№ 225
гр. Кърджали, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500249 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 219/28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 297/2022 г. по
описа на Районен съд – М. е изменен размера на присъдената с определение
от 16.03.2018 г. по гр. д. № 987/2017 г. на Районен съд- И., ежемесечна
издръжка от 130 лева, която е осъден да заплаща Д. К. Х. на малолетното си
дете А. Д. К., чрез нейната майка и законен представител А. Е. Х., като
размера е увеличен от 130 лева на 300 лева, считано от датата на предявяване
на иска в съда до навършване на пълнолетие, или настъпване на друга
правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със
законната лихва при забава.
С решението е допуснато предварително му изпълнение в частта
досежно издръжката и е оставено без уважение възражението на ответника Д.
К. Х. за липсата на международна и териториална компетентност на
българския съд, както и възражението му за местна неподсъдност на делото
на Районен съд – М..
С решението Д. К. Х. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - М.
държавна такса в размер на 244,80 лева, както да заплати на А. Е. Х.
направените по делото разноски в размер на 400 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. К.
Х., представляван от пълномощника адв. К. М., който го обжалва като
необосновано и неправилно. Счита, че Районен съд – М. се е произнесъл по
спор, по който не е компетентен, като не е изяснил фактическата обстановка
по делото и съдебната практика. Моли, съда да отмени обжалваното решение,
1
като постановен при нарушена международна компетентност и да прекрати
производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е подаден
писмен отговор.
В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.
Изразява становище по съществото чрез писмено уведомление с вх.№
3406/23.11.2022г.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, представлява се
от процесуален представител.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по същество разгледана е основателна.
Производството пред Районен съд – М. е образувано по искова молба,
подадена от А. Е. Х., като майка и законен представител на своето
ненавършило пълнолетие дете А. Д. К., с която против Д. К. Х. е предявен
иск, с правно основание чл. 150 СК - за увеличаване от 130 лева на 300 лева
размера на издръжката, която ответникът дължи на своето ненавършило
пълнолетие дете, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законна
лихва при забава.
В исковата молба се твърди, че с протоколно определение от 16.03.2018
г. по гр. д. № 987/2017г. на Районен съд - И. било одобрено постигнато между
страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение
на ненавършилото пълнолетие дете били предоставени на ищцата, с
постановено местоживеене на детето при нея, като за ответника бил
определен режим на лични отношения с детето. Със същото протоколно
определение ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 130 лева, считано от 01.03.2018 г. до настъпването на законовите
предпоставки за изменяване или погасяване на издръжката. Твърди се, че са
настъпили обстоятелства, които налагат промяна в условията на
първоначално определената издръжка и били налице условията на чл. 150
ГПК за увеличаване размера й.
С депозирано извън проведеното първоинстанционно производство
становище, ответникът прави възражение за липса на международна
компетентност на М.ския районен съд. Посочва, че по спорове за родителска
отговорност и издръжка на дете, компетентен е съдът на държавата по
обичайното местопребиваване на детето, или на взискателя или ответника,
като се позовава на регламенти на ЕО № 2201/2003 и № 4/2009. Заявява, че
детето е с обичайно местопребиваване в Република Г. и поради този факт
българският съд не следвало да се произнася. Счита исковата молба за
недопустима и неоснователна, поради това, че в Република Г. било
образувано дело за родителски права, режим на лични отношения с детето и
издръжка, поради което производството следвало да бъде прекратено.
2
С обжалваното решение № 219/28.09.2022 г. Районен съд - М. е приел,
че е международно и териториално компетентен да разгледа исковата молба,
като с решението си е уважил предявеният иск и е изменил размера на
първоначално определената издръжка за непълнолетното дете А. от 130 лева
на 300 лева.
Настоящият съдебен състав намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно.
На първо място, неоснователно е възражението на въззивника, сторено
едва с въззивната жалба, за това, че РС-М. не е международно компетентен да
се произнесе по спора, и това е така по следните съображения:
Спрямо ответника е била редовно проведена процедурата по чл.131
ГПК, както и е бил редовно призоваван по телефон /допустимо по силата на
чл.44, ал.2 ГПК/ за проведеното на 22.08.2022г. ОСЗ, в което делото е прието
за решаване, през което време същият е бездействал и не е възразил относно
липсата на международна компетентност на българския съд. Едва след
приключване на устните състезания и приемане на делото за решаването му,
са депозирани от него бележки /вх.№ 1778/05.09.2022г./, наименовани
„допълнително становище“, въпреки липсата на въобще изразено становище
до този момент, в които за първи път се прави такова възражение. Тук следва
да се добави, че нито след получаване на исковата молба, нито след
редовното му призоваване за съдебното заседание пред първоинстанционния
съд, нито с въззивната жалба, в надлежните за това процесуални срокове
ответникът - въззивник в настоящото производство, е поискал събирането на
доказателства в подкрепа на твърденията си, че детето А. е с обичайно
местопребиваване в Република Г., както и че в тази държава е образувано
дело за родителски права, режим на лични отношения с детето и издръжка.
Представеният в проведеното пред въззивния съд ОСЗ препис от съдебно
решение на РС – М. не е приет като доказателство поради настъпила за
представянето му преклузия /решението е било постановено преди
депозиране на вззивната жалба, съответно – било е известно на въззивника
преди сезирането на въззивния съд, но въззивникът не е направил
своевременно доказателствено искане за приемането му/, а на следващо
място, то не е и влязло в законна сила.
На последно място, но с решаващо значение е, че с оглед особеностите
на производството, компетентността на българския съд е във висш интерес на
детето, доколкото в противен случай за периода на сезирането на съда и
висящността на делото, то може да загуби правото на увеличение на издръжка
за този период, като, както бе казано по-горе, след като ответникът не е
оспорил надлежно и в срок компетентността на българския съд,
последващото /извън процесуалните срокове/ оспорване представлява
злоупотреба с право.
По отношение на присъдения размер на издръжката с въззивната жалба
доводи не се навеждат, но за пълнота на изложението следва да се има
предвид и следното:
Съобразно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на
3
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разбира
се в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в
разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дава.
Разпоредбата на 143, ал.1 от СК предписва задължението на всеки
родител, съобразно своите възможности и материално състояние, да
осигурява не просто условия на живот на детето си, но същите да са
подчинени на цялостното развитие на детето му.
Значима за казуса е и разпоредбата на ал.2 на цитирания член, съгласно
която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Безспорно е в случая, че след като с протоколно определение от
16.03.2018г. е одобрена постигнатата по гр.д.№ 987/2017г. по описа на РС – И.
между Д. К. Х. и А. Е. Х. спогодба, и конкретно в частта й, с която бащата Д.
К. Х. се задължава да заплаща на детето А. Д. К., чрез неговата майка,
ежемесечна издръжка в размер на 130лв., считано от 01.03.2018г. до
настъпването на законови предпоставки за нейното изменение или отмяна, е
налице изменение на обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете
А.. Изминалият период от повече от четири години от датата, когато е била
определена първоначално издръжката за отглеждането му; обстоятелството,
че детето вече учи; възрастта и специфичните му потребности, са несъмнено
причини, водещи до изменение на така определената издръжка, в частност
установяват трайна промяна в нуждите му и обосновават нарасналите негови
потребности.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК е основателен и доказан до размера на
300 лв., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд в
атакуваното решение. Намира решението за правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на въззиваемата се следват разноски в
размер на 850лв. за адвокатско възнаграждение за представителство пред
въззивната инстанция, съгласно приетия по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК, които следва да се възложат в тежест на въззивника.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219/28.09.2022 г., постановено по гр. д. №
297/2022 г. по описа на Районен съд – М., с което е изменен размера на
присъдената с определение от 16.03.2018 г. по гр. д. № 987/2017 г. на Районен
съд- И., ежемесечна издръжка от 130 лева, която Д. К. Х., с ЕГН **********,
4
е осъден да заплаща на малолетното си дете А. Д. К. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А. Е. Х. с ЕГН **********, като
размерът й е увеличен от 130 лева на 300 лева, считано от датата на
предявяване на иска в съда до навършване на пълнолетие, или настъпване на
друга правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със
законната лихва при забава.
ОСЪЖДА Д. К. Х., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Р., ЖК
Л. №6, ет.1, ап.5 – адвокатска кантора „М.и“, да заплати на А. Е. Х. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Н. Б. № 196, общ. М., сумата в размер на
850лв., представляваща деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5