№ 302
гр. Благоевград, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Маргарита Коцева
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600495 по описа за 2022 година
ОС - Благоевград е сезиран с жалба от частния тъжител по делото – А. Г. З., чрез
неговия повереник адв. И.П., срещу Определение № 500275 от 04.05.2022 г., постановено по
н.ч.х.д. № 364/2017 г. по описа на РС - Разлог. С определението РС – Разлог е осъдил
частния тъжител А. Г. З. да заплати на оправдания подсъдим К. Г. Л. сумата от 1 000 лева,
представляваща сторени съдебни разноски /заплатен адвокатски хонорар/ по същото
наказателно дело от частен характер, като е оставена без уважение молбата на К. Г. Л. в
частта, с която същият е искал тъжителят А. Г. З. да му заплати разликата над присъдените 1
000 лева до претендирани съдебни разноски от 2 700 лева, като с определението е
постановено да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на К. Г. Л., посредством който
частният тъжител А. Г. З. бъде осъден да заплати на К. Г. Л. сума в общ размер на 3 211.71
лева, представляваща сбор от платени суми и събрани разноски по изпълнително дело №
3/2021 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – Гоце Делчев.
С частната жалба на адв. П. като повереник на частния тъжител А.З. се иска отмяна
на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че
определението на районния съд било неясно за изпълнение, защото осъждането за плащане
не могло да стане с издаване на обратен изпълнителен лист, а с определение или присъда.
Сочи се, че макар и от К.Л. да е събрана сума по изпълнителното дело в размер на 3 211,71
лв., по сметката на тъжителя З. била преведена сумата от 2 928,39 лв., като взискателят А.З.
трябвало да възстанови само сумата, която реално е получил от длъжника по изпълнението
К.Л., а другите суми последният следвало да поиска за възстановяване от съдебния
изпълнител и от ВСС, на които са преведени. Сочи се, че оправданият подсъдим К.Л.
дължал на тъжителя З. сумата от 2 050 лв. за направените разноски пред първата и втората
инстанция по наказателното дело от частен характер, тъй като АС – София е отменил
присъдата на ОС – Благоевград само в частта за виновността на К.Л. и според адв. П.
обратният изпълнителен лист следва да бъде само за сумата от 371,59 лв. По отношение
присъдените разноски в размер на 1 000лв. се правят възражения, че същите не са били
поискани своевременно, не било поискано никакво присъждане на разноски, а и нямало
доказателства за тяхното плащане с изключение на тези пред първата инстанция, като било
неправилно съдът да присъжда разноски, когато искането за тях е направено с искане за
издаване на обратен изпълнителен лист.
Иска се отмяна на определението на районния съд в обжалваната му част и
1
потвърждаване в частта, с която е отхвърлена молбата за разноски над 1 000 лв. до
претендираните 2 700 лв.
Срещу жалбата на повереника на частния тъжител е депозирано възражение от
оправдания подсъдим К.Л. чрез неговия адвокат В. А., като се излагат доводи, че частната
жалба е неясна като съображения и искане, сочи се, че е налице влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 187 от 10.06.2021 г. по н.д. № 378/2021 г. на АС – София, с което е отменен
актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, като били налице предпоставките
на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Сочи се, че по изпълнителния лист, издаден въз основа на
отменения съдебен акт, е образувано изпълнително производство, по което общото
задължение на К.Л. било 4 962,42 лв., но съгласно представеното по делото удостоверение
от него в изпълнителното производство е била събрана сумата от 3 211,71 лв. и тази сума
следвало да се възстанови от А.З. на Л., като претенциите на А.З. за по-малка сума /2 928,39
лв., която била постъпила по сметката на частния тъжител/ следвало да бъдат отправени към
съдебния изпълнител, а не към К.Л.. Във възражението се сочи, че са ясни мотивите на
районния съд защо се дължат разноски на оправдания подсъдим и защо и за каква сума
следва да се издаде обратен изпълнителен лист, като било неоснователно възражението, че
присъдата не била отменена в частта за разноските, защото съдът е посочил, че присъдата е
отменена изцяло, а въпросът за разноските се предпоставя от изхода на делото в
предходните две инстанции, а не е самостоятелен. Иска се потвърждаване на определението
в обжалваната част, като се претендират направени разноски в настоящето производство.
Макар и посочено във възражението, че към същото се прилагат пълномощно и договор,
такива не са представени към същото и в 7-дневен срок след получаване на съобщение за
това, изпратено до адв. А. от районния съд след връщане на делото от въззивната инстанция
за администриране.
Адв. П. в подробно становище по възражението на адв. А. възразява за присъждането
на разноски, защото нямало приложени доказателства за размера им и защото на този етап
въпросът с присъждането на разноските е приключил.
Въззивният съд, след като взе предвид изложените доводи в жалбата на адв. П. като
повереник на частния тъжител и възражението на адв. А. като защитник на оправдания
подсъдим К.Л. намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу акт на районния съд, който
подлежи на самостоятелен въззивен контрол по реда на глава 22 НПК, внесена е дължимата
д.т. за обжалване. Разгледана по съществото въззивният съд намира жалбата за
неоснователна поради следните съображения:
В мотивите на обжалваното определение на РС – Разлог подробно, ясно и
мотивирано е посочено, че с постановяване на Решение № 187 от 10.06.2021 г. по н.д. № 378
от 2021 г. по описа на Апелативен съд – София, което е окончателно от датата на
постановяването му, е възобновено производството по в.н.ч.х.д. № 147 от 2020 г. на ОС -
Благоевград, постановеното по него решение е отменено, отменена е и присъдата по н.ч.х.д.
№ 364/2017 г. по описа на РС - Разлог, а подсъдимият К.Л. е признат за невинен по
повдигнатите срещу него обвинения, оправдан е, като е отхвърлен като неоснователен
предявеният граждански иск, като след оправдаването на подс. К.Л. същият е подал молби
за осъждане на частния тъжител А.З. да му заплати сумата от 2 700 лева за сторени съдебни
разноски пред районния, окръжния и апелативния съд, както и да му бъде издаден обратен
изпълнителен лист срещу частния тъжител А.З. за сумите по гражданския иск, които са били
събрани въз основа на издаден по делото изпълнителен лист, като за размера на събраните
от К.Л. суми е било представено удостоверение от държавен съдебен изпълнител към
Районен съд – Гоце Делчев.
Срещу определението на РС – Разлог по чл. 306, ал. 1 т. 4 НПК, с което частично /за
сумата от 1 000 лв./ е уважена молбата на оправдания подсъдим Л., е депозирана жалба само
от частния тъжител З. чрез адв. П.. Въззивният съд споделя изцяло съображенията на
районния съд за основателност на направеното искане от К.Л. чрез негов защитник за
2
дължима сума от 1 000 лв., като са неоснователни доводите в жалбата на адв. П., че сума
като разноски частният тъжител не дължал на оправдания подсъдим Л., защото в нито един
момент от съдебното производство не било поискано присъждането им. На стр. 402 от
н.ч.х.д. № 364/2017 г. на РС – Разлог изрично в пледоарията на адв. А. е отразено искането й
като защитник на подс. Л. да бъде признат за невиновен и да му се присъдят направените
разноски в производството, като е представен документ за тези разноски и адв. П. е имала
възможност да изрази становище по договора за правна защита и съдействие и посочения в
него хонорар като платен в брой за сумата от 600 лв., както и по представения списък за
разноски, във въззивната жалба на л. 6 от в.н.ч.х.д. № 147/2020 г. на ОС – Благоевград също
ясно е направено искане от адв. А. за присъждане на всички разноски пред двете съдебни
инстанции, като очевидно не е било необходимо при всяко следващо разглеждане на делото
да се прави искане за присъждане на разноски, а е достатъчно за разглеждане на искането за
разноски дори и заявеното такова в хода на пренията пред районния съд. Правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че с оглед оправдаването на подс. Л. след
постановяване на решението на АС – София по н.д. № 378/2021 г. подсъдимият К.Л. има
право на сторените от него съдебни разноски пред всички съдебни инстанции, в които е
направил такива, на основание чл. 190, ал. 1 НПК. Не само поради липсата на жалба на
оправдания подс. Л. и неговия защитник въззивният съд следва да потвърди определението
в частта за отхвърлянето на претенцията за разноски над 1 000 лева до претендираните 2 700
лева. Районният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция приема за правилни и
законосъобразни, като частният тъжител правилно е осъден да заплати само сумата от 1 000
лв. за разноски на К.Л., тъй като в производството са налице доказателства за направени
разноски в този размер като платени в брой от К.Л. на упълномощен от него адвокат – в
договорите за правна защита и съдействие на лист 28 /400 лв./ и на лист 407 /600 лв./ от
н.ч.х.д. № 364/2017 г. С оглед оправдаването на подс. Л. по частното обвинение,
направеното искане за присъждане на разноски и доказателствата за реално направени
такива, правилно районният съд е осъдил частният тъжител З. да заплати на оправдавания
подсъдим сумата от 1 000 лв.
Въззивният съд намира за правилно и законосъобразно и определението на районния
съд за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 3 211,71 лв.
Районният съд законосъобразно е преценил, че са налице основания за субсидиарно
приложение на разпоредбите на ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, когато
влязла в сила присъда, с която е уважен и граждански иск, впоследствие е отменена, а въз
основа на изпълнителния лист вече са били събрани суми от оправдания подсъдим като
длъжник. В случая районният съд законосъобразно е преценил, че на основание чл. 309, ал.
2 ГПК вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК следва поради отмяната на присъдата, въз основа на
която е бил издаден изпълнителен лист в полза на частния тъжител срещу подс. Л., да
издаде изпълнителен лист на длъжника /в случая К.Л. като вече оправдан подсъдим/ срещу
взискателя /тъжителя А.З./ за връщане на сумите, получени въз основа на отмененото
решение, както и за събраните от длъжника К.Л. такси и разноски в изпълнителното
производство. Не е спорно в производството, че присъдата, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист за дължими суми от подсъдимия на частния тъжител, е отменена, като
адв. П. възразява само, че присъдата не е отменена в частта, с която на частния тъжител са
присъдени разноски в съдебното производство в общ размер на 2 050 лв. и следователно
същите въпреки оправдаването на подсъдимия последният дължал на частния тъжител.
Според въззивния съд не се налага тълкуване на решението на АС – София по н.д. №
378/2021 г., защото от диспозитива на същото следва ясно волята на съда за пълната отмяна
на решението на въззивния съд и на проверената от въззивния съд присъда на РС – Разлог
по н.ч.х.д. № 364/2017 г., като е налице недължимост на разноски от подсъдимия на частния
тъжител поради отмяна на постановените съдебни актове от районния съд и от въззивната
инстанция /противното становище е в противоречие с нормата на чл. 190 НПК, която
3
разпорежда на кого се възлагат разноски при оправдаване на подсъдимия, както и с ясното
отразяване в диспозитива на решението на АС – София за отмяна на съдебните актове, които
са били предмет на разглеждане в производството по възобновяване/. Ясно е посочено в
приложеното по делото на районния съд Удостоверение от Държавен съдебен изпълнител
към Районен съд – Гоце Делчев /лист 445 от делото на районния съд/ какъв е общият размер
на сумите, които е трябвало да бъдат събрани по изпълнително дело № 3/2021 г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – Гоце Делчев, както и че събраната сума от
длъжника К.Л. е в общ размер на 3 211,71 лева, за която сума районният съд е издал обратен
изпълнителен лист, посредством който тъжителят А.З. е осъден да заплати на оправдания
подс. К.Л. посочената сума, представляваща сбор от платени суми на взискателя и събрани
такси и разноски в изпълнителното производство.
Неоснователни са възраженията на повереника на частния тъжител, че определението
на районния съд било неясно, доколкото в същото е посочено мотивирано на какво
основание и защо се дължи сумата от 3 211,71 лв., като преди решаване на въпроса за
издаване на обратен изпълнителен лист за събраните суми не е било необходимо да има
изричен осъдителен диспозитив за същите, а в обжалваното определение ясно е посочено, че
тъжителят се осъжда чрез този обратен изпълнителен лист да плати сумата на оправдания
подсъдим. Неоснователни са и възраженията на адв. П., че обратният изпълнителен лист
следвало да бъде само за действително получената сума от частния тъжител, а не и за
платените от длъжника Л. такси и разноски, които длъжникът следвало да иска да му бъдат
възстановени от получилите ги лица /ДСИ и ВСС/. В разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК
ясно е посочена волята на законодателя за това, че обратният изпълнителен лист се издава
срещу взискателя и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното
производство, което е предвидено именно с оглед неоснователността на претенцията на
взискателя, който следва в пълен размер да възстанови на длъжника всички платени суми
въз основа на изпълнителен лист, издаден по отменен съдебен акт. С оглед на изложеното е
неоснователно искането на адв. П. обратният изпълнителен лист да бъде само за сумата от
371,59 лв.
Неоснователно е искането с възражението на адв. А. за присъждане на разноски в
настоящето производство, защото не се представят доказателства за направени такива от
подсъдимия, на който адв. А. е защитник, като според въззивния съд доколко с
депозираната жалба от адв. П. за подсъдимия са необходими полагане на усилия за защита
по делото, като се депозира възражение от неговия адвокат срещу жалбата против
определението за разноските и за издаване на обратен изпълнителен лист, е налице
основание за дължимост на разноски /когато са направени такива/ въпреки приключилото по
отношение на виновността, наказателната и гражданска отговорност наказателно
производство.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като на основание чл. 345 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 и ал. 3 НПК, чл. 245, ал. 3 ГПК вр. чл. 309,
ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 500275 от 04.05.2022 г., постановеното по н.ч.х.д.
№ 364/2017 г. по описа на РС – Разлог.
Определението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване от страните по
делото, които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5