№ 13684
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110160982 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ... срещу С. С. Б., ЕГН **********, с адрес:гр. София, общ.
Оборище, .., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане сумата за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 2 361,02 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 444,90 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., 43,63лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 10,87 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.
Твърди, че по така подаденото заявление било образувано гр.дело №
29156/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът
подал възражение против издадената заповед, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, .., аб.№ 29715, е потребявал топлинна енергия в
периода 01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
сумите, за които била издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. Б. е депозирал отговор, с
1
който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени
съображения. Твърди, че на 03.10.2023 г. на каса на ищцовото дружество е
заплатил всички дължими суми към тази дата. Оспорва количеството и
качеството на доставената топлинна енергия, както и ответното дружество да
е водило надлежно счетоводство. Оспорва приложеното извлечение от сметка.
В производството като трето лице помагач е конституирано „..., което
представя доказателства относно извършването на дялово разпределение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 29156/2024г. по описа на Софийски
районен съд, 90 състав, на 6.05.2024г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, относно топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, общ. Оборище, .., аб. № 29715 срещу С. С. Б.,
ЕГН ********** за заплащане на сумите 2 361,02 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 444,90 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., 43,63лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 10,87 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.
В законоустановения срок е подадено възражение по чл. 414 ТПК от
длъжника, поради което съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск по чл. 415 ГПК.
По отношение на собствеността на недвижимия имот в процесния
период не е налице спор, тъй като ответникът още в заповедното производство
излага твърдения, че е заплатил задълженията си за използваната топлинна
енергия. Също така от приложения по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 9, том I, рег. № 293, дело № 8 от 2001г. на нот. Д. ., рег. №
041 на НК, район на действие - Софийски районен съд, се установява, че . е
продала на С. .. Б. недвижим имот, представляващ ... (бивша ул. „..“) № 25, ет.
3. От представено удостоверение за наследници с изх. № ЕС УН – 766 от
16.04.2015г., се установява, че С. .. Б. е починал на 10.04.2015г., като е оставил
двама наследници – съпруга .. Б.а и син – С. С. Б.. От удостоверение за
наследници с изх. № РОБ22-УГ51-2073 от 03.05.2022г. се установява, че .. Б.а
е починала на 27.04.2022г., като е оставила единствен наследник сина си С. С.
Б.. По делото е приложен и Нотариален акт № 91, том VI, рег. № 6739, дело №
669/2023г., въз основа на който се установява, че на 20.10.2023г. С. С. Б. е
продал на .. процесния апартамент. Въз основа на така представените
доказателства, съдът приема, че в периода 01.05.2021г. до 30.09.2022г.
собственик на процесния имот е именно ответника С. С. Б..
По делото са представени писмени доказателства, представляващи два
2
броя общи фактури – фактура № ********** от 31.07.2022г. за суми в общ
размер на 2 349,55 лева, дължими за периода 01.04.2021г. – 30.04.2022г., ведно
с кредитно известие и справка, както и фактура № ********** от 31.07.2023г.,
за суми в общ размер на 58,96 лева, дължими за периода 01.05.2022г. до
30.09.2022г., ведно с кредитно известие и справка.
Представени са 13 бр. фискални бонове за заплащане на суми към ищеца
във връзка с използвана топлинна енергия и дялово разпределение.
Третото лице – помагач, което е дружеството, извършващо дялово
разпределение - „Далсия“ ООД, е представило индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, съдържащи данни за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия за отопление на имот, БГВ и сградна инсталация, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като изчерпателни и
обективно изготвено. Установява се, че в процесния период в имота на
ответника е имало 4 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр.
водомер за топла вода. На четирите броя отоплителните тела (в хол, кухня и
двете стаи) били поставени ИРРО. Вещото лице установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. “Топлофикация София” ЕАД
ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип
АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. За периода
01.05.2021г. – 30.04.2022г. поради изгаснали уреди в първата стая и кухнята,
ТЕ за отопление на имота е начислявана на база експлоатация по максималния
специфичен разход на сградата, съгласно Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната
енергия от щранг лира и топлата вода също са изчислявани съгласно
Наредбата. Установява се, че има разлика между сградата инсталация и
щранг-лирата в банята, като сградната инсталация е съвкупност от
тръбопроводи, предназначени да захранват отоплителните тела, като това, че
същата и отоплява, е нейна второстепенна функция. По отношение на щранг-
лирата експертът извежда, че същата представлява отоплително тяло, като
поради тази причина отдаданата от сградната инсталация и от щранг-лирата
топлинна енергия се изчислява по различен начин. Експертът установява, че
разпределението, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна
енергия за разпределение напълно съответства на отчетената по общия
топломер, както и че разпределението е в съответствие с разпоредбите на
закона. Дяловото разпределение е изчислявано от „Далсия“ ООД. Вещото
лице прави извод, че тъй като в периода м.05-09.2022г. в изравнителната
сметка за заложени 0,7 куб.м. топла вода в повече, от претендираните суми
следва да отпаднат 9,17 лева. Също така поради решение на МС от 07.2022г.
ДДС на топлинната енергия е било намалено от 20 % на 9 %, то общо
дължимата сума по ФДР и от изравнителната сума за сезон 2021/2022г., следва
да се приспаднат 7,08 лева. Във връзка с това дължимата сума за топлинна
3
енергия съгласно експертизата е в размер на 2 392,25 лева. Съгласно
експертизата общият монтиран топломер в абонатната станция е преминал
метеорологични проверки, във връзка с които е установено, че същият
съответства на определения тип. С експертизата се установява, че в процесния
период отчетът на средствата за разпределение на топлинна енергия, е ставало
като за отопление разпределителя в хола – визуално, а разпределителя във
втората стая – по електронен път. Експертизата сочи, че разпределителите в
стаята и кухнята били изгаснали, поради което ТЕ била изчислявана на базата
на максимален специфичен разход на сградата. По отношение на топлата вода
е изведено, че за сезон 2021/2022г. същата е отчитана по реален отчет, а за
сезон 2022/2023г. – по реален отчет, като е преизчислявана в изравнителните
сметки по отделно за двата периода.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и изчерпателна, с оглед на която се установява, че
сумата в общ размер на 2 836,87 лева, от които главница в размер на 2 392,25
лева и законна лихва върху главницата в размер на 444,62 лева, не са платени
на ищцовото дружество. От представените 13 броя платежни документи
(фискални бонове) се установява, че ответникът е извършил плащания към
ищеца, които не се отнасят към периода на процесните задължения
01.05.2021г. – 30.09.2022г. Платените суми са погасили задължения за периода
01.05.2019г. – 30.04.2021г. – период, предшестващ исковия. Установява се, че
индивидуалните изравнителни сметки за имота, изготвени от дружеството,
осъществяващо дялово разпределение, са въведени в информационната
система на ищеца за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и 01.05.2021г. до
30.09.2022г. Установява се, че при приспадане сумите 7,08 лева и 9,10 лева,
ответникът дължи на ищеца 2 392,25 лева, като законната лихва за забава
върху тази сума за периода от 15.09.2022г. до 04.04.2024г. е 444,62 лева.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
4
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Далсия“ ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че следва да се даде отговор на
въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи
заплащане на цена. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за
определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ и ССчЕ,
според които от общата дължима сума по ФДР следва да се приспаднат суми,
начислени в период, в който ДДС било наварена на 9 %, както и начислената за
периода м.05-09.2022г. заложени 0,7 куб.м. в повече топла вода. Така
дължимата сума за реално потребено количество топлинна енергия в общия
размер възлиза на 2 392,25 лева. Доколкото ищецът претендира сума в размер
на 2 361,02 лева, с оглед диапозитивното начало, искът следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на дял III от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя цена за
услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.09.2022 г. възлиза
на 43,63 лв. Следва изводът, че претенцията на ищеца се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния случай, ответникът е
бил в забава за плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., като размерът на обезщетението за забава,
5
определено в ССчЕ е 444,62 лева. Ищецът претендира мораторна лихва за
забава в размер на 444,90 лева. Доколкото съдът установи наличието на
задължение в по-нисък размер, искът следва да бъде уважен за сумата от
444,62 лева и отхвърлен до пълния претендиран размер.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата
дялово разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от
16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., като размерът на обезщетението за забава,
определено от съда съгласно чл. 162 ГПК е 13,50 лева. Ищецът претендира
сума в размер на 10,87 лева, с оглед на което искът следва бъде уважен изцяло,
при спазване принципа на диспозитивното начало.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с право на
разноски разполагат ищецът. Същият е сторил разноски в общ размер на
988,98 лева, от които 88,98 лева държавна такса, 800,00 лева – депозити за
изготвяне на СТЕ и ССчЕ, и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100,00 лева, за които разходи се съдържат
доказателства в кориците на делото.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по
което съдът дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 107,21 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 79
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. чл.422 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, . против С. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Оборище, .., че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 361,02 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 444,62 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 444,90 лева, че дължи сумата от 43,63лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,87 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за
топлоснабден недвижим имот в гр. София, общ. Оборище, .., аб. № 29715, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 16535
от 03.06.2024г. по ч.гр.д. № 29156 от 2024г., по описа на СРС, 90 състав.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Б., ЕГН **********, с
адрес:гр. София, общ. Оборище, .. да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, . сумата от
988,98 лева – разноски в производството пред първа инстанция, както и сумата
от 107,21 лева – разноски, сторени в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7