Решение по дело №433/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. 5, чрез юрисконсулт Ц. Б. срещу решение № 153 от 27.02.2025 г., постановено по АНД № 2245/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че при преценка на доказателствата по делото не е отчетено, че кредитната институция е предоставяла своевременна и правилна преддоговорна информация на потребителите си, като всеки потребител, сключил договор с дружеството, е решил самостоятелно и въз основа на предоставена ясна, точна, прозрачна и максимално систематизирана информация за условията на кредитора.

Посочва се, че законът допуска да се начисляват неустойки за неизпълнение на договорни задължения, а надзорния орган, както и съда са отнели това право на финансовата институция, което представлява нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че въззивния съд е игнорирал съществена информация от писмените доказателства по делото, което представлява съществено нарушение на процесуалните права, тъй като не ги е обсъдил и не са взети предвид при формиране на вътрешното му убеждение и по този начин препятства предприетото от финансовата институция право на защита.

Сочи се, че по делото няма доказателства, които безспорно и категорично да сочат, че ГПР е по-висок от този, който е посочен в договора за кредит, както и че не е съобразено, че дружеството не е извършвало други нарушение но ЗПК, което се явява смекчаващо вината обстоятелство и че по делото не е доказан настъпил вредоносен резултат за нито един потребител, поради което са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Прави се твърдение, че в обжалваното съдебно решение липсват мотиви затова кои разходи по кредита следва да се включват в ГПР, като се посочва, че кредиторът правилно е изчислил ГПР по договорите за кредит, тъй като е приложил законоустановената формула затова, дадена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и финансовата институция е включила в изчислението само разходи, които са  били известни към момента на сключване на договор за кредит.

Счита се, че неправилно делото е решено без назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, а от приетата за установена по делото фактическа обстановка е видно, че са посочени абсолютните стойности на ГПР, без да е направен опит да бъде сметнат максималния и законоустановен най-висок праг на ГПР към момента на сключване на договора за потребителски кредит. Твърди се, че не е зачетено обстоятелството, че по делото се обсъжда едно кредитно досие, което би могло да докаже, че не е налице практика, а единичен случай, и този факт не би могъл да помогне по никакъв начин да се определи профила на типичен потребител, ползваш услугите на дружеството, а доказва инцидентност, която изключва прилагането на понятието „търговска практика“, тъй като думата „практика“ по своя смисъл е дума, която говори за повторяемост, а не за ексклузивен или единичен случай. Посочва се практика на Върховен административен съд, в която се разглежда въпроса за нелоялна и заблуждаваща търговска практика, което нарушение се разглежда по различен ред, квалификация и се доказва по съвсем различен начин. Иска се отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание касаторът – „Сити кеш“ ООД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът - Председател на Комисия за защита на потребителите, не се явява, не се представлява. Ответникът е депозирал писмено становище, с което моли да бъде оставена без уважение като неоснователна касационната жалба на „Сити кеш“ ООД, тъй като в конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 2 от договора, която е предвидена в случай, че в срок до три дни от сключване на договора длъжникът не представи посоченото в чл. 5, ал. 1 обезпечение - безусловна банкова гаранция или поръчителство.

Посочва се, че неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители /едно или 2 физически лица/ или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - до 3 дни от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит. Твърди се, че посоченият ГПР е неверен, тъй като в конкретния случай в договора за кредит, сключен с потребителя фигурира клауза в чл.5, ал.1 за осигуряване на обезпечение, а в чл.11, ал.1 е уговорена неустойка в размер на 1 210,17 лева, която сума доближава половината на размера на отпуснатия кредит и представлява около 121 % от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора и на практика това възнаграждение представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент. Посочва се съдебна практика на Административен съд – Плевен по подобни казуси. Излагат се доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК. Претендират се разноски в размер на 150 лева и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, тъй като в хода на съдебното следствие е установено извършеното нарушение от касационния жалбоподател на разпоредбите на ЗПК, като правилно е индивидуализирано същото и е наложена минималната санкция в размер на 3000 лева.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № Р-006320/08.11.2024 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на „Сити кеш“ ООД – София с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, затова че на 24.05.2024 г. в гр. Плевен, в офис за кредити на [улица]кредиторът „Сити кеш“ ООД е сключил договор № 1078537/24.05.2024 г., който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване по ясен и разбираем начин годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че „Сити Кеш“ ООД при сключване на договор № 1078537/24.05.2024г. e нарушил чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит – договорът не съдържа посочване по ясен и разбираем начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Неоснователно е възражението, че при постановяване на обжалваното съдебно решение съдът неправилно е приложил материалния закон, както и че не са събрани достатъчно доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение, напротив РС след като е посочил възприетата фактическа обстановка е изложил мотивите си при постановяването на решението, като е обсъдил релевантните доказателства.

Неоснователни са доводите на касатора, че нарушението не е доказано, тъй като не е обсъдено и подкрепено с доказателства, напротив от събраните от РС доказателства се установява безспорно извършеното нарушение от страна на касатора.

Правилен е изводът за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни и несъстоятелни всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, които са преповторени и в касационната жалба, поради което не следва да се обсъждат. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. АУАН е съставен от служител на КЗП, а НП е издадено от председателя на КЗП. В случая нарушението се доказва категорично от събраните писмени доказателства, в това число и от съставените протоколи за проверка, свидетелските показания не са решаващи, но същите потвърждават писмените доказателства.

За съда не са необходими специални знания, за да прецени, че в договора за кредит ГПР не е посочен по ясен и разбираем начин, тъй като от погасителния план към договора е видно, че освен вноската с дължимата лихва от 50% и посочено в договора ГПР от 62,76%, потребителят следва да заплати и неустойка, включена в погасителният план в общ размер 1210,17 лева, която се дължи към месечната вноска, без тази сума да е включена в размера на посоченото в договора за кредит ГПР, като се явява подвеждаща потребителя и правилно РС е преценил, става дума за заобикаляне на закона, при което с формално законни средства, се постига несъобразен със закона краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като в случая кредиторът не е изпълнил това свое задължение, като договорът за кредит не съдържа посочване по ясен и разбираем начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Наложеното наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева е в минималния размер, като правилно е индивидуализирано с оглед тежестта на конкретното нарушение и не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по- ниска степен на обществена опасност.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисията за защита на потребителите – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 27.02.2025 г., постановено по АНД № 2245/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ет. 5 да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.