Р Е Ш Е
Н И
Е
№……….
гр. Ловеч, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 350/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Т.П.К. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0297-000055/15.07.2020 г. на Началника на
РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит.
В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена
в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се иска нейната отмяна.
В съдебно
заседание жалоподателката поддържа жалбата.
Ответникът–Началникът на РУ към ОДМВР
Ловеч, РУ Луковит в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.
Настоящият състав на Административен съд
Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана
по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 15.07.2020 г. е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) против В.Х.К. от
гр. Луковит, област Ловеч, затова, че на същата дата около 11:05 часа в гр. Луковит
на кръстовището на ул.“Цар Симеон I“ и ул. „Йордан Йовков“ управлява лек
автомобил „Опел Астра”(сив) с рег. №***, след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, т.4 от ЗДвП – отнемане на всички
контролни точки с влязло в сила на
20.03.2020 г. НП, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Като доказателства
са иззети два бр. рег. табели на автомобила. Акта е предявен на нарушителя на
21.07.2020 г., който не е вписал възражения и е отказал да го подпише, което е
удостоверено с подписа на един свидетел. В АУАН е отразено, че автомобила е
собственост на Т.П.К. ***.
По делото е
представена Докладна записка № 13656/16.07.2020 г. до Началника на РУ МВР
Луковит относно реализиране на АНП във връзка със съставен АУАН относно
неспиране на подаден светлинен и звуков сигнал от неправоспособен водач и
осуетуване на полицейска проверка. Тя е изготвена от мл.автоконтрольор Г.Й.,
който е посочил, че е бил на работа по утвърден график за времето от 08:30 ч.
до 20:30 часа на 15.07.2020 г. задно с колегата си от ППД Р.Ц.. Около 11:00 ч.
са се движили по ул. .“Цар Симеон I“, като на кръстовището с ул. „Йордан
Йовков“ забелязали лек автомобил „Опел Астра”(сив) с рег. № ***, управляван от
неправоспособния В.Х.К.. Полицейският служител е подал на водача ясен и
разбираем за него светлинен и звуков сигнал, при което водачът е увеличил
скоростта и е продължил движението си в посока гр. Плевен, поради което
полицейският служител е започнал да следва автомобила на безопасно разстояние с
включен светлинен и звуков сигнал. Автомобилът е увеличил скоростта, не е
спрял, движел се е рисково и е създавал опасност за участниците в движението. В
с. Радомирци автомобилът е променил посоката си на движение към с. Рупци. В
това село автомобилът е продължил движението си по земен път, отворен за
обществено ползване, като е спрял пред гробищен парк на селото. Водачът В.Х.К.
е слязъл от автомобила и започнал да бяга през непроходима гориста местност,
като по този начин отново е осуетил полицейска проверка. Двамата полицейски
служители са обходили местността, но не
са успяли да открият В. К.. От направена справка в СУАНД съставилият докладната
записка полицейски служител е установил, че водачът В. К. е загубил
правоспособност и е с отнето СУМП по реда на чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Поради
отнемане на всички контролни точки има влязло в сила НП № 20-0297-000042, с
което е наказан в едногодишен срок по административен ред за същото деяние.
Полицейският служител е посочил, че на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН е
съставил АУАН на К. по чл. 150 от ЗДвП и АУАН по чл. 103 от ЗДвП, които ще се
предявят на нарушителя на основание чл. 43, ал.1 от ЗАНН.
До Началника на
РУ Луковит е изготвена и Докладна записка № 297р-14035/22.07.2020 г. от ПИ Х.П.
относно приобщаване на материали по ДП № 160/2020 г. по описа на РУ Луковит. В
нея полицейският служител е отбелязал, че на 21.07.2020 г. около 11:20 часа
заедно с още двама негови колеги – мл. Автоконтрольор П.Й. и мл.инсп. И.Т. са посетили Неврологично отделение при МБАЛ
Луковит, в което е бил настанен за лечение В.Х.К.. Същият е отказал да му бъде
връчена покана с рег. № 297000-4211/21.07.2020 г., като свидетел на отказа е станал
полицейският служител И.Т.. При предявяване на двата съставени АУАН, които са
му били прочетени, В. К. е отказал да ги подпише, като свидетел на отказа е
станал полицейският служител И.Т.. Освен това К. е отказал да подпише и получи
призовка за извършване на действия по разследване по ДП № 160/2020 г., като
свидетел на отказа е станал другият полицейски служител П.Й.. В докладната
записка е отразено, че В. К. е отказал да дава каквито и е обяснения по случая.
Въз основа на съставеният АУАН №
АА-753651/15.07.2020 г., Началникът на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит е издал оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ, с която на
жалбоподателката Т.П.К. е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца, затова, че като собственик на лек автомобил „Опел Астра” -
сив с рег. № *** допуска или предоставя управлението му на В.Х.К.,
който не притежава СУМПС – неправоспособен водач.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката е допуснат до разпит
свидетеля Т.А.Ж.. Той живее в гр. Луковит. Работи в строителство, наема сам
строителни обекти. Наел е В. К. – син на жалбоподателката да работи за него.
Той му казал, че се продава лекия автомобил. Свидетелят след оглед го харесал и
дал една част от уговорената сума на жалбоподателката. Останалата сума трябвало
да даде по-късно и тогава да прехвърлят собствеността на колата. Заявява, че
той е карал колата без пълномощно и с нея ходил на работа. Посочва, че е отишъл
с колата в с. Рупци и я паркирал до гробището. Там го чакал човек, на когото
трябвало да види банята за евентуален ремонт. Отишъл с него и след като се върнал
след 2-3 часа установил, че нямало регистрационните табели на лекия автомобил.
Звъннал по телефона на познати, за да ги попита дали има крадци в района. След
това казал на жалбоподателката за случая. Прибрал се в Луковит с колата на този
човек, на когото оглеждал банята в с. Рупци за евентуален ремонт. С другата
кола на жалбоподателката отишъл отново в с. Рупци, за да вземе от лекия
автомобил малкия талон и застраховката. На следващия ден според показанията на
свидетеля колата в с. Рупци е била разбита, липсвали инструменти от багажника,
машини, акумулатор, три джанти, щека за масло, един фар. Той не се е обаждал за
случая в полицията, нито където и било другаде. Закарал железни джанти, вдигнал
колата и я закарал в гаража в Луковит.
Съдът не
кредитира показанията на разпитания свидетел. Те не съответстват на останалите
доказателства по делото – на отразеното в съставения АУАН, както и на
отразеното в изготвените от полицейските служители две докладни записки за
случая. Освен това показанията на този свидетел са неясни, противоречиви,
непоследователни, нелогични и житейски неправдоподобни.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателката е
наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.
Министърът на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. е определил да
осъществятат контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 3 и
ОДМВР.
Директорът на
ОДМВР Ловеч със заповед № 295з-805/25.04.2017 г. е оправомощил да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП
служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. I.5 фигурират Началниците на РУ при ОД на
МВР за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч. По делото е представено
Удостоверение № УРИ 295р-6279/07.05.2019
г., издадено от ОДМВР Ловеч, от което се
установява, че издателят на обжалваната заповед И.Н.Р. е назначен на длъжност Началник III степен на
РУ-Луковит при ОДМВР Ловеч със заповед № 8121К-4986/06.12.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи, считано от 09.12.2016 г. и продължава да служи на същата
длъжност и към момента.
Обжалваната в
настоящото производство заповед е издадена на 15.07.2020
г.
от И.Н.Р. - Началник на РУ към ОДМВР
Ловеч, РУ Луковит. Нарушението на ЗДВП е извършено в гр. Луковит, който район
се обслужва от ОДМВР Ловеч. Следователно оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.
Административният
орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените
правила.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните
разпоредби.
Съгласно чл. 22
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С оспорената
заповед на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т.1 или 4, или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Тази мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да
извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание.
Според чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които
съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради
което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на
акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият съдебен
състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от Административния
орган в обжалваната заповед. По делото не е спорно, а и се установява от
представените доказателства, че жалбоподателката
е собственик на лек автомобил „Опел
Астра”(сив) с рег. № ***. При условие, че формалната
доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателката, тъй като
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Т.А.Ж. не могат да бъдат
кредитирани, и при безспорното
установяване, че собственото й МПС е управлявано от нейния син В.Х.К. , който
не е правоспособен водач, съдът приема
за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ
прилагането на наложената ПАМ.
След като по
делото са безспорно установени управлението на процесното МПС от
неправоспособен водач и кой е собственик на автомобила, административният орган
законосъобразно е приложил ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътното
превозно средство" на собственика. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган
право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, административният орган е длъжен да издаде
административен акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
Посочената от
административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП регламентира
налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно
лице. В случая посоченото обстоятелство е безспорно и е доказано.
Жалбоподателката-собственик не е адресат на съставения и цитиран в заповедта
АУАН, но това е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква
самото нарушение (управление на МПС от неправоспособен водач) да е констатирано
с АУАН.
Посочените материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката са били налице. Изпълнено е изискването МПС-во да е било
управлявано от неправоспособно лице, което няма валидно издадено СУМПС към
датата на установяване на нарушението. В заповедта ясно и пълно е описано МПС,
което е било управлявано от неправоспособен водач и спрямо което се прилага ПАМ
"прекратяване на регистрацията".
Приложената ПАМ
е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността
на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и
преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа
на съразмерност по чл. 6 от АПК. Административната мярка е приложена за
нарушение, което има висока степен на обществена опасност – управлението на
собствения на жалбоподателката автомобил е извършено от неправоспособно лице;
поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето както на водача, така
и тези на останалите участници в движението.
Възраженията и
твърденията в жалбата, както и тези, изразени от жалбоподателката в проведеното
публично заседание са неоснователни,
защото не се подкрепят от доказателствата по делото.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна,
което налага оспорването да бъде отхвърлено.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Т.П.К. *** на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0297-000055/ 15.07.2020 г. на Началника на РУ към
ОДМВР Ловеч, РУ Луковит.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: