№ 74
гр. гр. Лом, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борислава Сл. Борисова
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно
наказателно дело № 20211620200433 по описа за 2021 година
Жалбоподателя М. АРС. Н. с ЕГН ********** от гр.Лом, ул........,
обл.Монтана обжалва издаденото от ВПД-Началник РУ гр.Лом, към ОД МВР
гр.Монтана, упълномощен с МЗ рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР .......
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-8/ЗМВР от 20.05.2020г. с което на
осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.64, ал.2 от
ЗМВР.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа
жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно моли съда да намали размера на
наложеното му наказание до предвидения в закона минимум.
Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното :
С Наказателно постановление № Л-8/ЗМВР от 20.05.2020г. издадено от
ВПД-Началник РУ гр.Лом, към ОД МВР гр.Монтана, упълномощен с МЗ рег.
1
№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР ....... на жалбоподателят М. АРС. Н. с ЕГН
********** от гр.Лом, ул........, обл.Монтана, на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР му
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв
/петстотин лева/, за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, а именно за това, че
20.04.2020г. около 16,45ч. в гр.Лом, ул........ при извършване на проверка
отностно ЗБЛД не изпълнява многократно отправено устно полицейско
разпореждане да не възпрепятства дейността на полицейските органи, с което
осуетява проверката. Н. отказва да представи документ удостоверяващ
самоличността му.
В с.з. жалбоподателят се явява лично. Моли съда да постанови решение с
което да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е извършилнарушението за което е санкциониран.
Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
обжалване.
По същество жалбата се явява неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 20.04.2020г. свидетелите М.В. и В.Р., двамата полицейски служители
в РУ гр.Лом били на смяна, като извършвали обход в района на ул.“Шести
септември“ и кръстовището на ул.“Братя Миладинови“, когато около 16,45ч.
забелязали жалбоподателят, който разхождал кучето си, без да има поставена
предпазна маска, покриваща устата и носа. Св.В. му разпоредил да спре, за да
му бъде извършена проверка, но лицето продължило да върви. След като св.В.
отново му разпоредил да спре за проверка жалбоподателят спрял. При
поискване на документ за самоличност Н. не представил такъв, като обяснил,
че живее в квартала и си разхожда кучето. Св.В.Р. поискал съдействие от
другият дежурен автопатрул съставен от полицейските служители–св........ и
С. С.. При пристигането им на място св.С. поискал на жалбоподателят
документ за самоличност, но той му отвърнал, че разхожда кучето си и не
носи в себе си. Тогава самоличността на лицето била установена с помощта на
дежурният ОДЧ при РУ гр.Лом, който потвърдил данните за самоличност
предоставени от лицето.
2
На място св.С. съставил на Н. АУАН за нарушение по ЗБЛД, а св.М.В. в
присъствието на св.В.Р. и на жалбоподателят му съставил АУАН № Л-
8/ЗМВР, в който описал нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Актът бил връчен
на Н., който го подписал с възражение, че неправомерно бил спрян от
полицаите, тъй като той се намирал от другата страна на улицата и разхождал
кучето си.
Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното
НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин
лева/.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е
ангажирана за извършено нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Съгласно
нормата на чл.64 ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.“, а според ал.2 „при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят“.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са
допуснати процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на
жалбоподателят.
На първо място, във фактическото описание на нарушението, както в
АУАН, така и в НП не е посочено в какво се изразява неизпълненото
разпореждане на орган на МВР, нито кой е отправил полицейско
разпореждане и най-малко обстоятелствата, което го определят като орган на
3
МВР. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението
непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на
жалбоподателя по съставомерни факти относими към приписваното му
нарушение, а и не дават възможност на съда да извърши дължимия
правораздавателен контрол и преценка имал ли е право издалият
неизпълненото полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал
ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
От отразеното в АУАН и НП не става ясно кой от намиращите се на
мястото четирима полицейски служители е дал устно разпореждане на
жалбоподателят, какво точно му е разпоредено и какво е конкретното
поведение, предприето от нарушителя, чиито обективни и субективни
параметри консумират състава на предявеното му нарушение.
Формално са изписани признаците на административното нарушение,
такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни норми,
без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи на
същото, относими поне към обективните признаци на нарушението.
Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали
приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни
да реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с
оглед интензитета си.
В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се
анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на
нормата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно
нарушение, с оглед направените възражения от страна на жалбоподателят.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР наказва се с
глоба от 100 до 500 лева, лице което не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му. От същността на тази норма
може да се направи извода, че в случая в АУАН и НП липсва посочване
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво се
изразява съзнателното препятстване на полицейския орган да изпълни
задълженията си по служба. Явно не е попречил на полицейските служители
да изпълнят задълженията си, след като са установили самоличността на
жалбоподателя и са му съставили процесния АУАН.
Констатираните в обжалваното наказателно постановление неясноти и
4
непълноти при описание на вмененото във вина на жалбоподателя
административно нарушение, води до ограничаване възможността за
санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл
представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по
налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът намира, че подадената жалба се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а издаденото
наказателното постановление неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени, за това и на осн. чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-8/ЗМВР от
20.05.2020г. издадено от ВПД-Началник РУ гр.Лом, към ОД МВР
гр.Монтана, упълномощен с МЗ рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР ......., с
което на жалбоподателят М. АРС. Н. с ЕГН ********** от гр.Лом, ул........,
обл.Монтана, на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на
чл.64, ал.2 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник РУ гр.Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5