Р Е Ш Е Н И Е
№
693/19.11.2018г..
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 823 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Производството
е образувано по жалба на Н.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***,
против Заповед № 18-1818-000031/08.08.2018 г. на началник сектор РУ Пазарджик
към ОДМВР Пазарджик. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушаване на материалния закон. Жалбоподателят сочи,
че в момента на проверката автомобилът е бил управляван от сина му, който от
24.07.2018г. е правоспособен водач, което е отбелязано в СУМПС. Счита, че не е
налице хипотезата да е предоставил управлението на МПС на водач, който не
притежава правоспособност или да не притежава правоспособност за съответната
категория, към която спада управляваното от него МПС. Прави се искане за отмяна
на оспорената заповед. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
като се представлява от валидно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Ответната
страна Началник сектор РУ Пазарджик към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Пазарджик не се явява, по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК
изпраща административната преписка със становище за неоснователност на жалбата
и искане за потвърждаване на заповедта.
Съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал.
1 от АПК във
връзка с чл. 172, ал.
5 от ЗДвП, указан от
административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
23.08.2018 година /л. 9/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез
административния орган на 30.08.2018 година /л. 6/.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал.
1 във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а от ЗДвП Заповед
№ 18-1818-000031/08.08.2018 г. на началник сектор РУ Пазарджик към ОДМВР
Пазарджик, на жалбоподателя Н.С.К. на основание чл. 171, т.
2а от ЗДвП е
наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на лек автомобил Субару
Импреза с рег. № РА6617 КВ за срок от 6 /шест/ месеца, като са свалени /отнети/
2 /два/ броя регистрационни табели. В мотивите на заповедта е посочено, че на
08.08.2018 година около 11,35 в с. Памидово, на ул. „Първа“ при проверка е
установено, че посоченият по-горе лек автомобил - собственост на жалбоподателя,
е управляван от неправоспособния водач Стоян Николаев К., с посочен ЕГН
**********.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК и се
издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
По
преписката е наличен съставен АУАН № 239977 от 08.08.2018 година /л. 10/. В
акта е описано, че на 08.08.2018 година около 11.35 часа в с. Памидово, на ул.
„Първа“ Стоян Николаев К. управлява лек автомобил **** с ДКН *******,
собственост на Н.С.К., с ЕГН **********, без да притежава валидно СУМПС –
неправоспособен водач. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват
фактически обстоятелства, послужили за издаване на обжалваната заповед. В този
смисъл процесната заповед съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, ал. 2,
т. 4, предл. 1 от АПК.
От събраните
по делото доказателства се установява, че С. Н. К. е с издадено на 15.08.2018г.
СУМПС № *********, което е и първо издадено СУМПС въз основа на резултати от
изпит по протокол № 967/24.07.2018г. В документа е отразено в графа 10, че
датата на придобиване на категорията е 24.07.2018г.
В хипотезата
на чл. 171, т.
2а от ЗДвП може
да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Нормата
съдържа основания за прилагането на ПАМ.
От
установените фактически основания е явно, че е налице едно от основанията по
тази норма за прилагане на ПАМ, а именно моторното превозно средство да е
управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.
Съгласно чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, за да има
право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/, което се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона
условия и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.
Безспорно по
делото се констатира, че установеното нарушение е извършено на 08.08.2018г.,
като свидетелството за управление на водача на МПС е издадено на 15.08.2018г.,
като същият е положил изпит на 24.07.2018г., когато е придобил съответната категория.
Придобиването на съответната категория, без наличието на свидетелство за
управление в процесния случай, е равнозначно на липса на свидетелство за
правоуправление. Осъщественият състав за
прилагане на ПАМ се свежда до притежаването/непритежаването на съответното
СУМПС. Свидетелството за управление на МПС като официален удостоверителен
документ е със срок – начален, който е датата на издаване, и краен – датата, до
която е валиден. Този срок предопределя и срочността на правото на водача да
управлява МПС. Началото на срока на валидност на СУМПС на Стоян К. е
15.08.2018г., от който срок държавата е признала на съответното лице правото да
управлява МПС, без значение е фактът на придобитата преди това правоспособност
чрез полагане на изпит. Срочността на правото е отразена в официалния
удостоверяващ правото документ, като едва след издаването му, лицето ще има
право на управлява МПС. В тази насока управлението на МПС преди издаване на
СУМПС се приравнява на управление на МПС без СУМПС т.е. без лицето да притежава
такова.
По аргумент
от разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от
съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал.
1от ЗДвП. Със
Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи /л.
26/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т.
І.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 312з-74 от
18.01.2017 година на Директора на ОД на МВР – Пазарджик са упълномощени
длъжностни лица от ОД на МВР - Пазарджик да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, включително
и длъжността на издателя на оспорената пред съда заповед. Тоест той е от
компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в
частност на основание чл. 171, т. 2а.
Процесната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а от Закона за
движението по пътищата е издадена от компетентен орган, както и в
предвидената от закона /чл. 172, ал.
1 от ЗДвП/ писмена
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***, против Заповед
№ 18-1818-000031/08.08.2018 г. на началник сектор РУ Пазарджик към ОДМВР
Пазарджик.
Решението
подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
С
РЕШЕНИЕ № 17569 от 20.12.2019 г. по адм. дело № 15681/ 2018 г. на ВАС- Седмо
отделение:
ОСТАВЯ в сила Решение № 693
от 19.11.2018 г. по адм. дело № 823/2018 г. на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.