№ 1119
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:******* Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ******* Вълков Търговско дело №
20231100902236 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 607а, ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ), съответно чл. 625 вр. чл. 742 ТЗ.
Ищецът „Б.С.“ ЕООД твърди да е кредитор на ответникът „Б. 9“ ЕООД, което
качество смята за установено с решение от 26.01.2023 г. по ВАД № 6/2022 г. по описа на
Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. Сочи
по договор от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи
да му се дължи сумата 344 394,16 лв., която сума е присъдена ведно със законната лихва от
12.07.2022 г. до окончателното у изплащане, а и да е присъдено обезщетение за забава през
периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. в размер на 87 629,19 лв. и разноски в арбитражното
производство размер на 18290,51 лв. Ищецът направил разноски и за издаване на
изпълнителен лист в размер на 900,63 лв. За събиране на тези вземания срещу ответника
било образувано изпълнително производство пред ЧСИ С.Я. под № 20238440400944, но
вземанията не били погасени и към датата на иницииране на настоящото производство –
01.12.2023 г.Твърди се ответникът да не е в състояние да изпълни изискуемите си парични
задължения, довело до спиране на плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 3 ТЗ. Смята за
налична и хипотезата на чл. 688 ал. 4 ТЗ при твърдение вземанията да не са погасени в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Твърди се
неплатежоспособността да датира от 02.07.2018 г., с която дата свързва забава на ответника
по издадена проформа фактура № **********/02.07.2018 г. Твърди да е налице и
свръхзадълженост по смисъла на чл. 742 ал. 1 от Търговския закон. Иска се да бъде открито
производство по несъстоятелност срещу ответника.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Г. С. от
Адвокатска колегия – Пазарджик, писмено оспорва предявените искове. Смята за доказано
1
от заключението на вещото лице, че стойностите на коефициентите за обща и бърза
ликвидност са положителни стойности.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д. Ц. от САК,
оспорва счетоводството на ответника да е водено редовно, съответно да отразява
действителното финансово състояние на ответника. Застъпва теза, че наличието на едни и
същи кредитори през 2022 г. и 2023 г. обосновава извод за спрени плащания. По съществото
на спора процесуалният представител на ответника – адв. Е. О. от САК, поддържа
предявените искове. Намира за доказана невъзможност ответникът в продължение на 3
години да изпълни установеното с арбитражното решение свое парично задължение.
Застъпва теза, че невъзможността в рамките на изпълнителното производство вземането да
бъде погасено обуславя прилагане на презумпцията, че е в състояние на
неплатежоспособност. Поддържа, че не са ангажирани оборващи го доказателства, а
напротив смята експертизата да потвърждава състоянието на неплатежоспособност.
Претендират се разноски като е представен и списък. Оспорва търсените от ответника
разноски да са били заплатени. Заявява, че с оглед направеното възражение за прекомерност
също прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от ответника
възнаграждение.
По съществото на спора процесуалният представител на ответника – адв. Н. В. от
САК, поддържа теза от експертизата да се вижда, че дружеството може да покрива всички
свои задължения. Смята, че ищците не са доказали, че самото дружество е в
несъстоятелност, позовавайки се на отсъствие на задължения към банкови институции,
държавни органи и км работници. Претендират се разноски като е представен списък.
Противопоставя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че по т.д. № 310/2023
г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав е издаден изпълнителен лист въз основа на решение от
26.01.2023 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно
взаимодействие“ за сумите 344 394,16 лв. – главница по договор от 16.07.2017 г. за
извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс № 1/14.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане на смутаа, сумата от
87 629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. разноски по
арбитражното производство от 18290,51 лв. и съдебни разноски в производство по чл. 405
ал. 3 ГПК в размер на 900 лв.
От заключението на вещото лице Г. се установява, че дейността на ответното
дружество основно е финансирана с привличане на дългосрочни финансови заеми, каквито
са били и предоставяни от дружеството. Отчитаните краткосрочни вземания са формирани
основно през 2019 г. и 2020 г. с указан източник – „Други вземания“.
Вещото лице установява редовно погасяване на дългосрочните задължения.
Ответникът не е осчетоводил като свое задължение присъдените вземания в полза на ищеца.
С оглед принципа за документална обоснованост на счетоводните записи (чл. 3 ал. 3 от
Закона за счетоводството) предпоставка за отразяване на стопанската операция предполага
представен на ответника документ, съдържащ реквизитите по чл. 6 ал. 1 ЗСчет. Предвид
2
предмета на стопанската операция, формираща това задължение – извършване на възложена
работа срещу възнаграждение и с оглед правилото на чл. 259, чл. 263 и чл. 266 ал. 1 ЗЗД и
чл. 26 ал. 1 т. 3 ЗСчет. сключеният договор сам по себе си не поражда парично постъпление.
То произтича от надлежно изпълнение на възложената работа при предписано качество в чл.
261 ал. 1 ЗЗД. При тези съображения съдът споделя формирания от вещото лице извод, че
едва приетата работа при документално удостоверен размер на следващото се
възнаграждение, обуславя отразяване както на вземането в счетоводството на изпълнителя,
така и задължението в счетоводството на възложителя. Страните обаче не спорят, че
работата не е била документално удостоверена, което се установява и от вещото лице, а и от
арбитражния съд.
Арбитражният съд е признал вземане за ищеца, включващо като елемент и
публичното вземане за данък върху добавената стойност. От това следва, че ищецът е
регистрирано по този закон лице, ангажиращо го да удостовери възникналото данъчно
събитие с нарочен документ – чл. 113 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС). Този специален закон утвърждава специфични правила за удостоверяване на
облагаемата сделка, пряко рефлектиращо върху съдържанието на стопанската операция.
Предвид очакваното от закона представяне на действителния финансов резултат, изводим от
гарантираните според правилата активи на дружеството, включеният в цената елемент –
задължение за ДДС, който и специалният закон изисква за надлежното му разграничаване от
собственото имущество и нормативно предписани условия за третирането му в контекста на
отношенията с бюджета (чл. 71 ЗДДС). От публично достъпния регистър се установява, че
ответникът е регистрирано по ЗДДС лице. Понеже издадената данъчна фактура
удостоверява наличие на публично задължение и предпоставя въздействие върху
финансовото му състояние получателят на данъчна фактура, когато е регистрирано по ЗДДС
лице, дължи да я отрази в нарочен регистър и отрази влиянието й върху финансовото му
състояние независимо от паричното постъпление. Специалният закон предвижда нарочен
ред за корекция на документирана облагаема сделка, ако и когато документираното плащане
се окаже недължимо (чл. 115 ЗДДС). Ищецът обаче не твърди да е издал и предал на
ответника данъчна фактура, а видно от . Както отбелязва и вещото лице проформа-
фактурата не отговаря на специалните изисквания на ЗДДС, за да удостовери документално
стопанската операция, поради което издаването й не обосновава задължение за
осчетоводяване на стопанската сделка предвид невъзможността да бъде отразено
действителното влияние на стопанската операция върху финансовото състояние на
получателя.
Вещото лице установява, че през 2022 година ответникът е осчетоводил капиталови
разходи в това число и 344136,16 лв., който, въз основа на възпроизведените от вещото лице
счетоводни записи, позволява свързване на вложените средства с довършителни работи
върху вилна сграда с адрес: гр. София, кв. Б., ул. ******* (стр. 8 от коридигарана
допълнителна съдебна финансово-икономическа експертиза вх. № 59616/27.05.2024 г.).
Вещото лице констатира осчетоводени от ответника плащания по договор от 16.07.2017 г.,
каквито е установил и арбитражният съд. От мотивите на арбитражното решение обаче
следва, че установената като незаплатена работа касае различен обект – вилна сграда с адрес
„******* ******* (според уточненото с анекс от 13.06.2018 г.). Арбитражният съд е
установил и неразплатените работите да са били извършени съответно към 30.06.2018 г. и
3
31.07.2018 г. Отразеният идентификатор позволява извод за идентичност между така
идентифицираните постройки, но както от констатацията на вещото лице, така и предвид
установеното от арбитражния съд сочи на извършено плащане по част от множеството
съставени актове. При тези данни настоящият състав не намира основание за фактически
извод, че отразеното през 2022 г. увеличение на актива касае именно присъдената сума.
Значителната близост в размера на сумата не е достатъчна.
Отсъствието на документална обоснованост в указания смисъл определя като
основание за отчитане на признатото от арбитражния съд вземане едва при влизането в сила
на постановеното решение. В тази връзка именно, и от представената от ищеца сметка 445
се установява осчетоводено вземане едва през 2023 г. въпреки установеното изпълнение
през 2018 година въз основа на подлежащ на изпълнение акт. Ето защо съдът възприема
мнението на вещото лице, за отчитане на въздействието върху имущественото състояние
през този отчетен период.
Не се спори и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
производство под № 20238440400944 при ЧСИ С.Я.. Видно от представената в копие и
неоспорена от ответника покана за доброволно изпълнение, препис от нея е връчена на
ответника на 19.04.2023 г. Видно от съдържанието на поканата в кръга на правомощията си
съдебният изпълнител е остойностил и допълнително формирано задължение за лихва, а и
приети в изпълнителното производство вземания за разноски при общ размер от 494896,36
лв.
Ответникът не оспорва идентифицираното от вещото лице основание за
прекласификация на значителната част от отчитаните краткосрочни вземания. Такива се
явяват вземанията, чието изпълнение ответникът може да изисква. Договореният срок
изключва възможността ответникът да разчита на тези средства, за да ги използва за
погасяване на изискуемите негови парични задължения. При тези съображения настоящият
състав приема предложеното от вещото лице редуциране стойността на краткотрайните
активи за непосредствено изследвания период 2022 г. и 2023 г. Видно от обосновката на
заключение вх. № 73296/26.06.2021 г. При тези съображения съдът възприема за изводимо от
доказателствата по делото финансово състояние за ответника, обуславящо възприетите в
практиката критерии за оценка на платежоспособността му както следва
Коефициент / периодкъмкъмкъмКъмкъм
31.12.2023г.31.12.2022г.31.12.2021г. 31.12.202031.12.2019
г.г.
Обща ликвидност0,147,060,97136,271,09
Бърза ликвидност0,147,060,97136,271,09
Незабавна0,010,120,030,160,02
ликвидност
Абсолютна0,000,0040,010,160,01
ликвидност
4
Вещото лице установява погасени през 2023 г. година задължения към трети лица
чрез изпълнение, предприето от длъжник на ответника при съответно редуциран размер и на
вземанията на ответника към платеца на задълженията.
По делото не се установява и в указания на кредиторите срок да е привнесена
определената сума за посрещане на началните разноски.
При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 625 вр. чл. 607а ал. 1 ТЗ
Законът овластява кредитор по търговска сделка с изискуемо парично вземане, което
не е било надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на длъжника да
участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си
приходи от търговска дейност търговското му предприятие да покрива краткосрочните
задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава
процедура за оползотворяване потенциала, съответно за осребряване на наличното
имущество за удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в
процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от
изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата
и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане и установена трайна невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла
на закона.
Признатото вземане включително и от арбитражен съд легитимира ищеца като
кредитор на ответника. Така установеното вземане се погасява чрез изпълнение или по
изрично предвиден от закона способ. Ответникът не твърди настъпило обстоятелство,
обуславящо погасяване на установените вземания, поради което ищецът е легитимиран да
изиска обследване на финансово-икономическото състояние на търговското предприятие на
ответника.
Доверието в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за
осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да
отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В тази връзка и нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ визира неизпълненото
задължение за огласяване на периодичния анализ като основа за предположение за
състояние на неплатежоспособност. Ето защо настоящият състав приема счетоводно
отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в
съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение
между актив и пасив, обезпечаващо разплащане в разумен срок.
Понеже основното разменно средство в търговския оборот са парите, то и законът
придава на неспособността за погасяване на произтичащо от търговска сделка парично
задължение причина за откриване на производство по несъстоятелност, (чл. 608 ТЗ). Затова
и преценката за икономическото състояние на ответника при предявеното на това основание
искане е ограничена до изследване на доказаното в процеса имущество, позволяващо
трансформиране в парична сума в сравнително кратък времеви период, без това да засяга
необходимата база за осъществяване на дейността и без осезаема загуба на стойност. На тези
5
критерии съответстват краткотрайните активи.
Въпрос на стопанска инициатива е как търговецът ще реализира дейността си. От
анализа на имущественото състояние на ответника се налага извод, че търговската му
дейност е фокусирана върху инвестиции в недвижими имоти. Търговецът е свободен да
определи и източниците за финансиране на дейността си. Привлеченият капитал
включително и под формата на заемни средства обезпечава парични средства, а отложеното
във времето връщане на тези средства увеличава финансовата оперативност. В тази насока и
както отбелязва в заключението си вещото лице обичайно е привлеченият капитал да
превишава собствения. Достатъчно е поддържане на съотношение от 0,33, за да бъде
осигурена финансова стабилност. Също така логично е част от активите да бъдат вложени в
материали и стоки, очакващи формиране на принадена стойност, обуславящо и по-нисък
показател при коефициента за обща ликвидност (до 0,6).
Търговецът е свободен да прецени как да използва притежанието си, в това число и
да го инвестира в дъшерно дружество. Този подход за възползване от активите сам по себе
си не влошава имущественото му състояние, но вложението придобива характер на
дългосрочност предвид изводимата от тази операция цел – активите да бъдат трайно
управлявани от дъщерното дружество. Ето защо и този актив не може да бъде отчетен при
преценка платежоспособността на ответника. Как подобно решение, а и учреден залог
рефлектира върху кредиторите му не подлежи на изследване в контекста на
неплатежоспособността.
Невъзможността търговец да осигури нужните средства, за да посрещне
своевременно своите изискуеми парични задължения обаче е индиция за неефективно
управление, в която хипотеза стопанската инициативност отстъпва пред публичния интерес
за обезпечаване на сигурността в търговския оборот. Затова и нормата на чл. 608 ал. 4 ГПК
утвърждава предположение за неплатежоспособност, ако въпреки предприетото
принудително изпълнение търговецът не погаси изцяло задължението си в рамките на 6-
месечен срок. След извършената от вещото лице прекласификация на вземанията, довела до
идентифициране като краткотрайни активи през 2023 г. до стойност от 94 хил.лв.,
липсващото плащане в рамките на изпълнителното производство може да бъде свързана
еднозначно именно с отсъствие на краткотрайни активи, които да посрещнат установените
краткосрочни задължения на обобщена стойност от 673 хил.лв. Макар и Приложение № 1
към заключение вх. № 73296/26.06.2024 г. да сочи общ размер на вземанията от 4805 хил.лв.
видно от т. 1 от заключението след извършена от вещото лице проверка отразената сума по
„Други вземания“ е прекласифицирана в дългосрочни вземания. Превишението на
стойността на подлежащи на изпълнение парични задължения над стойността на
установените в процеса вземания на ответника обосновава състояние на
неплатежоспособност.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че неизвършеното плащане
спрямо отделен кредитор не обосновава извод за началната дата на неплатежоспособността.
Това състояние предполага обективна невъзможност за посрещане на задълженията в пълен
размер към всички кредитори на длъжника. В този смисъл именно предпочитанието на
длъжника да извършва плащания към отделни негови кредитори не опровергава състоянието
на неплатежоспособност (срв. решение № 163 от 06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г. на
ВКС,ТК, ІІ ТО и цитираната в него практика). С оглед заключението на вещото лице
6
отчетеният дефицит при краткотрайните активи спрямо краткосрочните задължения,
обуславящо и обща ликвидност значително под нужния паритет (0,14), позволява еднозначен
извод, че неизвършеното плащане въпреки инициираното принудително изпълнение в
рамките на възприетия от законодателя за разумен 6-месечен срок, се дължи именно на
отсъствие на краткотрайни активи.
Възниква въпросът към кой момент тази невъзможност се явява трайно състояние, за
да послужи като начална дата на неплатежоспособността. Настоящият състав приема, че
предвиденият в чл. 608 ал. 4 ТЗ период на неизпълнение въпреки предпоставената
възможност то да бъде наложено принудително върху всеки елемент от имуществото на
длъжника, онагледява възприетия от законодателя разумен период за преодоляване на
временно финансово затруднение. Това в случая не се установява да е станало.
Освен характера на дългосрочна инвестиция – апорт в капитала на самостоятелен
правен субект, учреденият особен залог върху търговското предприятие на ответника
обуславя разпореждането с този актив от дадено съгласие от обезпечения кредитор (чл. 8 ал.
3 ЗОЗ). От заключението на вещото лице се установява драстичен спад на приходите от
дейността на ответника през 2023 г. Не се твърди и убягнал от вниманието на вещото лице
актив, който да осигурява посрещане на формираните задължения – само вземанията на
ищеца превишават по размер наличните краткотрайни активи, съставляващи единствено
вземания, по които вещото лице не установява и постъпления. При тези съображения съдът
приема безрезултатно изтеклият период на неудовлетворено притезание в изпълнителното
производство като показателен за трайно състояние на невъзможност ответникът да си
осигури парични средства за посрещане на изискуемите си задължения, обуславящо и
20.10.2023 г. като начална дата на неплатежоспособността.
Неоснователно ищецът поддържа довод за настъпване на това състояние към
предходен момент. По изложените вече съображения няма основание за извод, че
отчитаните от ответника краткотрайни активи са били недостатъчни за посрещане на
подлежащите на оценка негови задължения. Видно от депозираното заключение на
26.06.2024 г. дължимата главница към "А.К." ЕООД е отчетена от ответника още към
31.12.2022 г. и участва при формиране размера на задълженията му към този момент (срв. т.
2.3 от първоначалното заключение на вещото лице, депозирано по делото на 09.01.2024 г.).
Ето защо дори хипотетично да се приеме, че въпреки липсващата документална обосновка в
указания вече смисъл, т.е. в разрез от счетоводните правила, задължението към ищеца
подлежи на отчитане и към този момент, отчетените краткосрочни вземания от 1469 хил.лв.
след непосредствена проверка на техния статут, превишават сумарния размер на пасива,
коригиран с установените от арбитражния съд задължения, част от които възникнали и след
този момент.
Частично разкритите длъжници от страна на вещото лице не компрометира
стойностно представения и потвърден от вещото лице като проследим статус на тези
вземания. В контекста на производството по несъстоятелност личността на длъжниците на
ответника остава без правно значение. Както бе посочено вече изводът за наличие на
осчетоводените вземания се извлича от проследими вписвания, което именно вещото лице
удостоверява да е установил през 2022 г. Непосредствено изследваната 2022 г., позволяваща
извод за превишение стойността на краткотрайните активи спрямо краткосрочните
задължения сочи на преодоляно затруднение през предходната 2021 г. изключва трайния
7
характер на затруднението и безпредметно остава изследването на по-предишните периоди.
По предявения иск по чл. 625 вр. чл. 742 ал. 1 ТЗ
Настоящият състав приема, че установената от законодателя алтернативност на
състоянието на свръхзадълженост като основание за откриване на производство по
несъстоятелност при указана цел – да бъде установен действителния момент на
недопустимо от закона положение, при установена неплатежоспособност предпоставя
изследването на това основание само ако и доколкото то предхожда началната дата на
неплатежоспособността. Тази особеност предпоставя възможност и за кумулативно
поддържане на претенциите, какъвто е и настоящия случай, ангажиращо съда да изследва на
самостоятелно основание и твърдяното състояние на свръхзадълженост.
Нормата на чл. 742 ал. 1 ТЗ придава значение на всички оценими задължения,
съотнесени към всички вземания. Свързаността между различни лица предполага
отклонение от търговските практики, но зачитането й предпоставя и изрично призадено й
правно значение. Съдът споделя становището на вещото лице, че законът не предписва
специфични правила за отчитане на правоотношенията със свързани лица. От тази гледна
точка няма причина идентифицираните дългосрочни вземания спрямо свързани лица да
бъдат изключени от активите на търговското предприятие на ответника. При тези
съображения съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице относно балансовата
стойност на всички отчетени от ответника активи, която превишава значително стойността
на задълженията му през целия изследван период. Ето защо неоснователен се явява искът за
откриване производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост на ответника, което
следва да стане при установената неплатежоспособност.
По делото не се установява ответникът да разполага с имущество, покриващо
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Предпоставка за това е
наличие на парични средства или бързоразвалящи се движими вещи (чл. 639б ал. 1 ТЗ) и
евентуално движими вещи, чиято стойност не покрива дори разходите по съхранението им.
Идентифицираните от вещото лице вземания не отговарят на тези критерии, поради което и
тези активи не обосновават наличие на имущество за посрещане на първоначалните
разноски. Установява се обаче в указания на кредиторите срок да е постъпила сума, годна да
посрещне първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
Временният синдик е специфичен орган на производството по несъстоятелност,
комуто са възложени значими действия по подготовка на съществения орган на
производството по несъстоятелност – събранието на кредиторите. Това налага гарантиране
на независимостта му както от длъжника, така и от всички потенциални кредитори в
производството, в това число и инициатора на производството по несъстоятелност. Този
ефект именно се постига с възприетата редакция на чл. 628 ал. 4 ТЗ според измененията,
обнародвани в ДВ бр. 66/2023 г., довела до отпадане легитимацията на длъжника, съответно
на кредитор да посочат временния синдик. Такъв следва да бъде определен от съда по
несъстоятелността.
По разноските
При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца и доказани в процеса разноски при предвидимо съдържание към
8
момента на приключване на устните състезания.
Ответникът противопоставя възражение за прекомерност на търсеното в процеса
адвокатско възнаграждение от 13000 лв. Установява се такова да е договорено и заплатено в
размер на 27240 лв. Съдът на Европейския съюз с Решение от 29.01.2024 г. по дело C‑438/22
отрече нормативния потенциал на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № ) по съображения, че определените от съсловна организация
минимални цени на предоставяни от съсловието услуги обективно ограничава
конкуренцията. Оттук следва и невъзможност предвидените в Наредбата цени на
квалифицирана услуга да ограничат съда при преценка на предписаните в чл. 78 ал. 5 ГПК
критерии, обосноваващи справедливо възнаграждение и по смисъла на чл. 36 ал. 2
изречение второ от Закона за адвокатурата. При все това настоящият състав приема, че
търсеният размер на възнаграждение е съответен на фактически усложнения процес
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по искане на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б. 9“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. *******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 20.10.2023 година.
ОТКРИВА на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б. 9“ ЕООД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Б. 9“ ЕООД, ЕИК ******* Х. В. М.,
утвърдена със заповед № ЛС-04-72 от 6.02.2006 г. (ДВ, бр. 16 от 2006 г.) с адрес: гр. София,
бул. "*******" № 6, ет. 2.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.
ОПРЕДЕЛЯ 3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване
на съобщението.
УКАЗВА на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-
съгласие по чл. 656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност както и да представи
полица за сключена застраховка по чл. 663а ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Б. 9“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. ******* да заплати на „Б.С.“ ЕООД,
ЕИК ******* с адрес по делото: гр. София, район „Възраждане“ ул. ******* сумата от
14450,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на кредиторите на „Б. 9“ ЕООД, че следва да предявят писмено своите
вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския
9
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност с молба по
образец съгласно Наредба № Н-5 от 24 ноември 2023 г. за утвърждаване на образци по чл.
693а от Търговския закон, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ. бр.100 от 1
декември 2023г.
УКАЗВА на управителите на „Б. 9“ ЕООД, че на основание чл. 640 ал. 1 ТЗ е
задължен да предостави на съда и на синдика:
1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за
имуществото си;
2. списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200
лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;
3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок
от една година преди началната дата на неплатежоспособността;
4. нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи,
имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.
При неизпълнение ще му бъде наложена глоба.
Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София, в частта за
разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ, освен в
частта по разноските.
Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10