Решение по дело №146/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 26.06.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и четвърти  юни,

През две хиляди и деветнадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 146 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление  № 19-0451-000334/23.04.2019г на Началник РУ на ОДМВР Ловеч,РУ-Ябланица.Жалбодателят излага,че не е доволен от постановлението,същото е незаконосъобразно,неправилно и необосновано,издадено в нарушение на ЗАНН.Моли да бъде отменено постановлението.В допълнително становище/стр.26-27 от делото/доразвива съображенията си по съществото на делото.

Жалбодателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата-директорът на РУ на МВР-Ябланица не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което жалбата е изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди наказателното постановление.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.  

От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите: М.С.Д. и Х.К.Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На  10.04.2019г свидетелите  Д. и Х. били на работа /“нощна смяна“/,като се намирали в село Златна Панега,Лов.обл.Около 01.30 часа забелязали ,че от центъра на селото по посока град София се движи лек автомобил марка „хххх с рег.№ххх,с висока скорост,на един от завоите „изпуснал пътя“.Свидетелите/полицейски служители/,последвали автомобила с патрулният служебен автомобил,марка „Киа“,модел „Сеед“,като включили светлинен и звуков сигнална служебния автомобил.Автомобилът марка „Ауди“, ускорил скоростта си/според показанията на свидетелите-полицейски служители/,като след около 200 м. се блъснал във входна порта на дворно място.Жалбодателят Р. „скочил от автомобила“/според показанията на свидетелите Д. и Х./,“качил“ се на втория етаж на къщата,в която живее.След това жалбодателят „изхфръкнал“ от къщата,отправил се към св.Д. и му нанесъл удар,което му деяние наложило използването на физическа сила и помощни средства от полицейските служители за да бъде задържано лицето.Жалбодателят бил задържан за срок от 24 часа.Според полицейските служители  жалбодатебят бил видимо пиян,изпробван бил за наличие на алкохол,като пробата показала 1.5 и нещо промила.

Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява  от представените по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива, посредством разпита на свидетелите  Д. и Х..

            При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна,поради следните съображения:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. При извършената  служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН.  

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Ябланица , видно от приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

В АУАН и НП е посочено, че водачът не спира плавно на посочено място,при  подаден светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил/униформен автомобил/, а понятието „подаден сигнал за спиране” е визирано в чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл.207 от ППЗДвП изсква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП  следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП. Звуковият и светлинен сигнал на движещия се полицейски автомобил не е предвиден от законодателя като възможен вариант на сигнала за спиране, подаван от контролния орган, който да вменява задължение на водача по чл.103 от ЗДвП да намали скоростта и да спре на указано място. Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение, при което за останалите участници в движението възникват задължения, свързани с осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение - чл.104, ал.1 от ЗДвП, но тези задължения са различни от  тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на чл.103 от ЗДвП. Подаденият светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП. Ето защо дори да беше установено описаното в АУАН и НП неспиране на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, то не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП, съответно и на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. 

В рамките на проведеното съдебно производство, в изпълнение на правомощията по чл.13 и и чл.14 от НПК-по препращане от чл.84 от ЗАНН и въз основа на годни доказателствени средства, съдът е положил усилия за установяване на обективната истина по спора. Доказателствата по делото не водят до извод за нарушение на задължението по чл.103 от ЗДвП от страна на жалбодателя.Налице са категорични данни  относно начина на подаване на сигнала за спиране от органите за контрол/в т.ч. и съдържащите се данни във видеозаписа от заснемащата камера в патрулния автомобил-посочените в разписката на стр. 38 от делото 18 бр.файлове,приобщени към ДП №55/2019г по описа на РУ  на МВр-Ябланица/.Видно от показанията на полицейските служители, които са осъществявали контролни правомощия на процесните дата и място, подаденият от тях  сигнал за спиране е светлинен и звуков от  движещ се полицейски автомобил и то след като автомобилът е преминал покрай паткрулния автомобил,който е бил в стационарно положение. Неясни са данните относно това дали и кога водача е възприел подадения сигнал.По делото липсват други преки или косвени доказателства за нарушението.

Анализът на изложените факти в контекста на относимите  разпоредби на чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП,  сочи на изводи за несъставомерност на деянието на нарушителя. Визираните норми  предвиждат правила  за начините и средствата за подаване на сигнал за спиране от органите за контрол. Според  въведените изисквания, сигналът за спиране следва да е подаден своевременно и да е ясен със стоп-палка, а през нощта – с описваща полукръг червена светлина. Налице са и специални хипотези за подаване на сигнал за спиране, съотв. от униформен полицай – чрез подаване на сигнал само с ръка и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет – чрез постоянно светещ или мигащ надпис „полиция –спри!“.  Доказателствата по делото не установяват подаден сигнал за спиране по начините и със средствата, предвидени от нормативните правила, вкл. от специалното правило на чл.207, предл. последно от ППЗДвП, поради което за водача не е възникнало задължение за спиране и поведението му не може да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

            По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление №19-0451-000334/23.04.2019г на Началник РУ на ОДМВР Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №АА13232/10.04.2019г,с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП,на Г.Р.И.,ЕГН:********** *** наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :