода от 07.03.2022г. до 05.04.2022г. ищецът не е управлявал
тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона, като
ответникът не признава изрично, но и не оспорва твърденията на ищеца, че в посочения
период се е явявал на работа и е управлявал служебни автомобили на ответното дружество.
Липсват твърдения на ответника, че преди връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е уведомил ищеца за обявения престой за дейност „управление
на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона в
структурно звено „Подвижна високоволтова лаборатория“.
Спорът между страните е дали след доставяне на новата подвижна високоволтова
лаборатория, монтирана в автомобил, който може да се управлява от лице със свидетелство
за управление на МПС категория „В“ е бил налице престой/ спиране на дейността
„управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес
16 тона“ в периода от 07.03.2022г. до 05.04.2022г. и отговаря ли посоченото в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение основание на осъществените релевантни факти
или работодателят е избрал основание за прекратяване на трудовото правоотношение с цел
избягване на закрилата по чл.333 КТ, след получено отрицателно становище от ТЕЛК.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че
ответното дружество е закупило нова подвижна високоволтова лаборатория, която е
получена от представител на дружеството на 18.03.2021г. /л.63/. Със заповеди от
22.03.2021г. автомобилът, в който е монтирана високоволтовата лаборатория е зачислен на
Д.К.К. на длъжност „И. ВВИ“, а на Д.М.М. на длъжност „Ръководител ПВВЛ“ е
предоставено право да управлява автомобила /л.64/. Изпълнителният директор на ответното
дружество е уведомен за отпадане необходимостта от изпълняваната от ищеца длъжност
„шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ към ПВВЛ с доклад от 12.04.2021г.
/л.66/. Зачисления на ищеца товарен автомобил Мерцедес 1424 с рег. № ** е прехвърлен от
7
Мрежови експлоатационен район Варна в Мрежови експлоатационен район Пловдив със
заповед на изпълнителния директор на ответното дружество от 07.06.2021г. /л.67/ и
предаден на служител в МЕР Пловдив на 17.06.2021г. /л.68/. При така изложената
хронология се установява, че още към 17.06.2021г. в структурното звено на ответното
предприятие е отпаднала необходимостта от изпълнение на основните трудови задължения
за заеманата от ищеца длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ -
управление на тежкотоварен автомобил подвижна високоволтова лаборатория, управлява
крана, участва в подготовката на схемите за измервания и извършва преглед на влекача,
крана и ремаркето с цел установяване на годността им. След закупуването на новата
лаборатория част от задълженията на ищеца (участие в подготовката на схемите за
измервания) са поети от други работници, а при прехвърлянето на влекача в МЕР Пловдив е
отпаднала необходимостта и не е извършвана дейност по управление и преглед на
тежкотоварен автомобил, кран и ремарке. Дейността на група „Подвижна високоволтова
лаборатория“ – Варна не е спирана в периода след 22.03.2021г., а е осъществявана с друг
автомобил, който може да бъде управляван от лице със свидетелство за правоспособност
категория „В“. Това е довело до отпадане необходимостта в структурното звено да бъде
включено лице със свидетелство за управление на МПС категории „С“ и „Е“. Извършените
промени биха били предпоставка за съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност,
каквото е и становището в доклада на Директор Дирекция ПЕЕ от 12.04.2021г., но не и за
обявяване на престой за дейността управление на тежкотоварен автомобил – подвижна
високоволтова лаборатория повече от 8 месеца след като товарния автомобил е предаден в
друго структурно звено на ответното дружество в гр. Пловдив. Когато за работодателя
трайно отпадне необходимостта от изпълнение на трудовите функции за конкретна
длъжност не може да се приеме тезата на ответника, че е налице спиране на работата за
осъществявана от конкретен работник дейност. Не може да се приеме, че е възможно
спирането на работата за конкретната дейност, която повече от 8 месеца не се осъществява в
предприятието на ответника и за която не се предвижда да се изпълнява занапред.
Следва да се отбележи, че ищецът не е уведомен за обявения престой за дейността
управление на тежкотоварен автомобил – подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес
16 тона със заповед № ЧР-113/04.03.2022г. В периода от 07.03.2022г. до 05.04.2022г. ищецът
се е явявал на работа и изпълнявал възлаганите му задачи по управление на различни
служебни автомобили, което не се оспорва от ответника. Факта, че в този период ищецът не
е управлявал тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона и не се е явявал на работа в група
„Подвижна високоволтова лаборатория за измерване/, използваща автомобил, зачислен на
друг служител на ответника също не води до извод, че ищецът е преустановил да изпълнява
трудовите си задължения при ответното дружество.
Отново от хронологията на осъществените факти се установява и твърдението на
ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в нарушение
на чл.8 КТ с цел да бъде избегната защитата по чл.333 КТ. Работодателят е поискал мнение
на трудово-експертната лекарска комисия за прекратяване на трудовото правоотношение с
8
ищеца и след като е получил отрицателно становище, трудовото правоотношение е
прекратено на правно основание, което не се ползва от защитата по чл.333 КТ без да е
налице соченото основание – спиране на работата за повече от 15 работни дни.
Предвид изложеното извършеното уволнение се явява незаконно и следва да бъде
отменено.
При основателността на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно,
то доказани и основателни се явяват и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Липсват
предвидени в закона пречки за възстановяване на ищцата на предходно заеманата длъжност,
а по отношение претендираното обезщетение се доказа, че ищеца е останал без работа след
уволнението и е бил регистрирана като активно търсещо работа лице в ДБТ, както и
размерът на дължимото обезщетение.
Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдените и
направените по делото разноски. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата към същия ищеца е сторил разноски в общ размер на 1750 лева под формата
на заплатено адвокатско възнаграждение. Основателно се явява възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като същото следва
да бъде присъдено в редуциран по реда на чл.78, ал.5 ГПК размер от 800 лева, съобразен с
действителната фактическа и правна сложност на спора, при който липсват спорни
твърдения по релевантните за разрешаването му факти.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
дължимите държавни такси по уважените искове в размер на 659.58 лева - по 80 лева за
всеки от неоценяемите искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.2
КТ и 499.58 лева за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на П. А. Р., с ЕГН
********** и адрес гр. *** извършено със Заповед № **/31.03.2022г. на Изпълнителния
директор на „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК ***, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯ П. А. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. *** на заеманата до
уволнението длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с място на
работа гр. Варна“ при „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. **, на
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. ** ДА
ЗАПЛАТИ на П. А. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 12489.54 лв.
9
/дванадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно
уволнение, за период от шест месеца след 05.04.2022г., на основание чл.225, ал.1 вр. чл.344,
ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 01.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. ** ДА
ЗАПЛАТИ на П. А. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 800 лв. /осемстотин
лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. ** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 659.58 лв.
/шестстотин петдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължими в
производството такси, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от 26.09.2022г. – датата посочена за обявяване на решението, на
основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10