Р Е Ш Е Н И Е
14.01.2021 год.
Номер
260011 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 29 (двадесет и девети) септември Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 122 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Я.В.Я. с ЕГН ********** с
адрес ***, к-с „***“ бл.***, вх.***, ап.*** срещу Наказателно постановление
№46-0000050 от 27.02.2019 г., издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна
администрация“, гр.Шумен.
В обстоятелствената част на жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено
при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, поради
маловажност на извършеното нарушение.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – Изпълнителна Агенция АА ОО“АА“ гр.Шумен не изпраща
представител в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60,
ал.2 от ЗАНН, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно
и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се
установи, компетентността на наказващия орган.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
на 20.02.2019 г. около 15.00 часа в населено място с.***, общ.*** на
кръстовище ул.“***“ и ул.“***“, в посока гр.***, служителите на Областен отдел "Автомобилна
администрация" гр.Шумен, свидетелите К.К. и И.С. спрели за проверка жалбоподателя, като водач на товарен автомобил/влекач/ от
кат.N3, с
рег.№ ***, марка „***“, с прикачено полуремарке от кат.04, рег№****, марка „***,
собственост на „***"ООД. При проверката установили, че Я. извършва превоз
на товари-царевица за собствена сметка с маршрут с.***,, общ.***, обл.**** до
пристанище-***. Изискали за проверка документите на водача, който не представил
на проверяващите копие от трудовия си договор, нито извлечение от него.
За установеното нарушение по чл.18, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта на жалбоподателя на 20.02.2019 г. е съставен АУАН.
Непосредствено след проверката и съставяне на АУАН, жалбоподателят
представил заверен препис от трудов договор, заедно с писмените си обяснения на
административнонаказващият орган. След преценка на представените доказателства
и обяснения и въз основа на АУАН административнонаказващия орган е издал Наказателно постановление №46-0000050
от 27.02.2019 г., издадено от Началник
Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.Шумен, в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 500 лв. на
осн.чл.93, ал.2 от ЗАвП за административно нарушение по чл.18, т.1 от НАРЕДБА
№ Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта.
Описаната фактическа обстановка,
съдът счита установена от гласните доказателства – показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие св.С. и К., както и от приложените към
администратвнонаказателната преписка документи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели-служители в ОО“АА“ гр.Шумен, като не констатира наличие на
противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което
такива не следва да бъдат обсъждани.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвтП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В разпоредбата на чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008
г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка са изчерпателно посочени документите, които водачът при
извършване на превози на товари за собствена сметка е длъжен да представи при
поискване от контролните органи. Нормата на чл. 18, т. 1 от цитираната Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ задължава водачите, при извършване на превози на
товари за собствена сметка, да представят при поискване от контролните органи заверено
копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него,
което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и
срока, за който е сключен договорът.
Безспорно в настоящото административнонаказателно
производство се установи извършеното деяние-неизпълнение на задължение на водач
при извършване на превози на товари за собствена сметка да представи посочения
в Наредбата документ за превозвания товар. В случая жалбоподателят като водач
на процесния товарен автомобил е извършвал превоз за собствена сметка по
смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, без копие на трудовият си договор, нито извлечение от
него. Такава към момента на проверката не е била представена от водача Я. при
поискване от контролните органи в момента на проверката. Трудовият договор е
част от набора от документи, изрично посочени като императивни не само като
съществуване при осъществяване на превоз за собствена сметка, какъвто е бил
извършван на процесните дата, час и място, но и за представяне във всеки един
момент при поискване от компетентните органи. Причините, довели до
осъществяване на конкретното противоправно деяние, обявено от закона за
наказуемо с административно наказание са ирелевантни за преценката относно
неговата съставомерност. Изложеното налага безспорния извод за осъществено от
обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, вменено във вина на жалбоподателя.
Установена е и самоличността на извършителя на деянието,
което лице е и адресат на нарушението и
на което е наложено административното наказание. Резонно при описаната
противоправна деятелност за наказващият орган е възникнало задължение за
санкционирането й, което законосъобразно е сторено по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвПр вр. с чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП е изменена
с ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 7.07.2020 г., като е намален размера на наказанието „глоба“ от 500.00
лв. на 100.00 лв. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Поради намаления размер на
наказанието глоба по чл.93, ал.2 от ЗАвП в сравнение със старата разпоредба,
действала към датата на извършване на деянието, съдът счита че наказателното
постановление следва да бъде изменено в частта за наложената санкция, която е
по – благоприятна за дееца.
С оглед фактическата установеност и събрания
доказателствен материал, съдът намира, че в настоящият случай не са налице
условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва
да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Въпросното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като
маловажен случай. В практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било
изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди
установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране
на административно-наказателното производство - обстоятелства, които в случая
несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да бъде счетен
за маловажен.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №46-0000050
от 27.02.2019 г., издадено от Началник
Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.Шумен, с което на Я.В.Я. с ЕГН ********** с
адрес ***, к-с „***“ бл.***, вх.***, ап.***, за нарушение по чл.18, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на
транспорта и на
основание осн.чл.93, ал.2 от ЗАвП, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба” от 500.00 лева на 100.00 (сто)
лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: