Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет
и втори октомври година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 515
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
изложените в искова молба обстоятелства ищеца С.М.Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Г.Х., с която e предявил пряк иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.”, ЕИК *******, да
заплати сумата от 100 000 лв., частично от глобалната сума 150 000 лв., като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП настъпило на 28.06.2017 г., по вина на водача на л.а. „Форд Ескорт“, с per. № *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на
завеждане на иска - 12.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2017 г., около 8:40 часа, лек
автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с per. № *******, управляван от С.К. К.
се движил по AM-Тракия, като в района на км. 332, поради движение със скорост,
несъобразена с характера на пътя и с интензивността на движението, излезнал в
дясно от платното, блъснал се в отводнителна канавка и се преобрърнал.Твърди
се, че вследствие на инцидента е пострадал ищеца С.Д., който е пътувал на задна
дясна седалка в лекия автомобил. Навеждат се твърдения, че за пътния инцидент е
съставен КП за ПТП № 9/28.06.2017 г., по описа на РУП-Карнобат. На виновния
водач бил съставен АУАН серия „Д“ № 118775/28.06.2017 г. по описа на
РУП-Карнобат и издадено НП № 17-0282- 000433 по описа на РУП-Карнобат.
Сочи се, че непосредствено след
процесното ПТП, пострадалият е откаран по спешност в „УМБАЛ-Б.“ АД, където е
хоспитализиран за периода от 28.06.2017 г. до 15.07.2017 г. Поставена му била
диагноза: многофрагментно вътреставно счупване на дясната подбедрица, в
областта на коляното; счупване на 9 ребра в дясно с дислокация (от 3-то до
12-то вкл.); излив на кръв в белия дроб; излив на въздух в белия дроб; луксация на дясната раменна става; подкожен
емфизем; излив на голямо количество кръв - около 2000 мл. в гръдния кош; контузия
на белия дроб. Твърди се, че веднага
след постъпването на ищеца е извършена
спешна торакоцентеза - оперативно отваряне на гръдния кош, за отстраняване голямо
количество излив на кръв - около 2 литра, като е установена и контузия на белия
дроб. Поставена била гипсова
имобилизация на счупените кости на десен крак и е наместена дясна раменна
става. На 18.07.2017 г. в Отделение по ортопедия и травматология на „УМБАЛ-Б.“
АД на ищеца е извършена втора оперативна интервенция - кръвно наместване на
счупените кости и поставяне на метална остеосинтеза на десен крак. След
изписването на С.Д. от Отделение по травматология на 24.07.2017 г., същият бил
приет в Отделение за продължително лечение към „УМБАЛ-Б.“ АД, където е лекуван
по терапевтична и рехабилитационна схема, чрез пасивна и активна гимнастика под
ръководство на рехабилитатор. Проведено е комплексно медикаментозно лечение.
Твърди, че на 11.08.2017 г. ищецът отново е приет в МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД - гр.
Смолян с опасност за живота, поради развили се уросепсис и белодробна
хиперволемия, като е поставен на командно дишане. Сочи се, че след изписването
на ищец на 14.08.2017 г., лечението продължило на легло в домашни условия.
Наложило се близките му да му помагат и да го обслужват за продължителен период
от време. Последното породило значителни
битови неудобства както за пострадалия, така и за близките му. Твърди се, че
понастоящем ищецът продължава да търпи болки.
Навеждат
се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответното дружество. Твърди се, че С.Д. епредявил пред
ответното дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за
причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, но дружеството отказало такова.
Ответното ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва твърдените наранявания да се в следствие на ПТП.
Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като се е
возил без поставен предпазен колан. Оспорва претенцията по акцесорния иск. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва представените с исковата молба медицински документи.
В срока
по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
оспорва възраженията на ответното дружество, като неоснователни.
В
срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответното застрахователно
дружество, в който ответника поддържа наведените възражения и оспорвания.
Признава иска до размера от 20 000 лева, който намира за адекватен на
вредите, като за горницата до предявения размер от 100 000 лева, оспорва иска
като неоснонователна завишен. Ответникът
сочи, че на 03.05.2018г. застрахователното дружество е заплатило на ищеца сума
в общ размер на 20 627.78 лева, от които 20 000 лева главница и
627.78 лева, представляваща лихва за забава от 12.01.2018г. – датата на
депозиране на исковата молба в съда до 03.05.2018г. – датата на плащането.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. Конов поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. Хиков оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия неодпорен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 28.06.2017г., се
установява, че ПТП е настъпило на 28.06.2017г. на АМ „Тракия“ км. 322, около 08:40
часа, л.а. марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ******* управляван от С.К. К. не
избира скоростта на движението съобразно състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението и др., в следствие на
което губи контрол над МПС, излиза извън пътното платно в дясно по посока на
движението като се блъска в отводнителната канавка и се преобръща в лентата за
принудително спиране. /л.9
от делото/
Отразено е, че при ПТП са пострадали С.М. К.а –политравма и С.М.Д. – фрактура
на гръден кош.
По делото е прието
АУАН от 28.06.2017г. и НП № 17-0282-000433 от 17.07.2017г. на Началник на РУП
към ОДМВР Б., РУ Карнобат, съгласно които на С.К. К., за това, че на 28.06.2017г., на км.322 по посока от гр.София към гр.Б., управлява
собствения си л.а. марка „Форд Ескорт“ с
рег. № *******, като не съобразява скоростта на движение, спрямо състоянието на
пътя, интензивността на движение и др., вследствие на което, губи контрол над
управляваното МПС, излиза от посокота си на движение, като се блъска в
отводнителна канавка и се преобръща,
като е наложена на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. /л. 11-12 от
делото/
Видно от писмо рег.№28200-4138 /29.09.2017г. на ОДВР - Б. издаденото
Наказателно постановление НП № 17-0282-000433 от 17.07.2017г. е връчено на С.К. К., като е влязло в сила на
25.07.2017г. /л.
10 от делото/
От приетата Епикриза на УМБАЛ „Б.“ АД, се установява, че С.Д. на 56г. е
постъпил в хирургично отделение на 28.06.2017г. с диагноза: хемопневмоторакс декстра. Фрактура
костарум ІV, V, VI, VII, VIII, IХ, Х, луксацио декстра, фрактура кондили медиалис тибие. Поставена му била
гипсова имобилизация, като е посочено, че подлежи на оперативно лечение след
стабилизиране на състоянието и решаване на хирургичния проблем. На 10.07.2017г.
е извършена оперативна намеса за евакуация на 2000мл. кръв. На 15.07.2017г. ищецът е изписан от болничното заведение като
е насочен за амбулаторно проследяване от ОПЛ и ортопед. /л.13-15 от делото/
От приетата Епикриза на УМБАЛ „Б.“ АД, отделение по Ортопедия и
травматология, се установява, че ищецът С.Д. на 56г. е постъпил в лечебното заведение на 17.07.2017г. с
диагноза: фрактура тибие декстри ин партис проксималис. На 18.07.2017г. е
извършена оперативна интервенция – кръвна репозиция и поставяне на метална
остеосинтеза. На 24.07.2017г. ищецът е изписан от болничното заведение в добро
общо състояние, с препоръка да не натоварва оперирания крайник. /л.96 от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ № 17402 на УМБАЛ „Б.“ АД, отделение за
продължително лечение, С.Д. е хоспитализиран в лечебното заведение на
24.07.2017г. с диагноза: счупване на горния край на тибията /голям пищял/,
закрито S82.10. Назначено било медикаментозно лечение, пасивна и активна гимнастика
под ръководството на рехабилитатор. Изписан е с подобрение по негово желание на
06.08.2017г. /л. 140-141 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 9456 на
МБАЛ „д-р Б.Ш.“ АД, гр. Смолян се установява, че ищецът С.Д. е постъпил в
лечебното заведение на 11.08.2017г. в
увредено общо състояние с диагноза: уросепсис. Започнато е и проведено интензивно
лечение и на 14.08.2017г. е изписан от лечебното заведение в добро общо
състояние. /л.172- л.173 от делото/
Приета е и Епикриза към ИЗ № 20069/2018 на УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, клиника по
ортопедия, травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия, съгласно
която ищецът е постъпил за лечение на 09.07.2018г. с диагноза: контрактура AHS дек.Ст.пост операционем. На 10.07.2018г. е извършена оперативна намеса и
на 13.07.2018г. е изписан от лечебното заведение с подобрение. Определено е
конците да бъдат свалени на 12-ят
следоперативен ден. /л.220-221 от делото/
По делото е представена писмена кореспонденция между страните, съгласно
която ищецът С.Д. с молба
вх.№1736/15.09.2017г. е предявил пред ответното ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 28.06.2017г., а
ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение с уведомление изх.№4270
от 27.11.2017г. /л.174-186 от делото/
В хода на размяна на книжа, ответното дружество е представило платежно
нареждане, съгласно което ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” е внесло по сметка на АД„Д. и Х.“
сума в общ размер на 20 627.78 лева, с посочено основание – „вземане по
гр.д. № 515/2018г. на СГС, ГО, I -7 с-в представляваща главница и лихва за забава“. /л. 217 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р В.Т., неоспорена от страните,
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От приетото заключението на СМЕ се сочи, че ищецът
е получил следните травматични увреждания: гръдна
травма изразяваща се в счупване на седем ребра вдясно / ІV, V, VI, VII, VIII, IХ, Х- то/, хемоторакс вдясно в количество около 2000
мл., подкожен емфизем на дясна гръдна половина, травма на опорнодвигателния апарат изразяваща се във: вътреставно
многофрагментно счупване на вътрешния
кондил на дясната голямопищялна кост/тибия/,
което е наложило оперативно лечение и луксация/изкълчване/
на дясната раменна става, което също е лекувано оперативно. Вещото лице д-р
В. Т. е пояснил, че по повод гръдната травма е проведено оперативно лечение за евакуация на кръвната
колекция. Проведена е и медикаментозна терапия. Обоснован е извод, че констатираните
травматични увреждания представляват високоенергийна
травма и са получени в резултат на пътнотранспортното произшествие. В СМЕ е
констатирано, че по повод причинените травматични увреждания пострадалият е бил
на болнично лечение за периода от 28.06.2017г. до 06.08.2017г. Обосновано е, че възстановяването на
пострадалия е продължило и след изписването му от лечебното заведения, като по
принцип луксацията на дясната раменна става се възстановява за период от около
3-4 месеца, а фрактурата на тибията за период от около 4-6 месеца. В конкретния
случай въстановяване не е постигнато,
тъй функцията на крайника не е възстановена в пълен обем. Д-р Т. пояснява, че по повод на гръдната травма е
извършена торакоцентеза и евакуация на кръв от гръдната кухина. По повод на
фрактурата на дясната голямопищялна кост е извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза. Луксацията на дясната раменна става също е лекувана оперативно, което
личи от наличието на оперативен ръбец. Вещото лице обосновава, че в първите
седмици след травмата са били налице значителни по интензитет болки и страдания,
първоначално спонтанни и при опит за активно и пасивно движение, които
впоследствие са намалели до отзвучаването им в рамките на посочения по –горе възстановителен период. Експертът
сочи, че понастоящем при физическо натоварване на крайниците и промяна на
времето ще има болезненост, която ще остане до живот. Пояснено е, че гръдната
травма е реализирала разстройство на здравето временно опасно за живота на
пострадалия, като смърт е можело да настъпи във всеки един момент от развитието
на дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. Следствие на гръдната травма е
било силно затруднено и болезнено
движението на снагата, болезненост е имало при дишане, кашляне, кихане, напъване,
обръщане в леглото и други движения свързани с промяна на положението на
тялото. Сочи се, че травмата на горния крайник е довела до силно затруднение на
обслужването, спазването на хигиената и др.Травмата на долния крайник е довела
до силно затруднение на придвижването на пострадалия. Обоснован е извод, че при
ищеца са налице остатъчни прояви на травматичните увреждания, като гръдната травма след приключване на
възстановителните процеси е довела до развитието на плеврални сраствания. Те субективно се изразяват в тежест, болезненост,
затруднение в дихателния акт. Травмата на
опорнодвигателния апарат и проведеното оперативно лечение на същата е
приключила с наличието на оперативни ръбци, деформация
и оток на дясната колянна става и наличие на атрофия на мускулатурата на
десните крайници следствие ограниченото движение на същите поради травмата.
Сочи се, че цитираните увреждания са получени в резултат на процесното ПТП. Обоснован е извод, че констатираните
травматични увреждания са изцяло с дясна локалезация, като при описания
механизъм на пътнотранспортното произшествие могат да се получат и при
наличието на поставен обезопасителен колан.
В о.с.з. проведено на 19.02.2019г. вещото лице д-р Т. допълва, че във
връзка със свидетелските показания, че ищецът е изписан с катетър и е продължил
да го има, се явява едно пряко усложнение на травмата. Пояснява, че по-скоро е
било наложително ищецът да бъде катеризиран, тъй като не може да се обслужва и уросепсисът
е често срещано усложнение на такива катеризации. Сочи, че уросепсисът по своя медикобиологичен
характер представлява разстройство временно опасно за живота. В изследванията няма насока да има възпалителен процес при постъпването.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. А.А., се установява, най- вероятен
механизъм на ПТП: на 28.06.2017 г. около 08:40ч. по южното платно за движение
на АМ ’’ТРАКИЯ” на около 8 км след пътния възел за Карнобат в района на км.322
се е движил процесният л а. Форд Ескорт с per. № *******, управляван от С.К. К.
със скорост не повече от 110 км/ч в дясната пътна лента. След като автомобилът
е изкачил едно от възвишенията около Карнобат е следвал продължителен прав
участък с надлъжен наклон спускане. Водачът К. е застигнал по-бавно движещ се
неизвестен автомобил и е предприел изпреварване, като е навлязъл в лявата
активна лента и е ускорил до скорост 120 - 130 км/ч , при допустима за участъка
140 км/ч. След като е изпреварел неизвестния автомобил при завиването надясно,
за да се върне в дясната активна лента водачът най-вероятно е завъртял волана
по-рязко, с което е предизвикал странично занасяне на задните колела. Това е
довело да по-силно насочване на автомобила надясно и настъпване на ротация в посока
на часовниковите стрелки. Вещото лице посочва, че при скорост 120 -130 км/ч
настъпило занасяне трудно се овладява от водачите, особено когато автомобилът е
по-натоварен, защото така той по-лесно придобива занасяне, защото центъра на
тежестта се измества назад. Сочи, че веднъж влязъл в странично занасяне с
висока скорост, трудно се стабилизира устойчивото му движение, защото се
изисква много прецизно и премерено въртене на волана, за да контрира
занасянето. Независимо как автомобилът е напуснал пътя в дясно и с предната си
част се е ударил в бетонния отводнителен канал, а от удара на предните колела в
бетонните стени се е отблъснал и върнал рикошетно наляво на десния затревен
банкет и е продължил напред с остатъчната си скорост, но същевременно е
настъпило странично преобръщате пред лявата страна на автомобила и накрая се е
спрял, лежащ на покрива си с колела нагоре върху лентата за принудително
спиране. Експертизата
приема, че причината за настъпване на произшествието в действията на водача на л.а. „Форд
Ескорт“ при въртене на волана и движение с висока скорост. Не е имало пътни
знаци. Пътната настилка е асфалт, с надлъжен низходящ наклон около 4,4 %. Вещото
лице заявява, че преди ПТП скоростта е била 90 - 110 км/ч, а пи извършване на
произшествието е увеличена до 120-130 км/ч. Автомобилът се е движил в посока
към гр. Б. и произшествието е настъпила в процес на изпреварване. Ударът е
настъпил с предната част на автомобила във външната бетонна стена на
отводнителния канал. Вторичните удари се били с лявата страна на автомобила
върху банкета и с покрива му върху лентата за принудително спиране в процеса на
преобръщането му. Експертизата сочи, че
лек автомобил „Форд Ескорт“ е заводски оборудван с триточкови предпазни колани
на предните седалки и на задните външни ляво и дясно място. Само на средното
задно място коланът е двуточков. При първия удара в отводнителния канал телата
на пътуващите се политнали основно напред с леко странично отклонение по
вероятно надясно поради ротацията. При падане върху лявата страна с преобръщане
телата са политнали основно към лявата страна, а при преобръщането върху
покрива на автомобила, телата са паднали върху тавана, ако се били без колани.
В проведеното на 22.10.2019г. о.с.з., вещото лице инж. А. допълва, че няма
данни предпазните колани да са се повредили вследствие на механизма на
настъпване на ПТП. Пояснява, че обезопасителните колани издържат на големи сили
- поне над тон, тон и половина.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. А., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
По
почин на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.К.
К.. Разпитан в о.с.з. на 19.02.2019г. свидетелят К. сочи, че
на сочената дата е управлявал л.а. „Форд Ескорт“. Пътували за море и на 322-ия
км на магистрала „Тракия“ колата занесла. Свидетелят заявява, че С. бил на
задната седалка от дясно и бил с поставен обезопасителен колан. Движели се от
Златоград към гр.Поморие, със скорост от 90 до 110 км/ч. Свидетелят заявява, че
подал светлинен пътепоказател, изпреварил една кола и колата занесла към
канавката и се преобърнали в аварийното платно. Асфалтът бил сух, ПТП станало в
светлата част на денонощието - към 9 часа сутринта, с добра видимост, хубаво време.
Посочва, че при извършване на маневрата – изпреварване карал със 120-130 км/ч.
Задната част на автомобила започнала да се движи като шейна, овладял я за
половин минута и в един момент се преобърнала с гумите нагоре. Свидетелят
посочва, че процесния лек автомобил „Форд Фокус“ е негов, като към датата на
ПТП е преминал технически преглед и не имал неизправности. Заявява още, че автомобилът
на задните седалки има обезопасителни колани.
За претърпени от ищец неимуществени
вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж.Ф.М.-Х..
Свидетелката посочва, че за ПТП разбрала след като ищецът й се обадил, че е
претърпял катастрофа, настанен в Б.ката болница, и тя на същия го посетила в
хирургично отделение. Бил в много тежко състояние, почти безпомощно. Твърди, че
е запозната е с травмите, които е получил ищеца вследствие на ПТП с контузия на
цялото тяло, със счупване на много ребра, с образуване на гръден капак, с
кръвен излив в белия дроб, счупване на подбедрица в колянна става и изкълчване
на става между ключица и лопатка. Свид. Х. посочва, че около 40 дни С. останал
в болница. Посещавала го 2-3 пъти, дори оставала 2-3 дни там. Обслужвал се
чужда помощ, кракът му бил обездвижен, травмата на гръдния кош била много
тежка. Не можел да се изправи сам, имал задух, трудно дишане, при изправяне в
седнало положение при опит колабирал, всичко се обслужвало на легло. Няколко
дни при операция на колянната става бил поставен катетър. Когато го изписали
след операцията на коляното и след няколко дневна рехабилитация, с препоръки да
не стъпва на десния крак, бил с катетър и много трудно се придвижвал. Свидетелката
посочва още, че болките в раменната става на дясна ръка и болките в гръдния кош
продължавали. Сочи, че в резултат на дългото стоене на катетъра той направил
тежка инфекция на бъбреците и на останалите органи, с висока температура и не е
имало възможност да се лекува в златоградската болница и за това бил настанен в
гр. Смолян. Там развил уросепсис – увреждане с развитие на бъбречна
недостатъчност. Необходими били кръвопреливания, плазми, лечение с мощни
антибиотици, като състоянието му било животозастрашаващо. С катетър бил през
целия период. Физически бил много увреден, не могъл да става, да излиза,
непрекъснато усещал болки, дискомфорт, бил неуверен в по-нататъшното му лечение
и добри резултати. Понастоящем продължавал да провежда кинезитерапия заради
коляното и заради ръката. Ходел сам, но куцал. Мускулатурата на ищеца не е
възстановена напълно, имал и деформация на колянната става. Ръката движел
добре, но определени движения били ограничени. Има белези в областта на
колянната става, на рамото, на гръдния кош. Свид. Х. сочи, че с ищеца живеят в
Златоград и ежедневно се виждат. Твърди, че се С. се е срещал с психолог в
центъра за рехабилитация няколко пъти.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят Ж.Ф.М.-Х., тъй като
възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират
със заключението на СМЕ относно остатъчни прояви на травматичните увреждания.
Страните не спорят, относно
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към
датата на настъпило застрахователно събитие – 28.06.2017 г. Нещо повече, в
приетия по делото КП за ПТП с пострадали лица № К-9 от 28.06.2017г. е отразено,
че за лек автомобил „Форд Ескорт“, рег. № ******* е налице застраховка „ГО“ в ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“.
По делото е представена претенция до
ответника от вх. № 1736 от 15.09.2017г., с която ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество – ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” да му изплати обезщетение за
търпените неимуществени вреди.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 174 от
дата 15.09.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването
на пътнотранспортно произшествие на 28.06.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл. 20, ал.1 от Закона за движението по пътищата: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“ и ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“ Деянието му
е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е
в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Форд Ескорт“ С. К..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са
поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, активната
възраст на ищеца към момента на увреждането – 56 год., вида, характера, тежестта и броя на травмите,
а именно: гръдната травма изразяваща се в счупване на седем ребра вдясно /4-10-
то/, хемоторакс вдясно в количество около 2000мл., проведеното оперативно
лечение с торакоцентеза,
животозастрашаващото състояние на дихателна недостатъчност, комплексна травмата
на опорнодвигателния апарат изразяваща се във вътреставно многофрагментно
счупване на вътрешния кондил на дясната голямопищялна кост/тибия/, което също е
наложило оперативно лечение, както и луксация/ изкълчване/ на дясната раменна
става, също е лекувана оперативно, остатъчни прояви на травматичните увреждания -
наличието на плеврални сраствания, наличието на оперативни ръбци, деформация и
оток на дясната колянна става и наличие на атрофия на мускулатурата на десните
крайници следствие, наличието на оперативни ръбци, установения на по-късен етап
уросепсис, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов
и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, както и обществено икономическите условия към 2017г., съдът намира,
че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди,
причинени вследствие на ПТП от 28.06.2017 год., при установените релевантни по
делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 80 000 лева,
като за разликата от определения до
предявения размер от 100 000лв., прекия иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно
чл.235, ал.3 ГПК, предвид частичното погасяване в хода на процеса от сумата 80
000лв. следва да се приспадне и платеното от ответника застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 20 000лв., като ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, за който размер е
основателен предявеният главен иск.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване, на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен
колан.
От
приетата по делото СМЕ с вещо лице д-р Т. се установява, че констатираните
травматични увреждания са изцяло с дясна локал изацйя, като при описания
механизъм на пътнотранспортното произшествие могат да се получат и при наличието на поставен обезопасителен колан.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно наведеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.Д..
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД
Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от 12.01.2018 г., датата на завеждане на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6 936 лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, като общо разноските са в размер на 8 670 лв., от
които 4 000 лева заплатена държавна такса, 30 лева депозит свидетел, 400
лева депозити за СМЕ и САТЕ, и 4 240
лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения на лист
279-280 от делото договор за правна защита и съдействие. Съдът намира,
наведеното от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност за
неоснователно. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на
делото и нормативно определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено по реда на
чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза
на 4 236 лева с ДДС, а в случая се претендира 4 240 лева с ДДС.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 82 лева, съразмерно отхвърлената част на иска,
като общо сторените разноски съгласно представения на лист 275 от делото списък
по чл.80 ГПК, са в размер на 410лв. По искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна съдът намира за
неоснователно, доколкото съгласно задължителните указания дадени в т.1 на
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС, по тълк. дело № 6/2012г. на
ОСГТК- Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай по
делото на лист 216 е представено пълномощно, съгласно което на адв. Г.Х.са
дадени правомощия по чл.34, ал.1 ГПК, но същото не представлява договор за
правна защита. С оглед на това, искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на ответната страна, съдът намира за неоснователно.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Изгрев, ж.к. Д., бул.“********,
да заплати на С.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 28.06.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Форд Ескорт“ с
рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.01.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за
разликата от 60 000лв. до 80 000лв.,
поради погасяване чрез плащане в хода на процеса, а до пълния предявен
размер от 100 000 лв., частично от глобална сума 150 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Изгрев, ж.к. Д., бул.“********, да заплати на С.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 6 936 лв.
разноски по делото пред СГС, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 82 лв.
Присъдените
на ищеца суми могат да се заплатят по банкова сметка ***.4 от делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: