О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 344 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от К.Т.Т., чрез адв. К.Д., срещу Решение
№ 5778 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 6696/2019 г. по описа на ВРС, VIII с-в, с което
първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу Прокуратурата на Република България, иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, пар. 1
КЗПЧОС на ДП 616/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР, пр.пр.
12799/2017 г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на
безизходица, за липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване
на образованието му.
Жалбоподателят К.Т.Т. счита
постановеното решение за незаконосъобразно, неоснователно, необосновано и
немотивирано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че воденото
две години наказателно производство срещу непълнолетен, е приключило в разумен
срок. Излага, че са му били нарушени правата като непълнолетния обвиняем,
защото не е имал възможност да работи с психолог и не му е осигурен защитник,
нито родител по време на проведения му разпит. Сочи, че от показанията на
разпитания по делото свидетел се установява, че в резултат на повдигнатото
обвинение са му причинени страдания и дискомфорт за
период от близо две години. В тази връзка твърди, че първоинстанционният съд не
е съобразил факта, че е непълнолетен, без достатъчно житейски опит, което е
допълнително е допринесло за претърпените неимуществени вреди. Излага, че пряка
последица от действията на Прокуратурата е прогресиращото му здравословно
заболяване – разстройство в адаптацията, прогресиращо депресивно разстройство.
Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с трайно установената
практика на ЕСПЧОС по отношение на приключване на предварителното производство
в разумен срок, който в случая е следвало да бъде една година от образуването
му. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на
претендираните неимуществени вреди.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият Прокуратурата на Република
България не е депозирал писмен отговор.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Държавната такса е заплатена.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от К.Т.Т.,
чрез адв. К.Д., срещу Решение № 5778 от 16.12.2019
г., постановено по гр.д. № 6696/2019 г. по описа на ВРС, VIII с-в, с което
първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу Прокуратурата на Република България, иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок по чл. 6, пар. 1
КЗПЧОС на ДП 616/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР, пр.пр.
12799/2017 г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на
безизходица, за липса на справедливост, влошено психично състояние и прекъсване
на образованието му.
НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл.
140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на
същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на
всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения между тях. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 344/2020 г. на ВОС за
30.03.2020 г.
от 14,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: